Р Е Ш Е
Н И Е
№ 28.03.2014г. гр.Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградски районен съд, гражданска колегия на двадесет и шести март две
хиляди и четиринадесета година
в публично съдебно заседание в следния
състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: А.Д.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Кирева гражданско
дело №12 по описа на РС-Свиленград за 2014г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл.128,т.2 вр с чл.242 вр с чл.269,ал.1 от КТ,чл.221,ал.1 от КТ ;
чл.245,ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД .
Предявена е искова молба от Х.Г.Т.
с ЕГН ********** *** против : "ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със седалище и адрес на
управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков, в която се твърди, че
ищеца работел в ответното дружество по
безсрочен трудов договор на длъжност "машинист пътно-строителни
машини" с месторабота в района на гр.Свиленград в периода от 28.02.2008г.
до 20.06.2013год. от която дата му било прекратено едностранно ,без
предизвестие трудовото му правоотношение
на основание чл.327,ал.,т.2 от КТ-поради забавено изплащане на дължимите
трудови възнаграждения за периода от м.януари 2012г. до м.юни 2013год.
включително.За освобождаването му била издадена заповед №5/19.06. 2013год.Сочи,че
до прекратяване на трудовото му правоотношение се стигнало ,след като в
последните две години 2012-2013г. работодателя системно не изплащал месечните
му трудови възнагражединя ,или ги забавял, или плащал частични суми по тях.В
посочения период ищеца работел почти без пари и тъй като през месец юни
2013година положението станало нетърпимо ,напуснал работа.Сочи,че ответното
дружество към 19.12.2013година му дължало подробно посочените по месеци и
години суми за дължими ,но неизплатени трудови възнаграждения ,които възлизали за периода от месец януари 2012година до
м.юни 2013година вкл. в общ размер на 4 542,75лева. Твърди,че след тази дата на
20.12.2013година му били изплатени сумата в размер на 1000 лева от
горепосочената обща сума,с която счита че били погасени вземанията му за заплати
за м. януари, февруари 2012година и частично в размер на 311,89лева за месец
април 2012г.Дължимите му трудови възнаграждения следвало да бъдат изплатени в
срока съгласно т.5 и 6 от Трудовия
договор №3/28.02.2008г. вр с чл.270 от КТ ,до последното число на всеки месец
за който се дължали-което било и датата на изискуемостта им.От следващият
ден-първото число на следващия месец,работодателят дължал лихва за забава върху
просроченото възнаграждение.В тази връзка ответника му дължал върху
просрочените възнаграджения за месеците януари,февруари и частично -311,89лева
за м.април 2012-от момента на забавата по всяко едно от вземанията до
изплащането им на 20.12.2013година лихва,както и върху всички останали
просрочени възнаграждения за 2012-2013г. включително остатъка от 204,80лева за
месец април 2012год. -от момента на забава по всяко едно от тях до завеждане на
исковата молба в съда-14.01.2014г.,
които били на обща стойност 534,38лева /съгласноп приложената таблица към
исковата молба/. Сочи още,че не му било изплатена и дължимото му се по закон
обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер на 699,20лева,което било размерът на
брутното му трудово възнаграждение за едномесечното предизвестие.
С оглед на всичко
изложено моли съда да постанови съдебно
решение, с което ДА ОСЪДИ ответника да му заплати сумата в размер на
4241,95лева от които дължимите му се възнагражедния за 2012- 2013г. в размер на
общо на 3542,75лева и дължимото му се обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер
на 699,20лева,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Както и да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 534,38лева,която сума
представлява лихви за забава по просрочените и неизплатени трудови възнаграждения.
Претендира и разноски по делото.
В срока за отговор по делото е
депозиран отговор от ответника , в който не оспорва твърдението на ищеца,че трудовите
му възнаграждения за посочените месеци в исковата молба не му били изплатени,но
оспорва претендирания от ищеца размер, като твърди че му били изплатени
авансови суми за посочения период.Оспорва също ищцовата претенция за размера на
обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ, както и претенцията за лихва за
забава,поради липса на покана за плащане на сумите,определящ началния момент на
забавата. Моли съда също,че при преценка на основателност на иска с правно
основание по чл.221,ал.1 от КТ,да вземе впредви,че съгласно разпоредбата на
чл.24 ,ал.2 от ЗДДФЛ,обезщетенията по чл.221,ал.1 от КТ не са освободени от данък
общ доход,както и че съгласно разпоредбата на чл.42,ал.9 от ЗДДФЛ,данъкат се
внася от работодателя,поради което възразява относно пълния претендиран от
ищеца размер и моли съда да го намали с размера на дължимия ДОД.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се
установява от писмените доказателства (Лично трудово досие на ищеца,трудов
договор № 3 от 28.02.2008г.,ведно със допълнително споразумение №34 за промяна
на трудовото правоотношение от 01.02.2009г към посочения трудов договор и Заповед №5/19.06.2013година за прекратяване
на трудовото правоотношение, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността
машинист пътно-строителни машини ,като от 01.02.2009година основното му
трудово възнаграждение е увеличено в размер на 575лева и клас 18,60% в размер
на 106,95лева до прекратяване на трудовото правоотношение с посочената Заповед
№5 , считано от 20.06.2013г.
Представено е и
извлечение от търговският регистър от партидата на ответното дружество.
Представено е Удостоверение
с изх.№070/19.12.2013г. издадено от ответното дружество, видно от което ищеца
има да получава от ответника обща сума в размер на 4542,75лева дължима за
периода от месец януари до м.юни 2013г.вкл.
За изясняване на делото от фактическа страна бе
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице О.
Бюлбюлев ,сочи че същата е изготвена въз
основа на приложените документи по делото и след проверка в счетоводството на
ответника,
вещото лице е установило ,че дължимите трудови
възнаграждения на ищеца за периода 2012-2013г. ,като е отчело изплатени
1000лева след издаване на удостоверение
№70/19.12.2013г. възлиза на 2913,47лева, която сума е чиста за
получаване. Размера на обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ възлизала на
699,20лева бруто така както било регламенитрано в чл.221,,ал.1 от КТ,а при изплащане
съответно на сумата подлежаща на
облагане съгласно чл.24,ал.2 от ЗДЗФЛ чистата сума възлизала на 629,28лева. Лихвите
за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение от момента на забавата на същото/първия ден на месеца,следващ този
за който е дължимо до съответния за месеците 01,02 и частично върху 311,89лева
за април на 212г. до изплащането им на 20.12.2013г., а за всички останали просрочени възнаграждения
за 2012-2013г. включително останалите от м.април 2012г.204,80лева до завеждането
на исковата молба в съда на 14.01.2014г.
възлизали на 506,74лева.
При
така установената фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд,
вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово
възнаграждение в предвидените срокове.В този смисъл за успешното
провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да
установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане на трудово възнаграждение.
В
конкретния случай доколкото липсва спор
между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства/ трудов договор № 3 от 28.02.2008г.,ведно със
допълнително споразумение №34 за промяна на трудовото правоотношение от
01.02.2009г към посочения трудов договор
и Заповед №5/19.06.2013година за прекратяване на трудовото
правоотношение/ безспорно установено се
явява обстоятелството, че страните са били във валидно трудовоправно отношение до 20.06.2013год.
Не се спори от страна на
ответника,че не е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца
дължимите му суми за трудово възнаграждение за процесния период,но оспорва така
претендирания от ищеца размер.
За
установяване на оспорения размер на дължимото и неизплатено трудово
възнагражедние бе назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза.Видно
от същата,която съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадена и
неоспорена от страните се установява ,че дължимите трудови възнаграждения на ищеца за периода 2012-2013г. ,като вещото
лице е отчело изплатените 1000лева след издаване на удостоверение №70/19.12.2013г. възлизат на 2913,47лева, която
сума е чиста за получаване.Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице О.Бюлбюлев,
които не бяха опровергани от страна на ответника, който не установи и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите
трудови възнаграждения за положен от ищеца труд през процесния период, чието
доказване бе в негова тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, постановяващ всяка
страна да доказва обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни
последици.
В тежест на работодателя
съгласно чл.154 от ГПК бе да докаже, че е заплатил положения от ищеца труд за
процесния период. Такива доказателства ответникът не ангажира по делото.
По тези съображения искът по чл.128,т.2 вр с чл.242
вр с чл.269,ал.1 от КТ следва да се уважи като основателен и доказан
за сумата от 2913,47лева за дължимите му се трудови възнагражедния за 2012год-
2013год.,като искът в пълният му предявен размер от 3542,75лева,като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на главния
иск по чл.128,т.2 вр с чл.242 вр с чл.269,ал.1
от КТ обуславя
уважаването и на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторната
лихва върху сумата от 2913,47лева –
обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение, считано от първия ден на месеца,следващ този за който е дължимо до съответния за
месеците 01,02 и частично върху 311,89лева за април на 212г. до изплащането им
на 20.12.2013г., а за всички останали
просрочени възнаграждения за 2012-2013г. включително останалите от м.април
2012г.204,80лева до завеждането на исковата молба в съда на 14.01.2014г.. По отношение на
акцесорната претенция следва да се отбележи, че лихвата по съществото си
представлява едно обезщетение за забава. Задължението за лихва е задължение за
обезвреда, възникващо при неизпълнение на парично задължение. Принцип в нашето
право е, че при неизпълнение на парично задължение на кредитора, винаги се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по смисъла на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ задължението
за заплащане на трудово
възнаграждение е срочно, дължи се ежемесечно,
т.е. съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД от
1-во число на месеца, следващ
месеца, през който възнаграждението е дължимо работодателят изпада в забава,
като покана не е необходима. Ищецът
има право на лихва за забава върху главницата, равняваща се на 506,74лева съгласно експертното заключение, тъй като трудовото
възнаграждение за положения труд е следвало да бъде изплатено след полагането
му, поради което и покана за изпълнение не е нужна. Що се отнася до разликато
от 506,74лева до пълния предявен размер от 534,38лева като неоснователен и
недоказан съдът намира,че следва да бъде отхвърлен.
При
неизплащане в срок на договореното трудово възнаграждение служителят разполага
с възможността, на основание чл. 327, т. 2 КТ, за прекрати едностранно трудовия договор с работодателя. При
това прекратяване, на основание чл. 221, ал. 1 КТ
работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестие в зависимост дали трудовият договор е срочен или
безсрочен.Обезщетението по чл. 221,ал.1 от КТ
се дължи на изправната страна по трудовото правоотношение и цели да я
обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното прекратяване на трудовия
договор. Прекратяване на договора от работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е обусловено от
виновно поведение на работодателя, достатъчно е обективно да е налице
закъснение на плащането.
Поради
което в тежест на работника- ищец е да
установи по настоящото производство ,че трудовият договор между страните е прекратен на посоченото
основание, поради което му се дължи претендираните обезщетения по чл.221 от КТ
,а в тежест на ответника е да установи
че е заплатил същото или са погасени или
недължими по други причини .Както по горе се посочи ищеца установи ,че е прекратено
трудовото правоотношение на посоченото основание,видно от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение,поради което следва да се приеме,че
искът е доказан по своето основание.
Що
се отнася до размера и като взе впредвид
оспорването от страна на ответника,че от претендираното обезщетение ,съгласно разпоредбата на чл.24 ,ал.2 от ЗДДФЛ,обезщетенията по чл.221,ал.1 от КТ не са освободени от данък общ
доход,както и че съгласно разпоредбата на чл.42,ал.9 от ЗДДФЛ,данъкът се внася
от работодателя,поради което възразява относно пълния претендиран от ищеца
размер и моли съда да го намали с размера на дължимия ДОД следва да се
приспаднат,съдът намира следното .
Неоснователно е възражението на ответника, че при определяне на
размера на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ следва да се вземат предвид
разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗДДФЛ, съгласно които обезщетението не
е освободено от данък и този данък се дължи от работодателя,поради което следва
на ищеца да се присъди обезщетението след приспадане на дължимия данък.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ гласи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3 от КТ работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, като законодателят не
е предвидил при определяне на обезщетението от съда да се приспадат дължимите
данъци. Следователно обезщетението се присъжда в брутния размер на трудовото
възнаграждение, а що се отнася до дължимите данъци, те следва да се удържат от
работодателя при изплащането му/ така и Решение №21 /22.01.2014г. постановено
по вгрд№896/2013г. по описа на ХОС/. Поради
гореизложеното и съдът като взе впредвид размера посочен от вещото лице,че
претендираното обезщетение възлиза на 699,20лева бруто така както е регламенитрано в чл.221,ал.1 от КТ ,то
прие,че искът е основателен и доказан в пълния си предявен размер.
В полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от 2913,47лева, считано от
предявяване на иска на 14.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, на
която има право и която му се дължи предвид искането в тази насока, както и на
главницата в размер на 699,20лева, считано от предявяване на иска на
14.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
По
разноските и държавните такси:
По делото се
констатираха направени от страна на ищеца разноски в размер на 400лева за
заплатено адвокатско възнаграждение ,поради което искането му за присъждане на
такива се явява основателно.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС
Свиленград разноските за вещо лице ,заплатени от бюджетните средства на съда ,
а именно в размер на 100,00лева. Също
така в тежест на ответника следва да се присъди в полза на РС Свиленград и дължимите държавни такси, съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.78, ал.6 от ГПК,
които възлизат в общ размер на 216,54лева / ДТ в размер на 116,54лева за
неизплатените трудови възнаграждения и по 50 лева за останалите два иска/.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със седалище и адрес на
управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков да заплати на Х.Г.Т. с
ЕГН ********** *** сумата от 2913,47лева, представляваща възнаграждение за положен труд за периода от 2012година
до м.06.2013година вкл.,ведно
със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска на
14.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като иска в останалата
част за разликата над 2913,47лева до
пълния предявен размер от 3542,75лева
, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА
"ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със
седалище и адрес на управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано
от управителя Тенчо Пасков Пасков да заплати на Х.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 699,20лева, представляваща обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ,ведно със законната лихва върху главницата
считано от предявяване на иска на 14.01.2014г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА "ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК
********* от със седалище и адрес на управление гр.Свиленград, бул. България
№193 представлявано от управителя Тенчо
Пасков Пасков да заплати на Х.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 506,74лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за периода от 2012година до м.06.2013година вкл. ,
като иска в останалата част за разликата над 506,74лева
до пълния предявен размер от 534,38лева,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със седалище и адрес на
управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков да заплати на Х.Г.Т. с
ЕГН ********** *** сумата в размер на 400,00лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със седалище и адрес на
управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков да заплати в полза на ВСС
по сметка на РС-Свиленград сумата в размер на 100,00лева,представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ-СВИЛЕНГРАД"ЕООД с ЕИК ********* от със седалище и адрес на
управление гр.Свиленград, бул. България №193 представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков да заплати в полза на ВСС
по сметка на РС-Свиленград сумата в размер на 216,54лева, представляваща
ДТ.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Хасковски Окръжен Съд.
Районен
съдия:....................