Р Е Ш
Е Н И
Е № 204
гр. Кюстендил, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
пре секретаря Е. С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№ 251/2019 г. по
описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Д., ул. „***“ №*** обжалва решение №221/03.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 22/2019 г. по
описа на ДнРС, в частта, с което е признато за установено по предявения от
Етажна собственост на сграда с наименование „*** “, с адрес:
курортен комплекс „***“, кв. „***“ №***, общ. Н., обл. Б., иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, че „***“ ООД, дължи на Етажната собственост сумата от 958.35
лв. (преизчислена от 490.00 евро по фиксирания курс), представляваща такса за
поддръжка на общите части на ЕС за 2017 година, както и сумата от 159.40 лв.
(преизчислена от 81.42 евро по фиксирания курс), представляваща остатък за
плащане от такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2018 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 31.10.2018 г., до окончателното плащане,
както и въззивното дружество е осъдено да заплати на Етажната собственост
деловодни разноски. Във въззивната жалба се твърди,
че решението на районен съд е неправилно. Конкретното твърдение е, че
районен съд не е взел предвид обстоятелството, че банковата сметка, по която се
превеждат таксите за обслужване на комплекса е посочена за първи път в чл. 43 от
Правилника за вътрешния ред на етажната собственост на 13.07.2017 г., като
преди тази дата таксите са се събирали от В.С., както и че
въззивното дружество не е било уведомявано нито за свикването на общите
събрания на етажната собственост, нито за взетите решения. Искането е отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Жалбата като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
От приложеното ч.гр.д.№ 2194/18 по описа на ДнРС, се
установява, че Етажна собственост на сграда с наименование „***“, с адрес: курортен комплекс „***“, кв. „***“ № ***, общ. Н., обл. Б. е
подало заявление на 31.10.2018 г. и на същия ден е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която длъжникът „***“ ООД гр.
Дупница е осъдено да заплати на ищцовата етажна собственост следните суми: 1
127 лева- главница, 756.90 лева – лихва от 01.09.2018 г. до 01.10.2018 г., 9.56 лв. лихва от 01.09.2018 г. до 01.10.2018
г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на сумите, както и разноски по делото- 38 лв. платена
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на длъжника е
депозирано по делото в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК. Заявителят е бил уведомен за наличието на възражение на 05.12.2018
г., като в едномесечния срок е предявил иска.
От нотариален акт № ***том ***, peг. № ***, по дело № ***. се
установява, че дружеството- въззивник е собственик на апартамент № ***, с идентификатор ***, находящ се на трети жилищен етаж в сграда с
наименование „***“, с административен адрес:
курортен комплекс „***“, кв. „***“ № ***, общ. Н., обл. Б., който
апартамент е с площ от 57,07 кв.м., без припадащите се към него общи части, и
68,03 кв.м. с включени общи части.
Видно от т.5 на
Протокол № 4 на общото събрание на ЕС „***" от 13.07.2017г е, че размерът на задължителните
годишни вноски от собствениците на апартаменти за обслужване и поддръжка на
комплекса е 7,2 евро на квадратен метър площ на обект в сградата, включваща и
площта от съответните идеални части от общите части на сградата. В чл. 42 от приетия като доказателство по делото Правилник
за вътрешния ред в ЕС „***“ е предвиден
същият размер на задължителните годишни вноски от собствениците на апартаменти
за обслужване и поддръжка на комплекса на квадратен метър площ на обект, с
включени общи части. В чл. 43, ал. 1 е посочена банкова сметка, ***и.
Видно от платежни
нареждания за кредитен превод с дати 02.07.2018г. и 25.09.2018г. е, че ответното дружество е
заплатило сума в общ размер на 404,48
евро от задължителната годишна вноска за поддържане на собствения му апартамент
за 2018г. От платежно нареждане от
09.05.2017г. се установява, че управителят на ответното дружество В. Г. е превела по
сметка на В. С.С. сума в размер на 800.00 лв., като в платежното
нареждане е посочено като основание за превода „такса поддръжка за апартамент ***“.
Представен е Протокол
от проведено на 16.05.2017г. общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост в жилищен комплекс „***“, като на това събрание за управител на етажната
собственост е избрана В. С. С.. Представено е
и уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от 31.07.2017г., изпратено от В. С. С. до Кмета на общ. Н., с която последният е уведомен, че на проведеното на
16.05.2017г. С решение № 63 /23.04.2017г., постановено по гр.д.№ 1016/2017г. на
РС-Несебър са отменени като незаконосъобразни всички взети решения от
проведеното на 16 и 17.05.2017г. общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в жилищен комплекс
„***“.
В показанията си свид.
Й. Б. заявява, че е ходила заедно с управителя на ответното
дружество- В. Г. на почивка в
Слънчев бряг и посетили апартамента, собственост на ответното дружество,
че свидетелката се запознала с В. С., която се представила за домоуправител на комплекса и
й обяснила, че притежава по-голямата част от собствеността в комплекса, поради
което осъществява дейността на домоуправител и от години събира таксите, които
се заделят от всяко жилище за поддръжка на етажната собственост.
Въззивният съд е приел
като доказателство по делото платежно нареждане от 11.03.2019 г. за сумата
317.75 лв , в което като основание за превода е посочено „остатък
158.35 лв. от сумата 958.35 лв.
апартамент С 19, х-л „Лагуна”, остатък
от 159.40 лв. такса
поддръжка за 2017 г.”
При така установената фактическа обстановка,съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно чл.6, ал.1,
т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части в сградата., а съгласно чл. 11, ал.1, т.5 от същия
закон в правомощията на общото събрание на Етажната собственост е да определя
размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява, че на 13.07.2017 г. е проведено ОС на ЕС на жилищен комплекс Лагуна 2, на което
е взето решение че размерът на задължителните годишни вноски от собствениците
на апартаменти за обслужване и поддръжка на комплекса е 7,2 евро на квадратен
метър площ на обект в сградата, включваща и площта от съответните идеални части
от общите части на сградата. По делото не се спори, че ответното дружество е собственик
на апартамент в посочения жилищен комплекс, няма спор относно задължението за плащане на разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата, както и за размера на
вноските, като с представеното по делото платежно нареждане са заплатени сумите
158.35 лв. като остатък от дължимата
такса за поддържане на общите части в общ размер на 958.35 лв.
и сумата 159.40 лв. представляваща такса
поддръжка за 2017 г. По делата е
спорен въпросът дали с преведената по сметка на В. С. С. сума в размер
на 800.00 лв. е погасен остатъка от дължимата главница. Такова е основното
оплакване във въззивната жалба. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл.
75, ал. 1 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице; в противен
случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал
от него. В случая безспорно се установява, че ответното дружество е заплатило сумата
от 800.00 лв. не на посочената в чл.43
от ПВРЕС банкова сметка, ***.
Не може да се
приеме в случая, че е налице и хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, а именно, че
длъжникът се освобождава от отговорност, ако добросъвестно е изпълнил
задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се
явява овластено да получи изпълнението. От посочената разпоредба следва, че
длъжникът трябва не само да не знае, че изпълнява на некредитор, но и да е
положил всички усилия, които един добросъвестен стопанин трябва да положи, за
да установи, че изпълнява на кредитор. Тежестта на доказване на посочените
обстоятелства е на длъжника. Ответното дружество като длъжник не ги доказа. По делото то е представило протокол от проведено ОС на ЕС от 16.05. 2017
г., от което е видно, че В. С. е избрана за управител на ЕС, но видно от представеното
по делото решение на Районен съдС- Несебър посоченото решение е отменено. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че плащането на сумата 800 лв. е
извършено на 09.05.2017 г., т.е. преди
датата на общото събрание на ЕС от 16.05.2017 г., което е основание да се
приеме, че управителят на ответното дружество е знаел , че плаща на неовластено
да получава суми от името на етажната собственост лице. Твърдението, че В. С. притежава по
голямата част от апартаментите в комплекса е недоказано, но това обстоятелство е
и без правна стойност, доколкото безспорно по делото се установява, че
посоченото лице по никакъв начин не е било овластено по предвидения в закона
ред да получава суми от името на етажната собственост. Следователно от
посоченото не може да се приеме, че обстоятелствата са такива, от които
недвусмислено длъжникът да е приел, че с плащането по сметка на Валя Семкова, той изпълнява
задължението към на кредитора си.
От изложеното
по- горе се налага изводът, че доколкото
В. С. не е овластена от ищцовата етажна собственост да получи
изпълнението по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗЗД, то ответното дружество като
длъжник не е освободено от задължението към кредитора - “Етажната собственост
на сграда с наименование „Лагуна- 2”.
Неоснователен
е доводът, че въззивното дружество не е
било уведомявано нито за свикването на общите събрания на етажната собственост,
нито за взетите решения. Проведеното на 13.07.2017 г.. Общо събрание на ЕС не е
било атакувано по надлежния ред на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, следователно не са били
отменени или променени приетите решения, поради което същите са влезли в сила и
взетите решения подлежат на изпълнение, независимо дали е присъствал на него
представител на въззивното дружество. Последното е било длъжно да положи
необходимата грижа и да се информира за взетите решения на етажните
собственици.
С оглед на изложеното, съдът счита,
че решението на районен съд е законосъобразно.
Доколкото в хода на съдебното производство е заплатена част
от исковата претенция в размер на 317.75 лв , то
съдът на основание чл. 235, ал.3 от ГПК ще я зачете и ще отхвърли иска за тази
сума.
В останалата част решението като необжалвано е влязло
в сила.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 221/03.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 22/2019 г. по описа на ДнРС в частта, в която е признато за установено по предявения от
Етажна собственост на сграда с наименование „***“, с адрес: курортен комплекс „***“,
кв. „***“ № ***, общ. Н., обл. Б., иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, че „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Д., ул. „***“ № *** общ. Дупница, обл. Кюстендил, дължи на Етажната собственост сумата 958.35 лв. (преизчислена от 490.00 евро по
фиксирания курс), представляваща такса за поддръжка на общите части на ЕС за
2017 година, за разликата над 800 лв.
до 958.35 лв. (преизчислена от 490.00 евро по фиксирания курс), както и за
сумата от 159.40 лв. (преизчислена
от 81.42 евро по фиксирания курс), представляваща остатък за плащане от такса
за поддръжка на общите части на ЕС за 2018г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажна собственост на сграда с наименование
„***“, с адрес: курортен комплекс „***“, кв. ***“ № ***, общ. Н., обл. Б. срещу „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, общ. Д., обл.
Кюстендил иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на Етажната собственост сумата 158.35 лв., представляваща част
от дължимата такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2017 година и за
сумата от 159.40 лв. (преизчислена от 81.42 евро по фиксирания курс),
представляваща остатък за плащане от такса за поддръжка на общите части на ЕС
за 2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която признанато
за установено по предявения от Етажна собственост на сграда с наименование „***“, с адрес: курортен комплекс „***“, кв. „***“ № ***, общ. ***, обл. ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, че „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес: гр. Д., ул. „***“ №***, общ. Д., обл.
Кюстендил, дължи на Етажната собственост сумата
от 800 лв., представляваща такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2017
година
В останалата
част решението е влязло в сила
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: