О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 01.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1/
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
2/ КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.с.
при
участието на секретаря
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.н.д.№ 271/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе, взе
пред вид следното :
Производството е по чл.72 от НПК вр. чл.389-403 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от Кюстендилска районна
прокуратура (КнРП) срещу определение №506/09.06.2020
г., постановено по ЧНД № 703/2020 г. по
описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с което не е уважено искането на
районната прокуратура за вземане на мярка за обезпечаване на конфискацията по досъдебно производство (ДП) №487/2020
по описа на КнРП, същото с № 508/20 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, водено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В частната жалба са наведени пространни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на определение, с което се допусне обезпечаване на отнемането по чл.53, ал.1
б”а” от НК на превозното средство-лек автомобил, марка „Сеат”, модел”Ибиза”, с
рег.№ ,без регистрационни табели, с което
е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК от лицето Р.С.С., чрез
вземане на обезпечителни мерки „Запор” и „Спиране от движение” по отношение на този автомобил, намиращ се в сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР-Кюстендил.
Частната жалба
от КнРП
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, по
предвидения ред и в законовия едноседмичен срок по чл. 396, ал.
1 от ГПК от узнаване на определението, с което не е уважено искането
за допускане на исканото обезпечение. След преценка на същата, на обжалвания съдебен
акт и доказателствата, за да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
На 02.06.2020г. на обвиняемия
Р.С.С., с ЕГН ********** бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, за това че на 02.06.2020г. в с. Копиловци
управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ **** след употреба
на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство, отчело 2,31
промила в издишания въздух. С акта като доказателства били иззети
свидетелството за управление и контролния талон на водача, и регистрационните
табели на автомобила.
На 02.06.2020г. било образувано
бързо производство №508/2020г. по описа на РУ на МВР -Кюстендил за извършено престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, изразило се в управление на МПС, на посочените дата,
място и лице в горецитирания АУАН, с концентрация на алкохол над 1,2 на 1000, а
именно 2,31 промила
На 02.06.2020г. с Протокол за
претърсване и изземване по БП бил иззет горепосочения автомобил. Протоколът бил
одобрен с определение от 03.06.2020г. по ЧНД №670/2020г. по описа на КнРС.
На 05.06.2020г., с Постановление от
04.06.2020г., като обвиняем по БП №508/2020г. по описа на РУ на МВР- Кюстендил
бил привлечен Р.С.С. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това че на
02.06.2020г. в с. Копиловци управлявал МПС - лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№
**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на 1000, а именно 2,31 на
1000 промила, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза на лекия автомобил, според която стойността му към м.07.2020г.
възлиза на сумата от 980 лв.
Гореизложеното е установено от горецитираните
АУАН, Протокол, Постановление, Определение и Експертиза.
Преценявайки същите, КнОС споделя крайния извод на КнРС за неоснователност на
искането на КнРП за допускане на обезпечение, но по различни съображения от
изложените от КнРС. Неправилна е и останалата част от диспозитива на
протестираното определение, с която е налице произнасяне относно непоискано
наказание „конфискация” вместо по искането за обезпечаване на „отнемане в полза на държавата” на МПС, с
което е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Поради това
определението следва да бъде коригирано, чрез отмяната му и произнасяне по направеното искане от КнРП,
което е за „вземане на мерки за обезпечение на отнемането по чл.53, ал.1 б”а”
от НК на МПС, чрез
налагане на обезпечителни мерки „Запор” и „Спиране от движение” на лек автомобил, собственост на обвиняемия по
БП № 487/20 г. по описа на КнРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
извършено с този автомобил.
Правилно
КнРС е отбелязал в мотивите на определението
си, че относно приложението на чл.72 от НПК
задължителни за съда са указанията,
дадени с ТР № 2/12 г. на ВКС. Както е посочено в това ТР, съдът, когато бъде сезиран с искане за вземане на
обезпечителни мерки, е длъжен, преди да
допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта му.
КнОС
счита, че конкретното искане по
чл.72 от НПК ще е допустимо, ако МПС, с
което е осъществено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е „средство за
извършване на престъплението” по см.на чл.53, ал.1,б”а” от НК, предвиждащ
отнемането му в полза на държавата..
Преценката
на процесното МПС като вещ по см.на чл.53, ал.1,б „а” от НК следва да се
извърши с оглед състава на престъплението по чл.343б (неговия непосредствен
обект, предмет, субект и обективните признаци, най-съществения от които е изпълнително деяние), дефинициите
в правната теория и съдебна практика на понятията „предмет”, „средство
”, „обект и
непосредствен обект” на престъпление,
разграничителните критерии между предмет и средство на престъплението и задължителните
указания, дадени с
Тълкувателни решения (ТР) № 104/59, ТР № 84/60 г. и ТР
№18/77 г. на ОСНК на ВС, както и Постановление
№11/71 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл.53, ал.1 б”а” от НК.
Според правната теория,
горепосочените понятия са дефинирани, както следва:
Непосредствен обект на престъпление е
общественото отношение, което се защитава с конкретното
престъпление.
Предмет
на престъпление е благото , чрез
въздействие върху което се уврежда или застрашава с увреждане обекта на
посегателство. Той е отделен елемент на общ.отношението,
което е непосредствен обект на посегателство (на престъплението), или
материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които субектът въздейства
пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение .
Средство за извършване на
престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху предмета и се
уврежда обекта на престъпление. Средствата
са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на посегателство,
т.е. общественото отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната
теория основен разграничителен белег между правните понятия "предмет"
и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за
елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или
за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но
винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното,
с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е регламентирано в глава ХІ, от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления”, раздел ІІ, озаглавен „Престъпления по
транспорта и съобщенията” и гласи: ”Който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, се наказва с
лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лв.
Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС.
Изпълнителното му деяние се
осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол в кръвта му над
1,2 на хиляда. Престъплението е типично формално или безрезултатно. То е
довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни
последици.
МПС, с което е извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК ще е вещ по см.на чл. 53, ал.1,б „а” от НК, когато
са налице едновременно посочените в разпоредбата 2 условия:1/
вещта (в случая МПС) да принадлежи на виновния и 2/ тя да е била „предназначена” или „ да е послужила за извършване” на умишленото престъпление (каквото безспорно е
и това по чл.343б, ал.1 от НК).
В настоящия случай няма спор и е
установено по категоричен начин от писмените доказателства, че МПС, с което е
извършено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
е собственост на обвиняемия, т.е. първото условие по чл.53, ал.1, б”а” от НК съществува.
КнОС
счита, че МПС, с което е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, никога
не може да е вещ „предназначена за извършване на престъпление” по см.на чл.53, ал.1,б”а” от НК . Това е така, защото според
ТР №84/60 г., „предназначени за извършване на
престъплението” са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши
престъплението, но то не е било извършено, тъй като е
спряло във фазата на приготовлението, когато е наказуемо, или опита”. Това
разбиране и принадлежността на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК към
категорията на формалните
престъпления, категорично
изключва МПС, чрез което то е осъществено, да е вещ, предназначена за
извършване на престъплението.
КнОС
счита, че МПС, с което е реализирано престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, не е и вещ, „послужила за извършване на престъплението” по
см.на чл.53, ал.1,б”а” от НК. Така приема съдът, защото процесната вещ-МПС, не е
използвана, пряко и непосредствено, като оръдие или средство за осъществяване
на състава на това престъпление (в какъвто смисъл е ППлВС №11/71 г.). То, не е
средство за извършване на престъплението и съгл. ТР №18/77 г., според което, „средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените
отношения, които престъплението уврежда, и не са елемент на последното. Точно обратното, според настоящия състав на
КнОС, важи за МПС, с което е извършено престъпление по чл.343б от НК. То не е
извън обществените отношения, които престъплението уврежда, а е негов елемент,
доколкото чрез въздействие върху МПС (чрез управлението му) се засяга обекта на
защита с престъплението. Затова при
престъплението по чл.343б от НК, моторното превозно средство е предмет на
престъплението, който не подлежи на отнемане на осн.чл.53, ал.1б”а”
от НК. В този смисъл е и ТР №104/59 г.,
според което „съгл.чл.33 от НК (сегашен
чл.53) в полза на държавата могат да се
отнемат само вещите, които принадлежат
на виновния и които са били предназначени или послужили за извършване на
престъплението, но не и предметът на последното.”
Съдът намира за необходимо да отбележи, че за
разлика от престъплението по чл.343б от НК и др. , сред които това по чл.234, ал.1 от НК ( при което,
според ТР №2/13 г., МПС не е средство за извършване на престъплението), МПС
може и да е средство за извършване при други престъпления, напр. по чл.342, ал.3, чл.240,
ал.3, чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК и др.
Предвид на изложеното КнОС,
за разлика от КнРС, счита, че е
недопустимо налагането на обезпечителна
мярка по чл.72 от НПК върху МПС, с което
е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като то не подлежи на
отнемане на осн. чл.53, ал.1, б”а” от НК, доколкото не е средство за извършване
на престъплението. В тази насока е и ТР №2/12 г. на ОСНК на ВКС.
Допустимо би било искане по чл.72,
ал.1 от НПК за обезпечаване на наказанието глоба, предвидено за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, но такова
искане не е направено и съдът няма право да се произнася по него.
По
гореизложените съображения КнОС намира за неоснователни доводите на прокурора,
развити в частната жалба, поради което е
неоснователна. Като такава следва да бъде оставена без уважение, но
доколкото районният съд се е
произнесъл по искане за обезпечаване на „конфискация”
вместо по
заявеното искане за обезпечаване на
„отнема на вещ-МПС в полза на държавата” съдът счита, че следва да отмени
определението и се произнесе по искането на КнРП, като го остави без уважение,
поради неговата неоснователност.
С
оглед на горното и на осн.чл.345, ал.1
НПК, вр. с чл.396, ал.1 от ГПК и
чл.72, ал.1 от НПК, Кюстендилски окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№506/09.06.2020 г., постановено по ЧНД №
703/2020 г. по описа на Кюстендилски районен съд и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кюстендилска районна прокуратура за допускане на
обезпечение по отношение на
бъдещо отнемане в полза на държавата, на осн.чл.53, ал.1, б”а” от НК, на моторно превозно средство-лек
автомобил, марка „Сеат”, модел „Ибиза”,
с рег.№ , собственост на Р.С.С., с ЕГН **********
обвиняем по БП № 508/20 г. по описа на
РУ на МВР-Кюстендил за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с посоченото
МПС, чрез налагане
по отношение на същото на обезпечителни мерки „Запор” и „Спиране от движение”
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/