Определение по дело №485/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Определение № 552/23.10.2019 г.

 

 

П Р О Т О К О Л

 

гр. Кюстендил, 23 октомври 2019 г.

 

Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

  мл.съдия КАЛИН ВАСИЛЕВ

  

при участието на секретар: Р. С.

и прокурора: Костадин Босачки

сложи за разглеждане: ВЧНД №485/2019 г.

докладвано от: съдия Джонева

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът постанови определението си и го обяви на страните в съдебно заседание.

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С протоколно определение от 19.10.2019 г. по ЧНД №1467/2019г. Районен съд-Кюстендил е изменил мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия Т.В.К., с ЕГН ********** от „подписка“ в „задържане под стража“, на основание чл.66 ал.1 от НПК.

Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият, който чрез своя служебен защитник го обжалва с искане същото да бъде отменено, поради това, че в материалите по досъдебното производство били налице достатъчно данни, че обвиняемият пребивава на адрес, различен от неговия постоянен такъв, а именно – на адрес в гр.Б., ул.„***“ №**, на който разследващите органи следвало да го потърсят, вместо да го обявяват за общодържавно издирване.

Кюстендилският окръжен съд намира подадената жалба за допустима, но счита същата за неоснователна, поради следното:

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на Т.К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК по ДП №5010/2018г. по описа на РУ-Пирдоп, обединено с ДП №42/2019г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, №31/2019г. по описа на РП-Кюстендил, водено под последния номер, като с постановлението за привличане на К. като обвиняем на същия е била взета мярка за неотклонение „подписка“. При опита на разследващите органи да призоват обвиняемия по ДП за повдигане на ново обвинение, същият не е бил открит на посочения в постановлението адрес, като е било установено, че К. е напуснал същия, без да уведоми съответните органи и да поиска разрешение за това.

Този извод е напълно законосъобразен. Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като в постановлението за повдигане на обвинение по ДП №5010/2018г. по

описа на РУ-Пирдоп, е посочен адрес в гр.Б., ул.„***“ №**.

Категорично установено е, че след обединяване на горното ДП с ДП, водено от РУМВР-Кюстендил, което е станало факт през месец април 2019г., К. е бил търсен от разследващите органи за повдигане на ново обвинение по постановление за привличане в качеството на обвиняем от 29.07.2019г., но не е бил открит на горепосочения адрес. Обвиняемият не оспорва, че не е пребивавал на адреса.

Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК, когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или когато промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в НПК. Следва да бъде отбелязано, че не е предвидено изискване за спазване на определена последователност при определяне коя от четирите вида мерки за неотклонение, визирани в чл.58 от НПК, може да бъде взета по отношение на обвиняемия, а нормата визира процесуалния ред, по който следва да се допусне изменението.

В разглеждания случай, с оглед данните по делото, Т.К., не само, че е променил местоживеенето си, но е нарушил и първоначално взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, доколкото същата съгласно чл.60 от НПК се състои именно в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Обстоятелството, че по ДП №42/2019Г. по описа на РУМВР-Кюстендил са били приложени преписи от документи, които са съставлявали част от НОХД №2070/2018г. по описа на РС-Пазарджик, сред които и писмени обяснения на К., в които, наред с адреса му в гр.Б., ул.„****“ №** е посочен и адрес в гр.Б., ул.„***“ №***, няма правното значение, придавано му от защитата. Обвиняемият К. е имал задължението, произтичащо от чл.60 ал.1 от НПК, да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Неизпълнението на това негово задължение е скрепено със санкцията на чл.66 ал.1 от НПК, която не би могла да бъде дерогирана, посредством трансформиране на задължението на обвиняемия в задължение на разследващия орган да го търси на някой друг адрес, още повече, че такъв адрес е бил посочен по друго дело и пред друг орган.

В контекста на горното, РС-Кюстендил правилно е преценил, че обвиняемият е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение и е изменил същата в друга, по-тежка, при условията на чл.66 ал.1 от НПК. Налице е недобросъвестно процесуално поведение и наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие.

Наред с горното, определената по-тежка мярка „задържане под стража“ кореспондира на данните по делото и изцяло отговаря на целите, регламентирани в чл.57 от НПК, като същата ще способства осуетяване на възможността К. да се укрие отново след издирването му и по този начин да попречи на развитието на наказателното производство, като ще се осигури възможност за приключването на делото в разумен срок. Следва да се отбележи и наличието на всички предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК – от данните по делото може на този етап от разследването да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение; за деянието, в което е обвинен се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и – предвид процесуално недобросъвестното му поведение – може да се заключи, че е налице реална опасност същият да се укрие. Наличната по делото справка за съдимост обосновава съществуването и на реална опасност К. да извърши престъпление, предвид множеството му осъждания за деяния от този вид.

Не се споделят възраженията на защитата в посока, че обвиняемият не е в състояние да търпи мярката за неотклонение „задържане под стража“, с оглед вложеното му здравословно състояние, наложило към момента да бъде настанен за лечение в ПО в болницата в гр.Ловеч. От една страна, към момента естеството на страданието на К. не е изяснено, а от друга – фактът, че са взети адекватни мерки за диагностично уточняване и лечение е показателен, че и при условията на тази мярка за неотклонение на обвиняемия може да бъде оказана необходимата медицинска помощ и грижа. 

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на КнРС, постановено по ЧНД № 1467/2019 г. по описа на този съд, с което е изменена взетата по отношение на Т.В.К., ЕГН

**********, обвиняем по ДП № 42/2019 г. по описа на РУ на МВР Кюстендил, мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                          

                              2.