Решение по дело №2448/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 6913
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Мария Желязкова
Дело: 20247050702448
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 6913

Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
   

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20247050702448 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от М. К. Г., [ЕГН], с адрес Затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – София, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в периода 27.09.2024г. до 03.10.2024г, от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна да осигури нормални условия за хранене и престой в спалните помещения.

В исковата молба, в уточнителни молби /л.50 и л.52/ и в съдебно заседание ищецът излага, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, като за периода от 27.09.2024 г. до 02.10.2024 г. е пребивавал в Затвора Варна като „чужда делегация“. Твърди, че на вечеря на 01.10.2024г. той и още 4 човека са били лишени от храна, тъй като е нямало достатъчно чинии, в които да им я сипят. Някой от лишените от свобода са се хранили в пластмасови чаши, което за него било „позор, срамота, ужас“. Въпреки, че е уведомил надзорно-охранителния състав на Затвора Варна, те са заключили вратата и са си заминали. Твърди, че същото се е повторило и на закуска на 02.10.2024г. – 7 човека са останали гладни, поради липса на чинии, където да се хранят. Излага също така, че по време на 5-те дни на престой в Затвора Варна е бил принуден да спи в лоши условия – паяжини по стените, скъсан дюшек, пълен с дървеници и при наличие на хлебарки, които са в дрехите и хапят ужасно. Твърди, че в резултат на това е изживял негативни емоции, шок и стрес. Сочи, че се касае за противоправно поведение на администрацията на пенитенциарното заведение, в резултат нарушаване разпоредбите на чл.150 от ЗИНЗС. Същото в причинно следствена връзка е довело до причиняване неимуществените вреди на ищеца, за които държавата дължи обезщетение. На изложените основания настоява за уважаване на предявения иск в претендирания размер от 30 000 лв. С уточняваща молба от 17.01.2025 г., ищецът посочва, че за 4 нощувки е бил в Затвора Варна в спално помещение № 309, което не е било обезпаразитено, липсвали са елементарни битови условия. Определил е размера на претърпените неимуществени вреди, затова че е останал гладен на 01.10.2024 г. и на 02.10.2024 г. в размер на 10 000 лв. Неимуществените вреди, предизвикани от лошите условия в спалното помещение и лоша хигиена, е определил в размер на 20 000 лв.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. Б. поддържа исковата молба. По същество пледира за уважаването й, предвид установяване от свидетелските показания на твърдените обстоятелства, а именно: предоставянето на храна в пластмасови кофички, или нещо подобно, а не в обичайната посуда. А по отношение на матраците, че не е ясно кога са подменени, дали към момента на настаняване на ищеца в приемно отделение, или след това.

От ответната страна – ГДИН – София, в депозиран писмен отговор /л.74/ и в съдебно заседание, чрез процесуален представител - ст. юриск. С. С., се твърди неоснователност на исковата претенция. Сочи се липса на установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността. Обръща се внимание, че действията на специализирания орган по изпълнение на наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в арестите и се ръководят от интересите на задържаните лица, еднаквото им третиране, каквато е дейността по изпълнение на наказанието. Поддържа се, че на ищеца по време на процесния период е била осигурена нормална битова среда, а твърденията му не водят до извод, че за него са настъпили неблагоприятни последици, или са нарушени правата му. По съществото на спора се твърди, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да сочат за незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган на изпълнение на наказаният, в т.ч. и такива, които да са увредили неимуществената сфера на ищеца. На изложените основания се моли отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявената исковата претенция. Сочи, че изложените от ищеца твърдения за конкретни незаконосъобразни бездействия на ответната срана, не са намерили потвърждение от събраните по делото доказателства. Счита, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които да осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което и не е налице основание по смисъла на чл.284 от ЗИНЗ за уважаване на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед указаната на страните доказателствена тежест, от ответника са представени Справка рег.№ 236120 от 24.02.2025 г. /л.79/ и Справка рег.№ 1724/28.03.2025г. /л.122/. От същите се установява, че М. К. Г. е постъпил в Затвора Варна на 27.07.2020г. в качеството си на подсъдим да търпи МНО „Задържане под стража“, а с присъда № 260066/02.11.2020г. по НОХД № 3036/2020 г. по описа на Районен съд Варна, влязла в сила на 10.05.2021г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години. Със Заповед № 2162/28.06.2021г. на Главен директор при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, л. св. Г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора гр. Белене, считано от 05.07.2022 г. През процесния период 27.09.2024г. до 02.10.2024г. същият е пребивавал в Затвора Варна като „чужда делегация“. Твърди се, че не може да се посочи през този период в коя група и в кое спално помещение е бил настанен, тъй като за лицата пребиваващи по „чужда делегация“ такава информация не се съхранява, а същите се настаняват според моментните капацитетни възможност и режимните изисквания.

Във връзка с твърденията на ищеца относно хигиенните и санитарно-битовите условия в затвора през процесния период, в справките е посочено, че в периода 27.09.2024г. до 02.10.2024г. не е имало възникнали проблеми и не са постъпили молби от Г. или от други лишени от свобода, с оплаквания за наличието на посочените проблеми, относно недостига на посуда или прибори за хранене в специално обособените помещения за хранене на лишените от свобода.

Уточнено е, че съгласно централен договор от ГДИН-София, от м.07.2023г. в Затвора Варна, Затворническо общежитие „Варна“ и Затворническо общежитие „Разделна“ всички матраци в спалните помещения са подменени с нови. Същите са изработени от специална материя, която не позволява проникване и размножаване на „инсекти“.

Твърди се, че е било извършвано ежемесечно обезпаразитяване, дезинфекция и дератизация в Затвора Варна, за което са съставени протоколи. В тази връзка към справките са представени са 3 бр. протоколи от 03.09.2024 г., 10.09.2024 г. и 13.09.2024 г. за извършени ДДД обработки в Затвора Варна от мл. инсп. Х. Г. Х. /л.81-89/. В съдебно заседание на 27.02025г. от процесуалния представител на ответника се уточнява, че дератизацията към момента се извършва от обучен служител на от Затвора Варна, един или два пъти месечно, според това дали има проблем.

С оглед данните в справките и дадени от съда указания, с молба от 03.04.2025г. са представени: Приемо-предавателен протокол за получени от Затвора Варна на 28.06.2023г. 25 бр. дунапренови дюшеци; кочан от квитанция от 01.09.2023г. вещеви склад 45 бр. дюшеци и кочан от квитанция от 04.09.2023г. вещеви склад 60 бр. дюшеци; Издадено на Х. Г. Х. У. № 174/11.08.2023г. за придобита квалификация за изпълнител на дезинфекция, дезинсекция и дератизация /л.123-126/.

Описаните справки и доказателства не са оспорени от ищеца по предвидения за това процесуален ред, поради което съдът приема за установени съдържащите се в тях данни.

В изпълнение на указаната от съда доказателствена тежест, от ищеца е направено искане за разпит на двама свидетели. В съдебно заседание същият е поискал да бъдат допуснати Г. Й. Х. и Л. Г. П.. С допълнителна молба е посочил още три лица - Б. Н. Д., Р. И. И. и С. В. М..

С оглед преценка на искането, съдът е изискал информация от ответника кои от посочените лица са пребивавали в Затвора Варна през периода 27.09.2024г. - 03.10.2024г. и дали някой от тях е бил заедно с ищеца М. Г. в спално помещение № 309 през този период. С оглед предоставената от ответника информация с писмо с.д. 6312/11.04.2025г. относно периода и мястото на престой на поисканите от ищеца свидетели и като съобрази, че от посочените такива само за Л. Г. П. са налице данни за престоя му в Затвора Варна през целия процесен период и настаняването му в килия близка до тази на ищеца /№ 309 по изявление на Г./, както и предвид разпоредбата на чл.159 ал.2 от ГПК, съдът е допуснал до разпит имено този свидетел.

От показанията на същия се установява, че през процесния период е виждал ищеца в столовата само един път. Нея вечер посудата за храна /чинии от алпака и лъжици/ са свършили преди да сервират на Г., поради което е нямало къде да му сипят. Първоначално свидетелят сочи, че на Г. нищо не са му дали да яде, но в последствие споделя, че са му сипали, но в „нещо друго“, „някаква кофичка“. Свидетелят заявява, че лично на него не му се е случвало. Заявява, че всички дюшеци са подменени и „са нормални“, в т.ч. и в приемно отделение.

Съдът кредитира депозираните свидетелски показания, като обективни и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл.128 ал.1 т.6 от АПК и по аргумент от чл.285 ал.2 от ЗИНЗС предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата, на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.

По аргумент от чл.205 от АПК, /според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. По аргумент на чл.12 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД „ИН“.

От изложеното следва, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са: 1.нарушения на чл.3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2.вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл.3.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, не защитеност или малоценност.

От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или “задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към цитираната нормативна уредба, води до извод за недоказаност на исковата претенция, по следните съображения:

В настоящия случай ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмета на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, като „чужда делегация“ , при нечовешки и унизителни условия, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са в следствие противоправното бездействие на затворническата администрация, доколкото са липсвали чинии по време на вечеря на 01.10.2024г. и на закуска на 02.10.2024г. в Затвора Варна, както и за това, че за срока на пребиваване от 27.09.2024г. до 03.10.2024г.е бил принуден да спи в лоши условия – скъсан дюшек, пълен с дървеници и наличие на хлебарки в спалните помещения, паяжини по стените и тавана.

Събраните по делото доказателства установяват единствено твърдението на ищца, че на 01.10.2024г. е свършила посудата, в която обикновено се сипва храна в столовата. Въпреки това в по-късен момент на лишените от свобода, за които не е имало чинии е било сипано в пластмасови кофички. Това обстоятелство обаче не може да се приеме като незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора Варна. Липсата на чинии може да бъде обяснена със струпването на всички лишени от свобода за вечеря по едно и също време, съответно изчерпване на същите за кратък момент. Използването на пластмасови чаши в такъв момент, показва че все пак са предприети някакви действия за преодоляване на този моментен проблем. Следва да се подчертае, че такива се използват и извън местата за лишаване от свобода, в т.ч. и не само за напитки, а за сервиране на течни храни. Освен това от свидетелските показания се установява, че използването им е инцидентно. Липсват доказателства ищецът или друг лишен от свобода да е направил оплакване за периода от 27.09.2024 г. до 02.10.2024 г. за недостиг на храна или на съдове за храна.

Г. посочва, че на 01.10.2024 г. е уведомил надзорно-охранителния състав на Затвора Варна за липсата на чинии за 5-ма лишени от свобода, но същия е заключил вратата и си е заминал. Това твърдение и да е вярно, не представлява бездействие на компетентно лице от администрацията или от служителите на затвора. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.2 от ППЗИНЗС храната на лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи. Съгласно чл.250а, ал.1 от ЗИНЗС надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение задържане под стража само от и до затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на началника на областната или районната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба. От текста на цитираните разпоредби се установява, че служител на надзорно-охранителния състав само присъства при разпределяне на храната на лишените от свобода и в неговите задължения не влиза да осигурява храна и посуда.

Наличието на подобен проблем на следващата сутрин – 02.10.2024г. не са установява от събраните по делото доказателства. От ответника, в справката от 24.02.2025г. е направено изявление за отсъствие на данни за възникнал проблем през процесния период 17.09-02.10.2024г. относно недостиг на посуда в специално обособените помещения за хранене на лишените от свобода. Свидетелят П. също сочи, че това се е случвало един път. На него не му се е случвало и той няма оплаквания.

След като пластмасови чаши се използват извън местата за лишаване от свобода, то не може да се приеме, че използването им инцидентно в Затвора Варна е предизвикало твърдените от Г. „позор, срам и ужас“. Липсата на храна за едно изхранване на ден, не може да има такъв интензитет и да породи върху Г. описаните в исковата молба страдания и негативни емоции. Следователно става въпрос за инцидентен случай, който не води до дългосрочни негативни последици. Липсват и твърдения в тази насока.

Обстоятелството, че ищецът не харесва начина, по който е сервирана храната – в пластмасова чаша, не налага извод, че администрацията на затвора не е изпълнявала задълженията си по чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 2 от ППЗИНЗС. Ищецът не е бил лишен от храна на 01.10.2024г., а същата му е била сервирана в пластмасова чаша, която както съдът отбеляза позволява да бъде сервирана храна. Съответно изборът на Г. да откаже да приеме храната, е негова субективна преценка, а не се изразява в невъзможност на администрацията на Затвора Варна да предостави същата. Изложените мотиви се потвърждават в депозираната от ответника Справка рег.№ 236120 от 24.02.2025г., в която е посочено, че през процесния период 27.09.2024г. до 02.10.2024г. не е имало възникнали проблеми, относно недостига на посуда или прибори за хранене в специално обособените помещения за хранене на лишените от свобода.

Относно твърденията на Г., че при престоя му в Затвора Варна е бил принуден да спи при лоши условия – скъсан дюшек, пълен с дървеници, паяжини по стените, тавана, огромни хлебарки, съдът съобрази следното:

Съгласно Справка рег. № 1724/28.03.2025г. на Началника на Затвора Варна, по договор, сключен от ГДИН – София, от месец юли 2023г. в Затвора Варна, Затворническо общежитие Варна и Затворническо общежитие – Разделна, са подменени всички матраци с нови в спалните помещения, като същите са изработени от специална материя, непозволяваща проникване и размножаване на инсекти. В тази връзка са представени доказателства за заведени като вещеви в Затвора Варна общо 105 дюшека, получени на 3 партиди, като последната е от 04.09.2023г. Т.е. към процесния период същите са били подменени в спалните помещения. В този смисъл са и показаният ана свид.П., който заявява, че дюшеците са „нормални“, „..те са сменени“, включително и в приемно отделение.

По делото са приобщени заверени копия от протоколи за извършени услуги/обработка по дезинсекция и дератизация на 03.09.2024 г., 10.09.2024 г. и 13.09.2024 г. в Затвора Варна с изпълнител мл. инсп. Х. Г. Х., който съгласно приложени от ответника, описани по-горе доказателства, е преминал успешно обучение и е придобил квалификация за изпълнител на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Съгласно дадени обяснения, обезпаразитяването се извършва един път месечно, а в случай на необходимост и по-често. Видно от представените протоколи, неоспорени от ищеца, последното обезпаразитяване преди престоя на Г. /27.09.-02.10.2024г./ е извършено на 13.09.2024г. Т.е. ищецът е пребивавал „по делегация“ в затвора Варна през период на извършена дератизация.

Гореустановеното обуславя извод, че администрацията на Затвора Варна е направила необходимото за извършване на дезинсекция и дератизация, с цел на лишените от свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и в общите помещения. Това не обосновава извод за липса изобщо на инсекти и други вредители в спалните помещения на Затвора Варна, но следва да се има предвид, че съществуват и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки положените от ответника усилия. Освен това по аргумент от чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено и на самите лишени от свобода, което би спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. В този смисъл Г. е могъл да положи необходимите грижи да поддържа хигиената в помещението, в т.ч. като изчисти паяжините.

Следва да се посочи, че не се доказаха твърденията на ищеца лично той да е търпял вреди от ухапвания от насекоми и по-конкретно от дървеници. Свидетелят няма преки впечатления за това. Липсват доказателства за подадени сигнали или оплаквания от ищеца до затворническата администрация с подобни твърдения.

Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира, че в съвкупността си условията в Затвора Варна през процесния период, не могат да обосноват извод за осъществено по отношение на ищеца Г. нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно лоши условия, шок, ужас и мизерия, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Не се доказа твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, а още по-малко такова, което да е довело до унизително или нечовешко отношение по смисъла на цитираните разпоредби, поради което съдът счита, че ищецът не доказа по делото наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Доколкото по делото не са установи незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, обуславящо нарушаването на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не може да намери приложение в случая.

По тези причини, предявеният от М. Г. иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В този смисъл неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва върху претендираната сума за обезщетение.

Независимо от изхода на спора, съдът преценява като неоснователно направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, приповтаряща разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. К. Г., [ЕГН], с адрес ********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в периода 27.09.2024г. до 03.10.2024г, в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна да осигури нормални условия за хранене и престой в спалните помещения; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 15.10.2024г. до окончателното й изплащане.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: