Решение по дело №8574/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7079
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20241100508574
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7079
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100508574 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. А. срещу решение № 3567/28.02.2024
г. по гр.д. № 3954/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която е допусната
делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1004.46
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка
четиридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с
последно изменение от 20.01.2020г., с адрес на поземления имот: гр. София, район
Триадица, ул. Жилищна група „Южен парк“, с площ от 1000 (хиляда) кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, стар идентификатор: Няма, номер по предходен план: 133 (сто тридесет и
три), квартал 12 (дванадесет), парцел V (пети), при съседи, поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1004.166 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда и четири точка сто шестдесет и шест), 68134.1004.210 (шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка двеста и десет),
68134.1004.47 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири
1
точка четиридесет и седем), 68134.1004.213 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда и четири точка двеста и тринадасет), 68134.1004.211 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка двеста и единадесет),
а съгласно доказващи собствеността документи при съседи: от север – ул.
„Лудокамчийски проход“, от запад – наследници на ген. Стоянов, от юг – МНО, и от
изток – Б. В. А., между: Б. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
****; А. Ц. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****; Л. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****; К. П. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ****; Н. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. ****; С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ****, при
между следните съделители и квоти в съсобствеността: Б. В. А. – 12/36 ид.ч.; А. Ц. Д.
– 8/36 ид.ч; Л. П. Д. и А. Ц. Д. – в режим на СИО – 1/36 ид. ч.; К. П. В. – 3/36 ид.ч.; Н.
И. А. – 9/36 ид. ч.; С. С. М. – 3/36 ид.ч.
Жалбоподателят – Н. И. А., твърди, че решението е неправилно. Твърди, че С.
С. М. не е съсобственик, поради което не следва да участва при извършването на
делбата, доколкото договорът за покупко-продажба, легитимиращ М. като собственик
на имота е нищожен. Освен това, счита, че и Л. П. Д. не е съсобственик на имота, тъй
като праводателят не е бил – договорът за дарение, легитимиращ С. С. М. като
собственик се явява нищожен, поради което същият не е притежавал правото на
собственост, прехвърлено в полза на Л. П. Д.. Твърди също така, че в случая
предявяването на иск за делба на имота представлява злоупотреба с право, тъй като
извършването на съдебна делба е във вреда на съсобствениците. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, съответно –
съделителите С. С. М. и Л. П. Д. следва да бъдат изключени от участие в делбата на
съсобствения имот, а делбата да се извърши с праводателите на С. С. М. – Ю. Ц. Ц., В.
Р. Ц. и А. Р. Ц..
Ответникът по жалбата - С. С. М., оспорва въззивната жалба, като счита, че
обжалваното решение е правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата - Б. В. А., оспорва въззивната жалба, като счита, че
обжалваното решение е правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбите - Ю. Ц. Ц., В. Р. Ц. и А. Р. Ц., оспорват въззивната
жалба, като считат, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ответниците по жалбата - А. Ц. Д., Л. П. Д. и К. П. В., не подават отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Б. В. А., на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1004.46
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка
четиридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с
последно изменение от 20.01.2020г., с адрес на поземления имот: гр. София, район
Триадица, ул. Жилищна група „Южен парк“, с площ от 1000 (хиляда) кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, стар идентификатор: Няма, номер по предходен план: 133 (сто тридесет и
три), квартал 12 (дванадесет), парцел V (пети), при съседи, поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1004.166 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда и четири точка сто шестдесет и шест), 68134.1004.210 (шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка двеста и десет),
68134.1004.47 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири
точка четиридесет и седем), 68134.1004.213 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда и четири точка двеста и тринадасет), 68134.1004.211 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка двеста и единадесет).
С обжалваното решение е допусната делба на процесния имот между следните
съделители и квоти в съсобствеността: Б. В. А.– 12/36 ид.ч.; А. Ц. Д. – 8/36 ид.ч; Л. П.
Д. и А. Ц. Д. – в режим на СИО – 1/36 ид. ч.; К. П. В. – 3/36 ид.ч.; Н. И. А. – 9/36 ид.
ч.; С. С. М. – 3/36 ид.ч., като искът за делба е отхвърлен срещу Ю. Ц. Ц., В. Р. Ц. и А.
Р. Ц..
Решението е обжалвано изцяло от ответника Н. И. А..
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани
от въззивника, съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи:
дали същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил съсобствен,
като Б. В. А. е притежавал 12/36 идеални части от имота, А. Ц. Д. – 9/36 идеални
части, К. П. В. – 3/36 идеални части, Н. И. Н. – 9/36 идеални части, Ю. Ц. Ц. – 1/36
идеална част, А. Р. Ц. – 1/36 идеална част, В. Р. Ц. – 1/36 идеална част.
Съгласно нотариален акт № 186/24.09.2019 г., рег. № 5696, дело №
163/24.07.2019 г. по описа на нотариус В.К., А. Ц. Д. е прехвърлил чрез дарение 1/36
3
идеална част от имота в полза на С. С. М..
Съгласно нотариален акт № 187/24.09.2019 г., рег. № 5701, дело №
164/24.07.2019 г. по описа на нотариус В.К., Ю. Ц. Ц., А. Р. Ц. и В. Р. Ц. са
прехвърлили чрез продажба притежаваните от тях 3/36 идеални части от имота в полза
на С. С. М..
Съгласно нотариален акт № 42/12.03.2021 г., рег. № 1634, дело № 37/12.03.2021
г. по описа на нотариус В.К., С. С. М. е прехвърлил чрез продажба 1/36 идеална част от
имота в полза на А. Ц. Д., който към момента на сключване на договора е бил в брак с
Л. П. Д. (видно от представеното удостоверение за гражданска брак), поради което и
на основание чл. 21, ал. 1 СК посочената 1/36 идеална част е придобита в режим на
съпружеска имуществена общност от А. Ц. Д. и Л. П. Д..
Следователно, към момента на подаване на исковата молба за делба имотът е
бил съсобствен между следните страни и при следните квоти в съсобствеността - Б. В.
А. – 12/36 ид.ч.; А. Ц. Д. – 8/36 ид.ч; Л. П. Д. и А. Ц. Д. – в режим на СИО – 1/36 ид.
ч.; К. П. В. – 3/36 ид.ч.; Н. И. А. – 9/36 ид. ч.; С. С. М. – 3/36 ид.ч.
Както в рамките на първоинстанционното производство, така и във въззивната
жалба жалбоподателят Н. И. А. твърди, че С. С. М. не е съсобственик, поради което не
следва да участва при извършването на делбата, доколкото договорът за покупко-
продажба, легитимиращ М. като собственик на имота е нищожен. Освен това, счита,
че и Л. П. Д. не е съсобственик на имота, тъй като праводателят не е бил –
договорът за дарение, легитимиращ С. С. М. като собственик се явява нищожен,
поради което същият не е притежавал правото на собственост, прехвърлено в полза на
Л. П. Д..
Както правилно е посочено в обжалваното решение, съгласно Тълкувателно
решение № 5/2012 от 28.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато с
договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в
полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърЛ.
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС,
няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
В процесния случай С. С. М. е придобил по дарение 1/36 идеална част от имота
от А. Ц. Д.. Доколкото прехвърлянето е чрез договор за дарение, А. Ц. Д. не е имал
задължение да предлага посочената част на другите съсобственици. С последваща
сделка други съсобственици - Ю. Ц. Ц., А. Р. Ц. и В. Р. Ц., са прехвърлили чрез
продажба притежаваните от тях 3/36 идеални части от имота в полза на С. С. М., който
към момента на сключване на договора за покупко-продажба е бил съсобственик на
имота, от което следва, че прехвърлителите не са имали задължение по чл. 33, ал. 1 ЗС
да предлагат идеалните си части на другите съсобственици, тъй като прехвърлянето е
4
между съсобственици.
Принципно, дори и прехвърлянето по възмезден начин на 3/36 идеални части от
имота от Ю. Ц. Ц., А. Р. Ц. и В. Р. Ц. в полза на С. С. М. да е било в нарушение на чл.
33 ЗС, предвиждащ задължение на съсобственика-прехвърлител да предложи
идеалната си част от имота на другите съсобственици преди да я продаде на трето за
съсобствеността лице, то това не прави договорът недействителен, а предоставя
единствено възможност за предявяване на конститутивен иск за изкупуване, какъвто
няма данни да е предявен в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Предвид даденото разрешение в цитираното Тълкувателно решение № 5/2012 от
28.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, договорите за дарение и покупко-
продажба, легитимиращи ответника С. С. М. като съсобственик на процесния имот, са
действителни, тъй като не са сключени при заобикаляне на закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Доколкото всеки има право
да се разпорежда с неговата собственост, то посочените договори не накърняват и
добрите нрави, тъй като по никакъв начин не увреждат правата на другите
съсобственици. Чрез същите не се заобикаля разпоредбата на чл. 33 ЗС (с оглед
дадените задължителни указания в ТР № 5/2012 по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС),
съответно – при дарението не е необходимо предлагане на съсобствената част на
другите съсобственици и дарителят може да се разпорежда свободно с вещта, а
покупко-продажбата е сключена между съсобственици, поради което не е нарушена и
разпоредбата на чл. 33 ЗС. Ето защо, процесните договори са сключени при спазване
на принципа, предвиждащ свобода на договаряне, както и отразяват волята на
съсобствениците-прехвърлители във връзка с разпореждането с притежаваните от тях
идеални части от имота. Следователно, договорите са действителни и са произвели
действие между страните.
Ето защо, въззивният съд счита, че правилно делбата на имота е допусната
между Б. В. А.; А. Ц. Д., Л. П. Д.; К. П. В.; Н. И. А.; С. С. М., при посочените в
решението квоти в съсобствеността. Правилно също така искът за делба е отхвърлен
спрямо ответниците Ю. Ц. Ц., А. Р. Ц. и В. Р. Ц., тъй като към момента на подаване на
исковата молба последните не са били съсобственици на процесния имот.
Упражняването на правото на иск е гарантирано от закона право. По никакъв
начин не може да се говори за злоупотреба с правото на иск за делба в процесния
случай, доколкото имотът е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан.
На първо място, няма данни по делото, от които да може да се формира еднозначен
извод, че процесният имот е неподеляем, тъй като за такъв са необходими специални
знания. Също така, само по себе си предявяването на иск за делба на неподеляем имот
не представлява злоупотреба с право, а упражняване на предвидено в закона право.
5
Твърдението, че в имота може да бъде построена сграда в режим на етажна
собственост, вместо да бъде предмет на дело за делба, няма как изобщо да бъде
обсъждано, тъй като касае съгласието на съсобствениците във връзка с разпореждането
с общата им вещ, а не наличието или липсата на правото на иск.
Във връзка с изложеното решението на СРС, постановено по иска за делба, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата - С. С. М., следва да се
присъди сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3567/28.02.2024 г. по гр.д. № 3954/2023 г. по
описа на СРС, 78 състав, с което е допусната делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1004.46 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда и четири точка четиридесет и шест) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия картография и кадастър, с последно изменение от 20.01.2020г.,
с адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, ул. Жилищна група „Южен
парк“, с площ от 1000 (хиляда) кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар
идентификатор: Няма, номер по предходен план: 133 (сто тридесет и три), квартал 12
(дванадесет), парцел V (пети), при съседи, поземлени имоти с идентификатори:
68134.1004.166 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири
точка сто шестдесет и шест), 68134.1004.210 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда и четири точка двеста и десет), 68134.1004.47 (шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири точка четиридесет и седем),
68134.1004.213 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и четири
точка двеста и тринадасет), 68134.1004.211 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда и четири точка двеста и единадесет), а съгласно доказващи
собствеността документи при съседи: от север – ул. „Лудокамчийски проход“, от запад
– наследници на ген. Стоянов, от юг – МНО, и от изток – Б. В. А., между: Б. В. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****; А. Ц. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****; Л. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
6
гр. София, ж.к. ****; К. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ****;
Н. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****; С. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ****, при между следните съделители и
квоти в съсобствеността: Б. В. А. – 12/36 ид.ч.; А. Ц. Д. – 8/36 ид.ч; Л. П. Д. и А. Ц. Д.
– в режим на СИО – 1/36 ид. ч.; К. П. В. – 3/36 ид.ч.; Н. И. А. – 9/36 ид. ч.; С. С. М. –
3/36 ид.ч.
ОСЪЖДА Н. И. А., ЕГН **********, да заплати в полза на С. С. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски във въззивното
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7