РЕШЕНИЕ
№ 2242
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110105672 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД.
Исковата молба е предявена от адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: ***, в качеството му на пълномощник на Е. Й. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** със съдебен адресат до делото: *** против: "А. Т." ЕООД,
ЕИК: ***, ***, ***, представлявано от И. М.а Ш.
Ищецът претендира от съда да постанови решение да осъдите ответното дружество А. Т.
ЕООД, да заплати на ищцата Е. Й. Р., сумата в размер на 75.22 лева, след допуснато
изменение по реда на чл.214 от ГПК,представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на поръчителство от 07.05.2022г. ведно със законовата лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда, до изплащане на сумата.
МОЛИ съда да осъди и ответната страна, да заплати направените в настоящото
производство разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищцата е страна по договор за потребителски кредит CN 2566187/07.05.2022 г., сключен с
„К." ЕАД. Съгласно, договор за потребителски кредит CN 2566187/07.05.2022 г. ищцата
получава сумата от 300 лева, при срок на кредита от 6 месеца. Съгласно чл.4.1 от договор за
потребителски кредит CN 2566187/07.05.2022 г. ищцата следва да сключи Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „А. т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен,
сключеният Договор за кредит. Ищцата сключва Договор за предоставяне на поръчителство
от 07.05.2022г. с дружеството „А. т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за
1
кредит. Ищцата е заплатила по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2022г.
към дружеството „А. т." ЕООД, сумата в размер на 80 лева.
Счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2022г. с
дружеството „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията й за
това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на В КС /Решение№4/2009г. по
т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.
№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или
както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.
„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
В настоящия случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като
сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над
60% от сумата на отпуснатия кредит от 300.00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума за поръчителство се заплаща без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат
кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация.
2
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2022г. с
дружеството „А. т.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.
чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Съгласно чл.
19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така
уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята
същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен
в ГПР.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните
страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на
капитала на "А. Т." ЕООД е "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника е
гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст"
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик "К." АД . С оглед това обстоятелство може да заключим, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще
бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението
на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за
поръчителство.
На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.
т.“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда
на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води
до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверител ката ми
като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е
разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
3
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.
ОТГОВОРЪТ е депозиран от „А. Т. ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление: **,
**, представлявано от управителя И. М.а Ш., действаща чрез пълномощника си -
юрисконсулт С. С.
Счита, че предявеният иск е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Относно неоснователността на иска:
Относно твърдените от ищеца факти, не оспорва твърдението на ищеца, че е сключен
Договор за потребителски кредит № 2566187 от 07.05.2022 г. с кредитодател „К." ЕАД, във
връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител „А. Т.“ ЕООД и потребител Е. Й. Р.. С договора за кредит е предоставена
главница в размер на 300,00 лв. с тридесетдневен период на револвиране и с падеж
05.06.2022 г., при ГПР от 10,62 % и лихвен процент за периода от 10,00 %. Общият размер
на дължимите по кредита суми при плащане в срок до 05.06.2022 г. е 302,50 лева.
В случай, че по кредита не е постъпило плащане на падежната дата, размерът втората и
следващите погасителни вноски е предвидено да е 5,00 лв., която сума представлява
револвираща лихва върху главницата на кредита, към която следва да се добави и общия
непогасен дълг от предходните периоди на револвиране, в това число и непогасената
главница. Предвиденият лихвен процент при издължаване на кредита с втора или следваща
вноска е 20,00 %, а ГПР е в размер на 22,28 %.
Ответникът е сключил с „К." ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител описаното по-горе задължение на ищеца. За така
описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 75,22 лева, в случай че
кредитополучателят направи плащане на дължимите суми по договора за кредит в срок до
05.06.2022 г. и възнаграждение в размер на 89,72 лв., дължимо за всеки нов период на
револвиране, ако кредитът не е погасен в рамките на предходния период. Съгласно
уговореното между страните, възнаграждението се дължи само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след
пълно изплащане на кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на
задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като и размерът му е
съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното задължение е
дължимо по-голямо възнаграждение.
Оспорва твърдението на ищеца, че е направил в полза на ответника плащания в общ
размер на 80,00 лева. Твърди, че сумата, която е заплатена за възнаграждение за поръчител
по процесния договор възлиза на 75,22 лв., като приложено представя счетоводна справка за
доказване на твърдението си. Предоставя я в изпълнение на исканията на ищеца,
обективирани в исковата молба. В противовес на соченото от ищеца твърди, че сумата е
4
платена на валидно правно основание, за което по-долу излага подробни твърдения.
Във връзка с предоставената от ответника услуга за поръчителство на договора за
потребителски кредит, моли съда да има предвид следното:
Преди всичко счита, че е необходимо да бъде описан на съда механизмът на сключване на
договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, като по този начин на съда ще
се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на
договорите.
Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на
заявка в страницата на кредитодателя „К." ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателя
посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя
автоматично генерира примерен план за погасяване спрямо посочените параметри. На този
етап кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение
може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от
страна на „А. Т." ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска за погасяване,
чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои
лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му
като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни
полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез
активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на
клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните
параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е избрал
кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. Т." ЕООД кредитоискателят се
прехвърля автоматично към електронната система на ответника, където се визуализира
договорът за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише
чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на
независимата електронна среда на „А. Т." ЕООД, до която „К." ЕАД няма достъп.
Впоследствие ответникът предоставя на „К." ЕАД данни относно размера на дължимото
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е
единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя, за което по-долу
подробно излага твърдения.
„К." ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с
кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II
„Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано,
че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в
5
това число предоставянето на поръчител в лицето на – „А. Т." ЕООД е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да
избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая
искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и
одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К." ЕАД. Обезпечените и
необезпечените кредити на „К." ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни
кредитни продукта на „К." ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР,
тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член
3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено
едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е
(1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на
кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява
възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита".
Както вече сочи по-горе предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този
договор не е .задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за
кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договора за кредит, за да се считат
общ разход по кредита за потребителя. ДОГОВОРЪТ за предоставяне на поръчителство (в
случай че бъде избран такъв се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора
за кредит с - К." ЕАД. „К." ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се УГОВОРИ по бъдеш ДОГОВОР между кредитоискателя и
поръчителя „А. Т." ЕООД, по който бъдеш ДОГОВОР „К." ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „А. Т." ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
На последно място, наличието на свързаност между К. ЕАД и „А. Т." ЕООД само по себе си
не води до „скрито оскъпяване на кредити. „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„А. Т." ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „А. Т." ЕООД, обаче, е
отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и
друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Както е видно от интернет
страницата на ответника (https://itrust.bg/), ответното дружество предлага услугите си на
неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити,
като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „К." ЕАД.
Като отделно юридическо лице ответникът има собствено имущество и отделен персонал,
6
счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички огранизационни
характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност. Следва
да се има предвид, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена
възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя,
като това може да стане по сметка на ответника или по сметка на „К." ЕАД заедно с
плащането на месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите,
тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за
едно плащане (банкови такси и др.) В този случай „К." ЕАД единствено получава от името и
за сметка на ответника плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със
същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (Раздел IV, чл. 8, ал. 4, т. 2 и
ал. 5 от същия).
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата от 80,00 лева, платена като
възнаграждение за поръчител по процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във
връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК.Моли съда да отхвърлите претенцията на ищеца за разноски -
оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1,т. 2 на ЗАдв., оспорва че е
приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено
възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на
производството, който би могъл да бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли също така при определяне
размера на дължимите на насрещната страна разноски за адвокатски възнаграждение съдът
да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., като предвид ниската правна и фактическа сложност
на производството да присъди хонорар под минималния размер по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Считаме, че хонорар в
размер на 150,00 лева е справедлив (в този смисъл Определение № 50015/2024г.,
постановено по т.д.№ 1908 по описа за 2022г. на ВКС).
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба, а ответникът отговора на исковата
молба.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства- по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове,регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в
настоящото производство е,че е сключен Договор за потребителски кредит № 2566187 от
07.05.2022 г. с кредитодател „К.“ ЕАД и ищец Е. Й. Р., във връзка с обезпечаването на който
е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А. Т.“ ЕООД и
7
потребител Е. Й. Р., при следните параметри на договора за кредит: главница в размер на
300,00 лв. с тридесетдневен период на револвиране и с падеж 05.06.2022 г., при ГПР от 10,62
% и лихвен процент за периода от 10,00 %.
С договора за предоставяне на поръчителство поръчителят – ответната страна по делото,
се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря
пред това дружество солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на потребителя. В т.8 от договора е уговорено, че
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълненията на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, в размер и при условия,
регламентирани в Приложение №1. В посоченото приложение е отбелязан размер на
възнаграждението в размер на 75.22лв., дължимо за целия период на действие на договора за
кредит, като е предвидено, че това възнаграждение е платимо на месечни вноски, заедно с
вноските по кредита, за същия размер и на същите дати като тях.
От представената от ответната страна справка за постъпили плащания по договора за
предоставяне на поръчителство се установява, че ищцата е заплатила на ответното
дружество сумата от 75.22 лв. по този договор, относно което обстоятелство между страните
не е налице спор.
Така посочените обстоятелства съдът счита за установени безспорно от представените по
делото доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат
следните правни изводи: Сключеният между страните договор за предоставяне на
поръчителство е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. Също така при произнасянето следва да се има предвид, че към
настоящия казус са приложими освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит, още
и на Закона защита на потребителите, доколкото ищцата има качеството на потребител
съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност.
С исковата молба ищцата е посочила две основания за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство – нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона.
Доколкото договорът не може да е нищожен едновременно на няколко основание, то съдът
следва да разгледа посочените основания в условията на евентуалност, започвайки със
сочения по-тежък порок, в случая заобикаляне на закона, като конкретните твърдения на
ищцата са, че със сключването на договора се стига до заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК за предвиден размер на годишен процент на разходите. Това сочено
основание за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство съдът счита за
недоказано, тъй като по делото не е представен договорът за кредит и е неясно как точно е
определен ГПР и какви разходи са включени в него.
Относно соченото основание за нищожност накърняване на добрите нрави, съдът счита,
че действително на това основание договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен,
тъй като предвиденото с него възнаграждение представлява неравноправна клауза. В ЗЗП се
8
съдържа легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с
потребителя, като в разпоредбата на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за
наличието на нищожни клаузи на договорите. Договорът за кредит, сключен между ищцата
и „К.“ ЕАД е при общи условия, което е отразено в договора за предоставяне а
поръчителство. Последният, видно от съдържанието му е изготвен бланково. Съдът счита, че
в случая ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието на договора за
предоставяне на поръчителство. Сключването му е било условие да получи кредит. Видно е,
че уговореното възнаграждение с договора за поръчителство е разсрочено за плащане на
същите дати, както и главницата и договорната лихва по договора за кредит. Също така
справка в Търговски регистър относно собствеността на дружеството поръчител от „А. т.”
ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала му е „К.“ ЕАД – дружеството заемодател.
Предвид това категорично се налага извод за наличие на свързаност между заемодателя и
дружеството–поръчител. При това положение срещу задължението на ищцата към
поръчителя не е налице еквивалентно задължение на ответната страна. Видно е, че
договорът за поръчителство има за цел да се облагодетелства кредитодателят и свързаният с
него поръчител. Ето защо съдът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и като такъв е нищожен. Съдът счита, че за нищожен
следва да се счете не само разпоредбата от договора, предвиждаща възнаграждение за
поръчителя /чл.8 от договора/, а целият договора, поради това, че той е сключен единствено
поради целта да се постигне по-голямо възнаграждение, което ищцата да дължи по договора
за кредит.
Няма спор между страните, че по договора за предоставяне на поръчителство ищцата е
заплатила сумата от 75.22 лв. Доколкото договорът е нищожен сумата е дадена без
основание, поради което исковата претенция като основателна и доказана следва да се
уважи, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата исковата сума, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 13.05.2024 г., до
изплащането на сумата.
Съдът констатира, че първоначално исковата молба е било предявена с цена на иска от 80
лв., като на проведеното открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на исковата
молба, относно претендирания размер, като същият е бил намален на сумата от 75,22 лв. С
постановеното определение за изменение на иска съдът е пропуснал да постанови
прекратяване на производството за частта до 100 лв., поради което с настоящото решение
съдът следва да го стори, като прекрати производството за сумата от 4.78 лв.
Предвид уважаването на предявения иск на ищцата следва да бъдат присъдени сторените
9
по делото разноски в размер от 50лева за държавна такса. На процесуалния представител на
ищцата – адв. М. М. от АК Пловдив, който е осъществил процесуалното представителство
на ищцата по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 240лева /с ДДС/. Размерът на възнаграждението не следва да се
определя въз основа разпоредбите Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид постановеното Съда на европейския съюз решение
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Размерът на възнаграждението съдът определя предвид
ниския материален интерес и невисоката фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК: **, ***, представлявано от И. М. Ш. да заплати на адв.
М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, в
качеството му на пълномощник на Е. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ** със
съдебен адресат до делото: **, сумата в размер на 75.22 лева,представляваща недължимо
платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2022г. ведно със
законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2024 г.,до
изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано
от И. М. Ш. да заплати на адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и
съдебен адресат: **, в качеството му на пълномощник на Е. Й. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес ** със съдебен адресат до делото: **, сторените по делото разноски в
размер от 50 лв. за внесена държавна такса,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано
от И. М. Ш. да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ 81, ет.3, ап.Б, сумата 240лв., на основание чл.78,ал.1 от
ГПК при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в частта относно предявения на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД иск от "А. Т." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **,
представлявано от И. М. Ш. против Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес **, за сумата над 75.22лева
над 80.00лева /или за сумата от 4.78лв/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10
11