Решение по дело №1005/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, [улица], представлявано от изпълнителния директор инж. Г. М., чрез пълномощника си старши юрисконсулт Е. Д., срещу Решение №445/12.11.2024г. по АНД № 20244110201224/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-116 от 07.08.2024г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал. 12 и чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда)лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Намира за неправилни изводите на въззивната инстанция, че към датата на издаване на НП, предписанията, дадените с КП № 04-02-43/16.05.2023 г., са били в сила, и с неизпълнението им е осъществен съставът на вмененото нарушение и е ангажирана отговорността на държавното предприятие. В тази връзка касаторът твърди, че АУАН и НП са незаконосъобразни поради липса на извършено нарушение по ЗВ, поради това че към датата на тяхното съставяне и издаване е имало образувани висящи съдебни производства по оспорване на КП от 16.05.2023г. и КП от 21.12.2023г. за установяване на нарушението. Счита за нарушена нормата на чл. 166, ал.1 от АПК, тъй като АУАН и НП са издадени преди приключване на производствата по двата цитирани КП с влязъл в сила съдебен акт. За нарушена намира и разпоредбите на чл. 42, ал. 1,т. 4 от ЗАНН, тъй като в описанието на нарушението АНО се позовава на неизпълнение на предписания по обжалван КП, по който липсва произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

 

Ответникът по касация – Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се явява и не се представлява. В представения от пълномощника отговор на касационна жалба /наименован възражение/ от 16.12.2024г. оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за различен процесуален ред за оспорва на НП и дадените предписания с КП, и за неотносимост на производствата едно с друго. Моли решението на РС – Велико Търново да бъде оставено в сила. Претендира разноски и моли при уважаване на касационната жалба при претендирано адвокатско възнаграждение от касатора, същото да бъде присъдено в предвидения минимум.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че РС правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 16.05.2023 г. от служители на ГД „НЯСС“ при ДАМТН е извършена проверка на язовир „Дермен генеш", находящ се в землището на с. Орловец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, който съгласно Акт за публична държавна собственост № 5375/30.09.2021 г. е собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири". При тази проверка контролните органи установили, че шахтата на основния изпускател е разрушена, има хоризонтална фуга - пукнатина, и създава опасност при работа със спирателния кран, като се държи само на арматурата. Изготвено е предписание, обективирано в Констативен протокол № 04-02-43/16.05.2023 г., а именно: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на шахтата на спирателния кран на основния изпускател", със срок на изпълнение до 10.10.2023 година.". Този КП е връчен на ДП „УСЯ" – София на 06.06.2023 г. На 21.12.2023 г. от служители на ДАМТН отново е извършена проверка на язовир „Дермен генеш“, находящ се в землището на с. Орловец, в присъствието на представител на Държавно предприятие „УСЯ" – София, при която чрез обход и оглед на малка язовирна стена е установено, че шахтата все още е неизправна, ремонтни дейности за възстановяването на тази шахта не са започнали и не са извършени никакви дейности по изпълнение на задължително предписание, дадено с Констативен протокол № 04-02-43/16.05.2023 г. на служителите от ГД „НЯСС“. За установеното е съставен Констативен протокол № 04-02-100/21.12.2023 г. За дата на нарушението е посочена 11.10.2023г. До изпълнителния директор на Държавно предприятие „УСЯ" – София е изготвена Покана изх. № 85-0229/21.02.2024 г. на ДАМТН за съставяне на АУАН на 18.03.2024 г., в 14,00 часа, в сградата на регионален отдел „НЯСС“ – гр. Велико Търново. Поканата е изпратена чрез Системата за електронен обмен на съобщения на ДАМТН и е регистрирана с номер УСЯ-84/21.02.2024г. В присъствието на представител на ДП“УСЯ“ е съставен АУАН №04-005/18.03.2024г., предявен и подписан без възражения. Срещу АУАН са подадени писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е НП № НЯСС-116 от 07.08.2024г. на Председателя на ДАМТН, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1 000 лева. НП е връчено по пощата на представител на ДП „УСЯ“ на 19.08.2024 г. и е оспорено в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН пред ВТРС.

 

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства по безспорен начин се установява извършеното деяние. За неоснователни са приети възраженията в жалбата за незаконосъобразност на НП поради това, че по време на извършване на повторната проверка и констатацията за неизпълнение на предписанието от 16.05.2023г., производствата по обжалване на двата КП са били висящи, тъй като според въззивния съд това обстоятелство не обвързва констатациите и действията на контролните органи, които са длъжни при установяване на някакво нарушение да изпълнят своите служебни задължения, каквито реално са извършили. Обсъдено е, че към датата на издаване на НП дадените с КП от 16.05.2023г. предписания вече са били в сила, с оглед произнасянето с влязло в сила Решение № 6780/05.06.2024г. по адм. дело № 10654/2023г. на ВАС и правилно от наказващия орган е преценено, че с неизпълнението на тези предписания, дадени с посочения констативен протокол, ДП „УСЯ" е осъществило състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Намерено е, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер и не са налице основание за неговото изменение. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните в жалбата касационни основания. Фактическата обстановка, установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на ВТРС съответстват на приложимия материален закон и се споделят в пълна степен и от настоящата касационна инстанция.

Правилно е преценено, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и точно, кога и къде е осъществено и при какви обстоятелства и кои доказателства потвърждават осъществяването на процесното административно деяние. Нарушението е извършено на 11.10.2023 г., ден след края на срока, в който касаторът е следвало да изпълни предписанията на проверяващите от ДАМТН, а същото е констатирано на 21.12.2023 г. от компетентните органи, при извършената от тях проверка, като е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на касатора административно нарушение е доказано по безспорен начин. Отговорността на държавното предприятие е ангажирана за нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган от собствениците на язовири и/или на съоръженията към тях. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената проверка на 21.12.2023г. на язовир „Дермен генеш“, собственост на ДП „УСЯ" –гр. София, съгласно Акт за публична държавна собственост № 5375/30.09.2021г., от страна на собственика на язовира, не са били предприети действия по изпълнение на дадените предписания с констативния протокол № 04-02-43/16.05.2023 г. за извършването на ремонтно – възстановителни дейности на шахтата на спирателния кран на основния изпускател, която била повредена, в определения срок до 10.10.2023г.. Това се подкрепя и от показанията на свидетелите К. и Ч., извършили проверката, според които при повторната проверка шахтата на основния изпускател била разрушена и имало пукнатина, която застрашава работата на спирателния кран.

Неотносимо към съставомерността на извършеното нарушение и административнонаказателната отговорност са доводите на касатора за наличието на висящи съдебни производства по оспорване на предписанието, обективирано в КП 16.05.2023 г., и на последвалия КП от 21.12.2023 г., с който е установено неговото неизпълнение, към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП. Констативният протокол от 16.05.2023 г. е индивидуален административен акт, създаващ задължение за изпълнение на дадените предписания в посочения срок от адресата - да приведе язовирната стена и съоръженията към нея в такъв вид, че да се гарантира безопасна експлоатация, при неизпълнение на които да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност посредством административна санкция. Неизпълнението именно на предписаното е този юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат и която отговорност не е обвързана от оспорването на констативния протокол като индивидуален административен акт. Самото предписание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаването му не се повдига административнонаказателно обвинение, нито се установява извършването на административно нарушение, т.е не се подчинява на режима на ЗАНН. Проверката на неговата законосъобразност в производството по оспорване на НП е недопустима. Едва със съставяне на АУАН започва административнонаказателното производство срещу нарушителя, което се води по реда на ЗАНН. Двете производства са самостоятелни, развиват се при различен процесуален ред, в т.ч и основанията за спиране са различни, както и тези за проверка на законосъобразността на НП и на задължителните предписания. След като при проверката на 21.12.2023 г. отново е установена повреда на спирателния кран на основния изпусквател, е налице неизпълнение на предписанието въпреки задължителния му характер. Отделно от това, процесното НП № НЯСС-116 от 07.08.2024 г., с която е ангажирана отговорността на касатора, е издадено едва след като дадените с КП № 04-02-43/16.05.2023 г. предписания са станали стабилен административен акт с постановеното Решение № 6780/05.06.2024 г. по адм. дело № 10654/2023 г. на ВАС. Неизпълнението му представлява нарушение на задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ и основание за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно е приел и административнонаказващият орган. Доколкото в конкретния случай собственикът на язовира е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна. Наложената имуществена санкция е в минимален размер, което я прави законосъобразна.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар нарушението да е формално, на просто извършване, същото е свързано със сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях в експлоатация, както при нормални условия, така и при експлоатация в екстремни и аварийни условия, и вследствие на неподдържания в добро техническо и експлоатационно състояние язовир могат да настъпят значителни материални щети в населени места по поречието на язовира и загуба на човешки животи.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37 от Закона за правата помощ вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на Държавна агенция за метрологичен технически надзор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 445/12.11.2024 г. по АНД № 20244110201224/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, [улица], представлявано от изпълнителния директор инж. Г. М. да заплати на Държавна агенция за метрологичен технически надзор, гр. София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.