№ 142
гр. Благоевград, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и Т.
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20221200100663 по описа за 2022 година
Поизводството е образувано по искова молба на А. Н. С., гражданин на
Руската Федерация, със съд. адрес в гр.Р., ул.“Х.К.“* – адв.Л.К., против А. Г.
К., с.Б., ул.“Т.“*, общ.Р., с пр. осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за главницата и чл.86
ЗЗД за лихвите.
Сочи се от ищцовата страна, че май-юни 2020г ответника му предложил
съвместен бизнес, показвайки му участък от земя, в който можело да се строи
комплекс ресторант и басейн.Провели и среща с кмета на
Община[1]Р..Твърди се, че в тази връзка ответника поискал от ищеца 35 000
евро, които му предал на части: първоначално 15 000 евро, а на 16.08.20г –
още 20 000 евро.За целта ответника съставил разписка, в която отразил че ги
получил за развитието на съвместен бизнес.В продължение на няколко месеца
ответника бездействал, поради което ищеца настоял за връщане на
парите.Въпреки обещанието на ответника да ги върне декември 2020г, на
23.06.21г му върнал само 5 000 евро, а останалите 30 000 евро не са върнати и
до настоящия момент.Ищеца многократно разговарял с ответника за
доброволно уреждане на спора, сезирал и прокуратурата,но
безрезултатно.Впредвид получената от ответника сума на неосъществено
основание, ищеца настоява за осъждането да му заплати сумата от 30 000
евро, получена без основание с разписката от 16.08.2020г, ведно със законната
1
лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на
цялата сума, като му се присъдят и разноските по делото.Прави
доказателствени искания.
Ответника оспорва исковата молба като неоснователна.Поддържа, че
между страните са водени множество разговори за различни бизнес
начинания по инициатива на ищеца.Твърди, че спорните суми ищеца му дал
за закупуване на десертно грозде.Отделно от това обещал на ответника 25 000
евро комисионна за успешна сделка с магазин.За ремонта на магазина
ответника дал на ищца исканите 5 000 евро, но заради търсената разписка се
обидил.Впоследствие отново поискал пари, но ответника го поканил да си
уредят сметките.Поради това и с оглед обещаната комисионна от 25 000 евро,
което ответника настоял „да бъде оформено документално“, ищеца отказал и
започнал да заплашва ищеца, което продължило и до днес.
Съда след като прецени наведените от страните доводи,закона и
материалите по делото,намира за установено от фактическа страна следното:
Според представената двустранно подписана разписка от 16.08.20г,
ответника е декларирал получаването от ищеца в брой сумите от 20 000 евро
и от 15 000 евро „за развитието на съвместен бизнес“.От тях ищеца
признава,че ответникът му върнал 5 000 евро.
От показанията на св.С. се установи, че страните действително са имали
намерения за съвместен бизнес, свеждащ се до строителство на хотелски
комплекс в с.Б., общ.Р., с оглед използването на минералната вода.За целта
ответника показал на ищеца и свидетелката земята за строителство,
половината от която твърдял че е негова, а другата половина ползвал под
аренда.Във връзка предстоящото строителство осъществили среща с
кметовете на с.Б. или гр.Р., обсъждали се подробности около строителството
на комплекса.В показанията на св.С.(вж. и св.К.а) се съдържат данни, че с
оглед именно на бъдещият съвместен бизнес, по предложение на ответника,
ищеца станала съдружник със съпругата му(св.К.а) в „ЛМ-Консулт“ЕООД, от
чийто капитал придобил 25 дружествени дяла(вж. договора за покупко-
продажба от 23.06.20г).
Св.К.а също потвърждава бизнес-намеренията на страните за
ваканционно селище в с.Б., чието строителство и последващо съвместно
менажиране според нея предлагал ищеца.Сочи, че ищеца им предлагал още
2
внос-износ на плодове от Македония,заради което ответника пътувал
неколкократно до последната.Освен това искал да придобие имот в Пловдив
или София, какъвто в крайна сметка закупил в София и в последствие го
ремонтирал(вж.справката от СВ). Св.К.а твърди, че във всички тези
начинания ищеца е подпомаган от ответника.
По делото са налице данни за сезиране на прокуратурата, с оглед
връщане на исковите суми, но безрезултатно (вж.прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство от
07.01.21г).
Налице са също така данни за плащане от ищцовата страна на наем за
ползван гараж(вж.ПКО от 03.04.2019г).
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Исковете са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за
това.
Уважаването на иска за реално изпълнение по арг. на 55, ал.1, пр.1 ЗЗД
се обуславя от отсъствието на първоначална или после настъпила с обратна
сила липса на валидно правоотношение между далият сумите и техния
получател.Поради това последния няма право да получи или с обратна сила е
изгубил правото да притежава дадената му облага.
От събрания доказателствен материал се установи по убедителен начин,
че на 16.08.20г ищеца е предал в брой на ответника 20 000 евро и 15 000 евро
не безусловно, а “за развитието на съвместен бизнес“. На това сочи
представената двустранно подписана разписка, неоспорена от страните, която
изрично, ясно и недвусмислено материализира волеизявления им за
получени от ответника суми на горната дата, с оглед постигането на
конкретна цел.
Свидетелските показания на С. и К.а недвусмислено потвърждават
намеренията на страните.И двете свидетелки сочат за планирано от страните
изграждане на хотелски комплекс в с.Б., общ.Р., за което са предприели
конкретни действия:придобИ.ето от ищеца на дялове от „ЛМ-
Консулт“ЕООД(вж. и писмения договор от 23.06.20г); срещи с представители
на местната власт; оглед на терени и др., но без конкретна по-нататъшна
реализация. Аналогично е положението и с изнесеното от св.К.а досежно
3
съвместното предприемане от страните и на други бизнес-начинания, за които
също липсват данни за развитието им.
Изхождайки от разпоредбата на чл.172 ГПК съда кредитира показанията
на двете свидетелки, макар да са съпруги на страните.Напротив,
съпружеските им отношения индицират тяхната информираност, което се
обосновава от свидетелстването им за факти и обстоятелства, лично
възприети от тях във времето. Показанията им са логически последователни,
взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
При тези данни настоящи състав счита, че ответника не доказа
наличието на поддържаните от него правопораждащи факти, даващи му
правни основания да задържи горните суми, респ. правопогасяващи факти,
освобождаващи го от отговорност.Писмените и гласни доказателства не са в
състояние да очертаят съществените белези на каквото и да е валидно
правоотношение, покриващо понятието „съвместен бизнес“, поради което
изложените в тази връзка доводи и възражения на ответника се явяват
несъстоятелни.
В този контекст исковите претенции следва да се уважат и ответника
следва да се осъди да заплати на ищеца търсената сума от 30 000 евро,
получена без основание с разписката от 16.08.2020г, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.22г до
окончателното изплащане на цялата сума.Останалите 5 000 евро, освен че не
са предмет на делото, са налице признания на ищеца, че са му върнати от
ответника.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по
делото разноски пред настоящата инстанция.От претендираните общо 5
325лв, следва да се присъдят само платените за държавна такса 2 525лв и
платените 100лв за преводач, или общо 2 625лв.Разноските за адвокатско
възнаграждение от 2 700лв не следва да се възлагат на ответника, тъй като в
договора за правна защита и съдействие не е уговорен начин и срок за
плащането им от ищеца,а и липсват доказателства за плащане. Поради това
упоменаването им като платена сума не е достатъчен, за да се приемат за
4
действително платени.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. К., с.Б., ул.“Т.“*, общ.Р., да заплати на А. Н. С.,
гражданин на Руската Федерация, със съд. адрес в гр.Р., ул.“Х.К.“* – адв.Л.К.,
сумата от 30 000 евро, получена без основание с разписката от 16.08.2020г,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 04.08.22г до окончателното изплащане на цялата сума, както и на
общо 2 625лв, представляващи направен и по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5