Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  1412

 

                                  гр.Пловдив, 11. 07. 2014 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на осми юли през две хиляди и четиринадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                   Виолета Гъдева

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина  Стефанова 

гр.д. № 2122/2013 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл. 463 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД.

Постъпила е жалба от „Гама 2003” ЕООД,  против Разпределение от 06.06.2013г., изготвено от ЧСИ С. Г., рег.№*, по изп.д.№ 20108250400606/2013г. Моли да бъде отменено и делото да се върне за извършване на ново разпределение.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк” АД, чрез М. И., не депозира писмен отговор, но в открито съдебно заседание, взима становище, че жалбата е неоснователна.

Въззиваемата страна Н.  Д.М., не депозира писмен отговор и не взима становище в открито съдебно заседание.

Въззиваемите страни Община –Б. и ТД на НАП – С., не депозират писмен отговор и не изпращат проц. представители  за становище в открито съдебно заседание.

ЧСИ Ст. Г., рег.№ **, с писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, взима становище, че жалбата е неоснователна.

ПОС, с оглед възраженията и писмените доказателства по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Основните възражения, които дружеството излага, са на първо - че разпределението е нищожно, тъй като липсва задължителен формален реквизит, и затова само на това основание следва да се прогласи нищожност.

На следващо място, не е изготвена експертиза относно размера на задължението към взискателите към момента на разпределението. Посочени са отделни суми, но от съдържанието на атакувания акт не става ясно как те са обосновани. Липсват и доказателства за размера на направените от кредиторите разноски по делото, а дори и същите да са внесени и да се събират от длъжника, то не е спазен редът  за определянето им. Неправилно е изчислена и таксата по чл.20 от ТЗР към ЗЧСИ, защото изчислението не е само върху дължащото се парично вземане, а и върху направените от ЧСИ разноски по събирането му. Също така, не е ясно дали от таксата по т.26 от ТЗР не е приспадната и сума по т.4 от същата разпоредба.  Не е ясно е в какъв размер е таксата по т.20 и как е изчислена, за да може да се прецени дали е правилно формирана.

Предвид на неяснотите и правилността от техническа страна на изчисленията, жалбоподателят е направил доказателствено искане за допускане на ССЕ, което е било уважено като допустимо и относимо.

От Заключението на ССЕ с в.л. М.М., се констатират – размерите на задължението на длъжника към всеки от взискателите към момента на разпределението; размерът на неплатените такси към ЧСИ и размерът на начислената пропорц. такса по т.26 към ЗЧСИ за всеки от взискателите към момента на разпределението; размерът на сумите за платени такси от взискателите  за извършени от съдебния изпълнител изп. действия. Констатирано е също, че пропорц. такса по т.26 е начислена както върху дължимите  на взискателите суми, така и върху платените от взискателите разноски и е приспаднат размера на таксата по т.20. Не е начислявана пропорц. такса върху неплатени от взискателите разноски и такси.

Заключението не е оспорено и е прието без възражения от страните.

ПОС, с оглед на доводите и приетата експертиза  намира, че жалбата  е неоснователна.

По първото възражение – за нищожност, същото следва да се остави без уважение, тъй като не се открива липсващ съществен реквизит. 

Относно следващите възражения за неточни изчисления на суми, същите са отново неоснователни. Видно е от изготвеното разпределение / на л.1058, том ІІІ / и съотнесени към постигнатите резултати от съд. експертиза в табличен вид, че не е налице разлика между определените за разпределяне суми по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД – вещото лице достига до същия сумарен резултат от 33 340, 41 лв. /с разлика към 1 лев, което незначително/ и по отношение на вземанията на Държавата, освен тия за глоби, също констатира 14 758,91лв. Относно начислените такси на ЧСИ, то есепртът посочва, че не е начислявана такса върху неплатени от взискателите суми / разноски и такси/.

Обжалваното разпределение ще бъде потвърдено като законосъобразно. 

По мотивите , ПОС –  V възз. гр.с.

 

              Р  Е  Ш  И   :

 

Потвърждава  Разпределение от 06.06.2013г., изготвено от ЧСИ С. Г., рег.№ 825, по изп.д.№ 20108250400606/2013г.

 

 

       Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред АС –Пловдив по реда на чл.274 от ГПК.

 

                             

                              Председател  :

 

                                                           Членове :