№ 39
гр. Раднево, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200117 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0327-000123 от
31.03.2021 год., издадено от началник на РУП към ОД МВР Стара Загора, РУ
гр. Раднево, с което на Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnn е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50.00 (петдесет)
лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А
ал.1 от ЗДвП.
Съдът е дал ход на делото въпреки нередовното призоваване на
жалбоподателя Д. Д. Г.. Същият не е намерен на посочения от него в жалбата
адрес, въпреки многократното търсене от страна на длъжностното лице по
връчването. Жалбоподателя е бил длъжен да посочи в жалбата си адрес, на
който да бъде редовно призован. Предвид горното и с оглед разпоредбата на
чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съдът е дал ход на делото и е разгледал депозираната
жалба.
РП гр. Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево – също не се
явява и не взема становище по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора РУ гр. Раднево,
1
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В
приложено по делото писмено становище, в което считат че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като
не налице посочените в жалбата пороци на акт. Вземат становище по
същество на делото. Молят за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.03.2021 г., около 13.25 часа в гр. nnnnn в посока север-юг,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № nnnnn
негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен
колан, с който автомобила е оборудван.
На място свидетелят Д. Д. Д. в присъствието на свидетеля Н. Т. Д.
съставил на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/ бланков номер
0704699, за нарушение по чл.137а, ал.1, от ЗДвП поради, което и съдът не
споделя направеното възражение от страна на жалбоподателя, че АУАН не е
съставен при извършване или установяване на нарушението, в присъствието
на свидетелите, присъствали на нарушението.
Въз основа на акта за нарушение, на 31.03.2021 година е издадено
атакуваното НП.
Жалбоподателят не е вписал възражения в акта за нарушение.
Посочената фактическа обстановка съдът възприе за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства
приобщени посредством разпита на свидетелите Д. Д. Д. и Н.Д. Г., чийто
показания съдът кредитира с доверие, като последователни без каквито и да
било съществени противоречия, както и с приетите по делото писмени
доказателства.
2
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 21-123 бл. № 0704699 от 15.03.2021
год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение по ЗДвП (Закон за
движението по пътищата), извършено на На 15.03.2021 г., около 13.25 часа в
гр. nnnnn в посока север-юг, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Ауди А 4” с рег. № nnnnn негова собственост, като по време на движение не
използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
На основание чл.183, ал.4, т.7 предложение първо от Закона за
движение по пътищата - ЗДвП ( „Наказва се с глоба 50.00 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска”) за нарушение на чл.137а, ал.1, предложение първо от същия закон (
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани”) – за това, че по време
на движение не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван лекия
автомобил – нарушение по чл.137а ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Атакуваното НП припокрива в необходимата степен изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) – административното обвинение е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може
жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран и
да организира адекватно защитата си. В изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност, съдът не констатира при съставянето на
АУАН и издаването на НП да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му на процесуално основание.
Същевременно фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП се потвърждават изцяло от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта. Последните са непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира с доверие, намирайки за безпредметно отделното им обсъждане.
Ето защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушението и автора му.
3
Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по
делото полицейски служители, тъй като същите добросъвестно
възпроизвеждат случая.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, в частта в която
сочат, че водачът е бил без колан по време на движението. Показанията са
твърде убедителни и изцяло подкрепят констатациите в АУАН, а както вече
беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени
процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради
което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП:
”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е
спрян автомобила през светла част на деня е участък където пред автомобила
на жалбоподателя не се установи да е имало друг автомобил, пречещ на
възприятията на служителите младши автоконтрольори, а поводът на
спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен
обезопасителен колан по време на движение.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС,
поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за движение
по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо
неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при
управление на МПС означава, че той е извършил деянието си виновно – под
формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопаснипоследици и е искал
настъпването им. Съдът приема, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът не споделя и направеното възражение от страна на
жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като намира, че
наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН
при определяне на наказанието по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, като е взел
предвид отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и е определил
наказанието глоба в минималния размер, предвиден от закона, а именно глоба
в размер на 50 лева.
4
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за ОД на МВР – гр. Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото,
в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на
ОД на МВР – гр.Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №
21-0327-000123 от 31.03.2021год., издадено от началник на РУП гр. Раднево
към ОД МВР Стара Загора, с което на Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес
грnnnnnnn, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
50.00 (петдесет) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnnда заплати на
ОД на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща размера на
5
дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnn ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6