Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.10.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 14997 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 15.09.2017г. по гр.д. № 35230/2013г. Софийски районен съд, 27 състав
признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу Я.Х.Ц.,
ЕГН ********** /явяващ се ответник на самостоятелно основание по искането за
установяване дължимост на 1/4 от общия претендиран размер и конституиран по
реда на чл. 227 ГПК като универсален правоприемник на починалия в хода на
делото Х.К.Ц. до размера на 1/2 от претендираните срещу починалия наследодател
суми/, и срещу Е.Х.Ц., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК
като универсален правоприемник на починалия в хода на делото Х.К.Ц. също до
размера от 1/2 част от претендираните срещу починалия наследодател суми, искове
по чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Я.Х.Ц., ЕГН **********, и Е.Х.Ц.,
ЕГН **********, дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, следните суми, във връзка с
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.06.2013г. по гр.д.
№ 10003/2013г. на СРС, 86 състав, както
следва: Я.Х.Ц., ЕГН **********, дължи сумата 1 538.91 лв., представляваща част
от цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *********, в периода м. 02.2010г. – м. 04.2012г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2013г., до
окончателното плащане, и сумата 311.76 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането в размер на законната лихва за периода 01.04.2010г. –
07.06.2013г., като отхвърлил предявените срещу този ответник искове за
разликата над 1 538.91 лв. до пълния претендиран размер на главницата от
2 481.76 лв., и за разликата над 311.76 лв. до пълния претендиран размер
на лихвата от 507.92 лв.; Е.Х.Ц., ЕГН **********, дължи сумата 1 489.05
лв., представляваща част от цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, в периода м. 02.2010г. – м.
04.2012г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.06.2013г., до окончателното плащане, и сумата 304.75 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода
01.04.2010г. – 07.06.2013г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Я.Х.Ц. е
осъден да заплати на ищеца сумата 363.12 лв. – разноски съразмерно с уважената
част от предявените срещу него искове за исковото и за заповедното производство
/от които 74.65 лв. – за заповедното производство, и 288.47 лв. – за исковото
производство/; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Е.Х.Ц. е осъдена да
заплати на ищеца сумата 586.60 лв., представляваща разноски за заповедното и за
исковото производство /от които 120.59 лв. – за заповедното, и 466.01 лв. – за
исковото производство/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника Я.Х.Ц. сумата 107.44 лв. – разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу него искове. Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
С определение № 43280 от 05.09.2018г. по същото дело е оставена без
уважение молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от главните страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които исковете са
отхвърлени за разликите до пълните им предявени размери, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Неправилно СРС не
взел предвид клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД *** от 2002г. и чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ, съгласно които сумите за топлинна енергия се начисляват по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Така ССЕ давала вярно
заключение относно дължимите суми, начислени на база реално потребление, с
включени изравнителни сметки за периода, като последните били станали изискуеми
именно в процесния период. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваните от него части, вкл. в частта за разноските и вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на претендирано от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Ответниците Я.Х.Ц. и Е.Х.Ц. обжалват
решението в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност
– нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилно СРС приел, че ответниците са потребители на топлинна
енергия, след като това им качество било изрично оспорено, а от ищеца не били
ангажирани доказателства за правото им на собственост. Извънсъдебното признание
на задължението не им придавало това качество. Освен това поведението на ищеца
било такова, че ответниците били поставени в пълна невъзможност, ако е налице
основание за претенцията към тях и тя е установена по размер, да платят. Ищецът
допуснал множество грешки при предявяване на претенцията си, поради което
ответниците искали множество срещи за споразумяване и заявявали готовност да
платят, но след като се установи, че имат качеството потребител по смисъла на
закона, задълженията погасени по давност да бъдат заличени, както и бъде изчислено
какво дължи всеки от тях. С поведението си не били дали повод за завеждане на
делото, не отказвали да платят, а да бъде изяснено по основание и размер
задължението им. Поради това молят съда да отмени решението в обжалваните от
тях части и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете.
Съображения излагат в молба от 30.09.2019г., с която твърдят и извършено плащане
на приетите за дължими главници след постановяване на първоинстанционното
решение. Претендират разноски.
От ответниците е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Не били дали повод за завеждане на делото, поради което не дължали
разноски. Изрично се противопоставили на назначаването на ССЕ за лихвите, които
можело да бъдат изчислени и от съда. Неправилно също СРС определил размера на
юрисконсултското възнаграждение, съобразявайки редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК,
действаща към датата на приключване на устните състезания /06.10.2015г./. Към
постановяване на решението в сила било изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК и
същото следвало да бъде съобразено от съда. Поради това, в случай че се дължат,
разноските за юрисконсултско възнаграждение следвало да се определят по реда на
чл. 37 ЗПП. Юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство било
недопустимо завишено над размера, определен от заповедния съд. Освен това с
исковата молба такова не се претендирало. В случай че съдът приеме възнаграждението
за дължимо, то следвало да се определи по реда на чл. 37 ЗПП. Навеждат се и
нови оплаквания /несъдържащи се в искането по чл. 248 ГПК/ за неправилно
изчисляване на разноските, дължими на ответника Ц. съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Иска се отмяна на определението.
Отговори по жалбите не са депозирани.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 3 970.81 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. *********, аб. № 324337, в периода м. 02.2010г. – м.
04.2012г., и сумата от общо 812.67 лв. – лихва за забава в плащането за периода
31.03.2010г. – 07.06.2013г., като е претендирана и законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2013г., до окончателното плащане. Исковете
са предявени срещу Х.К.Ц. и Я.Х.Ц., като се твърди първият да дължи 3/4 от
дълга, или 2 978.10 лв. – главница, и 609.51 лв. – лихви за забава, а
вторият – 1/4 от дълга, или 992.70 лв. главница и 203.17 лв. – лихви. При
същите твърдения за размера на дълга срещу тези лица е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 20.06.2013г. по гр.д. № 10003/2013г. на СРС, 86 състав
В хода на делото, на 13.01.2014г. ответникът Х.К.Ц. е починал, и е оставил
за наследници по закон Я.Х.Ц., син, и Е.Х.Ц., дъщеря. Същите са конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник, като от ответника Я.Ц.
ищецът претендира освен 1/4 /или 2/8/ на собствено основание, и 3/8 по
наследствено правоприемство, а от Е.Ц. – 3/8 от дълга. Така общо от ответника Я.Ц.
ищецът претендира 5/8 от дълга, или 2 841.76 лв. – главница, и 507.92 лв.
– лихви, а от ответницата Е.Ц. – 3/8 от дълга, или 1 489.05 лв. –
главница, и 304.75 лв. – лихви.
С отговора на исковата молба ответницата
Е.Ц. е оспорила предявените искове, като единственото релевирано от нея възражение
е за погасяване по давност на част от вземанията за главница и лихви. При
коректно изчисляване на дължимите суми с приспадане на погасените по давност е
заявила готовност да плати.
Ответникът Я.Ц. е оспорил
предявените искове с твърдение, че ищецът е допуснал грешка при завеждане на
първоначалния иск срещу него, тъй като по силата на наследствено правоприемство
от починалата му майка съсобственици на апартамента били не само той и баща му Х.
Ц., но и сестра му Е.Ц.. Поради това претенцията не отговаряла на притежаваните
от него идеални части от имота. Опитал извънсъдебно да уреди тази грешка при
ищеца, което не се случило. Релевирал е възражение за погасяване по давност на
част от вземанията. Заявил е също готовност за плащане при приспадане на
погасените по давност суми и правилно изчисляване на квотата му в
собствеността.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възраженията на длъжниците Х. Ц.
и Я.Ц. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми са постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК
и исковете са допустими.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбите решението ще следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
Неоснователен е поддържаният от въззивниците-ответници довод по делото да
не било установено качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Фактът, че Х. Ц. до смъртта си и двамата
ответници са били съсобственици на топлоснабдения имот в процесния период не е
бил спорен по делото. Ответниците твърдят, че квотите им в съсобствеността са
били 4/6 – за Х. Ц., и по 1/6 – за Я.Ц. и Е.Ц., като именно съобразно тези
твърдени квоти е постановено атакуваното решение. Че в процесния период имотът
е бил собственост на ответниците при посочените квоти се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – удостоверение за
наследници на З. Ц., заявление-декларация от Х. Ц., заявление до ищеца от
26.09.2014г. Релевираното от процесуалния представител на ответниците в открито
съдебно заседание на 28.04.2015г. в първата инстанция възражение, че оспорва
доверителите му да са собственици на имота, е преклудирано, а и както правилно
е посочил районният съд, подобна защитна теза противоречи на релевираните с
отговорите възражения, при съобразяване и на извънсъдебното признание в
заявлението до ищеца от 26.09.2014г.
Като потребители на топлинна енергия, в процесния период Х. Ц., Я.Ц. и Е.Ц.
са дължали на ищеца в посочените в ОУ срокове цената на доставената топлинна
енергия в съсобствения имот съобразно квотите им в собствеността, поради което
за същите не е съществувала твърдяната пречка да платят дължимото, независимо
от допусната от ищеца грешка при определяне на съсобствениците – потребители.
Ето защо несъстоятелен е и доводът в жалбата на ответниците, че имали готовност
да платят, но поради факта, че ищецът не преизчислил дълга, не могли да сторят
това.
Доводът в жалбата на ищеца също е неоснователен. Правилно районният съд е
приел, че стойността на реално доставената топлинна енергия е 3 622.78
лв., съобразно неоспореното заключение на СТЕ. Вещото лице от СТЕ е взело
предвид и изравнителните сметки, относими към процесния период, без да взема
предвид извършвани от ищеца „прихващания“ с вземания за период преди процесния,
вкл. такива погасени по давност. Правилно също районният съд, на основание чл.
162 ГПК и съобразно приетите заключения, е определил размера на непогасената по
давност главница на 3 077.82 лв. /която е дължима за периода м. 05.2010г.
– м. 04.2012г./, и на негасената по давност лихва за забава – на 623.51 лв.
/дължима за периода 31.05.2010г. – 07.06.2013г./.
Съобразно приетите квоти в съсобствеността в процесния период, ответникът Я.Ц.
дължи на ищеца на собствено основание 1/6 от негасения по давност дълг – 512.97
лв. главница и 103.92 лв. – лихви за забава, а по наследствено правоприемство
от Х. Ц. дължи още 2/6 – 1 025.94 лв. – главница, и 207.84 лв. – лихви. Или
общо дължимата от ответника Я.Ц. непогасена по давност главница възлиза на
1 538.91 лв., а непогасената по давност лихва – на 311.76 лв., както е
приел и СРС. Същите суми се дължат и от ответницата Е.Ц., като предвид
диспозитивното начало в процеса, правилно районният съд е уважил предявените
срещу нея искове до претендираните размери от 1 489.05 лв. главница и
304.75 лв. - лихви.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от надлежни страни
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Доводите в искането по чл. 248 ГПК, по които районният съд се е произнесъл
и до които въззивният съд дължи проверка на обжалвания акт, се свеждат до твърдения,
че ответниците не дължат разноски, тъй като заявили желание за плащане след
уточняване на основанието и размера; изрично се противопоставили на искането на
допускане на ССЕ за лихвите, както и за неправилно определяне от исковия съд на
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, което преразгледал и
повишил, в нарушение на правилата на ГПК.
Първият довод е неоснователен. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са
посочени предпоставките, при които разноските остават в тежест на ищеца – ако
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В случая не са
налице двете кумулативно изисквани от закона предпоставки – ответниците не са
признали, а са оспорили исковете, поради което същите дължат разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Освен това същите са могли, както беше посочено и по-горе, да плащат
задълженията си съразмерно с квотите си в съсобствеността в предвидените в ОУ
на договора срокове, което не са сторили, поради което с извънпроцесуалното си
поведение са дали и повод за завеждане на делото.
Дали ответниците са възразили срещу допускане на ССЕ по конкретна задача е
неотносимо за отговорността за разноски, щом съдът в приложение на чл. 162 ГПК
е преценил, че за определяне размера на лихвите са необходими специални знания.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство - относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от
съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска
за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако
не е направил такова искане със заявлението.
В случая ищецът-заявител е претендирал разноски в заповедното производство,
а противно на поддържаното в жалбата, ги е претендирал и в исковото
производство с молба от 28.04.2015г. С представения пред исковия съд в
присъствието на процесуалния представител на ответницците списък по чл. 80 ГПК ищецът
е посочил размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство от 200.70 лв., който е по-нисък от претендирания в заповедното от
279.61 лв., като при изчисляване на разноските районният съд е взел предвид
по-ниския претендиран със списъка размер. Поради това неоснователен е и доводът
в частната жалба за неправилно определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство.
Що се отнася до довода относно приложимия закон за определяне размера на
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство, настоящият въззивен
състав намира, че отговорността за разноски, вкл. за претендирано
юрисконсултско възнаграждение, когато страната е била представлявана от
юрисконсулт, следва да се определи съобразно нормативната уредба, действала към
датата на даване на ход на устните състезания по делото. След този момент от
страните не се извършват никакви процесуални действия в съответната инстанция,
а кога е постановено съдебното решение, вкл. дали това е станало в срока по чл.
235, ал. 5 ГПК или след него, е неотносимо за определяне на приложимия относно разноските
процесуален закон. В случая ход на устните състезания в първата инстанция е
даден на 06.10.2015г., т.е. преди изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8/24.01.2017г., в сила от 27.01.2017г., поради което
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение правилно е определено от
районния съд по реда на Наредба № 1/2004г., а не съобразно изменението от
24.01.2017г., но до претендирания от ищеца размер от 400 лв., който е под
минималния такъв по Наредбата.
Поради това въззивният съд намира, че правилно с определението по чл. 248 ГПК искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без
уважение.
Във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК са приети
доказателства за извършени на 26.10.2017г. две плащания в полза на ответниците -
на сумите 1 538.91 лв. и 1 489.05 лв., с посочено в платежните
нареждания основание за плащане „главница по гр.д. № 35230/2013г. на СРС“. Съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, въззивният съд следва да вземе предвид факта
на плащане, който е от значение за спорните права.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г.
по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи – разноски, лихви,
главница.
В случая в чл. 33, ал. 7 от Общите условия на договора е предвидено, че
когато купувачът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени
вземания, при плащане се погасява най-старото задължение. Ако сумата не е
достатъчна да покрие цялото задължение, погасяват се първо присъдените
разноски, законната лихва и след това главницата.
Няма данни ищецът-кредитор да е приел изпълнението на 26.10.2017г. като
такова за плащане на главница. Следователно с плащането на сумата 1 538.91
лв. за ответника Я.Ц. на 26.10.2017г., която е недостатъчна за погасяване на
главницата, лихвите и разноските, следва да се приеме, че са погасени дължимите
разноски в размер на 363.12 лв., лихвата за забава в размер на 311.76 лв.,
законната лихва върху главницата за периода от 19.06.2013г. до плащането на
26.10.2017г., която съдът изчислява с помощта на електронен калкулатор на 680.99
лв. /общо 1 355.87 лв./, а с остатъка от 183.04 лв. е погасена част от
главницата от 1 538.91 лв., или този ответник остава да дължи на ищеца
главница в размер на 1 355.87 лв., ведно със законната лихва от 27.10.2017г.
до плащането. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено в частите
касаещи погасените чрез плащане вземания, а в частта, с която е призната
дължимостта на главницата до размер от 1 355.87 лв., ведно със законната
лихва от 27.10.2017г. – потвърдено.
С плащането на 26.10.2017г. на сумата 1 489.05 лв. за ответницата Е.Ц.
следва да се приеме, че са погасени дължимите от нея разноски в размер на
586.60 лв., лихвата за забава в размер на 304.75 лв., и част в размер на 597.70
лв. от законната лихва върху главницата за периода от 19.06.2013г. до плащането
на 26.10.2017г., която е в размер на 658.95 лв. Поради това атакуваното решение
ще следва да бъде отменено в частите, вземанията по които са погасени чрез
плащане, и потвърдено в частта, с която е признато за установено, че тази
ответница дължи на ищеца главница в размер на 1 489.05 лв., ведно със
законната лихва от 01.06.2017г. до плащането.
По разноските за въззивното
производство: При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, а
частичната отмяна на атакуваното решение е само във връзка с извършените
частични плащания в хода на делото, разноски за въззивното производство на
страните не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 15.09.2017г., постановено по гр.д. № 35230/2013г. на Софийски
районен съд, 27 състав в частите, с
които по искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Я.Х.Ц., ЕГН **********, дължи „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
разликата над 1 355.87 лв. до 1 538.91 лв. – главница, представляваща
част от цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *********, за периода м. 02.2010г. – м. 04.2012г., ведно със
законната лихва върху главница от 1 538.91 лв. от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК – 19.06.2013г., до 26.10.2017г., и сумата 311.76 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода
01.04.2010г. – 07.06.2013г., както и в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я.Х.Ц., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 363.12 лв. – разноски за исковото и за заповедното производство, както и в частта, с която по иск с
правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че
Е.Х.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 304.75 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за
периода 01.04.2010г. – 07.06.2013г., както
и в частта, с която е признато за установено, че Е.Х.Ц., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, законната лихва върху главницата от
1 489.05 лв. за периода 19.06.2013г. - 31.05.2017г., както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Х.Ц.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 586.60
лв. – разноски за заповедното и за исковото производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу Я.Х.Ц., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 355.87 лв. до 1 538.91 лв. – главница,
представляваща част от цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, в периода м. 05.2010г. – м.
04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 538.91 лв. за
периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.06.2013г. до
26.10.2017г., и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до
размер от 311.76 лв. - обезщетение
за забава в плащането в размер на законната лихва за периода 31.05.2010г. –
07.06.2013г., поради извършено в хода на делото частично плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу Е.Х.Ц., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер от 304.75 лв. - обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва за периода 31.05.2010г. – 07.06.2013г.,
поради извършено в хода на делото частично плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.09.2017г., постановено по гр.д. № 35230/2013г. на Софийски
районен съд, 27 състав в отхвърлителните му части, както и в частта, с която е
признато за установено, че Я.Х.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, главница до размер
от 1 355.87 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2017г.
до окончателното плащане, както и в частта, с която е признато за установено,
че Е.Х.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, главница в размер
на 1 489.05 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2017г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43280 от 05.09.2018г. по гр.д. № 35230/2013г. на Софийски
районен съд, 27 състав
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.