№ 1465
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100502576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 195 от 04.01.2024 г. по гр.д. № 26497/2023 г. Софийски
районен съд, 169 състав признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че
Н. Г. Ч., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 358.40 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „Красно село”, ул.
****, секция Б, офис № 5, за периода от м. 05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.03.2023 г. до окончателното погасяване,
като отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 375.05
лв., както и отхвърлил изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата
81.85 лв. - лихва за забава за периода 31.07.2021 г. - 07.03.2023 г., и на сумата
4.02 лв. - лихва за периода 01.07.2020 г. - 07.03.2023 г. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 652.75 лв. -
разноски в исковото прошзводство, и 55.95 лв. – разноски в заповедното
производство. Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД,
като трето лице помагач на ищеца.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н. Г. Ч..
След частично връщане на въззивната жалба (с влязло в сила определение №
9010 от 11.06.2024 г. на въззивния съд) решението се обжалва в частта, с която
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД е уважен, с
оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и
необоснованост. При доказателствена тежест за ищеца, същият не доказал да е
доставил топлинна енергия в имота на ответницата. По делото се установило
от представения констативен протокол от 29.07.2015 г. и от заключението на
САТЕ, че процесният офис № 5 не е топлоснабден – намира се извън
контурите на блока, в офиса няма отопление и не е предвиждано такова по
проект, но има монтиран водомер за топла вода. При тези данни неправилно
районният съд приел, че тъй като липсвали доказателства за плащане от
ответницата, то същата се била неоснователно обогатила и искът е
основателен в уважения размер. В имота нямало преминаващи тръби на ВОИ
и не била доставяна топлинна енергия, вкл. за БГВ. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло главния иск. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно
наименование „БРУНАТА“), ЕИК *********, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба в частта й срещу решението, с което искът е уважен, е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
2
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият въззивен състав го намира обаче за неправилно в същата част по
следните съображения:
Според легалната дефиниция, дадена в т. 33в (предишна 33а) на § 1 ДР
ЗЕ, „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая страните не спорят, че между тях не е сключен писмен договор
по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Предвидената писмена форма е за действителност на
сделката, и при липсата на договор отношенията между страните, свързани с
ползваната в имота топлинна енергия, следва да се разглеждат на плоскостта
на неоснователното обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на чл. 59 това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи,
които нормално би направил; липса на правно основание за имущественото
разместване.
Не се спори и от приетия нотариален акт № 181/1997 г. на нотариус при
СНС се установява, че ответницата е собственик на процесния офис № 5. С
молба-декларация от 25.11.1999 г. същата поискала да бъде открита партида за
имота на нейно име, като заявила заплащане на топлата вода по водомер.
От приетия констативен протокол от 29.07.2015 г., съставен от
служители на ищцовото дружество в присъствието на ответницата се
установява, че процесният офис № 5 се намира извън контурите на блока; в
3
офиса няма отопление и не е предвиждано по проект; Има монтиран водомер
за топла вода.
Горното се потвърждава от приетото в първата инстанция заключение на
СТЕ. Вещото лице е посочило, че в процесния период м. 05.2020 г. – м.
04.2022 г. за имота не са начислявани суми за ТЕ за отопление и за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, тъй като в имота няма преминаващи тръби от
ВОИ. За отчетен период 2020/2021 г. достъп за отчет на водомера за топла вода
в имота не е осигурен (видно и от приетия констативен протокол), и ФДР е
начислила ТЕ за БГВ в размер на 24.33 куб. м, т.е. средно по 2 куб. м на месец.
Така начисленото количество е по-малко от предвиденото в Наредбата за
топлоснабдяването при неосигурен достъп. Вещото лице не може при
наличните данни и при липсата на документ за отчет за отоплителен сезон
2021/2022 г. да определи какво е било потреблението на топла вода в имота.
Според начисленията по фактури и служебно изчислената енергия от ФДР,
дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 358.40 лв., като тя се
дължи за отоплителен сезон 2020/2021 г. За следващия отоплителен сезон
2021/2022 няма начислени суми за ТЕ за БГВ.
Според приетата индивидуална справка за отоплителен сезон 2021/2022
г., изготвена от третото лице помагач, извършен е отчет на водомера за топла
вода в имота, показания 1 и 2 – „1“, консумирано количество ТЕ, вкл. за топла
вода – „0.000“.
С оглед така установеното, предявеният главен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на топлинна енергия, с
която се твърди ответницата неоснователно да се е обогатила, е недоказан и
като такъв - неоснователен. Доводът в жалбата по делото да се установило, че
в имота не се ползва и ТЕ за БГВ е неоснователен. Такъв извод не следва от
приетия констативен протокол, в който изрично е посочено, че в имота има
водомер за топла вода, а същото е посочено и от ответницата в молбата-
декларация от 1999 г. Обстоятелството, че в имота не преминават тръби от
сградната инсталация за отопление не изключва наличието на такива от
инсталацията за битово горещо водоснабдяване, в който смисъл са и
обясненията, дадени от вещото лице от СТЕ при изслушване на заключението.
Основателен е обаче доводът, че при доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал реално
4
доставено количество ТЕ за БГВ в имота на ответницата в исковия период. За
да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот,
а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че ответникът
реално е ползвал топлинна енергия.
Противно на приетото от районния съд, ответницата не е
потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Законът свързва
качеството „клиент на ТЕ“ с наличие на договорно правоотношение, а в
случая не се спори, че такова не е налице. Поради това в отношенията между
страните са неприложими както представените Общи условия, на които
ищецът се позовава, така и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Ответницата няма договорно задължение да осигурява
достъп за отчет в имота, респ. при неосигурен такъв са неприложими
правилата на Наредбата за топлоснабдяването за служебно начисляване на
енергия. В този смисъл без значение е дали ФДР е начислила стойност в по-
нисък размер от този по Наредбата. Ищецът не е доказал реално да е доставил
топлинна енергия на ответницата, а обратният извод следва от представената
индивидуална справка за отоплителен сезон 2021/2022.
По изложените съображения предявеният главен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид
несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част,
вкл. в частта за разноските.
Ответницата не е заявила претенция за разноски нито в първата, нито в
настоящата инстанция, поради което разноски не й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 195 от 04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
26497/2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав в обжалваната част, с
която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че Н. Г. Ч., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 358.40 лв., представляваща цена за
5
доставена топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „Красно село”, ул. ****,
секция Б, офис № 5, за периода м. 05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2023 г. до окончателното погасяване, както
и в частта, с която Н. Г. Ч., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 652.75 лв. - разноски за исковото производство, и сумата 55.95
лв. – разноски за заповедното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Г. Ч., ЕГН
**********, гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в
размер на 358.40 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за имот на
адрес: гр. София, ул. ****, секция Б, офис № 5, за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.03.2023 г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 26497/2023
г. на Софийски районен съд, 169 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно наименование „БРУНАТА“),
ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6