Р Е Ш Е Н И Е
№ 32, 08.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав,
на осми януари през
две
хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2791 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 35822 от 29.11.2019г. от адв. П.Б.К. ***, като пълномощник на В.И.К.,
ЕГН **********, лично и в качеството на ЕТ
„В.И. – ВИК“, ЕИК *********, И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН **********
и М.В.К., ЕГН ********** против решение № 385/16.08.2019г. по гр. д. №
1943/2017г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля молбата подадена от В.И.К.,
лично и качеството му на ЕТ „В.И.-ВИК“, И.В.К., А.В.К. и М.В.К. чрез
пълномощника им адвокат П.К. за допълване на решение № 289 от 25.06.2018г.,
постановено по гр. д. № 1943/2017г. по описа на РС Асеновград, с искане за
обявяване на сделката за относително недействителна и по отношение на ЕТ „В.И.-ВИК“,
ЕИК *********.Отхвърля се и молбата, подадена от В.И.К., лично и в качеството
му на ЕТ „В.И.-ВИК“, И.В.К., А.В.К. и М.В.К. чрез пълномощника им адвокат П.К.
за изменение на постановеното решение № 289 от 25.06.2018г. по гр. д. №
1943/2017г. по описа на РС Асеновград, като му се присъдят направените по
делото разноски.
В жалбата се твърди
неправилност и незаконосъобразност на оспорваното решение, тъй като с исковата
молба, въз основа на която било образувано първоинстанционното производство, ЕТ
„В.И. – ВИК“, ЕИК ********* бил посочен като ответник по предявените субективно
съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, което произтичало от
качеството му на длъжник на ищцовото дружество.В мотивите на обжалваното
решение едноличният търговец бил приет за самостоятелен ответник по делото, но
в диспозитива липсвало произнасяне дали искът се уважава или отхвърля по
отношение на него.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да
бъде постановено друго, с което на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК да бъде
допълнено Решение № 289/25.06.2018г. по гр. д. № 1943/2017г. по описа на РС
Асеновград, II гр. с., като бъде отхвърлен предявения иск срещу
ответника ЕТ „В.И. – ВИК“, ЕИК ********* и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
да бъдат присъдени разноски по съразмерност в полза на този ответник.
С писмения отговор на
въззиваемата страна се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Моли се оспорваното решение на да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници в
първоинстанционното производство, чиято молба за допълване на постановеното
първоинстанционно решение е отхвърлена, поради което жалбата се явява допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд след като се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
С исковата молба, въз
основа на която е образувано първоинстанционното производство, е предявен
павлов иск от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И. от
САК против В.И.К., ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „В.И. – ВИК“,
ЕИК *********, И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН **********,
с искане да бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, сключената на 02.08.2013г. с Акт № *, том 15, № от
входящ регистър ***г., № от дв. вх. рег. 3992 от 02.08.2013г. сделка между
лицата В.И.К., като дарител и И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К.,
ЕГН **********, като дарени.
С решение № 289 от
26.06.2018г., постановено по гр. д. № 1943 по описа за 2017г. на Асеновградски
районен съд, се обявява за относително недействителна по отношение на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Околовръстен път“ № 260, представляван от изп. директор Д. Б. Ш. и М. В.
– прокурист, сключената на 02.08.2013г. сделка, с акт № 62, том III, рег. № 2231/2013г. с вх. рег. № 4086/02.08.2013г., Акт
№ *, том 15, дело ***г. на СВ при РС Асеновград – договор за дарение на
недвижим имот, между: В.И.К., ЕГН ********** и децата му: И.В.К., ЕГН **********;
А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** ***, съгласно която В.И.К., ЕГН
********** е дарил на: И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К.,
ЕГН **********, следния недвижим имот: сграда с идентификатор № 16955.100.81.1,
находяща се в с. Г., Област Асеновград по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-6/31.01.2005г.
на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с. Г., ул. ***, която сграда е разположена
в ПИ с идентификатор 16955.100.81, със застроена площ по скица 84 кв. м., брой
етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване /жилищна сграда/, ведно
със съответното право на строеж върху мястото.С решението се осъждат В.И.К.,
ЕГН **********, И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН **********
– всички от с. Г., Община Асеновград, Област Пловдивска, ул. ***, да заплатят
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представляван от изп. директор Д. Б.
Ш. и М. В. – прокурист, направените по делото разноски в размер на 60, 63
лева.
С решение № 428 от
17.10.2018г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд се е
произнесъл по реда на чл. 247 от ГПК, като е отхвърлил молбата на ответниците
за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 289 от 25.06.2018г. в
частта му, в която РС Асеновград се е произнесъл по отношение на целия имот, а
не по отношение на ½ ид. ч. от същия.
С решение № 142 от
01.02.2019г., постановено по в. гр. д. № 93/2019г. по описа на ОС Пловдив, е
отменено като неправилно решение № 428/17.10.2018г., постановено по гр. д. №
1943/2017г. по описа на Асеновградски районен съд, 2-ри гр. състав, вместо
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
289/25.06.2018г., постановено по гр. д. № 1943/2017г. по описа на Асеновградски
районен съд, 2-ри гр. състав, като вместо: „Обявява за относително
недействителна по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сключената
на 02.08.2013г. сделка с акт № *, том III, рег. № ***г. с вх. рег. № 4086/02.08.2013г., Акт № *,
том 15, дело ***г. на СВ при АРС – договор за дарение на недвижим имот, между В.И.К.,
ЕГН ********** и децата му И.В.К., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К.,
ЕГН **********, съгласно която В.И.К. е дарил на И.В.К., А.В.К. и М.В.К.,
следния недвижим имот: сграда с идентификатор 16955.100.81.1, находяща се в с. Г.,
Община Асеновград по КККР, одобрени със заповед № РД-18-6/31.01.2005г. на ИД на
АГКК, с адрес на сградата: с. Г., ул. ***, която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор 16955.100.81, със застроена площ по скица 84 кв. м., брой етажи
2, с предназначение – друг вид сграда за обитаване /жилищна сграда/, ведно със
съответното право на строеж върху мястото, следва да се чете: „Обявява за
относително недействителна до размера на ½ ид. част спрямо „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, сключената на 02.08.2013г. сделка – договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № *, том III, рег. № ***г. на Нотариус Лардева, с № 608 на НК, вписан
в СВ при АРС с вх. рег. № 4086/02.08.2013г., Акт № *, том 15, дело ***г., по силата
на който В.И.К., ЕГН ********** е прехвърлил чрез дарение на децата си И.В.К.,
ЕГН **********, А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** собствеността
на притежавания от тях имот, а именно: сграда с идентификатор 16955.100.81.1,
находяща се в с. Г., Община Асеновград по КККР, одобрени със заповед № РД-18-6/31.01.2005г.
на ИД на АГКК с адрес на сградата: с. Г., ул. ***, която сграда е разположена в
ПИ с идентификатор 16955.100.81, със застроена площ по скица 84 кв. м., брой
етажи – 2, с предназначение – друг вид сграда за обитаване /жилищна сграда/,
ведно със съответното право на строеж върху мястото, като за останалата
½ ид. ч. от имота отхвърля предявения от „Юробанк България“ АД иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, като неоснователен.
С обжалваното в настоящето
производство решение районният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, като
е посочил, че с първоначалното решение се е произнесъл по цялото искане на
ищеца, както е заявено с исковата молба, поради което не са налице
предпоставките за допълване на решението, а по отношение на молбата за
присъждане на разноски е приел, че същата е неоснователна.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 56 от ТЗ всяко
дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира
като едноличен търговец.Признаването на търговското качество разширява
правоспособността на физическото лице, но не възниква нов правен субект,
различен от физическото лице.Макар съгласно чл. 23 от Закона за търговския
регистър едноличният търговец да получава единен идентификационен код /ЕИК/, с
който той се легитимира като търговец, не се създава различна правосубектност
на едноличния търговец и той не придобива качеството на юридическо лице, наред
с правосубектността си като физическо лице.Ето защо физическото лице в лично
качество и в качеството си на едноличен търговец, не може да бъде едновременно
пасивно легитимирано по едно и също процесуално правоотношение – нито разделно,
нито солидарно, тъй като и в двата случая се касае за един и същ правен
субект.Не са налице предпоставките на чл. 215 от ГПК за субективно съединяване
на искове против физическото лице и против същото като едноличен търговец, тъй
като в този случай на страната на ответника по тези искове не стоят различни
правни субекти, поради което и не могат да възникнат различни процесуални
правоотношения, които да се развиват паралелно чрез едно и също исково
производство, а ще се касае за едно и също процесуално правоотношение.На
въпроса, дали едноличният търговец има търговска правосубектност, различна от
неговата правосубектност като физическо лице, е отговорил Върховният съд в
Определение № 389/10.06.1997г. по ч. гр. д. № 269/1996г., V г. о., в което приема: „Субект на гражданското право, в
частност търговското право, може да бъде физическо или ЮЛ.С регистрирането си
като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна
от тази, която притежава като физическо лице.И това е така, защото българското
право не познава други субекти на частното право, освен посочените два
вида.Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на
предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество“.
В ТР № 2/27.12.2001г. по
гр. д. № 2/2001г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че ЕТ като физическо лице,
извършващо търговска дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си
имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично
имущество, или е имущество СИО.Като израз на горепосоченото схващане
константната съдебна практика приема, че заличаването на едноличния търговец от
търговския регистър, не е основание за прилагане разпоредбата на чл. 227 от ГПК, тъй като страна по делото следва да се счита физическото лице, без да е
необходимо изричното му конституиране /опр. 159/28.02.2013г. на ВКС, ТК по ч.
т. д. № 1115/2013г./.Няма пречка в случай на съдебен спор относно търговските
правоотношения на физическото лице – търговец, то да се идентифицира като
страна по делото с идентификационните си данни като едноличен търговец и такава
искова молба е редовна, но сама по себе си тези индивидуализиращи данни не
формират различен правен субект, поради което и самостоятелен иск по отношение
на търговското предприятие на едноличния търговец, в отграничение от предявения
в същото производство иск спрямо физическото лице в гражданско-правното му
качество, би бил недопустим.
Предвид гореизложеното в настоящия
случай районният съд не дължи произнасяне по предявения павлов иск с отделен
диспозитив по отношение на В.И.К., в качеството му на ЕТ „В.И. – ВИК“, ЕИК
*********, тъй като не се касае за отделен правен субект – ответник по делото,
различен от физическото лице, респ. не се следват и разноски на такъв ответник.
По изложените съображения
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385 от 16.08.2019г., постановено по гр. д. № 1943 по
описа за 2017г. на Асеновградски районен съд, II гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :