Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 27.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд V гр.
състав в публично заседание проведено на 07.12.2016г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4308 по описа на съда за 2016г.
въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е исковата молба е от „Топлофикация П.”
ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В. чрез юрк. В. В., против Г.Н.С. с ЕГН ********** *** с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 495.04 лв., от които 435.71
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2013г. – 29.02.2016г. и 59.33лв. – лихва за забава за периода
07.05.2013г. – 07.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2741/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №2741/2016г. на РС П., като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение и съдът му е указал, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153
от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Твърди се,
че са спазени изискванията на ЗЕ за разгласяване на общите условия за продажба
на топлинна енергия. Ищеца твърди, че
дяловото разпределение на сградата се извършва от „Холидей и Райзен” ЕООД.
Моли, съда да постанови решение с които да признае за утановено, че ответника
дължи следните суми: 435.71 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.03.2013г. – 29.02.2016г. и 59.33лв.
– лихва за забава за периода 07.05.2013г. – 07.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2741/2016г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът е
оспорил задълженията преди 18.04.2013г. поради изтекла погасителна давност, а
другите е заявил, че не оспорва. Твърди, че за главницата и за лихвата за
исковия период заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което ищецът
няма правен интерес да води установителни искове за тези вземания, т.к. за тях
не е подадено възражение. Твърди, че след получаване на исковата молба е
погасил посоченото в нея задължение, като по този начин признава вземането.
Възразява за присъждането на разноски на ищеца, прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, сочи, че съдът следва да измени заповедта за
изпълнение в частта за разноските. Моли, съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, като погасен изцяло, чрез плащане.
Съдът като съобрази
доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното: От приобщеното към делото ч.гр.д. № 2741/2016г. на ПлРС е
видно, че ищецът „Топлофикация П.” ЕАД е депозирал заявление, с което е поискал
издаване на заповед за изпълнение за следните суми 1 076,87 лв., главница
за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2011г. – 29.02.2016г.
и 309,77 лв. лихва за забава за периода 04.01.2012г. – 07.04.2016г. и законната
лихва върху главницата от 18.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. От същото дело е видно, че ответникът е подал възражение в законоустановения
срок, с което е възразил за изтекла специална погасителна давност от 3 год. за
част от претендираното вземане. ПлРС е указал на заявителя по и ищец по
настоящето дело „Топлофикация П.” ЕАД да предяви установителен иск за вземането
си. Видно е от приложено копие от вестник „Посоки”, че „Топлофикация П.” ЕАД е
публикувала общите условия за предоставяната от нея услуга в същия. От
представената разписка № 02000494912421 от 14.10.2016г. на „Easy Pay” е видно, че ответника
е превел по сметка на „Топлофкация П.” ЕАД сума в размер на 499.61 лв. с
основание - заплащане претенция по гр. д. № 4308 от 2016г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът - „Топлофикация
П.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е
последвало възражение от страна на длъжника. Това поражда правен интерес за
ищеца да подаде установителния иск по чл. 422 от ГПК, с което е образувано
настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок. Следва да се има
предвид, че ищецът има право да предяви установителния иск за вземане различно
по размер от това в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е достатъчно
този размер да се включва в претендираната в заповедното производство сума. Това
право произтича от принципа на диспозитивното начало, съгласно който от ищеца
зависи да определи ответника и предмета на делото. Особеността на заповедното
производство – че ограничава възможността на завителя/ищец да насочи иска към ответник,
различен от длъжника посочен в заявлението, както и да посочи сума по-голяма от
претендираната в заповедното, не означава, че същият не може да претендира
по-ниска сума. При тази хипотеза правата на ответника се гарантират от
обстоятелството, че заповедта за неизпълнение следва да се обезсили за
непретендираната сума от заповедния съд, поради което заявителят/ищец не може
да премине към принудително изпълнение.
Относно
възражението на ответника, че е заплатил претендираната в исковата молба сума,
съдът намира същото за доказано чрез приложената към отговора разписка №
02000494912421 на „Easy Pay”, която сума обаче е
платено след завеждане на исковата молба от 13.06.2016г. Следва да се има
предвид, че ответника не е оспорил размера на претендираните в исковата молба
суми. Поради направеното плащане от
ответника на претендираните от ищеца суми, съдът намира, че следва да отхвърли
исковите претенции, като погасени чрез плащане в хода на делото.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира, че
следва да присъди разноските на ответника. Същият, възразявайки срещу заповедта
за изпълнение и плащайки след завеждането на исковете, е дал повод да се води
настоящето дело и съответно да се направят разноските за това. Съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Това се дължи на следните обстоятелства:
аргументацията на ищеца произтича от вече проведено заповедно производство, за
което се присъждат отделно разноски и само на една законова разпоредба (чл. 153
от ЗЕ). По делото няма изгответни експертизи, нито са привеждани множество
факти – ищецът се позовава само на документи изготвени от собственото му
счетоводство, които са приведени по заповедното производство, за което както се
спомена по-горе се дължат отделно разноски. Поради това фактическата обстановка
е облекчена. Също така в исковата молба ищцовото дружество се е позовало на
гореописаната законова разпоредба. Поради това правната страна на спора също не
представлява сложност. С оглед на
горното съдът намира, че следва да присъди минималния размер за юрисконсултско
възнаграждение – 300.00 лв. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, като съдът намира, че следва да присъди следните суми: 75.00 лв.,
заплатена държавна такса за образуване на исково производство, 300.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да присъди и разноските направени от
ищеца в заповедното производство, които с оглед предмета и изхода на исковото
производство, следва да бъдат редуцирани на 74.16лв.
С
оглед на горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Източна
индустриална зона”№128, представлявано от Й.В., срещу Г.Н.С. с ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено,
че Г.С. *** ЕАД следните суми 435,71 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.03.2013г. – 29.02.2016г. и 59,33лв. – лихва за забава за периода
07.05.2013г. – 07.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2741/2016г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Г.Н.С. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Източна индустриална зона”№128
представлявано от Й.В., чрез юрк. В.В. разноските
по ч.гр.д.№ 2741/2016 г., в размер на 74.16лв.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Н.С. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”ЕАД с ЕИК114005624
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Източна индустриална зона”№128
представлявано от Й.В., чрез юрк. В.В. разноските
по гр.д.№ 4308/2016 г., в размер на 375.00лв.
Решението
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: