Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         19.04.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 29.03.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №620 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “А.К.П.З.” ООД гр.София срещу П.К.Г. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ №*** с „Аксес Файнанс“ ООД. На 10.05.2017г. „Аксес Файнанс“ ООД и “А.К.П.З.” ООД са подписали Приложение №1 към Рамков договор  за прехвърляне на парични вземания /цесия/, по силата на който вземането е прехвърлено на “А.К.П.З.“ ООД. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №447/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 444,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ №***, 51,29лв. – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до 06.08.2016г., 101,00лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 200,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 40,67лв. – законна лихва за забава за периода от 06.08.2016г. до 12.07.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.   

Ответникът, в срока за писмен отговор и в съдебно заседание, не изразява становище по иска, не прави възражения по посочените доказателства и не сочи доказателства.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №447/2017г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 444,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ №***, 51,29лв. – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до 06.08.2016г., 101,00лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 200,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 40,67лв. – законна лихва за забава за периода от 06.08.2016г. до 12.07.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №323/25.07.2017г., с която е разпоредил на П.К.Г. да заплати на “А.К.П.З.” ООД гр.София сумата от 444,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ №***, 51,29лв. – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до 06.08.2016г., 101,00лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 200,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 40,67лв. – законна лихва за забава за периода от 06.08.2016г. до 12.07.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за кредит „Бяла карта“ №***, Приложение №1 към договора, Декларация-съгласие за достъп до лични данни, Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ №*** от 25.02.2016г. се установява, че на 26.09.2015г. ответникът е сключил договор за кредит „Бяла карта“ с “Аксес Файнанс” ООД за сумата от 300,00лв. С Анекс от 25.02.2016г. кредитния лимит е завишен на сумата от 450,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез месечни вноски. В случай, че ответникът изпадне в забава, той се е задължил да осигури обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, нито направи някакви доказателствани искания за опровергаване на тези факти, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за заем.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016г., Приложение №1/10.05.2017г. към Рамков договор  за прехвърляне на парични вземания /цесия/, Пълномощно на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, оригинал на Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането се установява, че на 11.11.2016г. “Аксес Файнанс” ООД е сключило Договор за продажба и прехвърляне на парични задължения /цесия/ с “А.К.П.З.” ООД. На 10.05.2017г. с подписването на Приложение №1 към Рамковия договор, задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника, изпратено заедно с исковата молба.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е направил някои частични плащания – на 04.12.2015г. – 313,00лв., с които е погасена лихва от 12,96лв. и главница от 300,04лв.; на 04.04.2016г. – 67,50лв., с които е погасена лихва от 0,94лв. и главница от 66,56лв.; на 03.05.2016г. – 70,0лв., с които е погасена неустойка от 32,84лв., договорна лихва от 13,79лв. и главница от 23,37лв.; и на 07.06.2016г. – 73,00лв., с които са погасени разходи за събиране на вземането от 5,00лв. и неустойка от 68,00лв. Внесените от ответника суми са били взети предвид при изчисляване на претендираните суми. Поради неизпълнение договорът е прекратен и вземанията са били обявени за предсрочно изискуеми на 06.08.2016г. Ответникът не е внасял други суми за погасяването на задължението си нито при кредитора, нито при ищеца след прехвърляне на вземането. Към момента на изготвяне на експертизата задължението на ответника възлиза на 444,99лв. – главница, 51,29лв. – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до 06.08.2016г., 101,00лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 200,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 40,67лв. – законна лихва за забава за периода от 06.08.2016г. до 12.07.2017г.  Към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, други плащания от ответника не са постъпвали.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.      

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Видно от заключението на вещото лице ответникът дължи сумата, която се претендира за главница, договорна лихва, неустойка и лихва за забава, която сума е била обект на договора за цесия с ищеца. 

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 175,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 200,00лв. възнаграждение за вещо лице и 150лв., представляващи платеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №323/25.07.2017г., в размер на 25,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р.Г.А., изпълнение на парично задължение в размер на 444,99лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и 99 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ №***, 51,29лв. /петдесет и един лева и 29 стотинки/ – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до 06.08.2016г., 101,00лв. /сто и един лева/ – неустойка за неизпълнение на задължение, 200,00лв. /двеста лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 40,67лв. /четиридесет лева и 67 стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 06.08.2016г. до 12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323/25.07.2017г. по ч.гр.дело №447/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

ОСЪЖДА П.К.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р.Г.А., направените разноски по делото в размер на 525,00лв. /петстотин двадесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

 

   ОСЪЖДА П.К.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р.Г.А., направените разноски по заповедното производство в размер на общо 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи платената от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323/25.07.2017г. по ч.гр.дело №447/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: