Решение по дело №2721/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260544
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120202721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   260544

 

гр.Бургас, 04.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

     при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2721/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството пред РС-Бургас е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,  представлявано от С.И.И., срещу НП № 492485- F 535091/10.02.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с което на „М.“ ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Във въззивната жалба се претендира отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като при условията на евентуалност се претендира намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  се представлява от адв Е., редовно упълномощена. Същата поддържа жалбата, излага аргументи в тази насока.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Чолакова, редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на наказателното постановление и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2020г. в 11,50 часа свид. Г.С. и П.К.–двамата на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – бърза закуска,  находящо се на адрес гр. Бургас, ул.“Славянска“ № 38, стопанисван и експлоатиран от „М.“ ЕООД, ЕИК ****. В хода на проверката било установено, че в търговския обект има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП 1 бр. ФУ модел „DATECS DP-150" с ИН на ФУ № DT655582 и ФП № 02655582. Същото се намирало в изправност и в работен режим към момента на проверката. Видно от дневен финансов „X" отчет с № 0055841/ 16.01.2020г„ изведен от наличното в обекта ФУ, същото притежава и са активни функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Видно от същия, към момента на проверката, разчетената касова наличност във фискалното устройство била  в размер на 52,10 лева. Фактическата касова наличност била в размер на 453,63 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата за процесната дата. Сумите били преброени и описът изготвен от присъствалата на проверката К.Х.- продавач консултант в обекта. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 401,53 лв., която представлява промяна в касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени" суми, като ФУ притежава тази функция, видно от отпечатания дневен финансов отчет.

Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № 0364876/ 16.01.2020г.  С връчването на протокола била връчена и покана, инкорпорирана в същия, за явяване на представителя на дружеството или упълномощено от него лице  на 21.01.2020г. в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

На 22.01.2020г. управителят на дружеството жалбоподател С.И.се  явил в ТД на НАП Бургас и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с констатациите на проверяващите. Исмаил разписал акта, като не посочил възражения. Такова било депозирано на 27.01.2020г.

След запознаване с направеното възражение и материалите по преписката, административнонаказващият орган е възприел констатациите, изложени в АУАН и е издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е връчено отново на управителя Сюлейман Исмаил.

Описаната по-горе фактическа обстановка е идентична с изложената в съставения на жалбоподателя АУАН и в издаденото НП и се потвърждава от събраните в хода на административнонаказателно производство доказателства, както и от показанията на свид. Г.С. -актосъставител, които съдът изцяло кредитира като последователни и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /.

    Съгласно чл. 33, ал.1 от посочената Наредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на тази разпоредба. Сумата от 401.53 лева  не е била част от разчетната касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като "служебно въведени". Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай административнонаказващият орган (АНО) е определил имуществена санкция в размер на 2000 лева.Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в съответния размер –2000 лева. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая такива липсват. Съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение. Липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други подобни нарушения, както и да са произтекли вредни последици от деянието. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 2000 лева е несправедлива, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Ето защо съдът намира, че с намаляване на санкцията до минимален размер от 500 лева ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

В настоящия случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани със сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца , поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 492485- F 535091/10.02.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с което на „М.“ ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС,  КАТО НАМАЛЯВА така наложеното наказание „имуществена санкция“  от 2000 /две хиляди/ лева на  500 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****  да заплати на Национална агенция за приходите-гр.София, сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.