Решение по дело №1621/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 652
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20195500501621
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 652                           10.12.2019 година                град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……… втори граждански състав,

на    10 декември…………………...............…………2019…..година,            

в закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:       ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                                              БОРЯНА ХРИСТОВА    

                         

 

Секретар ……………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от………………………съдията  В. МИШОВА    

въззивно гражданско дело номер 1621…..по описа за 2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „Ролпласт“ ЕООД – взискател по изп.дело № 837/2014 г. по описа на ЧСИ К.А.. Жалбоподателят обжалва постановлението, с което ЧСИ е прекратил изпълнителното дело с възражения, че не е налице фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че постановлението е необосновано. Излага съображения в подкрепа на становището си.

                 Длъжникът С.А.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Сам – С.А.“ не е взел становище по жалбата.

                   Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

                 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

      Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

     Първоначално изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ У.Д. по молба от „Ролпласт“ ЕООД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 954/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, срещу С.А.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Сам – С.А.“. С молбата, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ извършването на цялостно проучване на имуществото на длъжника. В изпълнение на предоставените му правомощия съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, проучил е имуществото на длъжника, извършил е справки и е набавял документи. Книжата и съобщенията са били връчвани по местоработата на длъжника. Установено е, че той не притежава недвижими имоти. Установено е, че длъжникът е притежавал МПС – лек автомобил, марка „Опел омега“ с рег. № СТ 0704 АМ и банкова сметка ***. Изпратено е запорно съобщение до работодателя на длъжника, както и до ПИБ. В отговор на наложения запор банката е уведомила ЧСИ, че по сметката на длъжника няма налична сума и върху нея е наложен запор от друг ЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена при условията на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Връчителят е събрал сведения, че на посочения в поканата адрес – ***, който съставлява адресът на управление на едноличния търговец според вписването в ТР, лицето е било наемател и не пребивава там от 4-5 години.

      Изпълнително дело № 837/2014 г. е образувано пред ЧСИ К.А. с рег. № 766 на 07.03.2014 г. по молба на взискателя. С молбата е поискано продължаване на принудителното изпълнение чрез извършване на опис на движимите вещи, находящи се на адреса на управление на едноличния търговец, както и опис на движимите вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника. Изпратеното уведомление за връчване на ПДИ е върнато в цялост с отбелязване, че „фирмата е напуснала адреса“. ПДИ е връчена на работодателя на длъжника – на адрес ***. С молба от 08.08.2014 г. взискателят отново е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника, справки от НОИ за наличие на трудови договори и от НАП за наличие на банкови сметки, както и налагане на запор върху тях. Установено е наличието на същото трудово правоотношение с „Тенев 2010“  ЕООД, но няма банкови сметки. С молба от 28.08.2014 г. по повод на съобщението за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, работодателят на длъжника уведомява ЧСИ, че трудовият договор е прекратен на 22.08.2014 г., като за прекратяването е изпратено уведомление по чл.62, ал.5 КТ.

       С молба от 25.05.2016 г. взискателят отново е поискал нова справка от НОИ за наличие на трудови договори и запор върху трудовото възнаграждение, както и справка за семейното му положение и наличието на имоти в СИО, при което е установено, че длъжникът е неженен и не притежава недвижими имоти, движима собственост, няма регистрирани трудови договори. С молба от 14.08.2017 г.  взискателят е поискал извършването на справка в БНБ за наличие на банкови сметки, притежавани от длъжника, както и справка в НОИ за наличието на трудови договори. Поискал е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В отговор на направеното запитване БНБ е изпратило справка, от която се вижда, че длъжникът притежава сметка в три банки – „Райфайзенбанк България“ АД; „ПрокредитБанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. В отговор на запорните съобщения от банките е получено уведомление, че длъжникът не е техен клиент. Няма регистрирани трудови договори. С молба от 20.06.2019 г. взискателят е поискал нова справка от НОИ за наличието на трудови договори и налагането на запор върху трудовото възнаграждение, ако от информацията е видно, че длъжникът работи по трудов договор. С резолюция от същата дата ЧСИ е определил сума за дължимата такса, за което е изпратено съобщение на процесуалния представител на взискателя. По делото няма данни таксата да е внесена. С постановление от 16.10.2019 г.  изпълнително производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК, като ЧСИ е приел, че взискателят не е посочил секвестируемо имущество на длъжника, такова не е намерено и не са извършвани действия в продължение на две години.  

       Жалбата е неоснователна.

       Вярно е, че молба за извършване на изпълнителни действия последно е била подадена на 20.06.2019 г., т.е. преди да изтече 2-годишният срок по чл.433, ал.1 т.8 ГПК, считано от последното искане за извършване на изпълнителни действия – 14.08.2017 г., но изпълнителното производство е било прекратено на две основания – освен по т.8, и по т.5 ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Относно приложението на това основание за прекратяване на изпълнителното производство няма изложени нито оплаквания, нито възражения. С оглед на това съдът приема, че дори и да не са налице обстоятелства, които са относими към разпоредбата на т.8 от посочения тест, то постановлението не може да бъде отменено, след като визира и друго основание, което не се оспорва от взискателя.

      С оглед на тези съображения съдът намира, че жалбата на „Ролпласт“  ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

     Воден от горното,  съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ролпласт“ ЕООД – взискател по изп.дело № 20147660400837 по описа на ЧСИ К.А., срещу постановлението от 16.10.2019 г. за прекратяване на изпълнителното дело, като неоснователна.

 

     Решението не подлежи на обжалване.

 

      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: