Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1903 по описа на съда за 2021г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** срещу М.П.Г., ЕГН **********
с настоящ адрес: ***, за приемане
на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника М.П.Г. сумата от 600 лв. (шестстотин лева)
главница по Договор за потребителски кредит № 30035797075 от 20.03.2019г.,
сумата от 62,49 лева (шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки)
договорно възнаграждение, сумата от 66,83 лв. (шестдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки) обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. до
20.09.2020г. върху главница от 600 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 21.09.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11715/2020г. по описа на ВРС.
Предявен е осъдителен
иск от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.П.Г., ЕГН **********
с настоящ адрес: *** за сумата в
размер на 679,03 лв., представляващо незаплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и законната лихва за сумата 6.96 лв. начислена
върху главница от 62.49лв., прадставляваща договорно възнаграждение и
обезщетение за забава в размер на 56,29лв. върху главница от 679,03лв. за
периода от 29.07.2019г. до 20.09.2020г.
Ищецът твърди, че на 20.03.2019 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30035797075 между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и М.П.Г. като
длъжник.
Договорът е сключен при следните
параметри:
- Сума на кредита: 600.00 лв.;
- Срок на кредита: 11 месеца;
- Размер на вноската: 64.17лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 35.60 %;
- Годишен лихвен процент: 40.81%;
- Лихвен процент на ден: 0.10 %;
- Общо задължение по кредита: 705.83 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 679.03 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 61.73 лв.
Общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 1384.86 лв.;
- Общ размер на вноска: 125.90 лв.;
- Дата на погасяване: 15-ти ден от
месеца.
Ищецът „П.К.Б."
ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.03.2019г. превежда парична сума в размер
на 600.00 лв. по посочена от длъжника М.П.Г. банкова сметка (референция: 067029970037252
от дата 20.03.2019 г.) От своя страна длъжника поема
задължение по Договор за потребителски кредит № 30035797075 от
20.03.2019г., като го
сключва за срок от 11 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 125,90 лв. и падежна дата всяко
15-то число на месеца.
Ищецът
излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, на 29.07.2019г. договорът е прекратен
автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост. Твърди, че на длъжника е изпратено уведомително писмо, като е направен опит да
бъде уведомена, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди се,
че ответницата не е погасила нито една вноска по кредита. Ищецът претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответника,
чрез назначения от съда особен представител изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва дължимата сума да е 679,30 лв., като
допълнителна услуга, тъй като такава клауза не е уговорена, счита че е
неравноправна такава клауза. Сочи, че е напълно в противоречие с ЗПК. Счита,че
допълнителни услуги не са предоставени. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
По частно гражданско дело № 11715/2020 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М.П.Г., ЕГН ********** с настоящ
адрес: *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес ***, за
сумата от 600 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 30035797075 от
20.03.2019г., сумата от 62,49 лева договорно възнаграждение, сумата от 66,83
лв. обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. до 20.09.2020г. върху
главница от 600 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 21.09.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски съобразно уважената част,
възлизащи на 38,87 лв. Предявеният
установителен иск е при условията на чл.418 чл.1,т.2 от ГПК, когато заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявеният иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК и има за
предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото
и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за
потребителски кредит № 30035797075 от 20.03.2019г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД
и М.П.Г., по който ответника се е
задължи да заплаща сумата от по 64,17 лв. при уговорена лихва в размер на 35,60%
и ГПР 40,81 %. На същата
дата било сключено допълнително споразумение към договора, с което на клиента
били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 679,03
лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 1384,86 лв. били разсрочени на 11 вноски по 125,90
лв., като последната вноска е от 125,86 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че тъй
като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От представено
нареждане на л.14 от делото се установява, че уговорената заемна сума в размер
на 600 лева е усвоена от М.П.Г., като е преведена по
нейна сметка, липсва и възражение в тази насока.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния
договор ГПР е в размер на 40,81%, а ГЛП е в размер на 35,60 %. Към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР
от 40,81%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на
сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ основен лихвен процент
/0,01%/ и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице в тази връзка
недействителност на договора.
Срокът на Договор за потребителски кредит №
30035797075 от 20.03.2019г. е 11 месеца, т.е
крайния падеж на договора е 15.02.2020г. Към датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК в съда е бел настъпил падежа на вземането. Този факт от своя страна обуславя настъпилата
изискуемост на вземането за главница и догов. лихва по договора за кредит .
С отговорът на
исковата молба ответникът не е оспорил дължимостта на главницата и догов.
възнаграждение. Същият не ангажира и доказателства да е извършено плащане по
договора от страна на М.Г.. Поради което искът се явява зоснователен за сумата
от 600 лв., главница по Договор за
потребителски кредит № 30035797075 от 20.03.2019г. и договорно възнаграждение
от 62,49 лв.
Ответницата
не доказва да е погасила задължението, поради което съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху
главницата. Изчислен с продукт “Апис Финанси”, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от 600 лв. за периода 16.04.2019г. до
20.09.2020г. се равнява на 87,34 лв. С оглед
изложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, обезщетението
за забава следва да бъде присъдено в претендирания размер от 66,83 лв.
Що се касае до претендираното възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги съдът намира следното: Съгласно
приложеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, посоченото възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на
една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Съдът намира, че така уговорените
услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което и уговарянето на това допълн. възнаграждение противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това видно от споразумението е уговорено, че
"възнаграждението за предоставянето на тези допълнителни услуги става
изискуемо с подписването на настоящото споразумение от страните по ДПК".
Оттук се налага извода, че страните са се договорили за плащане срещу всяко
конкретно упражнено от кредитополучателя преобразуващо кредитното
правоотношение право. По делото нито се твърди, нито са представени
доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение са били
упражнени от ответника. Следователно, таксуването с допълнителното споразумение
на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без
същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното,
обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване
да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране (чл. 19 ЗПК).
Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо недействителна е уговорката за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 679,03 лв.,
което обуславя недължимост на тази искова претенция.
Поради което,
неоснователен е искът за присъждане на сумата от 679,03 лв. - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги по
Договор за потребителски кредит № **********.
Като акцесорна на главното
задължение, сумата, претендирана като
лихва в размер на 56,29 лв. за забава по закупен пакет за допълнителни
услуги, също се явява недължима.
Изключение от
забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл. 294, ал.
2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само
ако е уговорена. Правилото на чл. 294, ал.
2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О.
по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице,
следва да се приложи чл. 10, ал. 3
от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете
разпоредби, съгласно §1 от ДР на
ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите. В случая задълженото лице е потребител. Затова
спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, която е по-благоприятната за него. Начисляването на лихва
върху договорна лихва е незаконно и такава уговорка е нищожна. Поради което недължима е и начислена
лихва върху договорното възнаграждение от 6,96 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -171,85 лв. д.т.,
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП , 300 лв. депозит за особен представител или
общо 189,49 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в пълен размер 38,87 лв., съразмерно с предявената претенция.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 300 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, че М.П.Г., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***
дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 11715/2020 г. на ВРС за сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) главница по
Договор за потребителски кредит № 30035797075 от 20.03.2019г., сумата от 62,49 лева (шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) договорно
възнаграждение, сумата от 66,83 лв.
(шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) обезщетение за забава за
периода 16.04.2019г. до 20.09.2020г. върху главница от 600 лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
21.09.2020 г. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище *** срещу М.П.Г., ЕГН ********** искове
по чл.79 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 679,03 лв., представляваща непогасено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 30035797075
от 20.03.2019г., за сумата 6.96
лв. начислена за периода 16.04.2019г. до 20.09.2020г. върху главница от
62.49лв., прадставляваща договорно възнаграждение, сумата от 56,29 лв. представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.04.2019г.
до 20.09.2020г. върху
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
679,03 лв., като неоснователени.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 189,49 лв. (сто осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 38,87 лв. (тридесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11715/2020 г. на ВРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Г.Д.Я. от ВАК,
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) за осъществено
процесуално представителство, в качеството му на особен представител на М.П.Г., за която сума е внесен депозит от
насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: