Р Е Ш Е Н И
Е №102
гр.Видин
12.12.2018г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно
отделение в открито
съдебно заседание
- проведено на петнадесети ноември двехиляди
и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :И. И.
Л.Л.
ЧЛЕНОВЕ :
Р.Д.
при участието на
секретар А..А. и прокурора
М.К. - след
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА И. - въззивно наказателно общ
характер дело №261 от 2018 г. – и
за да се
произнесе взе в
предвид следното :
Производството по
делото е по чл.318
и сл.
НПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от
Д. Ц. П. *** с ЕГН:********** ,
чрез адвокат Л. И. ***
срещу Присъда
№373 от 18.09.2018г.
постановена по НОХ
дело №277 от 2018 г.
на Видински Районен
Съд , с която му е наложено
наказание “Лишаване от
свобода” за срок от
3/три/месеца с приложение
на чл.66
ал.1 от НК с изпитателен
срок от
три години, считано
от влизането в
сила на присъдата
за извършено
деяние по чл.144
ал.3 от НК
във вр. с чл.144 ал.1
от НК .
Инвокират се
оплаквания за неправилност на присъдата , поради
следното :
-нарушение на
материалния закон ,като се
сочи,че не са
събрани доказателства по
обвинението и въпреки
това ,той е осъден ,както и
това ,че обвинението е
за деяние по
чл.144 ал.3 от НК ,което
ще бъде извършено
в бъдещето ;
-необоснованост –
твърди се ,че
неправилно е прието от
Видински РС,че свидетелите Ц. Т.,Л.
П. и
Н. Ц. са
очевидци на деянието ,като те
са близки
роднини на пострадалия, а единия е негов
работник ,както се и твърди
,че неправилно не
е дадена
вяра
на свидетели очевидци
на деянието П. П.
и Е.;
Твърди се,че
е допуснато и
съществено нарушение на
процесуалните правила,като единият
от съдебните заседатели е бил предубеден.
Иска се
отмяна на атакуваната
присъда и признаването на
подсъдимия П. за
невинен и оправдаването му.
В
съдебното заседание на
15.11.2018г. жалбоподателят се
е явил лично и
със защитника си и
е поискал уважение на жалбата .
Представителят на Окръжна
Прокуратура гр.Видин е
пледирал в съдебното заседание
на 15.11.2018г.,че жалбата
е неоснователна и
присъдата следва да бъде
потвърдена,като правилна и
законосъобразна .
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД - след като разгледа
жалбата ,събраните по делото
доказателства ,взе в предвид
атакувания съдебен акт
и становището на страните
– прие за установено
следното :
Въззивната жалба
е подадена от надлежна страна /подсъдим,чрез защитника
си/ по НОХ дело №277 от
2018г. на Видинският Районен Съд,с право и интерес да
обжалва, подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт /Осъдителна Присъда/-в
законоустановения срок и е процесуално ДОПУСТИМА .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА - поради
следното :
За да
постанови Присъда №373
от 18.09.2018г. по
НОХ дело №277
от 2018 г. - Видински Районен
Съд и
признае подсъдимия Д. Ц. П. ***
с ЕГН:********** за
виновен за това,че
на 22.10.2017г. в
землището на с.Г. обл.В. на
път ІІІ – 121 ,се
заканил с убийство
на И. Ц. Т.
*** ,чрез думи
сочещи намерение за
засягане телесната неприкосновеност и
живота на Т.
,казвайки му ,че „ще
го убие ,ще го лежи
и
ще го плати“ и това
заканване било могло
да възбуди
основателен страх за
осъществяването му -
за което като
престъпление по чл.144
ал.3 от НК
във вр. с
чл.144 ал.1 от
НК го осъди
и му наложи
наказание „Лишаване от свобода“
за срок 3/три/ месеца ,което
на основание чл.66
ал.1 от НК -
отложи изпълнението му
за срок от
3/три/ години ,считано от
влизането на присъдата
в законна сила - правилно
е възприел фактическата обстановка и правилно е
приложил закона.
Съдебният му
акт не страда
от пороците изложени
във въззивната жалба .
За да
приеме изложената фактическа
обстановка, Видинският Районен
Съд правилно
е обсъдил събраните
пред него доказателства и
е достигнал до
единственият законосъобразен
и обоснован извод
и той е ,че
подсъдимият Д. Ц. П. е извършил деянието
предмет на обвинението .
По делото е
установено по безспорен
начин ,че подсъдимия и
брат му се
занимават със земеделие,като обработват
земеделска земя в землището на
с.Градец обл.Видин ,а И. Ц.
Т. *** към 22.10.2017 г.
В качеството
си на кмет
на селото е
установено,че Т. нееднократно е
отправял забележки към
подсъдимия П. -
да не се
изорава основен земеделски
общински път ,излизащ на
главен асфалтов път
с.Г. – с.Б.
обл.В. в местността „******“ ,в непосредствена близост
до чешмата на селото .И.
Т. предупреждавал в
качеството си на
кмет подсъдимия П.
относно обстоятелството- да не
се правят самоволно
други такива пътища
през обработваемите земеделски земи
или такива,които се
намират в непосредствена близост
до пътното платно.Въпреки това,подсъдимия направил
друг път ,който се
намирал на около
60-70 метра от
затворен вече такъв .Той бил
разрушил и канавката на
асфалтовия път.Т. в
показанията си е
заявил,че около 10.10.2017г.
подсъдимия дисковал и
засял с пшеница част
от основния път
свързващ местността „*******“
с местността „******“
,като разорал и
част от земеделския път
в местността „*******“ .За това
Т. получил жалба
от В. Н. Н.
от село Г.
,който обработвал нива в
местността „******“ като
заявил ,че подсъдимия
неправомерно засял пътя
и така Н.
нямал достъп до имота си .
По делото
е установено ,че на
22.10.2017г. около 17.00 часа –
пострадалия И. Т.
отишъл с трактора
на баща си
– св.Ц. К. с
прикачена на него
дискова брана ,в
местността „*************“,
намираща се в
землището на с.Г.,
като с
него бил и
бища му - Ц. К. ,сина
му Н. Ц.
и св.Л. П.. Установено е,че
в близост до
асфалтовия път И. Т.
се видял
със св.П. П. ,като
двамата разговаряли за
неправилното изораване на
пътната ивица до
асфалтовия път от
страна на подсъдимия П..
И. Т.
в последствие тръгнал
с трактора в
посока с.Г. обл.В.
,като след него
тръгнали с лек
автомобил „******“ -
синът му Н. Ц., баща
му Ц. К.
и св.Л. П.. Те се
движели по пътя
за селото ,като в един
момент Т. забелязал
син
камион марка „***“,кайто
се движел много
бързо .В един момент
Т. видял ,че камиона
навлиза в платното
му и се
движи срещу него.Тогава
Т. отбил
трактора плътно в
дясно ,като част от
него била върху
пътния банкет извън
платното и спрял.
Камионът ,който
вървял срещу него
,не само че
не спрял ,а
блъснал челно спрелия
трактор,при което Т.
видял ,че водачът
на камиона е
подсъдимия Д. П. .Направило впечатление на
Т. ,че подсъдимия не
само ,че не
се оптал да
избегне удара ,но дори
не намалил скоростта
и не предприел маневра
,чрез която да
избегне сблъсъка между
трактора и
камиона.
Установено е,че
подсъдимия излязъл от
камиона и се
приближил към пострадалия И.
Т. ,който също
излязъл от трактора
и силно уплашен
от случилото се
попитал подсъдимия :“Защо ме
удари“ - при което
П. му казал :“За да
те убия,нямах
по вече газ
на камиона ,а
имаш късмет ,че
не бях с
големия трактор ,защото
щях направо да мина през
теб „.Подсъдимият П. отправил
към И. Т.
и следната закана :“Ще те
убия ,ще те лежа ,ще
те платя“.Заканата и
заплаха с тези
думи от страна
на подсъдимия към
И. Т. били
чути и възприети
от свидетелите Н. Ц.
,Ц. К. и
Л. П. -
пътуващи с посочения
по горе лек автомобил ,тъй като
те били в
непосредствена близост след
управлявания от Т.
трактор ,като след
сблъсъка на двете
МПС спрели веднага
след трактора и
излезли от автомобила.Подсъдимият виждайки
трите лица /посочени по
горе/ с И. Т.
,се обърнал към
Ц. К. и
му казал ,че щял
да скочи на
тавана с газката
и за
извършеното ще лежи
4/четири/ години, ще си
плати и ще
излезе ,а К. чул
и заканата насочена към
сина му – И. Т. ,която
била „че ще
смачка и него и трактора“.
Установено е
по производството,че след
чуване на заканата
и заплахата от
страна на подсъдимия
-И. Т. се
притеснил силно ,най вече
от агресивното поведение на П.,при което
се обадил на
телефон 112 .На
мястото пристигнали свидетелите
М. М. и Н.
А.в -служители в
Сектор „******“ - при
ОД на МВР- В. ,като и
двамата са разпитани
и са дали
показания пред Видински РС,за това
че са видяли,че товарния
автомобил „******“ управляван
от подсъдимия - БИЛ НАВЛЯЗЪЛ
ЧАСТИЧНО в лентата
за насрещно
движение и лява
предна част бил
блъснал насрещно движещия
се трактор управляван от
И. Т..
За това,че
подсъдимия е извършил
деянието предмет на
обвинението показания по
производството пред Видински
РС са дали :пострадалия И. Т.,Н. Ц. – син
на пострадалия Т.,Ц.
К. – баща на Т. ,Л.П.,М.
М., Н.А. /посочените по
горе полицейски служители/
и св.. Т..Правилно Видински
РС е дал
вяра на тези
свидетели ,тъй като И. Т.,Ц. К.,Н.
Ц. и Л.П.
са очевидци на
деянието,Т. е минал
след деянието и
е видял трактора
и автомобила „******“
един срещу друг
и че товарния
автомобил се намирал
частично в насрещното
пътно платно и
свидетелите М. и А./полицейските
служители/ ,които заявили ,че
са посетили ПТП /посоченото по горе/
и
констатирали ,че товарния
автомобил „******“ е навлязъл
в насрещното платно
за движение ,където
се е намирал управлявания
от Т. - трактор
.Законосъобразно и обосновано
са кредитирани показанията на
тези свидетели от
Видински РС ,тъй като същите
са
безпротиворечиви,логически
обосновани и взаимно
подкрепящи се,както и
разкриват в максимален обем посочената
по горе фактическа обстановка .
Основателно не
са кредитирани показанията на
св.П. П.,И. Д.
и П. Д. ,
тъй като показанията им
изцяло противоречат на
посочените по горе
свидетелски показания на
посочените лица,за което
правилно Видински РС е изложил
съображенията си,които се
подкрепят и от
въззивния съд, като
правилни и
логически
издържани.Основателно не са
обсъждани показаният
на св.З. Б., К. Ц. и М. Е. ,тъй като същите не допринасят с нищо за изясняване на главния факт по повдигнатото обвинение .
Видинският Окръжен
Съд , извършвайки
проверка на оплакванията в
жалбата намира същите
за неоснователни .Не са
налице релевираните с
въззивната жалба оплаквания ,за
това че е
нарушен материалния закон . Свидетелите очевидци
на случилото се
между Т. и
П. са Ц., К.
и П. ,като разпитани
в пълен обем
изясняват механизма на
извършеното деяние от
П..Ц. е
син ,К. -баща на И. Т.
,но същите
са били на
мястото където са изречени
думите
в които безспорно се
корени закана за убйство .П.
с
показанията
си
разкрива,че действително посочените по горе думи
в които
се корени заканата
за убийство са
изречени от подсъдимия към
И. Т. ,с
което се затвърждава изграденото становище,
че подсъдимия е
изрекъл заплашителните думи/посочени по горе/.При това
положение законосъобразно и
обосновано е прието
от първоинстанционния съд
,че извършеното деяние
от подсъдимия П.
е доказано,както от
обективна ,така и от
субективна страна
.Отправена е устна
закана от подсъдимия П.
към пострадалия И.
Т. ,за това
че ще бъде
извършено определено
престъпно посегателство - в случая
убийство .За състава на
престъплението по чл.144
ал.3 от НК
– не е
необходимо деецът ,когато
отправя заканата,да има
предварително оформено решение
да извърши убийството и
да действа в
осъществяване на взетото
решение/ТР 53-89-ОСНК на ВС на
РБ - стр.108 под
№848 на Съдебна
практика по наказателни дела
т.ІІ /1968-1990г./.Заканата действително е
възбудила основателен
страх за осъществяването в пострадалия Т.,
което е довело до
промяна на
поведението му и
начина му на живот
.
Видински Окръжен
Съд споделя изцяло
,както постановената присъда ,така и
мотивите към нея ,тъй
като е безспорно доказано,че действително подсъдимия
е извършил деянието
предмет на обвинението.Именно подсъдимия
,както от обективна,така и
от субективна страна
е извършил престъпно
деяние по
смисъла на
чл.144 ал.3 във
вр. с ал.1 от
НК, като на 22.10.2017г. в землището
на с.Г.обл.В.
на път ІІІ -121 се заканил
с убйство на И. Ц. Т.
*** ,чрез думи сочещи
намерение за засягане
на телесната неприкосновеност и живота
на Т. ,казвайки
му, че „ ще
го убие, ще
го лежи и
ще го плати“
и това заканване
би могло да
възбуди основателен страх
за осъществяването му.Налице
е основателен страх
от страна на
И. Т. ,тъй
като с действията си
подсъдимия е доказал на пострадалия,че това
може да се
случи,тръгвайки към него
с посоченото по горе
МПС и блъскайки МПС
на Т.. Безспорно деянието
е довършено,тъй като
Т. е възприел заканата
за убйство ,тъй
като намерението на
подсъдимия е било
да го
лиши от живот и това е достигнато
до Т..
От субективна страна
правилно е прието,че
деянието е извършено
умишлено.
Видинският Районен
Съд правилно е
изградил мотивите си ,приемайки че
деянието е извършено
от подсъдимия .Въззивната инстанция
намира присъдата и мотивите
към нея за
изключително прецизни и
отговоря на направените
с въззивната жалба оплаквания.
Наказанието наложено
за извършеното
деяние от подсъдимия е
правилно и не
следва да бъде
изменяно.
Първоинстанционният съд е определил
наказанието при превес
на смекчаващи вината обстоятелства /подсъдимия е
неосъждан и се
занимава с трудова
дейност/.Така както се
твърди в жалбата,че свидетелите Н. Ц.
,Ц. К.
и Л.П. били
роднини на Т./за
първите двама/ ,а
третия бил
негов работник - не може
да бъдат изключени
,като свидетели по
делото и тяхните
показания се
ценят съобразно целия
доказателствен материал ,поради което
оплакванията в жалбата
в тази насока
са неоснователни.По отношение
на св.П. П.
и Е. -първоинстанционния съд
правилно е направил
изводите си,съобразно гореизложеното .
Неосноветелни са
оплакванията за съществено
нарушение на процесуалните правила ,тъй като
такива в процеса
не са
доказани,относно
предубеденост на съдебен
заседател.
Гражданският иск
правилно е уважен
по справедливост за
сумата от 1500/хиляда
и петстотин /лева, като обезщетение за
причинени с деянието
неимуществени вреди от
подсъдимия,а в останалата
му част правилно
е отхвърлен
,като небоснован
и недоказан .Основателно
подсъдимия е осъден
да заплати разноските по
делото .
Въззивният съд
извърши изцяло
проверка на присъдата
при условията на
чл.314 ал.1 от
НПК,независимо от оплакванията в жалбата ,като
намира, че не са налице предпоставки
за отменяването
или изменяването и ,поради
което същата
следва да бъде потвърдена
.
С
оглед на гореизложеното - СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА
№373 от 18.09.2018г. постановена по
НОХ дело №277
от 2018г. на
Видински Районен Съд .
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: