Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. АНТОН УРУМОВ
2. АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова и прокурора
Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдията Урумов ВНОХД № 252
/ 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.21 от НПК.
С присъда от 25.05.2017 г.
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав по НОХД № 18630 /
2012 г., подсъдимият К.И.Г. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК
е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК спрямо А.Т.З., както и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК спрямо М.Г.З.. Съдът е отхвърлил предявените
от А.Т.З. и М.Г.З. граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата
от по 3 500,00 лева срещу подс. К.И.Г., ведно със законната лихва.
Срещу така постановената
присъда е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при Софийска
районна прокуратура. В протеста на Софийска районна прокуратура се твърди, че
така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се прави искане
за отмяна на присъдата от първата инстанция и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият К.И.Г. да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения за извършени две отделни престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1
от НК спрямо всяко от лицата А.Т.З. и М.Г.З., както и да й бъде наложено
съответно наказание. Не се правят и искания за събиране на доказателства,
доколкото независимо от направеното в протеста изявление, в предоставения срок
за допълнение, това не е било направено.
Постъпила е въззивна жалба и
допълнение от адв. М.Д., повереник на гражданските ищци и частни обвинители А.Т.З.
и М.Г.З.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се доводи, че по делото са събрани достатъчно
доказателства за това подс. К.И.Г. да е осъществил деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Не се правят искания за събиране на доказателства,
доколкото независимо от направеното в жалбата изявление, в предоставения срок
за допълнение на жалбата, това не е било направено. Прави се искане за отмяна
на присъдата от първата инстанция като бъдат присъдени претендираните размери
на присъденото обезщетение по така предявения граждански иск и да бъде
присъдена законната лихва, както и наложено съответно наказание.
Срещу така депозираните
протест и жалба е постъпило и възражение от
адв. В.К., упълномощен защитник
на подс. К.И.Г., в което са изложени подробни съображения за неоснователност
въззивната жалба и протест.
В разпоредително заседание на 23.01.2018 г. въззивният съдебен състав, по
реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за да обезпечи изпълнението на правомощията
си по чл.313 от НПК, не се налага разпит на подсъдимото лице и на свидетели и
вещи лица.
В
дадения ход по същество представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест и споделя изложените в него изводи. Счита, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като Софийски
районен съд неправилно е анализирал
доказателствения материал и правилно е преценил, че подс. К.И.Г. е извършил деянието, за което е обвинен.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители А.Т.З. и М.Г.З. - адв. М.Д. сочи, че
първоинстанционнит съд не е направил разбор на всички доказателства по делото,
като е дал изцяло вяра единствено и само на свидетелите от страна на
подсъдимото лице. Сочи, че неправилно не са били кредитирани показанията на
свидетелите, който са били очевидци, като за същото се излагат подробни
съображения. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна
и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото са събрани
достатъчно доказателства за това подс.К.И.Г. да е осъществил деянието, за което
му е било повдигнато обвинение, поради което се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която същият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК
Защитникът на подсъдимия К.И.Г. - адв. К. моли
подаденият от Софийска районна прокуратура протест да бъде оставен без
уважение. Изтъква, че обвинението почива на предположението, че неговият
подзащитен е автор на деянието, в каквато посока не са събрани никакви
доказателства и иска присъдата на Софийски районен съд да бъде оставена в сила.
В
дадена последна дума, подсъдимият К.И.Г. моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III
въззивен състав, след като обсъди доводите в
протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
В хода на производство са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Софийски районен съд
и приобщени доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна
точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани
фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите
по делото, поради което споделя фактическите констатации на Софийски районен
съд. Предвид гореописаното, Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият К.И.Г. е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ
***, с ЕГН **********.
Свидетелката М.Г.З. и синът й свид. А.Т.З. обитавали
първия етаж от фамилната къща, находяща се в гр. София, кв. ”Горна баня”, ул. ”*****,
който бил собственост на свид. М.З., заедно с таванския етаж на къщата, а
вторият етаж от къщата бил собственост на брата на свид. З. - И.Г.Г., чийто син
подс. К.И.Г. бил роден в този дом и бил живял в него. През 2010 г. вторият етаж
на къщата не се обитавал от подс. К.Г. и или баща му, но семейството на подс. К.Г.
започнало ремонт на него, за да живее там, който се извършвал от майсторите –
свидетелите А.М.А.и П.С.Г.. В годините отношенията между свид. З. и брат й с подс.
К.Г. не били добри, като те се влошили допълнителни във връзка с
нереализиралото се желание на свид. З. да закупи втория етаж на къщата. Свид. З.
показвала обидно отношение към семейството на брат си и това на неговия син – подс.
К.Г., наричайки ги цигани, каквито „не искала в къщата си”, каквото отношение и
думи “цигани” тя използвала и към майсторите А.А.и П.Г..
На 25.09.2010 г. преди обяд, съпругата на подс. К.Г. –
свид. Х.А.Г., заедно е двегодишното им дете и майсторът П.Г. отишли на
горепосочения адрес. Виждайки ги, свид. З. се нахвърлила, както обикновено, с
обидни думи към свид. Г., като за пръв път демонстрирала и обидно поведение към
детето й, което късало от цветята й в двора, което породило разправия между
двете жени, от което детето на свид. Г. се уплашило и разплакало, свидетел на
което станал и свид. З.. След като свид. Г. успокоила детето си с него си
тръгнала от адреса, а свид. П.Г. останал на втория етаж да извършва ремонти
дейности, тя разстроена се обадила по телефона на съпруга си – подс. К.Г. и му
разказала за случилото се, във връзка с което той решил същия ден по - късно да посетят имота и да разговарят за
това със З.. В следобедните часове подс. К. и свид. Х.Г., пътувайки към къщата
на горепосочения адрес с лекия си автомобил “Мерцедес”, в центъра на кв. ”Горна
баня” видели майстора А.и го повикали да ги придружи. Пред двора на къщата те
паркирали автомобила и излезли от него, като в двора първоначално влязъл само подс.
К.Г., където свид. З. бил заедно със свой познат и приятел П.В.З. до лек
автомобил при гаража в двора, който автомобил ремонтирали, каквато дейност З.
постоянно извършвал там. Подс. К.Г., стигайки до З., поискал обяснение за случилия
се същия ден по - рано инцидент между З. и съпругата му и детето им, при което
между тях двамата започнал побой, с взаимно нанасяне на юмручни удари и удари с
крака, с отправени от свид. З. обиди към подс. К.Г., който пък псувал свид. З.
и казвал “вие ще умрете”, явно визиращи него и майка му З., към която подс. К.Г.
отправял също обиди думи и изрази, което било наблюдавано и от З.. През това
време свид. З. се показала на терасата на жилището си и викала “един ще умре, а
друг ще отиде в затвора”, както и думите “цигани”, явно насочени към подс. К.Г.
и придружаващите го лица. С намерено в двора желязо подс. К.Г. ударил
армираните прозорци на терасата на свид. З., от което те се напукали, както и
саксиите наоколо, след което хвърлил желязото в двора. Тогава свид. З. излязла
от жилището си в двора и се насочила към свид. Г.. Виждайки това, свид. А.се запътил към тях
двете, за да предотврати така възможността за контакт по между им, при което
свид. З. се прибрала в жилището си. След като подс. К.Г. и свид. З. прекратили
това си поведение, семейство Георгиеви, заедно с майсторите им П.Г. и А.А.си тръгнали
от адреса с лекия автомобил. Свидетелите З. сигнализирали за случилото се
органите на МВР и на място пристигнал полицейски екип при 06 РПУ - СДВР в
състав И.П.М., Р.С.С.и А.Г.Х.. На следващия ден 26.09.2010 г. З. и З., по тяхно желание, били прегледани
и освидетелствани н КСМД при МУ - София, като им били издадени СМУ - съответно
№ С – 309 / 2010 г. и № С – 310 / 2010 г.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства
– обясненията на подсъдимия К.И.Г.; показанията на свидетелите А.Т.З., М.Г.З., П.В.З.,
Х.А.Г., А.М.А., П.С.Г., И.П.М., Р.С.С., А.Г.Х. и К.П.С., дадени в хода на
съдебното следствие; показанията от досъдебното производство на : П.С.Г.,
прочетени и приети на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК; А.Т.З.,
М.Г.З., П.В.З., А.М.А., И.П.М., Р.С.С., А.Г.Х. и К.П.С., прочетени и приети на
основание съответно чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 ,т.1, т.2 от НПК; заключенията
на : графическата /почерковата/ експертиза (назначена от съда), на съдебно - медицинските
експертизи на А.Т.З. и М.Г.З., на съдебно – психиатричните - психологични
експертизи на А.Т.З. и М.Г.З.; писмени доказателства : СМУ № С – 309 / 2010 г.
на А.Т.З.; СМУ № С – 310 / 2010 г. на М.Г.З.; епикриза на М.Г.З.; медицински
документи на А.Т.З. от 25.09.2010 г., медицински направления от месец октомври
2010 г. за А.Т.З. и М.Г.З. и справка за съдимост на К.И.Г./, които съдът
приобщи по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Във
връзка с последното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете
изрично, че се солидаризира със съществения доказателствен извод на
първоинстанционния съд, че от събраните в хода на наказателното производство
доказателства не се установява по несъмнен начин авторството на инкриминираното
престъпление. Районният съдия е изложил задълбочени и подробни мотиви в тази
насока, с които настоят съд се съгласява напълно.
Въззивният
съд приема за обективни и компетентни заключенията на извършените по делото
експертизи, поради което уместно заключенията са били възприети от Софийски
районен съд при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените и подробно анализирани от районния съдия
писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по -горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Те служат за доказателствена проверка на останалите материали, като по
този начин се затвърждават и изводите досежно стеклите се събития.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия
и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, че подс. К.И.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1
във вр. с ал.1 от НК, в
каквато насока му е повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
Според
императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е
недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може
да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен ( ППВС № 6
от 04.05.1978 г. ).
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване
на посоченото по - горе престъпление.
По
изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за
доказване на обвинението, въззивната инстанция приема, че то не е доказано по
безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на чл.304 НПК и подс.
К.И.Г. правилно е оправдан в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
се потвърди. Изложените в протеста твърдения в обратна насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 във вр.
с чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивните протест и жалба - да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.05.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20
състав по НОХД № 18630 / 2012 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.