Решение по дело №760/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 364
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 29.11.2019 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 760 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

 

          С наказателно постановление № 31-0000095/09.07.2019 г. на П.В.К., Началник на ОО”АА” Ловеч, е наложена на основание чл.96, ал.5, пр.1 от ЗАвП имуществена санкция  в размер на 1000 /хиляда/ лева на „Т. Е.” ООД, представлявано от Г. И. Т., за това, че на 27.06.2019 г. около 13.30 часа в офиса на фирма „Т. Е.” ООД, притежаващ лиценз № 06550 за превоз на товари на територията на Р.България, при извършване на комплексна проверка е установено, че превозвачът е допуснал извършване на превоз на товари с товарен автомобил „Рено Г 340ТИ”, с рег.№ ** **** **, собственост на „И. - ***” ООД гр.Ловеч, видно от пътен лист серия ВА № 244602/07.06.2019 г. и серия ВА № 244603/10.06.2019 г., което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, с което е нарушил чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Т. Е.” ООД, който го обжалва чрез адв.М. в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като в АУАН е посочен само един свидетел, актосъставителят и издателят на НП нямат материална компетентност за съставяне на АУАН и НП. Твърди, че фирмата не е извършила посоченото нарушение, като при извършената комплексна проверка е изготвен КП, в който са отразени поименно назначените на трудов договор водачи, както и са изброени по марка модел и рег.номер автомобилите, с които фирмата извършва дейност, като изрично е отразено, че при проверката на автомобилите в периода 01.06.2018 г. – 01.06.2019 г. няма нарушения. В съставения АУАН е посочено, че на 27.06.2019 г. фирмата е допуснала извършване на превоз на товари с т.а.”Рено Г 340 ТИ” с рег.№ ** **** **, което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност и е вменено нарушение на чл.87а, т.1 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, без да е конкретизирано коя от петте алинеи е имал предвид актосъставителя, а в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.87а, ал.1,т.1 от наредбата, като е налице разминаване между описателната и цифровата квалификация на нарушението. В НП е посочена разпоредбата на чл.96, ал.5, т.1 от ЗАвП, която има няколко хипотези и не е посочено коя именно хипотеза е нарушена. Излага, че съгласно чл.42, ал.1,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН следва да са посочени разпоредбите, които са нарушение, както и да е налице правно единство между описателната и цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и в НП, а в случая не е ясно какво точно е имал предвид актосъставителят и наказващият орган, не е ясно въз основа на какви доказателства е вменено на управляващия фирмата виновно поведение и то именно към датата посочена в акта и НП, тъй като на тази дата, с този автомобил превоз не е извършван и има назначени на трудов договор специалист по автотранспортна техника за извършване на предпътен технически преглед и ръководител товарен транспорт. Налице е разминаване и непълно описание на нарушението, като не е посочено кой именно, кога и какви задължения или контролни правомощия не е изпълнил, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице. Излага и съображения за маловажност на случая и моли НП да бъде отменено.

В с.з. за жалбоподателят, редовно призован се явява адв.М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът – ОО”АА” - Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели Д.И. и И.И., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 27.06.2019 г. бил съставен Акт № 259883 за установяване на административно нарушение от св. И.И. в присъствието на св. Д.И., срещу „Т. Е.” ООД, за това, че на 27.06.2019 г. около 13.30 часа в офиса на фирма „Т. Е.” ООД, притежаващ лиценз № 06550 за превоз на товари на територията на Р.България, при извършване на комплексна проверка е установено, че превозвачът е допуснал извършване на превоз на товари с товарен автомобил „Рено Г 340ТИ”, с рег.№ ** **** **, собственост на „И. - ***” ООД гр.Ловеч, видно от пътни листи серия ВА № 244602/07.06.2019 г. и серия ВА № 244603/10.06.2019 г., което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, с което е нарушил чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

          Актосъставителят и свидетелят по акта дават подробни показания относно начина на съставяне на акта и установяване на нарушението, като поддържат направените констатации.

          От така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се установява от представените от наказващия орган писмени доказателства- Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г./л.13/. При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.34 и чл.40 и сл. от ЗАНН. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел не представлява процесуално нарушение, тъй като псоченият свидетел е присъствал при установяване на нарушението, още повече, че проверката е била комплексна и по документи. Освен това чл.43, ал.1 от ЗАНН допуска съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел. 

          Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, касаещо констатация при проверката, че за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2019 г. относно автомобилите, с които фирмата извършва дейност не са констатирани нарушения, тъй като в случая акта е съставен за извършено нарушение извън посочения период. Не споделя и възражението, че в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на 27.06.2019 г., а тогава превоз на товари не е извършван. Видно от съдържането на акта и НП тази дата – 27.06.2019 г. изрично е посочена като дата на извършване на проверката и като такава на която е констатирано същото. Както в АУАН, така и в НП е отразено, че превоза на товари  с процесния т.а. е осъществен по два броя пътни листи, посочени като номера и дати – 07.06.2019 г. и 10.06.2019 г., копия от които са приложени към преписката и именно към тези дати е осъществен превоз на товари с т.а., който не е отговарял на изискванията на чл.87а, ал.1,т.1 от Наредбата, но така изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение, тъй като проверката на 27.06.2019 г. е извършена по документи и на тази дата обществен превоз не е извършен, а именно извършването му в нарушение на законовите разпоредби изпълва от обективна страна състава на административното нарушение, за което е съставен акта и издадено НП. Ето защо не може да се приеме, че е налице неяснота относно кога е извършено деянието, за което е санкциониран жалбоподателя.

За съставомерността на процесното деяние от значение е че превозвачът, във връзка с осъществяваната дейност – превоз на товари, е допуснал извършването на превоза, като е нарушил едно обективно задължение на лицензирания превозвач - да извършва превоз на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение и издаден знак, удостоверяващи извършения преглед, което задължение видно от доказателствата по делото, е било нарушено. От представеното заверено копие на удостоверение за техническа изправност на ППС се установява, че посоченият в НП т.а. има извършен преглед за техническа изправност на 19.04.2018 г. и подлежи на преглед до 19.10.2018 г., т.е. към датите, на които фирмата жалбоподател е осъществила превоз на товари – 07.06.2019 г. и 10.06.2019 г. с този т.а.”Рено” с рег. № ** **** **, същият не е имал извършен преглед за проверка на техническата му изправност, съответно не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, изискуемо съгласно чл.87а, ал.1,т.1 от Наредба №33/1999 г. на МТ. Неясно защо жалбоподателят е приел, че е налице различие между словесна и цифрова квалификация на нарушението в АУАН, като видно от съдържанието на акта, такова различие не е налице. Аналогично е направеното възражение при посочване на санкционната норма. Тук действително наказващият орган е отразил, че налага санкцията на основание чл.96, ал.5, т.1 от ЗАвП, без да уточни коя от трите хипотези по т.1 има предвид, но настоящата инстанция приема, че този пропуск не е съществен и не може да обоснове незаконосъобразност и отмяна на НП, тъй като в обстоятелствената част на НП достатъчно ясно и пълно са описани всички съставомерни признаци на констатираното нарушение, уточнено кое от двете изпълнителни деяния е вменено на жалбоподателя, а именно за това, че дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на товари с превозно средство, което не е представено на задължителен периодичен преглед за техническата му изправност, т.е. такъв не е извършен.  Нарушението е описано и санкционната норма е посочена в степен, която е достатъчна санкционираното лице да разбере конкретното обвинение, поради което правото му на защита не е било нарушено. Неоснователно е направеното възражение за непосочване кой, кога и какви задължения или контролни правомощия не е изпълнил, тъй като субект на нарушението е лицето по чл.2, ал.1 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, каквото се явява дружеството жалбоподател и законът не е въвел в състава на посоченото административно нарушение изискване за нарушаване на контролни или други правомощия, а конкретно задължение, което в случая жалбоподателят не е изпълнил.

          Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ – дружеството жалбоподател.

          Поради изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя с НП е безспорно доказано, както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани по делото.

                Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от дружеството административно нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид, не са и ангажирани доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не обуславя само по себе си приложение на чл.28 от ЗАНН, още повече, нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.

          При определяне на санкцията, наказващият орган е съобразил правилно санкционната норма и е наложил единствено предвиденото в закона наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева, поради което не са налице основания за изменение на НП в тази му част.

          Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано, обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                            

                                Р   Е   Ш   И :

 

         

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000095/09.07.2019 г. на П.В.К., Началник на ОО”АА” Ловеч, с което е наложена на основание чл.96, ал.5,пр.1 от ЗАвП имуществена санкция  в размер на 1000 /хиляда/ лева на „Т. Е.” ООД, представлявано от Г. И. Т., за нарушение на чл.87а, ал.1,т.1 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                            

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: