Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр. ВРАЦА, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 90 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе взе предвид:
И.Д.И. ***, представляван от адв.И.Ц.В. ***,
с пълномощно от 30.11.18 г / на стр.46 в
копие от изп.д.№ 42/2015 г/, е подала жалба против разпореждане от 04.12.2018 г на ЧСИ М.Н. по изп.д.№42/2015 г по
негов опис, с което е отказал да прекрати
изп.дело срещу И. на основание настъпила перемция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди ,че разпореждането та
ЧСИ Н. е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено от съда и се приеме ,че от 01.04.2015 г до 01.04.2017 г е
налице т.н. перемция т.е. прекратяване на изп. дело ex lege, като всички последващи извършени действия на принудително изпълнение
след този период,не са валидно
извършени и не могат да се противопоставят на длъжника, тъй като са извършвани
в рамките на прекратен изпълнителен процес.
С жалбата се иска и спиране
на ИД №42/15 г на осн. чл. 438 от ГПК.
Взискателите Л.Л. и П.Л. и двамата от с.***
като взискатели по изпд.№ 42/15 г са получили копие от жалбата на длъжника, но
в законния срок по чл.436 ал.3 от ГПК не
са депозирали отговор.
Вторият длъжник
"Агровин"ООД гр.Монтана също е уведомен за жалбата , но не е
депозирал писмено становище по нея.
Заедно с жалбата, ЧСИ Н. на осн. чл. 436 ал.3
от ГПК е изпратил копие от изп.д.№ 42/15 г по свой опис както и
писмени свои мотиви по
обжалваните действия.
Производството се движи по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Съд.състав след като взе предвид доводите
на жалбоподателя и всички доказателства
по делото приема следното:
Изп. дело№42/2015 г е образувано на 01.04.2015 г от ЧСИ Н. по молба на
взискателите Л. и П.Л. от с.*** на осн. издаден изп. лист от 13.01.2014 г на
БРСъд, от който е видно ,че длъжникът И.Д.И. *** заедно с
"Агровин"ООД са осъдени да заплатят на Л. и П.Л. сумата от 963,56 лв - деловодни разноски.
На 23.04.2015
г до длъжника- жалбоподател ЧСИ е изпратил ПДИ като го е поканил доброволно да
заплати в 14 дневен срок дължимата сума
по приложения ИЛ, като в ИД№42/15 г няма писмени данни тази ПДИ да му е
връчена по надлежния ред.
На 21.12.2016
г взискателите подават молба до ЧСИ, с която искат проучване имуществото на
длъжника Д. и налагане на запор на труд. му възнаграждение. Върху тази молба
има резолюция от същата дата от ЧСИ да се уведомят взискателите да внесат
такси.
По делото фигурира и молба вх.№29.10.2018
г от взискателите до ЧСИ, без техни подписи, без резолюция на ЧСИ, да се направят справки от ЧСИ в НАП и регистъра на БНБ.
На 29.10.2018
г ЧСИ Н. е направил справка в СП в
персоналната партида на
жалбоподателя-длъжник какви имоти притежава, изискал е справка от БНБ за банкови сметки на длъжника както и
с писмо до НАП за налични труд. договори на длъжника.
На 19.11.2018
г ЧСИ налага запор върху вземания
на Д. до размера на задължението в
Алианц Банк България АД, Банка ВСК
ЕАД,ИнвестБанк АД, а до Фиш Инвест ООД
налага запор върху труд. възнаграждение
на жалбоподателя.
С молба от 04.12.2018 г длъжникът Д.,чрез адв. И. В. *** е поискал ЧСИ Н. да
вдигне наложения запор върху трудовото
му възнаграждение на основание бездействие от взискателя от 01.04.2015 г до
01.04.2017 г в който 2 годишен период на осн. чл. 433 т.8 от ГПК изп. дело било
прекратено по силата на закона.
С разпореждане от 04.12.2018 г върху молбата, ЧСИ Н. отказва да вдигне запора ,тъй
като заявява ,че не е налице т. н. перемция по чл. 433 т.8 от ГПК.
Съд. състав приема ,че жалбата е процесуално
допустима-подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК ,срещу обжалваем от длъжника
акт по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 ГПК,а именно- отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство.
При така възприетата фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Нормата на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК
предвижда,че изпълнителното производство се прекратява с постановление,когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години,с изключение на делата за издръжка.Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право/ ex lege/ и е без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване. Съобразно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, включително извършване на
опис и оценка на вещ и налагане на запор.
Не е необходимо предприемането на действие
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия,а не „извършени” или друга подобна формулировка.Следователно при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от
изпълнение на задълженията му само за това,че той е успял по някаква причина да
остане неоткрит и непринуден да изпълни
задължението си спрямо взискателя.
В настоящия казус след образуване на
01.04.2015 г ИД№42/15 г , ЧСИ Н. е изпратил
ПДИ до длъжника Д. на 23.04.2015 г, без да има доказателства да е открит и да му е връчена.
На 21.12.2016 г взискателите са поискали
проверка на имуществото на Д. и запор на труд. му възнаграждение, като такъв запор на труд. възнаграждение на длъжника Д.
е наложен от ЧСИ на 19.11.2018 г, както
и запор върху негови банкови сметки в различни банки, след проверка в
регистъра на БНБ.
Подадената молба от 29.10.18 г от
взискателите е без подпис от тях, без
резолюция от ЧСИ , но след нея ЧСИ е
проучил имуществото на длъжника Д.. Тази
молба не следва да се цени като действие на взискателите, за предприемане действия от ЧСИ, тъй ЧСИ Н. на 19.11.2018 г е наложил запор на труд. възнаграждение на длъжника жалбоподател
и това изпълнително действие е в рамките
на 2 годишния срок от първата молба на
взискателите от 21.12.2016 г.
След наложения запор
на труд. възнаграждение започва да тече нов 2 годишен срок ,който към 04.12.2018 г , при подаване молба от Д., по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК не е бил изтекъл и съдебният изпълнител не е могъл да
констатира в своя акт настъпилото по силата на закона прекратяване на изп.
дело№42/15 г по негов опис. Незаконосъобразно е твърдението на жалбоподателя, че в периода 01.04.2015 до 01.04.2017 г е текла
давност поради непредприети действия от
взискателите по изп.д.№42/15 г. Делото е
образувано на 01.04.2015 г, , 23.04.2015 г ЧСИ е изпратил ПДИ, която няма данни
да е връчена на длъжника ,взискателите на 21.12.2016 г са поискали способ за
принудително изпълнение-запор на труд. възнаграждение на длъжника и в 2 годишния срок от посочения способ за
принуд. изпълнение, ЧСИ е наложил запор на труд. възнаграждение на Д. на
19.11.2018 г.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за спиране на
изп.д.42/2015 г по описа на ЧСИ М. Н. на осн. чл. 438 от ГПК, поради подаване
на настояща жалба против разпореждането на ЧСИ от 04.12.2018 г.Представени са писмени
доказателства,че жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка от 300 лв за своя 20 г. син ,който се обучава редовно във
висше учебно заведение.Тези доказателства са несъотносими към жалбата.
С оглед гореизложеното жалбата е
неоснователна,а разпореждането на ЧСИ,с което
е отказано прекратяване на изпълнителното производство,е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от И.Д.И. ***, представляван от адв.И.Ц.В. ***
против разпореждане от 04.12.2018 г на ЧСИ М.Н. с
рег.№ 723 и район на действие Врачански Окръжен съд, с което е отказал да
прекрати производството по изпълнително дело №20157230400042 на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на
изп.д.№42/15 г на осн. чл. 438 като неоснователно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/