Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретаря Красимира Динева и прокурора К.Накова
като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№891/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С решение от 30.10.2019г. по Н.А.Х.Д.№3883/2018г., СРС, НО, 110-ти с-в е признал обвиняемия М.А.Р. за виновен
в извършването на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК за това, че на 12.10.2016г., около 07:20 часа, в
гр.София, ж.к.„****“, бул.„Европа“, спирка МГТ „Триъгълника“, не изпълнил
Заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена на 19.05.2016г. от
СРС, ГО, 92 състав, по гр.д. №26794/2019 г. на основание чл.18, ал.1, във вр.
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, връчена лично на
Р. на 30.05.2016г., с която последният е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А.Д.Р., с ЕГН:**********, като
псувал А.Д.Р.и я ударил с глава в лицето. Районният съд на осн. чл.378, ал.4,
т.1 от НПК, вр. чл.78а от НК е освободил обвиняемия от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000лв. /хиляда лева/. Като
резултат от осъждането на обвиняемия Р. са възложени сторените по делото разноски.
Срещу съдебния акт в срок е депозирана бланкетна
въззивна жалба от служебния защитник на обвиняемия – адв.А.И. - САК. Решението на СРС се
определя като неправилно и незаконосъобразно.
С определение по В.Н.А.Х.Д.№5271/2019г.
въззивният съд е прекратил въззивното съдебно производство, като е счел, че
съдържанието на жалбата е непълно и неотговарящо на изискванията по чл.320,
ал.1, изр.3 от НПК, т.к липсват каквито и да било мотиви относно твърдението на
защитника за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, нито се прави
каквото и да било искане, в частност за отмяна, за връщане на първия съд, за
оправдаване и.т.н. Указано е на съдията на първия съд да разпореди връчване на
препис от мотивите към съдебния акт на оспорващия защитник, с оглед допълване
на жалбата, като в противен случай, същата бъде върната.
След запознаване с мотивите към решението е постъпило допълнение към
въззивната жалба от защитника. Релевирани са доводи за неизясненост на
факти и обстоятелства, сочещи че Р. е извършил акт на насилие в
противовес на издадена заповед за незабавна защита в полза на А.Д.. Изтъква се,
че съдът е следвало да разпита свидетелите по гражданско дело №26794/2016г. по
описа на СРС. Навеждат се аргументи за неграмостността на обвиняемия и
несъзнаването му, че нарушава повелителен съдебен акт. Поставен е акцент върху
съставеното на 17.10.2016г. спрямо обвиняемия предупредително разпореждане следващо деянието, като се поддържа становището, че преди това Р. не е
съзнавал, че извършва нещо нередно. Липсата на умисъл е обоснована с
интелектуална редукция у обвиняемия. Посочено е, че вещите лица не са
отговорили на въпроса - може ли неграмотността да формира интелектуален дефицит
до степен Р. да не разбира действията на съдебния акт и да формира у
него воля да се въздържа от определени действия, поради факта, че ще настъпят
неблагоприятни последици за него. Настоява се за отмяна на присъдата и
оправдаване на обвиняемия. В
допълнението към жалбата се правят и доказателствени искания за назначаване на нова СППЕ,
която да отговори на горепосочения въпрос.
В разпоредително заседание на 05.03.2020г. въззивният
съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетелите,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд, служебният защитник
адв.И. пледира за уважаване на жалбата и отмяна
решенито на СРС, по съображенията, изложени в нея.
Представителят на СГП приема за правилен извода на СРС за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК. Не се споделят
доводите в жалбата за оневиняване на
обвиняемия, заради неграмотността му, тъй като не е извинение за неспазване
нормите на поведение.
Обвиняемият Р.,
редовно уведомен за въззивното производство, не се явява, не изразява становище
по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране
фактологията, приета от районния съд, която се изразява в следното:
Обвиняемият М.А.Р. е роден на ***г***, с пост. адрес: гр.София, ж.к.„****“
№********, българин, български гражданин, без образование, работи като общ
работник в СО - „Чистота към „Волф“ АД, разведен, с ЕГН:**********, неосъждан.
Обвиняемият Р. и
св.А.Р.имали сключен граждански брак от 22.05.2012г. с шест родени преди и по
време на брака деца - И.Р., Ю. Р., Н.Р.,С.Р., Р. Р. иА.Р.. Поради факта, че
обвиняемият Р. имал навика да посяга на св.Р., последната подала молба
до съда за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/. В тази връзка било образувано гр.д. №26794/2016г., по описа на
СРС, III-то
гр.отд., 92-ри състав, по което първоначално била издадена Заповед за незабавна
защита от 19.05.2016г., в която било указано, че има действие до издаването на
заповед за защита от домашно насилие. Със заповедта за незабавна защита,
обвиняемият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на А. Р.. Заповедта му била връчена лично на 30.05.2016г., ведно с
призовката и разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Св.Р., заедно с децата
си Ю., Н., И.и Р. били настанени в Звено “Майка и бебе” към Комплекс за
социални услуги за деца и семейства към Фондация “Асоциация Анимус” с адрес
гр.София, ул.“******. На 12.10.2016г., около 07:20 часа, св.Р. и синът й Р. Р. ***,
на спирка МГТ „Триъгълника“, т.к чакали ученическия бус. В това време
обвиняемият Р. се появил и започнал да обижда и псува св.Р., след което
се приближил до нея и я ударил с глава в лицето. В резултат на удара, от носа
на А.Р.потекла кръв и същата получила силно главоболие. Когато ученическият бус
пристигнал, Р. се качила в него заедно със сина си и слязла на спирката на 37
СОУ.
Впоследствие, с Решение
№17888 от 07.11.2016г., постановено по гр.д. №26794/2016г. по описа на СРС, III-то гр.отд., 92-ри състав, на св.А.Р.била
издадена Заповед за защита от домашно насилие, по силата на която М.Р. се задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на А. Р., като на обиняемия се забранява да
приближава последната на разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от три
месеца.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, според която по време на деянието обвиняемият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Постановено е, че същият може да участва в
наказателното производство и е в състояние при желание да дава адекватни
обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за преписката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след собствен
анализ на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и способи за приобщаването им, а именно: показанията на св.А.Р./л.12
от досъдебното производство/; показанията на св.Р. Р. /л.15 от досъдебното
производство/; показанията на св.П.В./л.19 от досъдебното производство/; жалба
до 09 РУ-СДВР /л.5 от досъдебното производство/; разпореждане на полицейски
орган /л.11 от досъдебното производство/; препис от Заповед за незабавна защита
от 19.05.2016 г. /л.13 от досъдебното производство/; препис от Решение № 17888
от 07.11.2016 г. /л.64-66 от досъдебното производство/; заключение по СППЕ на Р.
Р. /л.21-28 от досъдебното производство/; заключение по СППЕ на А.Р./л.34-41 от
досъдебното производство/; заключение по СППЕ /л.46-53 от досъдебното
производство/; справка за съдимост /л.12 от досъдебното производство/; препис
от призовка за връчване на заповедта за незабавна защита на обвиняемия /л.32 от
съдебното производство/ и.др.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с подробния доказателствен анализ на първостепенния
съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил фактическите
си изводи.
Ревизиращият съд
намира, че предходният състав е
изпълнил отговорно задълженията си по разкриване на обективната истина и е
очертал фактическата обстановка на деянието в нужния обем. Далновидно
проверяваният съд е стартирал доказателствената си обосновка със събраните по
гр.д. №26794/2016г. писмени доказателства, т.к генезисът на конфликта е
поставен именно чрез предикатните действия на Р., инициирали
производството по реда на Закона за защита от домашното насилие. Правилно в
основата на констатациите си, първият съд е поставил показанията на свидетелите
Р. и Р., т.к и двамата са от категорията на очевидците, а изнесеното от тях се
характеризира със систематизираност, пълнота и житейска издържаност. По
несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм, предмет и
начин на извършване, така и авторството на обвиняемия Р.. Разказите им
са еднопосочни и пресъздават хронологично развоя на събитията.
Детайлно в центъра на доказателствените си изводи предният съд е извел
показанията на св.Р., като най-достоверен източник на информация, претърпяла лично
нападението от страна на обвиняемия. Оценката им е съобразена с фундаменталния
им статут както на доказателствено средство, така и на средство за защита на
накърнени интереси. В конкретния случай показанията на Р. са основен носител на
меродавни доказателствени данни, поради характера на засегнатите обществени
отношения, неминуемо свързани и с нарушаването на телесната й неприкосновеност.
Вътрешната устойчивост и неизменна последователност в изложеното от Р. са
измерител за надеждността на твърденията й. Тяхната правдивост се извлича и от
надлежно направената съпоставка с показанията на осемгодишният Р.. Въпреки
крехката си възраст детето пунктуално възпроизвежда сведения за времето,
мястото и поведението на баща му. Спомените му са трайно съхранени за това как
обвиняемият е започнал да псува майка му, след което я е ударил с глава в
лицето и от носа й е потекла кръв. Районният съд не е пропуснал да се позове на
експертното заключение, според което малолетният Р. е психично здрав, няма
интелектуална непълноценност и е могъл да се ориентира правилно във
фактическата обстановка по време на инкриминираното деяние. Не е подмината и
вещата констатация за формирания у свидетеля нормалпсихологичен страх, породен
от агресията на баща му.
Първата инстанция рационално е кредитирала показанията на св.В., т.к
същият непринудено е пресъздал предприетите от него действия по отношение на
разпределената му за работа преписка. Подробно е споменал за това, че
обвиняемият е отрекъл да е удрял жена си и е поддържал тезата, че е изнудван от
св.Р. за пари. Проведената с Р. беседа безспорно се удостоверява от
приложеното по делото разпореждане от 17.10.2016г. Този съд също цени
процесните показания като вътрешно балансирани и автентични, т.к напълно диалогизират
с наличните писмени находки. Няма основания за пристрастност у полицейския
служител не само поради липсата на лични отношения с обвиняемия, но и доколкото
основната му служебна задача е да възпроизведе добросъвестно възприети във
връзка с работата му факти.
Долният съд основателно е игнорирал дадените от Р. обяснения,
като правилно е заключил, че основната им функция е защитна. Опитите на
обвиняемия да продуцира изгодна за него версия остават безуспешни, поради
липсата на доказателствена опора в материалите по делото. Самият факт, че той е
този който упорито търси контакт със св.Р. и предявява определени претенции
спрямо нея девалвира тезата му за преднамереното набедяване от последната,
поради връзката й с друг мъж.
СГС изгради убежденията си и въз основа на цитираните по-горе препис
от Заповед за незабавна защита от 19.05.2016г., препис от Решение №17888 от
07.11.2016г. и препис от призовка за връчване на заповедта за незабавна защита
на обвиняемия. Посочените писмени доказателства са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, поради което и този съд счете за
безпредметно подробното им обсъждане
Районният съд резонно се е доверил на заключенията по
съдебно-психиатричните и психологическите изследвания. Същите са пълни,
достоверни и изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси.
Тотално несъстоятелни са инвокираните в жалбата доводи за
интелектуален дефицит у обвиняемия. Базирайки се на неграмотността на Р., служебният защитник тълкува
превратно заключението на СППЕ, като подчертава, че при него е липсвала
правилна фактическа ориентация и адекватни реакции. Съдът в този му състав не
може да сподели изразената защитна позиция, защото не отговаря на получените
при психиатричното изследване резултати. Вещите лица категорично са уточнили,
че при освидетелствания няма данни за интелектуална непълноценност, нито за
редукция, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на
нея отреагиране. В констативно-съобразителната част на експертизата дори е
посочено, че за подобно деяние се изисква добра физическа кондикция, достатъчна
концентрация и бързина на мислена, каквато обвиняемият е притежавал. Не може да
бъде удовлетворена претенцията за нова СППЕ, т.к специалистите имплицитно са
отговорили, че неграмотността не препятства нормалната фактическа ориентация.
В останалата част доказателственият анализ не се нуждае от
преповтаряне, при все че въззивният съд е съгласен с изведените от СРС
аргументи /р.№181/2012г. на ВКС, І н.о., р.№372/01.10.2012г. по н.д.
№1158/2012г. на ВКС, н.к., ІІІ н.о., р.№513/2013г. на ВКС, І н.о.,
р.№371/2016г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Констатация за
необремененото съдебно минало на обвиняемия Р. към
датата на деянието, първият съд вярно е направил въз основа на приложената по
делото справка за съдимост.
В епилог въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от предходната
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
неотстранимите при формиране на вътрешното му убеждение, т.к са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или извращаване на
техния смисъл.
При описаните факти районният съд е направил адекватни правни
изводи за квалификацията на деянието, за което обвиняемият Р. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност.
От обективна страна
и според настоящия съдебен състав обвиняемият М.Р. на 12.10.2016г.
около 07:20 часа, в гр.София, ж.к. „****“, бул. „Европа“, спирка МГТ
„Триъгълника“, не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие,
издадена на 19.05.2016г. от СРС, ГО, 92-ри състав, по гр.д. №26794/2019 г. на
основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/, връчена лично на Р. на 30.05.2016г., с която последният
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Д.Р.,
като псувал А.Д.Р.и я ударил с глава в лицето.
При правния си анализ СРС е посочил родовия, вместо непосредствения
обект на престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 от НК. Последният обхваща
обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни
актове и заповеди за защита от домашно насилие, респективно Европейска заповед
за защита. В конкретния случай изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение
на заповед за защита от домашно насилие. То може да се осъществи, както с
действие, така и чрез бездействие в зависимост от вида на наложените мерки за
защита и кои от тях не са били спазени. В тази връзка трябва да се обърне
внимание на задълженията предписани със заповедта. Гражданският съдебен акт от
19.05.2016г. ясно е постановил обвиняемият Р.
да се въздържа от домашно насилие по отношение на А. Р.. Дефиницията на
този термин е инкорпорирана в чл.2, ал.1 от ЗЗНД, съгласно която това е „всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство“. Видно е, че от обвиняемия се е изисквало да прояви
пасивност в комуникацията си със св.Р. и да не предприема действия, пряко
злепоставящи телесния й интегритет. Ударът по лицето и обидите директно се
конфронтират с процесната заповед и попадат под обхвата на цитираната норма.
Неоснователни са и релевираните от защитата възражения за
това, че обвиняемият не е бил своевременно предупреден да съблюдава
разпорежданията на заповедта. От приложения по делото препис на изпратената до
обвиняемия призовка се установява, че същият лично е получил копие от нея на
30.05.2016г. Отделно от това, в хода на досъдебното производство св.Р. е
пояснила, че обвиняемият неколкократно е афиширал, че не се страхува от
полицията и от
заведеното срещу него дело. Настоящият състав не остана в страни и от
направения в СППЕ анализ, досежно личността на Р., в който е посочено, че същият е властен, ненавижда да бъде
ограничаван и да се поставят рамки на поведението и постъпките му.
От субективна страна,
контролираната съдебна инстанция правилно е приела, че инкриминираното
престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл. Градски съд няма
намерение да се дистанцира от извода, че обвиняемият категорично е съзнавал, че
към 12.10.2016г. по отношение на А.Р.има издадена заповед за незабавна защита,
с която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея и въпреки която я е нападнал и
обиждал. Неподкрепена от правната теория и съдебна практика е тезата на адв.И.
за липсата на умисъл, като вече беше посочено, че неграмотността не изключва apriori вменяемостта, още повече, че в
случая състава на вмененото на лицето престъпление вкючва елементарени по
характер елементи.
При индивидуализация
на наказанието първоинстанционният съд рационално е приложил разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК и е освободил Р.
от наказателна отговорност, като е преценил, че са налице основанията визирани
в закона- за престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 от НК са предвидени в условията на
алтернативност две санкции –„Лишаване от свобода“ до 3 /три/ години или „Глоба“
до 5000лв. :пет хиляди лева/, обвиняемият да не е осъждан за престъпление от
общ характер, да не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а НК,
както и да няма данни за причинените от деянието имуществени вреди. Не са
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал.7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК е
необходимо да съществуват едновременоно предвидените в ал.1 положителни
предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал.7 на същата норма.
Освобождаването от наказателна отговорност представлява осъществяване при
условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от страна
на държавата, чрез налагане на наказание да постигне определени обществени цели
и да порицае дееца за извършено от него престъпление, като я замени с друг вид
отговорност или възпитателни мерки. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и
задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в
нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез
административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента
на обществена опасност на дееца /ТР № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017
г. на ОСНК на ВКС/.
Неправилно долният съд, извършвайки преценка на релевантните
за индивидуализацията на наказанието фактори, е възприел като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия. Същото не
следва да бъде взето предвид като смекчаващо, доколкото липсата на предишни
осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на
глава VIII от НК е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради
което не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на
отговорността на дееца, тъй като това би означавало един и същ факт да бъде
взет предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона.
Въпреки горното, уместни са изводите на СРС за затрудненото финансово положение
на обвиняемия, шестте деца, които трябва да издържа, трудовата му ангажираност
и проявената ревност. За разлика от контролирания съд, СГС намира за прецизно
да отчете в тежест на дееца това, че непристойната проява е извършена на
публично място, в присъствието на малолетни свидетели, на натоварен пътен
участък посред бял ден. Въпреки посоченото отегчаващото отговорността
обстоятелство крайното положение на обвиняемия няма да бъде повлияно.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната инстанция,
определеният законов минимум - „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/,
изцяло съответства на целите, визирани в чл. 36 НК. С наложеното наказание в
пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху обвиняемия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на Р. да се
поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Така обсъдените дотук данни за обвиняемия и извършеното от
него недвусмислено свидетелстват за личност без устойчивост на престъпните
нагласи, като е налице инцидентност на поведението. Съдът обаче не може да
приеме, че процесната проява е израз на недостатъчна аналитична дейност и
наивитет, тъй като по делото не са налични достатъчно доказателствени данни,
позволяващи извод в тази насока. Същевременно, възрастта на Р. не може да се определи като
младежка, с присъщата й сприхавост и недооценъчност, т.к същият е имал навършени
37 години към инкриминираната дата.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с решението си районният съд е възложил в тежест на подсъдимия разноските
по делото, представляващи възнаграждения на вещи лица за изготвените експертизи.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 30.10.2019г. по Н.А.Х.Д.№3883/2018г., СРС, НО, 110-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................