Р Е Ш
Е Н И Е
№ 791
гр.Бургас, 13.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева,
като разгледа НАХД № 1688 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Б.П.Н.с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Г.М. – САК, със съдебен адрес:
***, адм. сграда № 2, вх. 2, ет. 4, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1934802 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 600 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ. На първо място се посочва, че незаконосъобразно е било използвано преносимо
(мобилно) техническо средство за контролно на скоростта, в нарушение с
възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС. На следващо
място се застъпва, че в ЕФ не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на
обжалване, което е грубо нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че
автомобилът на жалбоподателя няма техническа възможност за достигане до скорост
от 121 км/ч., както е посочено в ЕФ, а само до 100 км/ч. Акцентира се върху
това, че не жалбоподателят, а друго (неназовано лице) е управлявало лекия
автомобил, като не се отрича и възможността автомобилът да се е движил и „без въобще да бъде управляван от водач, а
при условията на автономност или чрез дистанционно управление”. Поддържа
се, че не е конкретизирано точното мястото на твърдяното нарушение, като в тази
връзка се посочва, че координатите в ЕФ не съответстват на посоченото място, а
са извън страната. На следващо място жалбоподателят застъпва, че няма доказателства,
относно допустимата скорост в процесния участък, както и относно годността на
използваното техническо средство. В допълнение се твърди, че са допуснати
нарушения на Наредба 8121з-832/12.05.2015г., като техническото средство не е
било използвано по разписания в Инструкцията на производителя начин, а отделно
от това не е бил поставен и изискуемия пътен знак „Е24”. Посочва се, че не е
бил спазен редът по Наредбата, като липсва съставен протокол по чл. 10, както и
липсват доказателства за това, че съставителят на протокола е служител на МВР и
че автомобилът, в който е било позиционирано техническото средство е служебен
такъв. На последно място, при условията на евентуалност, се прави искане за
редуциране на размера на глобата до 50 лева. Не се сочат доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В две еднообразни молби
жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата си, като допълва, че няма
доказателства за техническата изправност на използваното техническо средство TFR1M
644/14. Без да се сочат
конкретни пороци се заявява, че устройството не е било използвано съгласно
Инструкцията на потребителя, а ангажираните доказателства за служебното
качество на съставителя на протокола по чл. 10 от Наредбата се окачествяват
като недопустими. Възразява се срещу кредитирането на справката от ****, като се подържа искането за отмяна на
ЕФ. Прави се искане за присъждане да разноски, като се представя списък.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без
уважение. Не се иска събирането на доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (това е така,
доколкото АНО не е ангажирал конкретни доказателства, от които да е видно кога
точно ЕФ е бил връчен на жалбоподателя. Изрично в съпроводителното писмо е
отразено, че такива доказателства не са налични – факт, който няма как да се
цени във вреда на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е
депозирана в срок). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.02.2018г. в
09:11 часа, на път І-9, км.226+500, в посока от ПВ „***” (пътен възел „***”)
към кв. ***, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен
автомобил с рег. № ***, засякла и заснела, движещ се в посока към кв. *** със
скорост от 125 км/ч. лек автомобил *** с рег. № ***. На това място от пътя
имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/час.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 8227”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил *** с рег. № *** се ползва от ***с ЕИК: ***, чийто управител е жалбоподателят Б.Н., както и че скоростта
следва да се счита на 121 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1934802 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 600 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за
проверка (л.16 и л.19).
По делото липсват данни, а и не се твърди, на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като представляващ
дружеството-ползвател на автомобила, да е представил писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес,
поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението)
- при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Противно на застъпеното от
жалбоподателя, съдът счита, че в конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, а
не НП, както и че няма пречка за това да бъде използвана мобилна система за
контрол. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо,
като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в
нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
случай - видно от приложеното Писмо от фирмата производител (л.18) и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 16) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране
на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а
операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед
на качеството на заснетия видеоматериал.
Както вече беше
посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. В тази връзка е и Инструкцията на
производителя (л. 37-59), която също води до извода, че измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за
нарушението по чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден
електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и актуалната
практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
На
следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 13 фиш, същият е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението – „път І-9, км.226+500, в посока от ПВ „***” към кв. ***”,
отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на
извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила
на който е поставено мобилното АТСС и др.
Във връзка с
направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи следното. По
мнение на настоящия състав мястото на извършване на нарушението е изписано
изчерпателно – „път І-9, км.226+500”. Противно
на застъпеното от жалбоподателя, видно от писмото от Агенция „ПИ” с приложена
схема (л.32-33) - посочените в ЕФ координати кореспондират с описаното в ЕФ
място. Следва да се отбележи, че видно от Инструкцията на производителя - въпросните
координати се получават и изписват автоматично от техническото средство, след
като същото осъществи връзка с „GPS”, като
обхватът му на действие в режим „М” е около 100 метра. Това означава, че
изписаните координати съответстват на мястото, на което е било позиционирано
техническото средство, като в неговия обхват от около 100 метра е било заснето
и процесното нарушение, което от своя страна съответства на посоченото „път І-9, км.226+500”. Няма
как да се очаква местоположението на автомобила на жалбоподателя (при това
движейки се с около 121 км/ч.) да е посочено в ЕФ с точност до сантиметър. Това
е и ненужно, доколкото и по начина, по който е посочено мястото на нарушението
в сегашния му вид, по мнение на съда е достатъчно изчерпателно, ясно и
недвусмислено, като по никакъв начин не възпрепятства жалбоподателя да разбере
в какво точно се „обвинява”.
Съдът не споделя
доводите и за недоказаност на това, че в процесния пътен участък е било
въведено ограничение от 80 км/ч., както и че мястото за контрол не е било
оповестено по предвидения за това ред и е липсвал знак „Е24”. Видно от
приложените по делото протокол (л.15) и справка от собственика на пътя – Община
Бургас, придружена със скици (л. 100-101) - безспорно се установява, че към
дата на нарушението в процесния участък е имало поставен пътен знак (В26),
предписващ максимално допустима скорост на движение от 80 км/ч. Мястото за контрол не е било обозначено с
пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от
16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 13.02.2018г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Не се споделят от съда и доводите за незаконосъобразност на Протокола по чл. 10 от Наредбата. Същият е издаден от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП” - Събин Дочев и съдържа всички изискуеми реквизити. Съставителят на протокола към датата 13.02.2018г. е бил длъжностно лице, което се доказва от Удостоверение (л. 79). Въпросното удостоверение е официален свидетелстващ документ и противно на становището на жалбоподателя се цени изцяло от съда. Фактът, че същото изхожда от ОДМВР-Бургас не променя горния извод и по мнение на настоящия състав е напълно достатъчно за доказване на спорните обстоятелства, поради което и не е необходимо прилагането на Заповед за назначаване, Справка от НОИ и т.н.
От приложените към административнонаказателната преписка доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.16) се установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-М”, произведена от „Тинел Електроникс” ООД, България, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г. От Протокола от проверка № 2-5-17/09.06.2017 г. (л.19) се изяснява, че техническото средство е преминало последваща проверка за техническа годност на 09.06.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията - последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява - Заповед А-333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет страницата на министерството (http://www.damtn.government.bg/images/zapovedi/z_a-333.pdf), като в т. 29 от същата е посочено, че за техническите средства „скоростомери” периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т.е. изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 09.06.2018г. Горното води до извод, че средството за измерване е технически изправно и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Р България, като не остава никакво съмнение, че Протоколът касае именно процесното техническо средство. Това е така, доколкото в графата „идент.№” е посочено „644/14”. Същият номер „644/14” е посочен в Протокола (л.15), както и в ЕФ – т.е. – не остава никакво съмнение, относно това кое точно техническо средство е използвано, както и това че същото е било годно и технически изправно. От друга страна от приложената по делото Инструкция за работа и протокол по чл. 10 от Наредбата се установява, че в конкретния случай техническото средство е използвано точно по начина, описан от производителя, като самият жалбоподател не навежда конкретни доводи за незаконосъобразност в тази насока.
Пак във връзка с направените възражения, съдът следва да посочи, че видно от приложената Справка (л.74) се оказва, че автомобилът, в който е била поставеното мобилното техническо средство в бил служебен („Опел Астра”, бял на цвят, с рег. № ***), както изисква Наредбата, а от представеното писмо от ***– официален вносител на „Фолксваген” за България се установява, че максималната скорост, която може да достигне конкретният автомобил на жалбоподателя е 240 км/ч. Настоящият състав цени въпросната справка, доколкото същата изхожда от официалния представител на фирмата производител за България, а отделно от това фактът, че автомобилът на жалбоподателя е способен да достигне скоростта, посочена в ЕФ се установява и от показанията на техническото средство, което към датата на нарушението е било годно и калибрирано (както стана ясно по-горе). В този смисъл – твърденията на жалбоподателя в обратната посока не се възприемат от настоящия състав.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя относно неправилно определен субект на
административното наказание. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на
юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите
на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят е управител (представляващ)
юридическото лице – ползвател на автомобила, което се доказва от нарочната
справка (л. 14). Същият не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП
(включително и да развие подробно доводите си за автономно движение на
автомобила или управляването му с дистанционно управление), поради което и
правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е
успял в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се
е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП (в редакцията на тази норма към
момента на извършване на нарушението) – „Глоба” в размер на 600 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Само с оглед пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното под евентуалност искане
касателно възможността на съда да определи размер на санкция под установения в
закона, а именно 50 лева. Още с т. 1 на
ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП (ЕФ) да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува
възможност за определяне на наказание/санкция под минимално предвидения в
закона размер.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Предвид
изхода на правния спор изначално искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно. На
самостоятелно основание съдът следва да отбележи, че дори ЕФ да беше отменен,
то изводът за недължимост на разноските в това производство, би бил същият.
Това е така, доколкото производството е по реда на ЗАНН и доколкото в този
закон не е предвидена възможност за присъждане разноски на страните, на
основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложим е НПК. Според чл. 190 от НПК, в
случаите, когато подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена
възможност за възлагане върху съответния орган, повдигнал обвинението, на
разноските за осъществена правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в
случаите, когато наказателното постановление е отменено/изменено. Процесуалният
ред за присъждане на тези разноски е друг и те следва да се претендират в
отделно производство, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1934802 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на Б.П.Н.с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.