№ 397
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261361 от 30.09.2021г., постановено по търг. дело № 1204/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав е признал за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК по иска, предявен от „Банка ДСК“ЕАД срещу „Главстройремонт“ ЕООД за
сумата от 20 153, 85 лева, съставляваща неизпълнено задължение за връщане на предплатена
сума на основание чл.2.4. от договор за наем от 05.05.2004г. и чл.2.4. от договор за наем от
25.01.2005 г. и анекс №1 от 25.03.2005 г., ведно със законната лихва от 12.07.2017г. до
окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.д. № 46990/2017г. по описа на СРС, 70-и
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2017г.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Главстройремонт“ ЕООД срещу „Банка ДСК“ЕАД насрещни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД в размер на 15 665,20 евро и с правно основание чл. 92
ЗЗД в размер на 3 902,52 евро, предявен като частичен от пълния размер на иска 7 805,04
евро, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Главстройремонт“
ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с
присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Твърди се, че постановеният съдебен акт е недопустим тъй като исковата молба е
1
била предявена от лице, което не притежава надлежно учредена процесуална
представителна власт по отношение на ищеца „Банка ДСК“ЕАД.
Освен недопустимо решението на съда било и неправилно поради това, че се
основавало на Констативен протокол от дата 10.03.2015г., който въпреки, че ищецът по
повод на направено искане към него по чл.183 ГПК да представи оригинала е заявил, че не е
в състояние да изпълни това си задължение тъй като не се намирал при него, съдът е
допуснал особено съществено нарушение на съдопрозводствените правила като не е
изключил представения по делото препис от доказаталствата по делото. Вместо съдът да
приложи разпоредбата на чл.183 ГПК да задължи насрещната страна да приложи документа
в оригинал по делото и при неприлагането му да го изключи от доказателствения материал,
СГС вместо това е основал на него цялото си съдебно решение като е приел, че с този
несъществуващ документ ответникът е признал съществуването на задължението предмет
на настоящото дело.
Твърди също така, че ответникът изрично бил оспорил верността и автентичността на
Констативния протокол от 10.03.2015г. с твърдения, че този документ не е подписан от
представляващия ответното дружество Н. З., както и че с него не са уредени
съществуващите отношения между страните по посочения в протокола начин, като по повод
на направеното оспорване е предприел насрещно доказаване, но въпреки това съдът в
нарушение на съдопроизводствените правила не е зачел доказателствената стойност на
същите и е основал решението си единствено на оспорения документ.
Сочи се също така, че неправилно в производството по чл.193, ал.1 ГПК съдът е
възложил доказателствената тежест за ответника, вместо на ищеца тъй като твърденията на
ответника били, че този документ не е подписан от Н. З.- управител на ответното дружество
и при това положение следвало на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване да се
разпредели и носи от „Банка ДСК“ЕАД, тъй като същата е представила и се е ползвала от
ксероксното копие на документа.
Твърди се в жалбата, че неоснователно първоинстанционният съд не е допуснал до
разпит по реда на чл.176, ал.1 ГПК на представляващия насрещната страна – г-жа В. М.,
която чрез обясненията си дадени по този ред да разясни пред съда подробно
обстоятелствата по съставянето на оспорения документ, както и действителните отношения
между страните, основани на специфичен ненаименован договор обусловен от
съществуващи паралелно с договора за наем кредитни отношения по повод сключен договор
за банков кредит. Твърди се също така в жалбата, че съдът изобщо не бил обсъдил доводите
на ответника, че по изрично споразумение между страните погасяването на задълженията
му по договора за банков кредит е следвало да става посредством прихващане с наемните
вноски по договорите за наем, поради което и прекратяването на двата договора за наем от
страна на банката е станало непосредствената причина за невзможността на
кредитополучателя да погасява своевременно задълженията си по договора за банков
кредит.
На последно място се твърди в жалбата, че първоинстанционният съд неоснователно
2
не е приел за разглеждане направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност като не са били верни изводите на съда, че това възражение е преклудирано като
заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Сочи се че същото било
своевременно заявено тъй като спорът би търговски и след пренасянето му по подсъдност
пред СГС съдът бил задължен да проведе двойна размяна на книжа.
Поради изложените съображения се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да се постанови друго, с което предявеният от „Банка ДСК“ЕАД
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК да бъде отхвърлен
като неоснователен, както и да бъдат уважени предявените от ответника насрещни искове.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Банка ДСК“ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображенията
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която
ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предявил срещу ответника „Главстройремонт“ ЕООД иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата от 20 153, 85 лева, съставляваща неизпълнено
задължение за връщане на предплатена сума на основание чл.2.4. от договор за наем от
05.05.2004г. и чл.2.4. от договор за наем от 25.01.2005 г. и анекс №1 от 25.03.2005 г., ведно
със законната лихва от 12.07.2017г. до окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.д. №
46990/2017г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 04.08.2017г.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между
страните на 05.05.2004г. договор за наем на обособени части „Мегатекс“АД е предоставил
на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ползването на пети етаж от административна сграда, находяща
се на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“№205, работни помещения № 501-
526 с обща площ от 1 312, 60 кв.м. за наемна цена от 7 900 евро месечно. Ищецът-наемател
изпълнил договорното си задължение по т. 2.4. от договора и на 14.05.2004г. заплатил на
наемодателя предплата в левовата равностойност на 7 900 евро, която сума страните
уговорили да служи като гаранция за плащане на суми и е следвало да бъде прихваната от
последния дължим наем. След прехвърлянето на правото на собственост на наетия имот, на
10.09.2004г. бил сключен анекс № 1 към договора, с който новият собственик - ответникът
3
„Главстройремонт“ ЕООД заместил „Мегатекс“ АД и придобил всички права и задължения
по първоначалното наемно правоотношение, вкл. това за връщане на платения от ищеца
гаранционен депозит - т. 1.1. от анекса. Срокът на наемния договор бил продължаван
неколкократно от страните.
Сочи се и че на 25.01.2005г. между страните по делото бил сключен и нов договор за
наем на част от първия етаж на сградата от 42 кв.м., сутерен от 337 кв.м., четвърти етаж
— работни помещения с площ от 747.70 кв.м., работни помещения № 1-5 на девети етаж с
площ 200.70 кв.м. Срокът на този договор бил продължаван с анекси № 2/22.02.2007г., а по
отношение на сутеренните помещения и част от първия етаж - със споразумение №
4/20.06.2012г., до 25.01.2018г. Ищецът изпълнил договорното си задължение по т. 2.4. от
договора (изм. анекс № 1 от 25.03.2005 г., т. 2) и на 25.03.2005г. заплатил предплата в
размер 18 048.40 лева с ДДС, която сума съгласно сключения на 25.03.2005г. анекс към
договора подлежала на прихващане от наема за последния месец. С анекс № 3/25.07.2011г.
договорът бил частично прекратен по отношение на обектите на четвъртия етаж. По
отношение на обектите на деветия етаж договорът бил прекратен с предизвестие,
получено от наемодателя на 04.08.2011г., а отношенията между страните в тази връзка
били уредени с приемо-предавателен протокол от 13.08.2012г.
С предизвестие от 22.01.2013г. Банката заявила намерението си за прекратяване
на договора в 6-месечен срок и по отношение на сутерена, обособената част от първия
етаж и пети етаж - т.е. за окончателно прекратяване и на двата наемни договора.
Срокът изтекъл, но банката продължила да ползва помещенията, на което наемодателят не
се противопоставил. На 28.02.2014г. Банката отправила ново едномесечно предизвестие
за прекратяване и на двата наемни договора и с изтичането му договорите били
прекратени, считано от 31.03.2014 г. Наемателят заплатил наемната сума и за последния
месец на ползването - м.03.2014г. и режийни разходи.
Твърди се, че съгласно уговореното между страните при прекратяване на договорите
за наем, в случай, че наемателят е изпълнил изцяло задълженията си за заплащане на
необходимите косумативни разходи и, или, не са констатирани виновно причинени вреди за
имота, наемодателят бил длъжен да върне гаранционния депозит. В случая бил съставен
констативен протокол от 08.09.2014 г. с описание на вредите, които са нанесени в
освободените от Банката помещения и които наемодателят претендира да му бъдат
възстановени, и е отправил изявление за начина на заплащане на дължимите суми. Поради
което ищецът претендира, че с плащането е изпълнил задължението си и ответникът му
дължи връщане на сумите внесени като гаранционен депозит.
Ответникът „Главстройремонт“ ЕООД, с отговора на исковата молба е оспорил
вземането с твърдения, че не дължи исковата сума. Твърди, че страните били обвързани от
различни от твърдените от ищеца правоотношения. Първото от тях било обусловено от
договора за наем от 05.05.2004г. и договор за кредит № 39/10.09.2004г., които били взаимно
свързани. С анекса № 1/10.09.2004г. към наемния договор настъпила субективна новация -
погасили се правата и задълженията на „Мегатекс“ АД, на чието място като страна в
4
договора встъпил ответникът. С анекса се променил и самият характер на наемния договор,
който се обвързал с договорките по сключения на същата дата договор за кредит №
39/10.09.2004г. По силата на договора с наемната цена се погасявали дължимите от
ответника месечни вноски по кредита — чл.1.2 от анекс № 1 и чл. 17.1 от договора за
кредит. Относно връзката между анекс № 1 и договора за кредит се позовава и на нормите
на чл. 8 от договора за кредит, респ. чл. 1.3. от анекса и чл.15, б. „н“ от договора за кредит,
чл. 1.4. от анекса и чл. 7, чл. 4 от анекс № 3/22.02.2007г. към договора от 05.05.2004г.
Сочи се, че договорът за наем от 25.01.2005г. аналогично бил обвързан с договор за
кредит № 72/25.01.2005г. - чл. 2.4. от договора за наем, чл. 2.3., чл. 2.6., чл. 2.7, чл. 3.3. от
договора за наем, вр. чл. 4 от договора за кредит, чл. 15, б. „р“ от договора за кредит, чл.
10.1.4. от договора за кредит, чл. 15, б. „е“, анекс № 1/25.03.2005г., анекс № 2/22.02.2007г. -
чл. 4, чл. 7, и сключения договор за кредит № 376/06.03.2007г. - чл. 1 и др., договор за
кредит № 1130/31.07.2012г., с които се признава взаимната обвързаност на договорите за
наем с тези за кредитиране.
Предвид горните отношения е оспорил твърдението на ищеца, че предплатените суми
имали характер на гаранционни депозити, още повече, че в платежните документи били
наименовани от ищеца „предплата“, а не гаранция.
В условията на евентуалност ответникът е заявявил възражение за прихващане със
сумата (15 565, 20 евро плюс 3 902, 52 евро), уточнено с молба от 07.10.2019 г. пред СГС
необходима за възстановяване на първоначалното състояние и отстраняване на следите от
изхабяване и износване на наетите обекти на сутерена, етаж 1 и етаж 5, дължима от ищеца
по силата на чл. 5.6. от договора от 05.05.2004г. и чл. 5.6. от договора от 25.01.2005г., за
което същият бил уведомен с писмо вх. № 01-10-05423/17.07.2014г. и впоследствие бил
съставен констативен протокол от 08.09.2014г. Ответникът оспорва твърдението на ищеца,
че с анекс № 3/25.07.2011г. към договора от 25.02.2005г. били уредени финансовите
отношения във връзка с предсрочното прекратяване на договора. Дължимата неустойка не
била опростена от наемодателя и същият следвало да я заплати.
Ответникът предявява и насрещни осъдителни искове за сумите 3 902, 52 евро –
частичен иск от целия размер от 7 805, 04 евро, неустойка за предсрочно прекратяване на
наемния договор от 25.01.2005г. в частта за етаж 4 , дължима на основание чл. 5 от
анекс № 2/22.02.2007г. към договора от 25.02.2005г. и след изменение на основание чл.214
ГПК, за сумата от 15 665, 20 евро - с правно основание чл.236, ал.1 ЗЗД наемна цена за
периода от 01.04.2014г. до 01.09.2014г. на сутеренния етаж, дължима на основание чл. 4
от анекс № 3/25.07.2011г. към наемния договор от 25.02.2005г. Претендира разноски. В
условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност за вземанията (за
вземането по договора от 25.01.2005 г., тъй като падежа им е настъпил с датата, на която е
трябвало да се погаси първата вноска по договор за кредит №72 от 24.01.2005 г.
Възражението за погасяване по давност до размера от 11158,01 лв. с молба от 02.04.2019 г. е
оставен без разглеждане с определение от 05.04.2019 г. на СРС, както и повторно с
определение от 01.10.2019 г. на СГС).
5
В срока за отговор, „Банка ДСК” ЕАД е оспорила предявените от ответника
възражение за прихващане и насрещни искове. Поддържа се, че погасяването на вноските по
кредита с наемните такива не променяло характера на валидните облигационни връзки по
договори за наем, както и характера на внесените от наемателя и подлежащи на връщане
депозити. Описаните в протокола от 08.09.2014г. вреди не били конкретни. Отделно -
дължали се на обичайно изхабяване, предвид на което наемателят нямал задължение да
заплаща обезщетение за тях. Нещо повече - в констативен протокол от 10.03.2015г.
страните изрично приспаднали задължения по договорите за наем и ответникът изрично
заявил, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не му дължи никакви суми по прекратените договори
за наем, вкл. за възстановяване на вреди по помещенията. В условията на евентуалност се
позовава на изтекла погасителна давност за вземането за възстановяване на помещенията.
Досежно вземането за неустойка се позовава на съдържанието на анекс № 3 към договора за
наем от 25.01.2005г. В условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна
давност. Оспорва и насрещния иск на ответника за вземане за наемна вноска. Твърди, че
през заявения исков период ищецът не бил ползвал имота, изрично ответникът признал
окончателното освобождаване на помещенията на 01.04.2014г. (т. 4.2. от отговора на
исковата молба), като подписването на приемо-предавателен протокол не било
задължителен реквизит на прекратяването на договора за наем, съставен бил протокол от
03.04.2014г. за състоянието на помещенията.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.08.2017г., издадена по ч.гр.дело № 46990/2017г.
СРС, ГО, 70с-в е разпоредил длъжникът „Главстройремонт“ ЕООД да заплати на кредитора
„Банка ДСК“ЕАД сумата от 20 153,85 лева, представляващ невъзстановен гаранционен
депозит по договори за наем от 05.05.2004г. и от 25.01.2015г., ведно със законната лихва за
периода от 12.07.2017г. до изплащане на вземането и 453, 08 лева разноски по делото.
Не е спорно, а и се установява от преписката по заповедното производство, че
заповедта е връчена на длъжника 18.08.2017г., като последният е възразил срещу нея на
28.08.2017г., в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. С оглед подаденото възражение заповедният съд
на основание чл. 415, т.1 ГПК с Разпореждане от 19.09.2017г. е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.
Видно е също така от представеното по делото на л. 38 съобщение на 26.09.2017г.
заповедният съд е уведомил молителя „Банка ДСК“ЕАД, че следва в срока по чл.414, ал.2
ГПК да предяви иска си за установяване на вземането си и съответно искът е бил
първоначално предявен пред Софийски районен съд на 26.10.2017год, в срока по
Чл.415,ал.4 от ГПК.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 05.05.2004г. между „Банка
ДСК“ ЕАД, от една страна като наемател, и „Мегатекс“АД като наемател бил сключен
договор за наем на обособени части- на пети етаж от административна сграда, находяща се
на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“№205, работни помещения № 501-526
6
с обща площ от 1 312, 60 кв.м. за наемна цена от 7 900 евро месечно.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.2.4 от договора, наемателят се е
задължил да заплати на наемодателя предплата в размер на наемната цена за един месец,
която сума следва да послужи като гаранция за плащане на дължими от наемателя суми по
договора за наем. Като такива съгласно чл.2.5 следва да се считат текущите разходи за
ползване на помещенията, вкл., но не само за отопление, вода, електричество и др.;
разходите за осветление, почистване и др. подобни свързани с общите части на сградата и за
текущ ремонт на помещенията или инсталациите.
Уговорено е между страните, че платената сума се прихваща за сметка на последния
дължим наем. Не е спорно, а и се установява, че като наемател по договора от 05.05.2004г.
на 14.05.2004г. ищецът е заплатил на „Мегатекс“АД сума в раземр на 18 541,26 лева с ДДС,
представляваща левовавата равностойност на 7 900 евро.
Съгласно чл.3.2 договорът е със срок на действие от три години.
Не е спорно, а и се установява, че във връзка с настъпила промяна на правото на
собственост на имота на 10.09.2004г. е сключен анекс към договора за наем, по силата на
който ответникът „Главстройремонт“ЕООД е заместил „Мегатекс“АД като наемодател по
договора за наем, като е придобил всички права и поел всички задължения, в.т.ч. и
задължението за връщането на платеното от наемателя като гаранционен депозит при
прекратяването на договора за наем.
Не е спорно, а и се установява, че впоследствие действието на договора за наем е
продължавано многократно с подписването на анекси между страните.
Съгласно чл.8, ал.1 договорът за наем може да бъде прекратен в следните случаи: с
изтичане срока на договора; по взаимно съгласие на страните изразено писмено; с
двумесечно писмено предизвестие от всяка от страните до другата /наемодател и наемател-
т.3 и т.4/ и с едностранно изявление на всяка от страните при откриване на производство за
обявяване в несъстоятелност или ликвидация на другата страна.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото и прието като
доказателство Споразумение № 4/20.06.2012г., сключено между „Банка ДСК“ЕАД и
„Главстройремонт“ЕООД, страните са се съгласили да продължат действието на договора за
наем от 05.05.2004г. за пети етаж до 25.01.2018г. Съгласно т.2 от споразумението е
предвидено, че при прекратяването на договора по чл.8, ал.1, т.3 и т.4 страната, която е
прекратила договора не дължи неустойка на другата страна.
Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет
като доказателство Договор за кредит № 39/10.09.2004г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД
като кредитор и „Главстройремонт“ЕООД като кредитополучател, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 215 000 евро за
финансиране закупуването на недвижим имот, представляващ пети етаж от
администраттивна сграда, находяща се в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№205.
7
Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл. 15, б.“н“ от договора за кредит
страните са се съгласили да се сключи тристранно споразумение между
„Главстройремонт“ЕООД, „Мегатекс“АД и „Банка ДСК“ЕАД към договора за наем от
05.05.2004г., сключен между „Мегатекс“АД и „Банка ДСК“ЕАД, който следва да влезе в
сила след прехвърляне на собствеността върху имота и в който да се отбележи промяната на
собственика и да се договори, че наемната цена по договора се превежда всяко 25 число на
месеца по сметка № ********* на „Главстройремонт“ЕООД в „Банка ДСК“ЕАД за
погасяване на дължимите вноски по кредита.
Между страните не е спорно, а и се установява, че на 25.01.2005г. е бил сключен друг
договор между банката като наемател и „Главстройремонт“ЕООД като наемодател на други
обособени части от същата административна сграда, както следва : част от първи етаж с
площ от 42св.м; сутерен с обща площ от 337 кв.м.; четвърти етаж с обща площ от
747,70кв.м; девети етаж с обща площ от 200,70кв.м.
Първоначалният срок на договора е бил три години, който срок няма спор, а и се
установява, че е бил продължаван до 25.01.2013г. съгласно Анекс №2/22.02.2007г. и до
25.01.2018г. със Споразумение №4/20.06.2012г.- по отношение на сутереннните помещения
и част от първи етаж.
Страните са договорили месечен наем в размер на 7 690 евро.
Няма спор, а и се установява, че съгласно чл.2.4 от договора, наемателят се е съгласил
да заплаща на наемодателя предплата в размер на наемната цена за един месец, както и че
на 25.03.2005г. между страните е бил подписан анекс към договора, съгласно който
платената като предплата сума се прихваща за сметка на наема за последния месец от
действието на договора. Няма спор, а и се установява, че на 25.03.2005г. банката е платила
на „Главстройремонт“ЕООД сума в размер на 18 048,40 лева, представляваща левовата
равностойност на 7 690 евро.
Не е спорно също така, а и се установява от текста на чл.2.2 от договора за наем,
както и от т.2 от цитирания по-горе Анекс №1, че наемодателят е дал изричното си съгасие
наемната цена, която ще получава от наемателя за ползването на предоставения имот да
служи за погасяване на вноските по Договор за кредит от 25.01.2005г. За целта страните се
се съгласили плащането на наема да става по ескроу сметка № ********** открита в „Банка
ДСК“ЕАД, за която няма спор, че е предназначена за обслужване на договора за банков
кредит.
Съгласно чл.8.1 договорът за наем може да бъде прекратен в следните случаи : с
изтичане срока на договора; по взаимно съгласие на страните изразено писмено; с
двумесечно писмено предизвестие от всяка от страните до другата /наемодател и наемател-
т.3 и т.4/ и с едностранно изявление на всяка от страните при откриване на производство за
обявяване в несъстоятелност или ликвидация на другата страна.
Съгласно чл.8.2 при прекратяване на договора по инициатива на наемодателя
последният дължи заплащане на наемателя на неустойка в размер на 6 месечни наема.
8
Съгласно чл.8.3 при прекратяване на договора наемателят се задължава да освободи
помещенията и да предаде владението им на наемателя в 10 дневен срок след
прекратяването на договора. При освобождаването на имота страните съставят и подписват
приемо-предавателен протокол за състоянието в което се намират помещенията и
инсталациите.
Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет
като доказателство Договор за кредит №72/25.01.2005г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД
като кредитор и „Главстройремонт“ЕООД като кредитополучател, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 275 000 евро за
финансиране закупуването на недвижим имот, представляващ сутерен, първи, четвърти и
девети етаж от административна сграда, находяща се в гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“№205.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл. 5 и чл. 15, б. р от договора за кредит
страните са се съгласили кредитът да се издължава по погасителен план на 35 месечни
вноски/до 25.01.2008г./ чрез прихващане на дължимите наемни вноски по договор за
наемане на четвърти, пети, девети етаж и сутерен от административна сграда, находяща се в
гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№205.
Между страните не е спорно, а и се установява, че на 25.07.2011г. са сключили Анекс
№3 към договора от 25.01.2005г., съгласно който считано от 12.04.2011г. договорът за наем
се счита за предсрочно прекратен по отношение на четвъртия етаж от сградата.
Не е спорно също така, че по отношение на деветия етаж от сградата процесният
договор за наем е прекратен въз основа на отправено от наемателя до наемодателя
едностранно предизвестие от 04.08.2011г., както и че след прекратяването на договора в
частта относно деветия етаж страните са подписали приемо-предавателен протокол от
13.08.2012г., съгласно който са потвърдили освобождаването на частта от наетия имот,
както и че състоянието на освободените помещения е сравнително добро и наемодателят
няма претенции за възстановяване на нанесени вреди на имота при освобождаването му.
С едностранно писмено предизвестие, отправено от Банка ДСК до
„Главстройремонт“ЕООД на 22.01.2013г., че банката е заявила намерението си да прекрати
договора за наем от 25.01.2005г. по отношение и на останалата част от имота- сутерен и
обособена част от първия етаж, както и да прекрати договора за наем от 05.05.2004г. по
отошение на петия етаж. Не е спорно между страните, че след изтичането на 6 месечното
предизвестие банката е продължила да ползва наетите помещения и да заплаща дължимата
по всеки от двата договори наемна цена на което ползване наемодателят не се е
противопоставял.
Не е спорно между страните , а и се установява, че на 28.02.2014г. банката е
отправила ново 1 месечно предизвестие за прекратяването и на двата договора за наем от
25.01.2005г. и от 05.05.2004г., считано от 31.03.2014г.
Видно от представения по делото и приет като доказателство двустранен констативен
9
протокол от 08.09.2014г. са описани вредите, които са нанесени на освободените от банката
помещения и които наемодателят е претендирал да му бъдат възстановени.
Във връзка с прекратяване на договорите за наем, наемодателят е отправил изявление
до банката за начина на заплащане на дължимите суми по договорите за наем за последния
месец от срока на действие на двата договора за наем- м. март 2014г.
По делото е представено и прието като доказателство писмено изявление на
управителя на ответното дружество г-н Н. З./ на л.244-245/, с което последният е заявил
признание, че на 02.04.2014г. е получил обратно от представители на наемателя ключовете
от наетите помещения, което е сторил независимо от това, че помещенията не са му били
предадени в състоянието в което той е претендирал да се намират.
По делото е представен и е приет като писмено доказателство Констативен протокол
от 10.03.2015г. съставен между представителя на наемодателя/изписан в документа като
„Главстрийремонт“ЕООД/ г-н Н. З. и представителите на „Банка ДСК“ЕАД А. А.- началник
Управление Логистика и М. Ш.- директор Администрация. Съгласно протокола двете
страните са се съгласили да се сподпише споразумение, с което след приспадане от двете
страни на крайната сума с ДДС, която „Главстройремонт“ЕООД дължи на Банка ДСК по
взаимоотношенията по договорите за наем за административната сграда на бул.“Александър
Стамболийски“№205 е прието между страните да възлиза на 20 153,85 лева. Наред с горното
страните са уговорили погасителен план за издължаване на сумата до м. декември 2015г.,
както и са се съгласили да нямат други искания, претенции и спорове по взаимоотношенията
по договорите за наем след изплащането на сумата.
Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните в производството пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Е. Ц. се
установява, че необходимите ремонтно –възстановителни работи за възстановяване на имота
за състоянието отговорящо на ползването съгласно приетото от тях в констативния протокол
от 08.09.2014г. следва да възлизат на сумата от 28 847 лева.
От показанията на свидетеля М. Ш., разпитан в производството пред първата
инстанция, се установява, че свидетелят е работил в „Банка ДСК“ЕАД през процесния
период на длъжност директор на Дирекция „Администрация“ и в това си качество се е
занимавал и с поддръжката на наетите помещения по договора с „Главстройремонт“ЕООД
по повод административната сграда на бул.“Александър Стамболийски“№205.
При разпита на свидетеля му е предявен констативния протокол от 10.03.2015г., при
което той е заявил, че този протокол е съставен от него със съгласието на г-н З. като
представител на „Главстройремонт“ЕООД и на А. А. като представител на „Банка
ДСК“ЕАД като поводът за това е уреждане на имуществените отношения между страните
във връзка с прекратяването на двата договора за наем. Тъй като банката имала да взима
пари за два депозита по прекратените два договора, а те пък имали насрещни претенциии
относно състоянието в което им се връщат помещенията и че това изисквало от тяхна страна
допълнителни разходи за ремонти, след проведени преговори стигнали до общо съгласие, че
10
от 36 хил. лева, които „Главстройремонт“ЕООД дължал за два депозита, около 16 хил. лева
се съгласили да ги разсрочат във времето. Свидетелят уточнява, че срещата се е провела в
централния офис на банката на ул.“Московска“, той и г-н З. се споразумяли относно
съществените условия на споразумението, след което то било написано на компютъра на
свидетеля и подписано от представителите и на двете страни.
Разпитан свидетелят А. А. е заявил, че в качеството му на началник на управление
„Логистика“ в Банка ДСК е участвал в съставянето и подписването на констативния
протокол от 10.03.2015г. Показанията на този свидетел се припокрива в общи линии с
казаното от свидетеля Ш., като само допълва, че до подписването на протокола се е стигнало
след проведени доста преговори и разговори относно освобождаването на наетите
помещения като с подписването му целта на страните е била да се уреди прекратяването на
техните наемни отношения.
В производството пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба, насрещната искова моба и в устните състезания, на които в обжалваното
решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Неоснователни са на първо място доводите на въззивника за недопустимостта на
постановения съдебен акт, както и че исковата молба е предявена от лице без надлежна
процесуална представителна власт по отношение на „Банка ДСК“ЕАД.
Както заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и исковата молба за
установяване съществуването на вземането по Заповед за изпълнение, издадена по реда на
чл. 410 ГПК от СРС по ч.гр.дело № 46990/2017г. са подадени от юрисконсулт К. К.,
надлежно упълномощена от законните представители на банката в качеството им на
изпълнителни директори на „Банка ДСК“ЕАД и именно в това й качество тя е
осъществвявала процесуално представителство на банката в хода на производството пред
първоинстанционния съд, а също така и в това й качество в производството и пред
въззивната инстанция. Отделно от това в хода на производството пред първата инстанция
този процесуален въпрос никога не е бил повдиган, а и в самата въззивна жалба не са
изложени никакви конкретни доводи и аргументи в подкрепа на тези твърдения на
въззивника. Ето защо и заявеното общо оспорване на пълномощията на процесуалните
представители на ищеца да инициират производство- заповедно и исково по чл.422 ГПК
останаха недоказани, оттам и твърденията за недопустимост на постановеното
първоинстанционно решение.
11
Неоснователни са и твърденията за неправилност и необоснованост на съдебното
решение поради следните съображения :
Правилни и обосновани са на първо място изводите на първостепенния съд, че при
тълкуване клаузите на сключените процесни договори за наем са налице възникнали наемни
правоотношения и спрямо договорите следва да са приложими правилата на чл.236 и сл. от
ЗЗД. Уговореният от страните начин на плащане на наемната цена – по посочена банкова
сметка открита в „Банка ДСК“ЕАД, както и че същата ще служи за обслужване кредитните
задължения на наемодателя по сключен между същите страни договор за кредит не променя
характера на правоотношението по повод ползването на недвижимите имоти като такова по
договор за наем. В случая се сключени договори за кредит, съгласно условията им
кредитодателят може да събира служебно на падежа средствата от разплащателна сметка на
кредитополучателя, а договорите са обезпечени и с реални обезпечения. Настоящият
съдебен състав, също както и първоинстанционният съд намира, че възникването и
съществуването на наемните правоотношения са напълно независими от договора за кредит
и произвеждат своето действие, при уговорените в тях условия и срокове.
При това положение въззивният съд намира за установено от събраните по делото
писмени доказателства възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което е отдадено ползването на процесните недвижим имоти,
намиращи се в административната сграда собственост на ответното дружество. Безспорно се
установи по делото, че между страните е бил сключен договор за наем с краен срок, размера
и начина на плащане на наемната цена, който ги обвързва както и ползването на имота,
поради което за ответника възниква задължение да заплати определена наемна цена – чл.228
ЗЗД. По силата на сключените договори ищецът-наемател, при сключването им е
предплатил на наемодателя депозит в размер на един месечен наем, който служи като
гаранция за плащане от страна на наемателя на разходите за ползване на помещенията и,
или общите части на сградата и текущ ремонт на помещенията и инсталациите (чл.2.5.) като
е уговорено, че същите се прихващат за сметка на наема за последния месец за ползването
на имота. Установява се също така от доказателствата по делото прекратяването на
договорните отношения между страните по отношение на наетите помещения, което е
ставало последователно по следния начин : за четвърти етаж от административната сграда
договорът за наем е прекратен по силата на подписан от страните анекс №3/25.07.2011г.,
считано от 12.04.2011г.; за помещенията на 9 етаж от същата сграда договорът е частично
прекратен с предизвестие на наемателя считано от 4.08.2011г. и за които няма спор, че са
предадени обратно на наемодателя; за останалите наети помещения намиращи се на
сутерена, първи етаж и пети етаж от същата сграда наемните отношения са били
окончателно прекратени от наемателя упражнявайки предвидената и в двата договора
възможност да стори това чрез предявяване на едномесечно писмено предизвестие от страна
на наемателя. Следователно с оглед прекратяване на наемните отношения между страните е
възникнало за наемателя правото да иска връщането на заплатения авансово съгласно чл.2.4
от договорите едномесечен наем, чието предназначение е да служи като гаранция за
12
плащане на дължими от наемателя суми по договора за наем, както и разходите, които са
упоменати в чл.2.5, общото между които е че имат характера на текущи разходи за
ползването на помещението, вкл. и такива за естествено похабавяне на имота вследствие на
упражненото ползване.
Именно с оглед на настъпилото прекратяване на договорните правоотношения,
между страните е съставен констативния протокол от 08.09.2014г., в който са описани
вредите, които са нанесени на освободените от банката помещения и които наемодателят е
претендирал да му бъдат възстановени, както и констативният протокол от 10.03.2015г., в
който са окончателно уредени имуществените отношения между наемателя и наемодателя
по повод констатираните с предишния протокол разходи, които внесения депозит
обезпечава. След подписването на констативния протокол от 10.03.2015 г. остатъка от
внесените депозити, който ответникът е признал да дължи на Банката са в размера на
претендираната исковата сума.
Неоснователен е заявеният от въззивника в жалбата довод за допуснати от съда
нарушения на съдпроизводствените правила при кредитиране и ценене на доказателствената
стойност на представения от ищеца констативен протокол от 10.03.2015г., с който се твърди
ответникът да е признал съществуването на задълженията предмет на делото, както и
поради неизключването му от доказателствения материал по делото.
Констативният протокол от 10.03.2015г. представлява частен свидетелстващ
документ, който отразява постигнатото между страните съгласие относно това, че след
извършени приспадания на насрещни задължения по повод прекратяването на процесните
два договора за наем, въззивникът „Главстройремонт“ЕООД дължи на въззиваемия сума в
размер на 20 153,85 лева, която същевременно представлява и търсената от ищеца сума. В
това му качество този документ освен другото съдържа и извънсъдебно признание на
въззивника относно съдържащите се в него факти и тъй като с това удостоверява неизгодни
за издателя факти се ползва с материална доказателствена сила и поради това има висока
доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Със същия
документ въззивникът ответник е признал наличието на съществуващо парично задължение
към въззиваемия произтичащо от прекратените договори за наем да върне заплатения от
наемателя депозит в размер съответстващ на този след приспадане на насрещни задължения
на наемателя и при условията на уговорения от страните в споразумението погасителен
план. Така представеният от ищеца Банка ДСК констативен протокол от 10.03.2015г. не е
бил оспорен от ответника по реда на чл.193, ал.1 от ГПК по отношение авторството на
издателя, а единствено е заявено общо оспорване на верността му в смисъл, че отразеното в
протокола не отговоря на действителността, както и че ответникът никога не е давал
съгласие то си в отразения в протокола смисъл. Изрично в молбата му от 02.04.2019г., както
и в първото съдебно заседание от 5.04.2019г. след уточняващи по доклада въпроси,
процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва авторството на
документа, както и че подписът не е на Н. З., а че от документа не ставало ясно от една
страна каква е връзката му с процесните договорни отношения, както и от друга липсата на
13
индивидуализация на ответника с посочване на ЕИК, седалище и адрес на управление и пр.
индивидуализиращи признаци. Позовал се и на грешка в изписването на наименованието на
ответника като „Главстрийремонт“ ЕООД вместо вярното „Главстройремонт“ЕООД.
Предвид това уточнение настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд не е допуснал сочените от жалбоподателя процесуални нарушения по начина на
разпределение на доказателствената тежест и за неприложение на санкционната разпоредба
на чл.183 ГПК. След като ответникът изрично е заявил, че не оспорва автентичността на
документа, а само верността му, то по повод откритото производство по чл.193, ал.1 ГПК
правилно първостепенният съд, съгл. ал.3, изречение първо, е разпределил тежестта за
доказване неистинността на документа върху страната, която го е оспорила, т.е на
ответника. Документът представлява частен свидетелстващ документ, който носи подписа
на Н. З., като управител на ответното дружество и който подпис не се оспорва от него,
поради което и не попадаме в хипотезата на чл. 193, ал.3, изр. второ при която тежестта за
доказване ще бъде на страната, която го е представила, т.е на ищеца.
Поради горната причина не са допуснати и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при отказа му да приложи
санкционната последица на чл.183 ГПК по повод непредставянето от ищеца на оригинала на
оспорения документ. След като ответникът не е оспорил нито авторството, нито се твърди
от него на наличието на някаква интелектуална поправка в съдържанието на съставения
документ, чрез който да се променя съдържанието и действителната воля на страните, а само
е заявил общо оспорване за верността на този документ в смисъл че такова споразумение
между страните никога не е било постигнато, то и представянето на оригинала по повод и
за нуждите на на прозиводството по чл.193, ал.1 от ГПК няма да има същественото и
самостоятелно значение, което му придава разпоредбата на чл.183 ГПК след като страната
която се позовава на този думент е ангажирала доказателства в подкрепа на неговата
вярност, какъвто случай е именно и настоящият.
Видно е от показанията на разпитаните по делото свидетели, че се потвърждава както
поводът по който е съставен оспорения констативен протокол от 10.03.2015г.- за уреждане
на спорните отношения му страните по повод предприетото от ответника окончателно
прекратяване на наемните отношения за помещенията намиращи се в административната
сграда на бул.“Александър Стамболийски“№205 чрез извършване на взаимно прихващане с
насрещни задължения на наемателя и наемодателя, така и обстоятелствата при които е бил
съставен този документ. Установява се, че документът е съставен съвместно от свидетел М.
Ш. с управителя на ответното дружество Н. З. при постигнато от последния пълно съгласие
с всички съществени условия на споразумението, като след подписването му от страна на
ответника то е било представено за подпис на другия свидетел А. А., който е представлявал
банката в това съглашение.
В подкрепа на извода за недоказаността на предприетото оспорване следва да се
счита и процесуалното поведение на управителя на ответното дружество, който в
качеството му на законен представител на „Главстройремонт“ЕООД е бил задължен на
14
основание чл.176, ал.1 ГПК да се яви и да даде обяснения относно начина на съставяне на
констативния протокол, както и в какво точно качество е бил подписан от него. Въпросите
до закония представител на ответното дружество са му били редовно съобщени и след като
същият не се е явил да отговори, правилно първоинстанционният съд е приел за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила, а именно че констативният
протокол от 10.03.2015г. е подписан от Н. З. именно в качеството му на управител на
ответното дружество „Главстройремонт“ ЕООД с цел уреждане на отношенията между
Банка ДСК и Главстройремонт по отношение на прекратените два договора за наем.
Действително в текста на съдържанието на документа на едно място грешно е
изписано наименованието на ответника като „Главстрийремонт“ вместо „Главстройремонт“
ЕООД, но тъй като в останалата част от документа е изписано и правилното му
наименование, вкл. и в в частта в която е отбелязано, че протоколът е подписан от Н. З.,
като управител на „Главстройремонт“ ЕООД, то от това става ясно, че страна по него е едно
и също лице и това е именно ответникът.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че при прекратяването на договорите за наем наемодателят е бил длъжен да
върне обратно гаранционния депозит на наемателя в установения с двустранно подписания
констативен протокол от 10.03.2015г., поради което и предявеният главен иск правилно е
бил приет за доказан и основателен от първоинстанционния съд.
Неоснователни са и релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
необсъждане и неразглеждане на предявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Това възражение е от категорията на правопогасяващите и поради това
съобразно действащия процесуален закон е следвало да бъде заявено най-късно с отговора
на исковата молба- чл. 131, ал.2 т.5 и чл.367,ал.2, т.5 ГПК, след което възможността да се
предяви отново се преклудира- чл.133 и чл. 370 ГПК. В настоящия случай възражението за
давност е заявено за пръв път от ответника с молбата от 02.04.2009г. след срока за отговор
на исковата молба, като не се сочат доказателства, а не и не се твърди това да е станало по
причина на особени непридвидени обстоятелства, които да са попречили на ответника да
заяви своевременно това свое основно правопогасяващо възражение срещу иска. Дори и да
се приеме, че съдът е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в това, че делото не е
било разглеждано по реда на Глава 32 ГПК за разглеждане на търговски спорове, това
нарушение не е довело до лишаване на ответника от възможността да упражни определени
свои процесуални правила, тъй като срокът за предявяването на това възражение и в двата
случая- по общия ред и по специалния ред за разглеждане на търговски спорове е един и
същ- със срока за отговор на исковата молба. Същевременно не се твърди от жалбоподателя
вследствие разглеждането на спора по общия ред той да е бил лишен от възможността да
упражни други свои процесуални права освен тези отнасящи се до предявяването на вече
преклудираното възражение за изтекла погасителна дсавност, които той да е могъл да
упражни в хода на двойната размяна на книжа по реда на чл.367 и следв. от ГПК. Поради
15
това и въззивният съд намира, че такова нарушение на съдопроизводствените правила не
води автоматично до самостоятелен извод за неправилност на постановения съдебен акт,
след като ответникът във въззивната жалба не се е позовал на тези нарушения и е могъл да
упражни за пръв път пред въззивния съд процесуалните си права, които твърди, че е бил
лишен да упражни своевременно, респ. по реда на чл.266, ал.3 от ГПК да поиска
представянето на тези доказателства за събирането на които е бил лишен вследствие на
допуснатите от съда процесуални нарушения. Предвид така изложените съображения и този
довод на жалбоподателя за неправилност на съдебното решение се явява неоснователен.
По предявените от ответника насрещни осъдителни искове с правно основание чл.92
ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване на наемния договор от 25.01.2005г. в частта за
етаж 4, дължима на основание чл. 5 от анекс № 2/22.02.2007г. към договора от 25.02.2005г.,
както и за обезщетение за ползването съгл. чл.236 ГПК дължимо за периода от 01.04.2014г.
до 01.09.2014г. въззивният съд намира следното :
Искът за неустойка е неоснователен тъй като както се посочи по-горе наемното
правоотношение за 4 етаж е било прекратено по взаимно съгласие на страните с
подписването на анекс №3/25.07.2011г., считано от 12.04.2011г. След като договорът за наем
е бил частично прекратен по взаимно съгласие на страните, а е не по инициатива на
наемателя, то и последният няма как да дължи предвидената в чл.5 от Анекс №3/22.03.2007г.
компенсаторна неустойка за иначе правомерното прекратяване, доколкото изрично е
предвидено като възможност в договора, предсрочно прекратяване на договора за наем
преди изтичането на уговорения срок. Предвид изложеното предявеният насрещен иск
правилно е бил отхъврлен от първоинстанционния съд като неоснователен.
Неоснователен е и предявеният насрещен иск с правно основание чл.236, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи по-горе договорите за наем по отношение на помещенията намиращи в
сутерена, първи и пети етаж са били прекратени на 31.03.2014г. и считано от тази дата
следва да се счита, че съществуващото между страните наемно правоотношение
окончателно е било прекратено.След тази дата наемателят дължи връщането на наетия имот,
а ако той не стори това и продължи да го ползва въпреки противопоставянето на
наемодателя той дължи на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД обезщетение за ползването на
вещта, което го прави това вече не в качеството си на наемател, а без всякакво правно
основание – неправомерно.
В настоящия случай с разпоредбите на чл.8.3 от процесните договори за наем
страните изрично са предвидили, че при прекратяването на договора наемателят се
задължава да освободи помещенията и да предаде владението им на наемателя в 10 дневен
срок след прекратяването на договора, като при освобождаването на имота страните
съставят и подписват приемо-предавателен протокол за състоянието в което се намират
помещенията и инсталациите.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство писмено изявление
на управителя на ответното дружество г-н Н. З./ на л.244-245/, неоспорено от ищеца по
насрещния иск, че управителят е заявил изрично признание, че на 02.04.2014г. е получил
16
обратно от представители на наемателя ключовете от наетите помещения, като изрично е
упоменато, че е сторил това независимо от обстоятелството, че помещенията не са му били
предадени в състоянието в което той е претендирал да се намират. Съдът намира, че това
изявление на представителя на ответника съдържа изрично признание, че помещенията са
окончателно освободени на 01.04.2014г. от служители на банката, доколкото предаването на
ключовете от помещенията на наемодателя представлява несъмнено доказателство за
предаването обратно на фактическата власт от наемателя на наемодателя. Обстоятелството,
че действително не е бил съставен предвидения в чл.8.3 от договора двустранен констативен
протокол за състоянието на имота не може да обоснове отговорността на наемателя за
ползването на имота тъй като съгласие по съставянето на такъв протокол може и никога да
не бъде постигнато между наемателя и наемодателя. Съставянето на този протокол може да
бъде значимо единствено към правото на наемателя да иска освобождаването и връщането
на авансово внесения депозит с оглед констатираното в този протокол похабавяне, респ.
увреждане на помещенията на наемодателя, но не и за фактическия състав на
обезщетението за ползване по чл.236, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното предявеният насрещен
иск с правно основание чл.236, ал.1 от ЗЗД правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд като неоснователен.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателност на предявените
главни искове в уважените от първостепенния съд размери, както и за неоснователността на
предявените от ответника насрещни искове, поради което и поради съвпадение в крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба на „Главстройремонт“ЕООД– оставена без уважение като неоснователна.
На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 261361 от 30.09.2021г., постановено по търг. дело
№ 1204/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав.
ОСЪЖДА „Главстройремонт“ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София,
ул.“Бяло поле“№1, чрез адв. Д.Е. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“№15, ет.2 сумата 150 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
17
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18