№ 291
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200147 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. Р. З. от *** против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4533921, издаден от ОД МВР В. Търново, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и алтернативно намаляване размера на
наложената глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не заема
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4533921 на ОД МВР В. Търново, с който на
жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 600 лева. Фишът е издаден за това, че на 14.02.2021 г. в 11:33 часа, в обл. В.
Търново, общ. П. Тръмбеш, ПП І-3, км. 09+000, до пътен възел с път ІІІ-407, в посока гр.
Плевен, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 с МПС – лек автомобил
"Фолксваген Туаран", с рег. № ** е допуснато нарушение за скорост, като при ограничение
от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, е установена скорост на движение на посоченото
МПС – 95 км/ч.
От приложената по делото справка се установява, че МПС е собственост на
жалбоподателя З..
1
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение
по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, като контролният орган е определил скоростта чрез
приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км/ч.
Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835/24.02.2010 г., мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "ТFR1–M", е вписана в регистъра
на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка.
Представен е и протокол за използване на АТСС, който установява датата и часа на
използването на системата - 14.02.2021 г., с начало на работа 10:45 ч., съответно край 12:15
ч. По делото са приети и други писмени доказателства, относими към предмета на неговото
доказване, включително и Справка за нарушител/водач, отнасяща се до жалбоподателя. В
последната са отразени всичики актове, с които по административен ред жалбоподателят е
бил санкциониран. Липсва обаче отметка, кога всеки от тях е влязъл в сила.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
От отразеното в ЕФ и приложените писмени доказателства се установява, че
нарушението е извършено извън населено място, като превишението на скоростта от 35
км/ч, което обуславя приложението на санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Санкцията, предвидена в същия е с фиксиран размер от 300 лева.
Административнонакзавщият орган е наложил санкцията в двоен размер при условията на
„повторност“ - чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая обаче, наказващият орган не е посочил
изрично/препратил към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Нито в ЕФ е отразено
словесно описание на този задължителен за съставомерността от обективна страна белег
/“повторност“/, нито от представената справка за нарушител/водач може да се установи този
факт, по причина, че липсва изрично отразяване на влизането в сила на всеки един от
актовете. Това влече след себе си невъзможност да се прецени нарушението действително
ли е извършено при условията на повторност. За налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП следва да са посочени/отразени в съответния санкционен акт няколко обстоятелства,
като се изхожда от обстоятелството, че нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и е
необходимо да се отрази съответната привръзка с нормата, която запълва /в конкретния
случай на превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено място от 31 до
40 km/h - чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/. На следващо място - описание от фактическа страна,
че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна по какви причини е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се отрази съответният санкционен акт,
който определя квалификацията като такава, включително с датата му на влизане в сила.
В оспорения електронен фиш липсва отразяване на което и да е от изброените
обстоятелства. На първо място, липсва препращане от бланкета норма към/с посочване на
нарушената такава. Този пропуск предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната санкция, което е
недопустимо. На следващо място - липсва описание, че деянието е извършено при условията
на повторност. За такова може да се съди единствено от посоченото основание за
санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а и не на последно място и от
приобщеното писмено доказателство не може да се установи, както бе споделено по-горе. В
ЕФ липсват каквито и да било изложени твърдения нарушението да е осъществено при
условията на повторност, за да бъде възможно този факт да бъде включен в предмета на
доказване, респективно съдът да го изследва в настоящото производство производство. При
липсата на посоченото описание, съдът е в невъзможност да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
2
път, каквото е словесното описание на нарушението. Не на последно място - липсва
посочване на предхождащия санкционен акт, който да обуслави приложението на
санкционната разпоредба при условията на повторност спрямо жалбоподателя. Настоящият
състав приема, че непосочването на този конкретен акт в електронния фиш представлява
съществено процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото на защита на
наказаното лице да бъде санкционирано по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Неотразяването му представлява процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото липсва описание на обективен съставомерен
белег на административното нарушение. В този смисъл това води до невъзможност, от една
страна, за съда да провери този факт, а от друга и за жалбоподателя да го обори. В случай,
че бе отразен този предходен акт, с който жалбоподателят е бил санкциониран /НП или ЕФ/,
то същият би могъл да възрази в посока, че не е влязъл в сила, или ако е влязъл в сила, че е
изминала една година от влизането му в сила, които факти биха могли тогава да бъдат
проверени от съда. Административноказващият орган като не е отразил този акт, е поставил
в невъзможност жалбоподателят да организира адекватно и в пълен обем защитата си, по
причина, че не знае кой е точно актът, обуславящ повторността. Изискването за описание на
съставомерните факти в електронния фиш са императивни и са от такава категория, че не
могат да бъдат извличани по тълкувателен път от доказателствата по делото.
Предвид изложеното оспореният ЕФ подлежи изцяло на отмяна, като
незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4533921 на ОД МВР В.
Търново, с който на М. Р. З. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от
АПК, в 14 дневен срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3