Р Е Ш Е Н И Е
№ 1704 20.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7255 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ Марта 2013" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Черни връх № 36, представлявано от управителя К.Т.Л., срещу В.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 600 лева, представляваща задължение по договор за услуга по репатриране от 21.02.2019 г., за което е издадена фактура № ********** от 12.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -28.06.2019г. до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2450 от 01.07.2019 година, постановено по частно гражданско дело № 5149 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 21.02.2019 година ответникът възложил на ищеца извозването на МПС, с марка и модел „Дайхацу“ „Териос“ с ДКН № *** по маршрут: от района на село Вонеща вода до град Бургас, разстоянието между които е 235 км.. В исковата молба е посочено, че автомобилът е извозен със специализиран автомобил на дружеството до автоцентър „Радвалтон“ град Бургас, Южна промишлена зона, ул. „Индустриална“. Посочено е, че ответникът е пътувал в автомобила на пътната помощ. След извършване на услугата той отказал да предостави данни за издаване на документ за услугата, отказал да плати сумата и напуснал мястото на разтоварване. В исковата молба е посочено, че възлагайки извършване на услугата и допускайки извозването, ответникът се е съгласил възнаграждението за договора да бъда в размер от 600 лева с ДДС. В исковата молба е посочено как е формиран размера на задължението. Изложено е, че цената е обичайна за този вид услуга и изпълнението на задължението е точно. В исковата молба са изложени подробни правни доводи за доказаност и основателност на иска.
От името на ищеца са направени доказателствени искания.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника за отговор в срока по чл.131 от ГПК. В предоставения срок е постъпила молба от него, в която излага, че получил съобщение, че има задължение към ищеца в размер на 600 лева за главница и 12 лева за лихва и прилага копие на фактура, с които посочва, че е платил задълженията си и отправя искане производството по делото да бъде прекратено. Към молбата са приложени доказателства.
Препис от тази молба е връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител, за становище.
Постъпила е молба от адвокат Х.К., в която посочва, че независимо от полученото плащане вземането, индивидуализирано в исковата молба, не е установено като основание и размер. Счита, че липсва признание на задължението. Поради това, при липса на признание на иска по основание и размер, заявява, че има интерес от продължаване на делото. Посочено е, че в случай на действия по признание на иска от ответната страна заявява, че ще вземе становище допълнително.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата, индивидуализирана в исковата молба и направените по водене на делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че е платил сумата, като плащането е извършено от неговата съпруга. Излага, че не е бил уведомен, че следва да заплати и курса за връщане на пътна помощ. Посочва, че признава иска.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 258 от ЗЗД.
Предвид становищата на страните по фактите по делото е признато за безспорно извършване на услугата от страна на ищеца по възлагане на ответника, описана в исковата молба изразяваща се в транспорт с Пътна помощ на 21.02.2019 година, както и извършеното плащане от името на ответника.
Предвид становището на ответника по фактите, заявеното от него, че признава иска и приетите доказателства е приключено събирането на доказателствата поради изясняване на спора от фактическа страна.
При преценка основателността на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взето предвид извършеното плащане на задължението, което е направено на 29.10.2019 година, видно от приетата като писмено доказателство операционна бележка. Погасяването на дължа е извършено след подаване на исковата молба на 28.08.2019 година и след получаване на препис от нея от ответника. Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен поради заплащане на задължението в хода на процеса, но на основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските, направени по водене на делото, тъй като е станал повод за завеждане на делото.
Видно от приложените по делото доказателства и списъка на разноските направени от ищеца в производството по чл. 422 от ГПК са в размер от 325 лева, от които сумата 25 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 25 лева.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса и ответника да бъда осъден да плати на ищеца разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Марта 2013" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Черни връх № 36, представлявано от управителя К.Т.Л., срещу В.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща задължение по договор за услуга по репатриране от 21.02.2019 г., за което е издадена фактура № ********** от 12.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -28.06.2019г. до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2450 от 01.07.2019 година, постановено по частно гражданско дело № 5149 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, поради плащане на задължението в хода на процеса.
ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да плати на Марта 2013" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Черни връх № 36, представлявано от управителя К.Т.Л., сумата 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело и сумата 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД