Решение по дело №256/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. Г. Х., [ЕГН], в качеството му на законен представител на „Акса – 96“ ЕООД – Аксаково, [ЕИК], чрез пълномощника му адв.И. З. от АК – Сливен, против Решение №1716/30.11.2023г по АНД №2925/2023г на РС - Варна, 36-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №7092014, издаден от ОДМВР – Варна, и наложената на касатора глоба в размер на 300лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.

Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на въззивния съд, че процесният ЕФ съдържа всички минимално изискуеми реквизити по см.чл.189 т.4 от ЗДвП; че АНО правилно е избрал подлежащият на санкциониране субект – Х. Х. в качеството му на представляващ „Акса-96“ ЕООД, вместо лизингополучателя „Валентино-19“ ЕООД съгл. Договор за оперативен лизинг от 25.10.2020г; и че лицата, които работят с АИС, са положили изпит и специализирано обумчение,1 за да бъдат допуснати да работят с технически средства и системи за измервания и контрол, каквито доказателства не са представени от АНО. С тези съображения претендира отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни., както и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява; с писмена молба адв.Златев поддържа изцяло съображенията си, изложени в касационната жалба, и настоява за уважаването й, съотв. и за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител гл.ю.к.К. Л. –А. с писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, настоява за отхвърлянето й и на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 24.09.2022г в 17:37ч в област Врана, път втори клас 29, км.8+400 в посока [населено място], при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и поставена табела Т2 (1900м.) в посока [населено място], с автоматизирано техническо средство АТСС (А. С. S1), била засечена скорост на движение на МПС – л.а. „Фолксваген Голф плюс“ с рег. №[рег. номер] от 94 км/ч, при разрешена скорост на движение в този пътен участък от 60 км/ч. Лекият автомобил бил регистриран като собственост на „Акса-96“ ЕООД с управител и представляващ Х. Г. Х.. За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП от ОДМВР – Варна бил издаден ЕФ серия К №7092014 от 24.09.2022г, с който на Х. била наложена глоба в размер на 300лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП, връчен на нарушителя на 01.05.2023г.

При така установената фактология съдът приел от правна страна, че заснетият с техническо средство образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представляват годно доказателствено средство по см.чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, т.е. при изпълнение на установените с Наредба №8121з-552/12.05.2015г изисквания относно условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На следващо място съдът приел, че ЕФ отговаря и на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП относно форма, съдържание и задължителни реквизити. Предходният съд приел, че измерената скорост на движение на МПС в случая била 97 км/ч, като при издаване на ЕФ е съобразен толерансът от 3 км/ч, и отчетеното превишение на разрешената скорост на движение е 34 км/ч, което попада в обхвата на чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, т.е. нарушението е безспорно доказано, обективно съставомерно и правилно [жк], че представеният договор за лизинг от 25.10.2020г не доказва, че друго лице е управлявало МПС в деня и часа на нарушението, нито пък че друго лице – различно от „Акса-96“ ЕООД, е негов собственик. Така ВРС приел, че в случая АНО правилно е избрал и субекта на административнонаказателната отговорност – управителят на дружеството-собственик на МПС, който не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Според въззивния съдебен състав нарушение е осъществено с пряк умисъл, тъй като Х. Х., в качеството си на правоспособен водач, е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 60 км/ч, вместо което е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение на същата. Съдът приел още, че в случая липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че наложената глоба е в абсолютния размер от 300лв. по приложимата санкционна норма, т.е. липсват основания за изменението й. С тези съображения ВРС потвърдил ЕФ и осъдил касатора да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. в полза на АНО.

Настоящият касационен състав споделя възражението за незаконосъобразност на проверяваното решение, макар различно от посочените в касационната жалба.

В кориците на делото – в АНП, във въззивното производство пред ВРС и в касационното такова пред АС – Варна, не са налични доказателства за скоростта на движение на л.а. с рег. №[рег. номер] на 24.09.2022г на конкретизираните в ЕФ място и час на вмененото на касатора нарушение. Така противно на приетото от ВРС с решението му, на приложената в АНП снимка липсват данни за регистрационния номер на МПС – както на образа, така и в текстовата част, липсва и регистрирана и отразена скорост на движение на заснетия л.а. В описанието към снимката е посочен регистрационен номер [рег. номер], но отново липсва засечена скорост на движение на същия. Такава информация липсва и в приложения по АНП Преглед на фиш от А. А. на ОДМВР- Варна. Други доказателства, установяващи скоростта на движение на л.а. с рег. №[рег. номер] на посочените в ЕФ дата, час и място в кориците на делото липсват. При така констатираното неизпълнение на задължението на АНО да докаже санкционираното в ЕФ административно нарушение от обективна и субективна страна, за касационния съдебен състав остава неизвестно въз основа на кои доказателства и на какво основание предходният съд е приел, че л.а., при това управляван конкретно от касатора Х. Х., се е движил със скорост 97 км/ч на инкриминираната дата и място, т.е. че е извършил вмененото му нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП. Такава информация се съдържа единствено в ЕФ, но предвид оспорването на нарушението от наказаното лице, и конкретно с оглед възражението му във въззивната жалба, че нарушението не е подкрепено с доказателства, за въззивният съд е съществувало задължение да събере всички релевантни доказателства с оглед преценка законосъобразността на ЕФ и наложената с него глоба. В случая това не е сторено, доколкото съдът не е събирал други доказателства извън представените от АНО по административната преписка. Това бездействие обаче няма стойност на съществено процесуално нарушение и не е отстранимо при евентуално връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, понеже самият АНО очевидно не разполага с доказателства за скоростта, с която л.а., собственост на „Акса-96“ ЕООД, се е движил на инкриминираните дата, място и час. В този смисъл касационният съд констатира, че в случая липсват доказателства за обективната съставомерност на вмененото на касатора административно нарушение, конкретно такива, че л.а. се е движил с превишена с 34 км/ч скорост над разрешената в пътния участък от 60 км/ч. Липсата на такива налични доказателства и обективната невъзможност за събирането им към настоящия момент обосновават еднозначен извод за недоказаност на санкционираното с ЕФ административно нарушение, респективно – квалифицират електронния фиш като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Вярно е, че такова възражение във въззивната и в касационната жалба липсва, но правомощието на касационния съд да следи служебно за правилното приложение на материалния закон при постановяване на проверяваното въззивно решение е изрично уредено с чл.218 ал.2 от АПК.

Като не е съобразил гореизложеното и е приел, че санкционираното с ЕФ административно нарушение е безспорно доказано, ВРС е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, ведно с ЕФ.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена. По делото са налични доказателства за платено във брой адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. – както за въззивната, така и за касационната инстанция, удостоверено с подписите на страните по договора за правна защита и съдействие, с характер на разписка в тази му част. Минималното адвокатско възнаграждение в случая, определено по реда на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 400лв. Точно в този размер е уговореното и заплатено от касатора на пълномощника му адвокатско възнаграждение в случая, поради което възражението на ответния АНО за прекомерност на същото е неоснователно. Предвид изложеното в полза на касатора следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на общо 800лв. за двете съдебни инстанции.

Така мотивиран и на оснчл.222 ал.1 от АПК касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1716/30.11.2023г по АНД №2925/2023г по описа на ВРС, 36-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №7092014, издаден от ОДМВР – Варна, и наложената на Х. Г. Х., [ЕГН], в качеството му на законен представител на „Акса – 96“ ЕООД – Аксаково, [ЕИК], глоба в размер на 300лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на Х. Г. Х., [ЕГН], в качеството му на законен представител на „Акса – 96“ ЕООД – Аксаково, [ЕИК], адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.