Решение по дело №541/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     866       Година  2022,   16.05.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 541 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С.П.В. *** срещу Решение №149/17.01.2022г., постановено по АНД №6184/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII  н. състав, с което е потвър­ден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба за наруше­ние, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №4529623, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно нака­зание „глоба“ в размер на 100 лева. Със същото решение жалбоподателката е осъдена и да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.

В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по доказателствените искания и необ­съж­дане на всички наведени с жалбата възражения, като се настоява за отмяна на съдебното решение и отмяна на ЕФ, алтернативно отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плов­­­див, чрез проце­суален представител юриск.Б., в нарочно писмено становище оспорва жал­бата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4529623 за налагане на глоба за нарушение, устано­вено с автоматизирано техническо средство или система на 09.01.2021г. в 12,51 часа в град Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза южно платно посока изток, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, В., в качеството й на ползвател на МПС – лек автомобил „Тойота Корола“, с рег.№***, е била санкционирана на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.3 ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 75 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с без­спор­ни доказателства се установява извършване от страна на В. на вмене­ното й нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното й наказание съответства на осъществената от нея противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказ­ващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законо­съобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстан­ция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция пре­праща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани

Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба, че първоинстанционният съд е основал изводите си на неизяснена фактическа обста­новка. Това е така, защото, видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всяко едно от изискванията на ЗДвП по отношение на оспорения акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и мате­риалната законосъобразност на оспорения ЕФ.

На следващо място, видно от приложената административнонаказателна преписка, в същата се съдържат както Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, така и Протокол от проверка №65-С-ИСИ/28.09.2020г. и двете издадени от Български институт по метрология, т.е. от лице извън МВР, които са обсъдени от съда при постановяване на съдебния акт. По идентичен начин стои въпросът и с изисканата декларация, доколкото, видно от разпореж­дане от 04.11.2021г., съдът се е произнесъл по искането, обективирано в молбата на процесуалния представител на жалбоподателката – адв.П., и е изискал от ОД на МВР – Пловдив информация във връзка с постъпвала декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, в отговор на което са постъпили писма рег.№10300-27991 и рег.№10300-27992 от 09.11.2021г. от Началник Сектор „Пътна полиция“, от които се установява, че декларация не е постъпвала нито във връзка с установено на 12.10.2020г., нито във връзка с установено на 09.01.2021г. нарушение на ЗДвП, което обстоятелство също е обсъдено от ПРС.

Във връзка със следващото доказателствено искане, свързано с изисква­нето на удостоверение или друг документ, досежно преминато обучение за работа с техническо средство ARN CAM S1 с №11743 на служителя, извършил видео­контрола, е необходимо да се посочи, че от една страна в хода на първоинстан­цион­ното производство липсват наведени възражения във връзка с компетент­ността на лицето, извършило видеоконтрола, такива са наведени за пръв път в хода на настоящото производство, а от друга, в молбата от 01.11.2021г. на процесуалния представител на жалбоподателката са изложени твърдения за запоз­наване с постъпилите писмени доказателства и изразено становище за непълнота на преписката единствено и само досежно непредставянето на подаде­ната от С.П.В. декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП и приложението към нея.

Що се касае до искането за представяне на Инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №11743са, което се твърди, че е с оглед установяване спазването на техническите изисквания при експлоатация на АТСС, следва да бъде съоб­разено на първо място, че преносимата система за контрол скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно съот­ветните инструкции за експлоатация на производителя и в случай, че те не бъдат спазени, не би се стигнало до издаване на годно изображение/клип/, каквото в конкретния случай не се установява, а и липсват наведени възражения в тази насока.

За пълнота на изложеното, и с оглед наведеното, макар и за пръв път в касационното производство, възражение, че в приложения по делото снимков материал са били заснети два леки автомобила, поради което не може да се прецени, че отчетената скорост е именно на процесния автомобил, е необходимо да се посочи, че принципът на работа на системата ARH CAM S1 с №11743са, е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото превозно средство, както и че използва­ната такава е с вградена система за разпознаване в реално време на регистра­ционни номера на МПС, движещи се с превишена скорост. Ето защо наведените в тази връзка възражения настоящият съдебен състав също намира за неосно­вателни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149/17.01.2022г., постанове­но по АНД №6184/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с. 

            ОСЪЖДА С.П.В. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Бого­риди“№7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.