№…………………../…………………2019г.гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на осми март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1678 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.220 от Закона за митниците.
Образувано е по жалбата на „БЕНГУР“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , бул.“К.М.Л.“43, представлявано
от Г.В. чрез представител по пълномощие адв.Р.С., против Решение с рег.№ 32-146939/23.05.2018г.
към MRN 18BG002002H0040940/23.03.2018г. на
началника на Митница-Варна.
В изведените в жалбата твърдения е обоснован довод,
че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Така, защото не са ясни мотивите, въз основа на което административният орган е определил
митническа стойност по чл.74 §2, б. “б“ от Регламент /ЕС/№952/2013г., след като редът изисква да се вземе предвид
единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата. За тази цел в
хода на административното производство жалбоподателят твърди, че е представил достатъчно
доказателства- договор за покупко-продажба, платежни документи, проформа и
инвойс фактура,сертификати, счетоводна справка, като счита, че с тях е доказал
декларираната митническа стойност. Въведено в жалбата е искане за отмяна на
обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, не се представлява. Чрез
представител по пълномощие в писмено становище /л.182/ излага подробни доводи,
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответната страна – Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“, конституиран поради закриването на Митница-Варна и
учредяването на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. На подробно изложени в писмени бележки доводи счита,
че при издаване на обжалваното решение са спазени процесуалните правила и
материалния закон, като обосновано от събраните доказателства е прието, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е занижена. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение е отказано приемането на митническата стойност на
декларирана стока по митническата декларация от 23.03.2018г; определена е нова
митническа стойност на
внасяната от „БЕНГУР“ ООД стока – дамски
превръзки от хартиена маса 3625 колета, 3777450бр., произход Китай , деклариран
код по ТАРИК **********, установена по MRN 18BG002002H0040940/23.03.2018г.;
разпоредена
е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената
корекция е начислен и взет под отчет ДДС в размер от 9608.36лв., който е
отбелязан като заплатен, съответно дължимият ДДС е определен на 7691.14лв.,
ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59
ал.2 от ЗДДС, респективно вр.чл.114 §1 и
§2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за
длъжник е определен „БЕНГУР“ ООД. Посочени в решението са съответните правни
основания за извършената корекция: чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2,
буква б от Регламент /ЕС/№952/2013г., вр.чл.140 от Регламента за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1,
вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент /ЕС/№952/2013г., вр.чл.54, ал.1 и
чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК.
В условията на повторна проверка по реда,
регламентиран в чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, в хода на административното производство
е констатирано, че на 23.03.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна е
представена MRN 18BG002002H0040940/23.03.2018г. / л.16
от делото/ за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стока– дамски
превръзки от хартиена маса 3625 колета, 3777450бр., произход Китай , деклариран
код по ТАРИК ********** . В кл.22 от митническата декларация била посочена обща
фактурна стойност 25934.00 USD, при валутен курс за
митнически цели 1,588560 за 1 $.
С писмо рег.№ 32-86429/23.03.2018г./л.131 от делото/,
от жалбоподателя са изискани за нуждите на допълнителната проверка на
горепосочената декларация документи, в изпълнение на което са представени от
жалбоподателя търговски договор с производителя от 11.04.2017г.; два броя
платежни нареждания; проформа фактура №GV1801; писмо от транспортна
фирма, удостоверяващо извършеното в брой заплащане на сумата за транспортните
разходи, касаещи превоза на стоките; вътрешни фактури № 4070/19.03.2018г., №
4067/15.03.2018г., №4069/19.03.2018г. и №4046/26.02.2018г. за продажба на
стоката към клиенти на фирмата и дневници за покупките и продажбите за
тримесечен период.
Възоснова на писмо рег.№ 32-89140/27.03.2018г., с
което е поискано от началник отдел „Тарифна политика“ при Митница – Варна
становище, относно митническата стойност на стоките, е съставена служебна
бележка рег.индекс № 32-89919/27.03.2018г. /л.124 от делото/ от държавен
митнически инспектор в отдел „Тарифна политика“, според която към декларация MRN
18BG002002H0040940/23.03.2018г.
е представена търговска фактура № ВЕГ-НХ1801/04.02.2018г. за извършени
транспортни разходи в размер на 2400щ.д. по представен коносамент COSU
********** 135960кг. Установено е в хода на административното производство,
че между фирмата вносител „
Персанит“ЕООД и КУАНДЖОУ ХЕНГКЕУЕ,
купувачът се е задължил да предплати
частично поръчаните стоки преди производителя да го натовари. Останалата част
от плащането е преди производителят да изпрати документите за освобождаването
на контейнерите. Договорено е количество за внос на превръзки поне осем
контейнера годишно с договорена цена за размер 240мм-0,007 USD,
280мм-0,0072 USD, 155мм-0,003 USD и 180мм-0.0035USD.
Констатирано е представянето на банков суифт от Про Кредит Банк от 06.02.2018г.
за авансов превод от 10000USD, като е отбелязано, че не е
посочено основание, което да потвърждава, че плащането е по конкретния внос.
Представен е и друг банков суифт Про Кредит Банк от 21.02.2018г. за сумата от
20645 лв., като основание за плащането е посочена проформа фактура №GV1801.
Установено е, че двете плащания са в размер на 30645USD, както и че издадената и
представена при вноса търговска фактура с №ВЕГ-НХ1801/04.02.2018 г. е в размер
на стойност 25934 USD.
След съвкупен анализ на банковите преводи и сумата
по окончателната търговска фактура, е формиран извод, че те не си съответстват.
Митническите органи са се позовали на чл.140
§2 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2448 на комисията от 24.11.2015г.
вр.чл.70, §1 от Кодекса, според които при тези фактически установявания не е
нужно митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки
въз основа на метода на договорната стойност, когато съгл. определената в §2
процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно,
че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по
реда на чл.70 от Регламент8ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 09.10.2013г. за създаване на
Митническия кодекс на съюза.
В подкрепа на този извод е използвана и практика,
чрез позоваването на Решение на ЕС /шести състав/ от 16.06.2016г. по дело
С-291/15 , постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
чл.181а от Регламент ЕИО №1454/93 на Комисията
от 02.07.1993г.
След справка в „Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“ е
установено, че за периода 23.12.-23.03.2018г. декларираната от дружеството
митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на
сходни стоки с произход Китай, внасяни в същия период от други дружества. За
целите на анализа е използвана и цитирана в обжалваното решение единична цена
по предходен идентичен внос по митническа декларация с MRN 18BG005700H0011272/19.02.2018г.
/ не е упоменат вносителя/, към която предвид декларираните условия на доставка
на дружеството вносител FOB са прибавени всички
разходи, сторени до мястото, на което стоките са въведени на митническата
територия на Съюза, а именно в конкретния случай в размер на 3812.54лв.
С писмо рег.индекс 32-92864/30.03.2018г.,
получателят на стоките е уведомен, че за да бъде разрешено вдигането на
стоките, следва да бъде внесено обезпечение в размер от 7691.34лв. Със същото
писмо е уведомен и че предстои издаване на решение. На
29.03.2018г.обезпечението е внесено, а в срока, указан в писмото е представено
и възражение вх.№ 32-111381/18.04.2018г., доводите в което са възприети като
неоснователни.
По реда на чл.192 от ГПК по делото е събрана
митническа декларация с MRN 18BG005700H0011272/19.02.2018г.
/л.238 от преписката/ и придружаващите я документи, от които става ясно, че
купувач по нея е дружеството ЗОТИК 95 ЕООД, закупеният продукт е цитиран като „
ПЕЛЕНА“, а в кл.22 е упомената общо фактурирана стойност в размер на 21185.00USD.
Така е описан продуктът и в ангажирания по делото от ответника опаковъчен
списък /л.248 от делото/. Въз основа на тази
използвана за сравнение фактура от друг вносител, е установено, че вноса и по
двете декларации е осъществен с разлика от три дни, стоката е заплатена в
долари при един и същ курс на долара, произхода на стоката е от Китай, превоза
е океански, а дружеството износител е едно, стоките са описани по аналогичен
начин, като разликата е само в размера на продуктите. Представен от ответника в
тази връзка е поправка на превод, направен на товарителница № COSU**********,
като е отбелязано, че първоначално изготвеният превод на продукта като „ПЕЛЕНА“
е неправилен- следва да се чете „превръзки“ /л.275 от делото/. Предвид
гореизложените констатации за аналогичност е формиран извод, че стоките са
сходни.
В становище на жалбоподателя, прието по делото
/л.253/ е застъпена тезата, че наименованието на продуктите е различно описано
в двете декларации-процесната и тази, използвана за сравнение от друг вносител.
Въведено е уточнението, че стоката-превръзки при двата вноса е от различен
продукт, съответно от коприна в декларацията на ЗОТИК 95 ЕООД и от хартиена
маса в процесната декларация. Различен е и посочения състав на продуктите в
удостоверенията за качество и сертификатите за качество. Опаковката на
продуктите е различна и също така е отбелязано, че представените от
дружеството-жалбоподател сертификати са подписани от началник „ Качествен
контрол и от „Производствен мениджър“, докато удостоверенията за качество на
ЗОТИК 95 ЕООД са подписани само от продавач. Последното различие е използвано
като основание за извод, че посочения износител от Китай изнася различни стоки
с различни характеристики и цени, както и стоки, които не са произведени от
него, затова и не са подписани сертификатите от началник „качествен контрол“ и
„производствен мениджър“. Отбелязаните различия в състава на стоките, в размера
и вида на опаковките, както и в производителя обуславят извод според
жалбоподателя за липса на сходство, оттам и за липса на основание за приложение
на чл.74 §1 от Регламент №952/2013г.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали
митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140,
пар.2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74,
пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
За разрешаване на така формирания спор, съдът
съобрази следното:
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,
Gaston Schul,
С-354/09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, създаден
с Регламент /ЕС/№952/2013г., митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.
Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в
чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се определи
по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на
чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение
за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140,
пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от
МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на
ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г.
Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане,
при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74,
пар.2, буква а) или б) от Регламента, с който се създава МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото
търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от
една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на
митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са
дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични;
„сходни стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с
чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка
чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 2018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за не приемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение.
Доколкото производството по чл.140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в случая не е спазено,
т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи
не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към
процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в
случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност
на сходни стоки.
С писмо рег. 32-92864/30.03.2018г., дружеството само е уведомено, че митническите
органи не приемат декларираната митническа стойност, както и въз основа на
каква стойност ще бъде определено задължението за мито по процесния внос, но не
са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност. Такива обстоятелства не са посочени и в искането за
представяне на документи и писмени обяснения с рег. № 32-86429/23.03.2018г. /л.131
от делото/. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани
документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по
чл.70, пар.3 от МК, но няма връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за
прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с
обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В тази връзка основателно жалбоподателят сочи, че е
представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност
на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа фактура,
документи за извършени разплащания и счетоводни записвания и др.
От информацията, изложена в служебната бележка
изготвена от отдел „Тарифна политика“ е видно, че съмненията относно
договорната стойност са свързани с неяснота дали извършеното плащане по
авансовия превод е по конкретния внос, като е формиран краен извод, че
банковите преводи не съответстват на сумата по окончателната търговска фактура.
Нито в писмата до дружеството, нито в становището на отдел „Тарифна политика“ е
мотивирано как горните обстоятелства се отнасят към изпълнението/неизпълнението
на условията по чл.70, пар.3 от МК и съответно обосновават съмнения в
действителността на договорната стойност. Не са изискани и конкретни
доказателства/ обяснения за обосновка на договорната стойност именно в
контекста на възникналите съмнения, с което митническите органи са препятствали
дружеството за реализира правото си на защита в пълен обем.
Едва в обжалваното решение са изложени по-конкретни
обстоятелства, но пак с реципирани от служебната бележка и становището на отдел
„Тарифна политика“ доводи, с което се прави опит за обосноваване на съмненията в действителността на договорната
стойност, като са обсъдени допълнително представените доказателства- проформа-инвойс
фактурите, като се казва, че извършените плащания не са на база окончателно
издадени фактури. За това съмнение жалбоподателя не е уведомен преди издаване на
крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във
връзка с констатираните несъответствия и липсващи документи.
Основателно е оплакването в жалбата, което най-общо
е в смисъл, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141 от
Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях
договорна стойност по внос от трето лице. Не е извършен анализ на условията по
двете доставки-процесната и използваната за сравнение, съгласно Incoterms 2010
– CIF (Cost, Insurance and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни
разходи) и FOB (Франко борд –
при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като
същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката,
разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и
разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това
се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от
двете дружества срокове за плащане, на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1,
пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ, тъй като изобщо не е
събирана информация за относимия факт кой е производителя, а не търговеца
износител и констатира ли се идентичността му във връзка с двата вноса –
обстоятелство което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без
съмнение релевантно.
Липсва и анализ, в т.ч. чрез използване на специални
знания на вещо лице, за това как различния продукт, от който са произведени
стоките-дамски превръзки, съответно от хартия при процесния внос и от коприна
при вноса, използван за сравнение, се отнасят към качеството на стоките и
изпълнението на изискването по чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за прилагане.
Не е извършен анализ и липсва обосновка отново за
относимия факт дали продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата
случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство,
предвид наличието на разлика между договорените количества и качеството на
стоките, предвид различния продукт , от който са сътавени.
В допълнение настоящият съдебен състав намира, че
ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено от СЕС с Решение 16
юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
Информацията съобразявана в случая не отговаря на
това условие, т.к. няма как от посочените статистически данни за количества и
цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно
за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството
на стоките и търговското равнище.
От тълкуването на дефиницията по чл.1, пар.2, т.14)
от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и
условията на доставка, включително и срока на вноса не са сред единствените критерии,
по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно стойността на
внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на
потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват
стоките, също не изпълняват изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за
прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.
По така изложените съображения съдът приема, че от
страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141
от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като
не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил
нова такава, по декларация на трето лице, ответникът е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 550,00лв.
(петстотин и петдесет лева), от които 50лв. за държавна такса и 500.00лв.
адвокатски хонорар.
Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е определено в
минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд
ГР.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-146939/23.05.2018г.
към MRN 18BG002002H0040940/23.03.2018г. на
началника на Митница-Варна, подадена от „БЕНГУР“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив , бул.“К.М.Л.“43, представлявано от Г.В.,
с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б от Регламент
/ЕС/№952/2013г., вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1,
вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент /ЕС/№952/2013г., вр.чл.54, ал.1 и
чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на
декларирана стока по митническата декларация от 23.03.2018г; определена е нова
митническа стойност на
внасяната от „БЕНГУР“ ООД стока – дамски
превръзки от хартиена маса 3625 колета, 3777450бр., произход Китай , деклариран
код по ТАРИК **********, установена по MRN 18BG002002H0040940/23.03.2018г.;
разпоредена
е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания,начислен и взет под отчет
е ДДС в размер от 9608.36лв., който е отбелязан като заплатен, съответно дължимият
ДДС е определен на 7691.14лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания, съответно на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, респективно
вр.чл.114 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е
определен „БЕНГУР“ ООД.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“Митница-Варна
да заплати на „БЕНГУР“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив , бул.“К.М.Л.“43, представлявано от Г.В., разноски за производството
в размер на 550,00лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: