Р Е Ш
Е Н И Е
№
789
гр. Перник, 23.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 09.06.2016 г., ІІІ-ти
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря Д.Б., като разгледа
гр.дело № 1084 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Дирекция ”Социално
подпомагане” гр. Перник, представлявано от директора Илиана Кованджийска срещу А.П.А.,
с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН ********** *** и родители на малолетното дете К.А.А.,
с ЕГН **********, с искане за лишаване на двамата ответници от родителските
права по отношение на малолетното им дете К.А.А..
В исковата
молба е отразено, че детето е родено по време на съвместното съжителство на
родителите си, с диагноза “хидроцефалия”, която е поставена веднага след
раждането. С оглед увреждането на детето, родителите са взели решение да го
изоставят. На 27.07.2005 г. те са заявили писмено желанието си детето да бъде
настанено за отглеждане в специализирана институция и са подписали декларация за
осиновяване на детето. Детето е настанено в ММСГД “Св. София”. След навършване на пределна
възраст за престой в посочената институция, детето е настанено в ДДМУК “Дъга”,
гр. София, кв. Горна баня, където е отглеждан до преместването му в гр. Перник.
Във времето детето не е посещавано от родителите си или други близки. С
родителите са провеждани периодични срещи, като е стимулирано желанието им да
посетят детето в институцията и да се запознаят с неговото развитие.
Първоначално майката е проявила желание за среща с детето, както и да получи
негова снимка. Дни след това, на 04.04.2014 г., двамата родители декларирали
писмено нежеланието си да посещават и общуват с детето, като били категорични,
че не биха поели грижите за него в семейството си. След настаняване на детето в
гр. Перник, отново са провеждани срещи с родителите, но те са категорични, че
не желаят да се грижат за него. Детето К. не познава родителите си, няма
изградено чувство за семейна принадлежност. Второто детето на семейството се
отглежда в семейството си, за него се полагат адекватни грижи, но той не знае
за съществуването на първото детето К.. Родителите на детето са трайно
дезинтересирани от неговото развитие и състояние, като във времето не са
задоволявали неговите физиологични и емоционални нужди. С оглед състоянието на
детето, може да възникне нужда от лечение, за което е необходимо разрешение и
съгласие на родител, а с оглед възрастта на детето е необходимо издаването на
документ за самоличност, което отново става с разрешение на родители. Поради
това е в интерес на детето, родители му да бъдат лишени от родителски права.
Призованите
като ответници по делото – родители на детето, в законоустановения срок от един
месец, е не са взели становище по исковата молба.
Районна
прокуратура – Перник изразява становище за допустимост на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
От фактическа
страна се установява:
Видно от
представено по делото удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за
раждане № 820 от 29.06.2005 г., детето К.А.А., с ЕГН **********, е родено на ***
г., от майка А.П.А. и баща А.А.А..
Със
заповед № ЗД-ЗД-16/07.04.2014 г., детето е настанено в ЦНСТДМУ, гр. Перник.
Преди това настаняване, детето е било последователно настанявано в отделение за
недоносени деца на СБАЛАГ “Майчин дом”, в ДМСГД “Св. София” и ДДУИ “Дъга”.
Детето е
диагностицирано с диагноза “Вътрешна хидроцефалия. Левостранна спастична
хемипареза. Тежък интелектуален дефицит”, веднага след раждането му и е
оставено от родителите си на ниво родилен дом.
С
нотариално заверени декларации от 27.07.2005 г., двамата родители са дали
съгласието си, детето К.А.А. ад бъде осиновено.
С
декларация от 04.04.2013 г., двамата родители са декларирали, че нежелаят да
посещават и общуват с детето К.А.А., както и че не желаят да полагат грижи за
него в семейна среда.
По делото
е представено становище от Весела Симеонова – директор на ЦНСТДМУ, гр. Перник,
в което е посочено, че от настаняването на детето в ЦНСТДМУ, гр. Перник
родителите не са го посещавали, не го търсили по телефона. На проведена среща с
родителите, същите заявили, че не желаят да бъдат притеснявани повече. Тъй като
родителите се водят законни представители на детето, което създава пречки при
представляването на детето пред институциите, вкл. и за оказване на
специализирана медицинска намеса.
Към
исковата молба е представен социален доклад за проведено проучване относно
случая на детето, който се поддържа и в съдебно заседание, в който подробно е
отразено, че детето е родено от брака, сключен между А.П.А. и А.А.А..
Бременността на майката била проследявана и планирана. Веднага след раждането
на детето е поставена диагноза хидроцефалия, поради което родителите са взели
решения да го оставят в родилния дом, като месец по-късно са дали съгласие за
пълно осиновяване на детето. Така, детето е било настанявано в институции, като
последното му настаняване е от 07.04.2014 г. в ЦНСТДМУ, гр. Перник. През
времето, през което детето е било настанено в институциите, от раждането му до
настоящия момент, детето не е посещавано от родителите си. С родителите са
провеждане срещи, с които се целяло да бъде стимулирано желанието им да посетят
детето, да се запознаят с неговото състояние и развитие. Първоначално майката е
изразила желание за това, но по-късно на 04.04.2013 г., двамата родители
декларирали писмено, че нежелаят да посещават и общуват с детето. След
настаняването на детето в ЦНСТДМУ, гр. Перник отново са провеждани срещи с
родителите, като те отново били категорични относно нежеланието си да посетят
детето и да се информират за неговото състояние. Родителите на детето имат
второ дете, за което полагат адекватни грижи и се отнасят към неговите нужди
отговорно, което дете не знае за съществуването на К.А.А.. Детето никога не е
отглеждано в семейна среда, не познава родителите си и няма изградено чувство
за семейна идентичност. Изводите на социалните работници, след проведеното
проучване са, че родителите проявяват трайна незаинтересованост към състоянието
и развитието на детето. Не го посещават в социалната услуга и нежелаят да бъдат
част от живота му, във времето не са задоволявали физиологичните и емоционални
нужди на детето, не са изпълнявали родителските си задължения.
Социалните
работници посочват, че предвид здравословното състояние на детето, е възможно
да възникне инцидентна нужда, касаеща медицинско диагностициране или лечение,
за което следва да се изиска съгласие на родителите. Предстои издаването на
документ за самоличност на детето, за което също е необходим родител.
В съдебно
заседание, проведено на 02.06.2016 г., социалният работник заявява, че
родителите следва да бъдат лишени от родителски права, тъй като във времето те
нито са посещавали детето, нито са се интересували от неговото здравословно
състояние, нито са предоставяли средства за неговото отглеждане, въпреки че
разполагат с достатъчно средства за това. При провежданите срещи с родителите,
същите изразяват негативно отношение към възможностите са се срещат с детето К.А.А..
Дори, при последната среща с бащата относно подписването на документи за
лечение на детето, завели и детето, а бащата се ядосал от това.
Въз основа на така установените
факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 133, ал.1, вр. чл. 132, ал.1, т.2 СК, вр.
чл. 21, ал.1, т.14 ЗЗдетето, с който дирекция “Социално подпомагане”, гр.
Перник, моли съда да лиши родителите на детето К.А.А. - А.П.А. и А.А.А. от
родителски права, поради това, че родителите трайно неполагат грижи за детето,
както и не осигуряват средства за неговата издръжка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал.1 СК, лишаването от родителски права на родител
може да бъде поискано от Д “СП”, когато са налице условията, предвидени в разпоредбата
на чл. 132, ал.1 СК. Институтът лишаване от родителски права означава цялостно
отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната
мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено
тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги
се постановява от съда.
В закона
са предвидени две хипотези на лишаване от родителски права - в особено тежки
случаи когато поведението на родителя представлява опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето и в случаи, при които без
основателна причина родител трайно не полага грижи за детето си и не му дава
издръжка. В настоящия случай, Д “СП”, гр. Перник се позовават на т.2 от чл.
132, ал.1 СК, а именно, когато без основателна причина трайно не полага грижи
за детето и не му дава издръжка. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на
родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето.
По делото
се установява, че детето К.А.А. е изоставено от своите родители още при
раждането му на ниво родителен дом, тъй като след раждането на детето е
поставена диагноза хидроцефалия. Нещо повече, един месец след раждането на
детето, родителите са декларирали своето съгласие, детето да бъде осиновено,
поради което и то е включено в регистъра за национално осиновяване и в регистър
за деца, които могат да бъдат осиновени, воден от МП. Поради това, че
родителите не са желаели да полагат грижа за детето в семейна среда, същото е
било последователно настанявано в различни институции, като към момента от 07.04.2014
г. е настанено в ЦНСТДМУ, гр. Перник, със заповед ЗД-ЗД-16/07.04.2014 г. на
директора на Д “СП” Красно село, гр. София. Първоначално, в продължение на две
години и половина, родителите са посещавали К.А.А., но след това са
преустановили посещенията си при него. От тогава, до настоящия момент
родителите не са посещавали детето, нито са се интересували от неговото
здравословно състояние и развитие, както и не са предоставяли никакви средства
за неговата издръжка. Единствено са давали съгласията, които са били необходими
за провеждане на лечението на детето през годините. Въпреки проведените
многократни срещи с двамата родители от страна на социалните работници при Д
“СП”, гр. Перник, с цел провокиране на интерес на родителите към детето,
двамата родители не са изразили съгласие да посетят детето, както и не са се
интересували от неговото физическо, психическо развитие и здравословно
състояние. Дори при проведената последна среща с родителите, същите са
декларирали, с декларация от 04.04.2013 г., своето нежелание да посещават и
общуват с детето К.А.А., както и нежеланието да полагат грижи за него в семейна
среда. Двамата родители, въпреки редовното си призоваване за съдебно заседание,
не се явиха и не изразиха становище относно искането за лишаването им от
родителски права, което е допълнителен аргумент за тяхната дезинтересираност
към детето. Давайки съгласие за пълно осиновяване, декларирайки нежеланието си
да общуват, посещават и отглеждат детето в семейна среда, както и
непредоставяйки средства за издръжка на детето, родителите са проявили трайна,
неоправдана незаинтересованост към детето, което по своята същност представлява
предвидената в чл. 132, ал.1, т.2 СК причина за лишаване от родителски права на
родителите по отношение на малолетното дете К.А.А.. По делото не са установени
обективни, основателни причини, поради които двамата родители не изпълняват
родителските си задължения. От така събраните в хода на производството
доказателства съдът намира, че се установи наличието на хипотезата на трайно не
полагане грижи за детето и не даване на
издръжка, поради което искът с правно основание чл.132, ал.1 , т.2 от СК е
основателен и доказан.
Относно издръжката и личните отношения:
Съгласно
разпоредбата на чл.134 СК при лишаване от родителски права съдът определя
издръжката на детето, ако не е присъдена, и мерки на личните отношения между
родителя и детето, като прилага съответно чл. 59 ал. 8 СК. В настоящия случай
съдът намира, че по делото се събраха категорични доказателства, че двамата ответници
са се дезинтересирали от детето си от дълго време, повече от около девет години.
Въпреки това, не следва да се прекъсва биологичната, социалната и емоционалната
връзка дете родител, като родителите, въпреки незаинтересоваността си, трябва
да имат възможност да осъществяват и поддържат контакти с детето. Мотивиран от
горното, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на майката
и бащата с детето, а именно всяка първа и трета събота от месеца за времето от
10,00 часа до 13,00 часа.
По делото
не се събраха категорични доказателства относно доходите на двамата родители,
но на няколко пъти бе посочено, че те са финансово осигурени и имат финансова
стабилност. Въпреки това за всеки родител съществува както морално, така и
законово задължение (чл. 143 СК) да осигурява част от издръжката на детето си,
включително това задължение съществува и за родител, които е лишен от родителски
права (чл. 134 ал.2 СК). Тъй като и двамата родителите ще бъдат лишени от
родителски права, то и двамата следва да бъдат осъдени да заплащат издръжка на
детето, още повече, че същото е настанено в ЦНСТДМУ, гр. Перник, където полагат
грижи за него. Съдът намира, че двамата родители поотделно следва да бъдат
осъдени да заплащат минималния размер на издръжката, предвиден за страната ни,
а именно по 105,00 лв. месечно, дължими от всеки един от тях, считано от
влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, ответниците следва да заплатят по сметка на Пернишки районен
съд сумата от по 151,20 лв., представляваща дължимата се държавна такса за
присъдената издръжка от всеки един от родителите.
Предвид изложеното
и на основание чл.132, ал.1 , т.2 от СК, чл.134 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА А.П.А., с
ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН ********** *** по отношение на малолетното им
дете К.А.А., с ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи за детето и
недаване на издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на
родителите А.П.А., с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН ********** *** с детето К.А.А.,
с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 10,00 часа до 13,00 часа.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН ********** и А.А.А., с
ЕГН ********** *** да заплащат ежемесечна издръжка на малолетното дете К.А.А.,
с ЕГН ********** в размер на по 105,00
лв., дължима от всеки от двамата родители, считано от влизане на решението
в сила до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН ********** и А.А.А., с
ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Пернишкия районен съд сумата от по 151,20 лв. /общо 302,40 лв./,
дължима от всеки един от двамата, представляваща държавна такса за присъдената
издръжка.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
Община Перник за вписване в регистрите на лишаването от родителски права, както
и на Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: