№ 100
гр. Благоевград, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601426 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Н., в качеството му на защитник на подсъдимия Ж. К. Ш., с ЕГН-
**********, от с.К., и е за проверка на не влязлата в сила присъда № 17 от
31.05.2024 год., постановена по нохд № 478/2021 год. по описа на РС С..
С цитираната присъда, подсъдимия Ж. Ш. е признат за виновен, в това, че на
****г., около 15.30 часа, в землището на село З., община С., поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - “ловуване” - като участник в групов лов на едър дивеч
/дива свиня/ е нарушил разпоредбите на чл.59, ал.1 от от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ -
"Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица
и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата им"/, т.5 от Инструкция за безопасност при бораването с ловно
оръжие и боеприпаси по време на ловните излети - „Забранява се: Стрелба по
шум или неясно видима цел“, чл.8, т.1 от Указания за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ на
21.11.2014г. - „Забранява се : Стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по
такава, която може да предизвика злополука“ - като стрелял с огнестрелно
1
оръжие - ловна пушка /тип надцевка/, 12-ти калибър, №48241, модел „SUPER
BRACK“ от неустановена марка, негова собственост по шум и неясно видима
цел, без да се е убедил, че в посоката на стрелбата няма човек и е прострелял
със сачми К. Л. Н. от село П., община С., като му е причинил е****, опасно за
живота, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1 НК, във вр. с чл.54, ал.1
от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година, изпълнението на което, на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил за
срок от четири години. С атакуваната присъда, РС С., на основание чл. 160 от
НК, вр. с чл.134, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е лишил
подсъдимия Ж. Ш., от право да упражнява опредЕ. дейност - право на лов, по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЛОД, за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С присъдата, решаващия съд е решил и въпроса с веществените доказателства,
като е постановил- ловна пушка /тип надцевка/, 12-ти калибър, №48241, модел
„SUPER BRACK“ от неустановена марка, пет броя патрони 12 калибър,
предадени от Ж. К. Ш., ЕГН********** и находящи се на съхранение в служба
"КОС" при РУ С., да се върнат на подсъдимия, след изтичане на наложеното
наказание „лишаване от право на лов“; ловен полуавтомат марка „Чърчил“,
кал.12, №********** и 5 бр. ловни патрони кал.12, зелено връхно яке, кафяв
полар, син суитчър, червена къса фланелка, зелен панталон и тъмни обувки-
собственост на К. Л. Н., ЕГН********** да се върнат на частния обвинител и
граждански ищец К. Л. Н., ЕГН********** след влизане на присъдата в сила;
6 /шест/ броя празни гилзи, 1 /един/ брой сачма и шишенце с 5 /пет/ броя
сачми да се унищожат след влизане на присъдата в сила; членска карта с
№118811, билет за лов с №045170 и пет броя талони за лов на Ж. К. Ш.,
приложени в плик на л.5 от том 1 на ДП, да се предадат на НЛРС; два броя СД
с медицинска информация за К. Л. Н., намиращи се в плик на стр. №185 от том
1 от ДП и два броя СД с медицинска информация за К. Л. Н., намиращи се в
пликове на стр.155 и стр.156 от том 1 на съдебното производство да се върнат
на частния обвинител и граждански ищец К. Л. Н. след влизане на присъдата в
сила.
С присъдата, предмет на въззивна проверка, РС е осъдил подсъдимия Ж. Ш.
да заплати на гражданския ищец К. Л. Н. от село П., ЕГН********** сумата
от 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 134, ал.1, т.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на увреждането-
****г. до окончателното им изплащане на сумата, както и сумата от 1990.00 /
хиляда деветстотин и деветдесет/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от деянието по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази суми, считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане, като отхвърля граждански иск за причинени
имуществени вреди в останалата част до претендирания размер от 5950.00
/пет хиляди деветстотин и петдесет/ лева като недоказан. Подсъдимия е
осъден да заплати на пострадалия Н. и сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, представляващи възнаграждение за ангажирания от частния обвинител и
граждански ищец Н. повереник, както и да заплати по сметка на съда
2
държавна такса върху уважените граждански искове от 2 079.60лв., разноски,
сторени от съда - съответно 845.06лв, както и такива сторени от ОД на МВР
Благоевград сторените по делото разноски от 1007.01.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия Ш., който чрез
защитника си е депозирал в срока за обжалване бланкетна въззивна жалба, в
която се твърди, че атакуваната присъда е постановена при нарушение и на
материалния и на процесуалния закон, както и е явно несправедлива, както в
наказателната, така и в гражданската й част. Прави се искане подсъдимия да
бъде оправдан или наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК,
както и да се намали размера на уважения граждански иск. След изготвяне на
мотивите от районния съд към атакуваната присъда, адв.Н. е допълнил
доводите на въззивната си жалба, като е посочил в допълнението към нея, че
неправилността на присъдата се изразява в това, че подсъдимия не е стрелял
два пъти, а само веднъж, а откритите сачми са изстреляни от различни
патрони. Твърди се, че Ш. не е причинил черетно-мозъчна травма на Н., като
не е анализирано и обстоятелството, че от доказателствата по делото се
установява, че на лов освен подсъдимия са били и още други ловци. Относно
твърдението за несправедливост на атакуваната присъда, защитникът намира,
че не е отчетено при определяне на наказанието в достатъчна степен
съпричиняването от пострадалия на престъпния резултат. Поддържат се
исканията, направени с първоначално депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явява и подсъдимия Ш. и неговия
защитник. Поддържат жалбата, както и доводите, изложени в допълнението на
същата, както и исканията. Защитата твърди в пледоярията си, че решаващия
съд не е изяснил правилно фактическата обстановка, сочейки, че подсъдимия
е стрелял два пъти, докато от доказателствата се изяснява, че изстрела е един,
като е установено, че патрона е бил с оловни сачми, а екстрахираните от
черепа на пострадалия сачми са феромагнитни. Твърди също така, че от
заключението на съдебно-балистичната експертиза се установява, че
изстрелите са два различни , с различни патрона. Защитникът намира, че
присъдата се базира на много вероятности и предположения, а не върху
доказателства, събрани по делото. Относно съпричиняването на престъпния
резултат от пострадалия е категоричен, че това е установено по несъмнен
начин по делото, но не е оценено в достатъчна степен от решаващия съд.
В право на лична защита , подсъдимия поддържа казаното от защитника си,
като е категоричен, че е стрелял само веднъж с патрон с 13 /0, с оловни сачми
и изобщо е нямал патрони, които да са с феромагнитни сачми. В право на
последна дума моли да бъде оправдан.
Прокурорът намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, а
наложеното наказание- справедливо. Твърди, че на всички възражения на
защитата е отговорил и районният съд в мотивите си, поради което пледира
въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди атакуваната
присъда.
Частният обвинител и граждански ищец- К. Недялков се явява лично и с
повереника си- адв.П.. Оспорват жалбата на подсъдимия, като считат, че
3
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като е постановена
след верен доказателствен анализ, като намира, че и определеното наказание е
справедливо. Счита, че присъдата следва да се потвърди изцяло и в
гражданската й част, тъй като размера на присъденото обезщетение е
съобразен с характера на телесното увреждане на Н..
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Районният съд е изяснил една вярна фактология по делото, тъй като същата се
базира на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения
процесуален ред, която се споделя и от настоящата инстанция и е следната:
Подсъдимия по делото- Ж. К. Ш., с ЕГН**********, живее в в село К.,
община С. Той е трудово ангажиран, не е осъждан /реабилитиран на основание
чл.86 от НК/, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Същият е и
правоспособен ловец, притежаващ разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие, членска карта №А 118 811, издадена от ЛРД
„Сокол 1912“ С.. Към 2018г. Ш. е бил член на ловно рибарска дружинка „К.“,
като му е издаден ловен билет №281 167 от ДГС „К.“. Подсъдимия Ш.
притежава огнестрелно оръжие - ловна пушка тип надцевка, 12-ти кал.,
№48241, модел „SUPER BRACK“ , неустановена марка.
Частния обвинител и граждански ищец К. Н. е от с.П., община С. и към 2018
год. поддържал приятелски отношения с подсъдимия. Н. също бил член на
ловно рибарска дружинка/ЛРД/ „К.“, като неведнъж двамата- Ш. и Н. ходили
заедно на лов, като членове на посочената ЛРД били също и свидетелите А.К.,
Г.К., С.Б., Д.Б., И.Щ., А.И., С.Д., Н.З., И.Д.. На 20.12.2018г. ТП „ДГС К.“ и
ЛРД „Сокол 1920“ гр. С. издали разрешително за групов лов №6038837 /том.1
л.23/, с което разрешавали на ****г. в ловностопански район К., ловище „О.“,
местност „О.“ да се проведе групов лов с цел отстрелване на дива свиня, като
в списъка с лица, включени в издадения от свидетеля В.С., ловен билет били
посочени и подсъдимия Ш. и пострадалия Н., както и посочените свидетели.
Като отговорник за лова бил определен свидетеля Н.З., който, видно от
приложената на т.1 л.25 от ДП декларация, инструктирал участниците в лова,
като в т.3 ловците били инструктирани и за правилата за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие. Видно от подписите в декларацията, всички се запознали
с инструкцията за безопасност, вкл. подсъдим и пострадал.
На ****г. дружинката се събрала в центъра на село К., където бил извършен
посочения инструктаж, след което членовете на ловната дружинка се
отправили към местността „О.“, попадаща в ловностопанския район на село
К., в землището на село З., община С.- мястото, за което бил издадено
разрешителното за групов лов. На място Н.З. направил разпределил отделните
участници в лова- кои да са на пусия и мястото, на което да застанат и кои като
гоначи. Сутринта ловците провели една гонка, като не успяли да отстрелят
диво прасе. Решили, че ще проведат втора такава - след 13.00 часа на ****г. За
втората гонка провели ново разпределение на ролите на участниците в лова,
4
като решили и да се преместят в местността „С.“. Първоначално подсъдимия
Ш., Н. и свидетеля Д.Б. били разположени на една линия, като на най-
високата точка бил Б., след него бил Ш. и Н.. След това, подсъдимия дал знак
на пострадалия Н. да си разменят местата, като Ш. застанал в най- ниската
точка, а Н. отишъл на мястото, което преди това заемал Ш.. В даден момент,
докато стоял на пусия Н. видял диво прасе и стелял по него два пъти, но
независимо от това прасето избягало. Подсъдимия Ш. възприел двата изсрела
и от разстояние попитал Н. какво е станало, при което пострадалия казал, че е
стрелял по прасе, но то е избягало, като се ядосвал за това. Малко след това и
свидетеля Б. се приближил и също попитал какво се е случило, тъй като и той
чул изстрелите, като Н. и на него обяснил за прасето, като свидетеля Б. му
заявил, че ще намерят прасето, щом е ударено. Подсъдимият Ш. решил да
тръгне в посока където било избягало прасето, като сигнализирал със знаци за
това и на пострадалия и на свидетеля Б.. Н., като ловец и като инструктиран за
правилата, въпречи, че знаел, че не трябва да се отклонява от мястото, където
е застанал на пусия, също тръгнал след прасето, при което навлязъл в
местност, която е обрасла с много растителност, като не уведомил за това
останалите двама- подсъдимия и Д.Б.. Така около 15.30 часа двамата – и
подсъдим и пострадал се оказали в една и съща част от местността, без да има
видимост, заради разстителността, при което подсъдимия Ш. чул шум от
място и движение на разстителността от силует и без да има яснота дали това
е прасето, което търсят, Ж. Ш. възпроизвел един изстрел по посока на шума и
силуета, с патрон с 13 нули, от горната цев на ловната си пушка. Другата цев
била заредена с патрон бренеке. Веднага след стрелбата се придвижил по-
близо в посоката на където стрелял и тогава видял пострадалия К. Н. да лежи
на земята, като на дясното слепоочие на главата му имало дупка, от която
течала кръв. Изплашен от случилото се подсъдимия започнал да вика Н. по
име. В този момент, свидетеля Д.Б., който чул изстрела, извикал към
подсъдимия „утрепа ли го“, а подсъдимия отговорил „май съм утрепал К., ела
да помогнеш“. Тогава Б. започнал да се придвижва от мясдтото, където се
намирал , на около 300 метра, до мястото, където били подсъдимия и
пострадалия. Като пристигнал там вече били пристигнали и свидетелите С.Б.-
син на Д. и С.Х., които възприели, че подсъдимия се опитва да помогне на
пострадалия. На свидетеля С.Б. му станало лошо и се отдалечил, а останалите
се опитали да помогнат на Ш. да изведе Н. от мястото, където е прострелян.
Не успели, поради гъстата разстителност, като пред тримата свидетели- Х. и
Д. и С. Б.и, подсъдимия отворил пушката си и от долната цев извадил патрона
бренеке и го оставил в джоба си. Там била и гилзата 13/0. Тогава подсъдимия
познъвил и на свидетеля А.К., който освен участинк в лова бил и полицейски
служител. Обяснил му за случилото се, като му казал, че е прострелял Н. и го
помолил да се обади на тел.112. К. също бил чул преди това един изстрел. Тъй
като свидетеля К. не успял да се свърже с тел.112, позвънил на дежурния в РУ
С., откъдето уведомили ФСМП С.. Тогава на мястото били изпратени както
екип на ФСМП С., така и полицейски служители които изпратили екип на
бърза помощ.
Пристигналият екип на ФСМП С. транспортирал Н. в МБАЛ „Югозападна
5
болница“ ООД, като почти веднага след това и в предвид на огнестрелно
нараняване на главата - входно отвърстие вдясно на черепа, Н. бил
транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. При приемането в
болница Пирогов, първоначално освен другите изследвания, било извършено
и образно изследване, от което се изяснило, че е налице входно отвърстие
вдясно на ****. Установен бил проектил и в преден край на гръден кош вдясно
до 7-мо ребро, който е позициониран подкожно. За времето от 01.00 до 04.00
часа на 27.12.2018г, екип, с оператор свидетеля д-р Г. Ю., извършили
операция на главата на пострадалия, след което съставили оперативен
протокол № 1109/27.12.2018 год. , в който описали хода на операцията и
извършеното от тях, и в който протокол посочили, ча са открили само ****. Не
е посочено в протокола да са експирира сачми или други метални части от
главата на пострадалия. Същия ден- на 27.12.2018г., било извършено ново
томографско изследва на черепа на Н., при което е установено наличието на
множество груби метални артефакти. На пострадалия била извършена и
гръдна операция от д-р И., за което също е съставен оперативен протокол
/л.158, том.1 от ДП/, в който е описано,че след извършен ****. На 30.01.2019г.
пострадалия Н. е изписан от лечебното заведение, като към този момент бил и
с пареза на лявата част на тялото, която в последствие в хода на лечение и
физиотерапия е преодоляна частично.
На **** год. подсъдимия предал с протокол за доброволно предаване ловната
си пушка, 11 бр. ловни патрони, ловния си билет и дрехи, с които е бил
облечен.
На 27.12.2018 год. , в светлата част на денонощието, бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който е открита и иззета като веществено
доказателство един брой гилза от ловен патрон с надпис „Rottwell“.
На 02.01.2019 год. свидетеля Х.А. /разузнавач с месторабота в болница
„Пирогов“/ предал с протокол за доброволно предаване един брой стъклено
шише, с намиращи се в него пет броя сачми, с надпис на шишето- К. Н., НХВ-
д-р Ю., както и един брой латексова ръкавица, с намиращ се в нея един брой
проектил /оловен/, изваден от дясна гръдна половина от пострадалия Н. и
предаден от д-р И..
В хода на ДП са назначени няколко експертизи:
-Съдебно-балистична- протокол №51, изготвена от в.л. И.Н., който е изследвал
следните обекти: пушката на подсъдимия Ш., предадените от него 11 броя
патрони, иззетата при огледа един брой гилза, както и предадените от
свидетеля Х.А. сачми- пет броя в шишенце и една в ръкавица. От
заключенвието на същата се изяснява, че ловната пушка на Ш., тип надцевка е
с фабрично производство; без извършени конструктивни промени; технически
изправна и е годно огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от Закона за
контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Изследваните 11 броя ловни патрони са фабрично произведени, 12 калибър,
годни да се ползват. Гилзата, иззета от местопроизшествието е част от ловен
патрон, 12 калибър. За изследвания един брой проектил /оловен/ , намиращ се
в латексова ръкавица, изваден от дясна гръдна половина на пострадалия,
6
може да се направи извод, че е възможно да е бил част от посочената иззета
една гилза, без това да се твърди с категоричност, тъй като сачмата няма
идентификационни признаци. Петте броя сачми, находящи се в стъклено
шише с надпис-К. Н., д-р Ю., са с диаметър от около 4мм, същите за
предназначени за ловен патрон 1 или 2/0.
Същите обекти- от тази балистична експертиза са били обект на изследване и
от комплексна експертиза „трасология и балистика“, от заключението на
която се установява, че изследваната един брой гилза от
местопроизшествието, кал.12 е изстреляна от горната цев на ловната пушка на
Ж. Ш. №48241. Петте сачми, предадени като открити в главата на пострадалия
се различават по размер и материал от тази открита и извадена от гърдите на
Н., което показва, че не може да са части от един и същ фабрично произведен
патрон. Поради това експертите приемат, че най-вероятно се касае за
поражения от поне два отделни изстрела.
Назначена е и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Ч., който в
заключението си сочи, че пострадалия К. Н., на **** год. е получил
травматични увреждания:- **** Установени са и причинени две огнестрелни
наранявания по предната повърхност на ****, неопасно за живота.
В хода на съдебното следствие е назначена и допълнително съдебно-
медицинска експертиза, отново изготвено от д-р Ч.. От заключението се
установява, че е ****. При контакт с черепните кости в дясната челна област
този проектил /сачма/ се е деформирал и разделил на **** тъй като такъв е и
диаметъра на единственото входно огнестрелно нараняване. Не са налице
данни от оперативния протокол от 27.12.2018 год., от черепната кухина да са
иззети проектили и чужди тела, не са отстранени по време на операцията,
което се потвърждава и от контролното образно след оперативно изследване
от 27.12.2018 год. и от конторолно такова, извършено на 05.04.2019 год.
Налице са и две огнестрелни наранявания по предната повърхност на гръдния
кош, които наранявания са повърхностни, иззета е една сачма. Според
експерта д-р Ч. трите огнестрелни наранявания са локализирани по предните
повърхности на тялото на пострадалия и предна повърхност на главата,
поради което и следва да се приеме, че към момента на контакт на
проектилите с тялото на Н., последното е било обърнато с лице към мястото,
от където е произведен изстрела, като в подкрепа на това е и посоката на
раневия канал на главата- отпред- назад. Т****
Въз основа на така установеното във фактическо отношение, въззивната
инстанция намира, че правилно събраните доказателства по делото са
послужили на решаващия съд, да приеме, че подсъдимия е осъществил
деянието, в което е обвинен /въззивният съд намира само, че той не е допуснал
едно от нарушенията, които са му вменени, но за това по-долу/.
Няколко от обстоятелствата, свързани с изясняване на съставомерни за
обвинението факти са доказани с безпротиворечиви доказателства, и така
съвсем категорично, съдът приема, че подсъдимият е правоспособен ловец,
притежаващ разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, членска карта №А 118 811, издадена от ЛРД „Сокол 1912“ С., както и,
7
че към 2018г. Ш. е бил член на ловно рибарска дружинка „К.“, и е имал
издаден ловен билет №281 167 от ДГС „К.“, както и притежава огнестрелно
оръжие - ловна пушка тип надцевка, 12-ти кал., №48241, модел „SUPER
BRACK“ , неустановена марка. Тези факти са изяснени, посредством писмени
доказателства, събрани в хода на ДП, обясненията на самия подсъдим, както и
протокола за доброволно предаване на оръжие –ловната пушка и справка от
служба КОС при РУП С.. Тези доказателства изясняват по несъмнен начин, че
на инкриминираната дата подсъдимия Ж. Ш. е извършвал правно-
регламентирана дейност, тъй като той, заедно с пострадалия Н. и свидетелите
–А.К., Г.К., С. и Д.Б.и, И.Щ., А.И., С.Д. са били членове на ловно рибарска
дружинка /ЛРД/ „К.“, и на 20.12.2018г. ТП „ДГС К.“ и ЛРД „Сокол 1920“ гр.
С. им били издали разрешително за групов лов №6038837 /том.1 л.23/., на
който всички посочени по-горе свидетели и подсъдим и пострадал са
присъствали и участвали. Посочените свидетели на инкриминирания ден са
отишли на лов за дива свиня, за което са били и инструктирани от
ръководителя на лова Н.З., за което се подписали и в декларация, приложена в
хода на ДП. В този смисъл следва да се кредитират и показанията на
изброените свидетели, които изясняват, че и подсъдимия и пострадалия този
ден са били на лов. Тъй като от показанията пак на тези свидетели се изяснява,
че по време на лов се разпределя кой от ловците да стои на пусия, кой от тях да
е гонач и местото, където всеки един от тях следва да застане, съдът намира
пак, че е изяснено разположението на подсъдимия и пострадалия, както и на
свидетеля Д.Б. по време на т-нар. втора гонка, която е започнала в ранния след
обяд на **** год. Така свидетеля Б. твърди, че той, подсъдимия Ш. и
пострадалия Н. са били разпределени да стоят на пусия, като били на различни
места, разположени първоначално така, че Б. бил най-високо, след това Н. и
Ш., но в даден момент подсъдимия се разменил с Н.. От показанията на
всички свидетели, които са били на лов се изяснява, че разпределянето на
позициите и на ролите на отделните ловци е от важно значение, с оглед
гарантиране на тяхната безопасност, в предвид, че се борави с огнестрелно
оръжие, както и от изключително важно значение те да не променят
местоположението си по начин, че то да не е известно на най-близко стоящите
ловци. Изяснява се също така от показанията на свидетеля Д.Б., които
кореспондират с обясненията на подсъдимия в тази насока и с показанията на
пострадалия, че в даден момент Н. е видял прасе и е стрелял два пъти, ранил
го, но то избягало. Малко след това подсъдимия е сигнализирал с ръка, че ще
влезе в посока на мястото, където лае кучето и където прасето се насочило.
Свидетеля Б. свидетелства, че също дал знак с ръка на подсъдимия да влиза.
Междувременно се изяснява от този свидетел и от подсъдимия, че
пострадалия Н. не е давал знак или пък да се е обаждал, че също тръгва по
посока на прасето. По този начин, нито един от двамата- Ш. и Б. не са знаели,
че Н. е променил местоположението си. Така, навлизайки в гъста
растителност в даден момент около 15:30 часа, подсъдимия чул шум измежду
растителността и силует и без да се убеди, че това е прасето е произвел един
изстрел от горната цев на ловната си пушка, с патрон 13/0, като по този начин
ранил пострадалия Н. с една гилза в дясната част на главата и с две в гръдната
8
половина. По начало подсъдимия в обясненията си не отрича , че е произвел
изстрел, като оспорва обвинението, че е изстрелял два патрона, още повече и
различни калибри, но твърди, че е стрелял по прасето. Настоящият съдебен
състав дава пълна вяра на обясненията на Ш., че е стрелял веднъж, като не
дава вяра на обясненията му, че е видял прасето и е стрелял по него, поради
следното: Анализирайки последното твърдение на Ш., че е стрелял по прасе,
съдът го съпостави с останалите доказателства по делото и намира, че същото
не е насочено за изясняване на обективната истина по делото , а е средство за
реализиране на защитната му теза. Това е така, тъй като от една страна в
показанията си подсъдимия не сочи, че точно преди удара е видял прасето, а
от друга страна единствения, който е пострадал и се е намирал на мястото,
където Ш. е произвел изстрел е К. Н., което сочи, че подсъдимия е стрелял по
шум и неясно видима цел. Пред РС самия подсъдим също твърди, че е чул
както шум, така и сив силует, т.е. неясна цел. Въззивният съд намира, че
правилно и законосъобразно с доказателствата по делото, РС е приел, че
подсъдимия е произвел един изстрел. Следва да се посочи , че това е едно от
основните възражения на защитата на подсъдимия. Вяра следва да се даде на
подсъдимия, който твърди, че е стрелял само веднъж, тъй като от
заключението на съдебно –балистичната експертиза, протокол №51 се
изяснява, че оръжието, с което е бил подсъдимия на този лов е ловна пушка
тип надцевка, а след като Ш. е произвел изстрела и докато вече се е намирал
при пострадалия, а до него са дошли свидетелите Д. и С.Б.и и С. Х.,
подсъдимия е отворил пушката и в долната цев се е намирал патрона бренеке.
Извадил е патрона и го е сложил в джоба си. Това се потвърждава и от
показанията на така посочените трима свидетели. Тези показания и обяснения
следва да се кредитират и поради това, че заключението на съдебно
трасологичната - балистична експертиза е категорично, че е стреляно с патрон
кал.12 от горната цев, както и , че откритата на следващия ден при огледа
гилза най-вероятно е изстреляна от горната цев. Обясненията на подсъдимия,
че е стрелял само веднъж се потвърждават и от показанията на свидетелите-
А.К., И.Щ., Н.Г., С. и Д.Б.и и С.Х.. Всички те са категорични, че са чули само
един изстрел. Останалите ловци- свидетелите- З., Г.К., С.Д., И.Д. и А.И. се
намирали на доста отдалечени места от мястото на инцидента, поради което и
не са чули изстрела и с показанията си не допринасят за изясняване на този
факт. Всъщност, следва да се посочи, че всички свидетели, които са възприели
изстрела твърдят, че той е един и тези им показания кореспондират и с
обясненията на подсъдимия и се кредитират като достоверно изясняващи този
факт.
Още едно доказателствено средство е в подкрепа на това обстоятелство-
подсъдимият Ш. е възпроизвел един изстрел с притежаваната от него ловна
пушка /тип надцевка/, 12-ти кал., №48241, модел „8UPER BRACK“, и това е
заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Ч.. Същият е категоричен, че трите огнестрелни
наранявания са локализирани по предните повърхности на тялото на
пострадалия и предна повърхност на главата, поради което и към момента на
контакт на проектилите с тялото на Н., последното е било обърнато с лице към
9
мястото, от където е произведен изстрела, като в подкрепа на този му извод е и
посоката на раневия канал на главата- отпред- назад. Трите наранявания
отговарът да са получени от един изстрел от ловно оръжие, с диаметър на
проектилите – 8-9 мм. Това заключение се кредитира от съда, като пълно и
отговарящо мотивирано на всички въпроси, за които са необходими специални
знания, както и поради факта, че експерта е лекар с необходимата
специалност и притежаващ специалните знания да изготви заключението.
Именно това заключение в посочената част отговаря напълно и на
възражението на защитата, която претендира, че на мястото по това време е
имало „още дузина ловци“, които е вероятно да са били на лов с патрони с
феромагнитни сачми, тъй като от болница „Пирогов“ са предали на
разследващите пет такива сачми, с посочване , че са извадени при черепно-
мозъчната операция, извършена на Н.. В съответствие с доказателствата по
делото, съвсем законосъобразно РС е приел това твърдение за неоснователно.
От една страна, както се посочи по-горе от съдебно-медицинската експертиза
и допълнителната такава е установено, че входното отвърстие в главата на
пострадалия е едно, отговарящо да е причинено от сачма с диаметър 8-9 мм.
Сам по себе си този факт, изключва по категоричен начин и петте патрона да
са попаднали в главата на пострадалия през едно обективно открито входно
отвърстие, което пък и е замерено и е установено, че е причинено от сачма с
диаметър от около 8-9 мм., а феромагнитните сачми са с диаметър от 4-5
мм/съдебно-балистичната експертиза/. От друга страна изследване- образна
диагностика е направено на пострадалия преди операцията, в деня на
операцията, но след нея-контролно след оперативно, на 27.12.2018 год., както
и още едно контролно такова- на 05.04.2019 год. Вещото лице сочи, че от
анализа на всички тези изследвания обективно се установява, че и преди
операцията и след нея не са отстранявани чужди тела/проектили/ от черепната
кухина на Н.. Това обстоятелство се потвърждава и от данните в оперативния
протокол за тази операция, където са описани стъпките, които са извършени
по време на операцията, като не е посочено да са изваждани чужди тела, както
и в епикризата от изписването на Н., също не е посочено, че от черепната
кухина на пострадалия са извъждани чужди тела. Подкрепа на това са и
гласните доказателствени източници- показанията на свидетеля д-р Ю., който
е извършил тази операция. В показанията си, пред РС той твърди, че при
такава операция да се търсят сачмите, при условие, че няма рантген, който да
засече чуждо тяло в мозъка е „… все едно да търсиш игла в купа сено…“. На
лекаря е предявен и оперативния протокол, като той е категоричен, че в него
не е описано изваждане на чужди тела. Още едно обстоятелство изяснява този
свидетел-при навлизане на сачма в черепната кухина, тя се деформира. Тези
му показания се потвърждават и от обективните находки при образното
изследване на пострадалия, от които е изяснено, че при навлизане в черепната
кухина сачмата се е деформирала и се е разделила на няколко фрагмента,
които обективно се наблюдават на записа от образното изследване, вкл. и това
от април 2019 год., а изследваните пет броя феромагнитни сачми не са
деформирани.
Така, и настоящата инстанция приема, че с нужната доказателствена
10
обезпеченост, правилно РС е приел, че се касае за един изстрел, произведен от
подсъдимия към посоката , където се е намирал пострадалия, като изстрела е
произведен с патрон 12 кал. С размер на сачмите 13/0.
Показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и обясненията на самия
подсъдим Ш. изключват възможността и друго лице да е произвеждало
изстрел по същото време и на същото място. Всички-посочени по-горе-
свидетели сочат, че изстрела е един, както твърди подсъдимия, а и от
обясненията на последния се изяснява, че към момента на изстрела е нямало
друг ловец непосредствено до него, тъй като пък както се посочи от
допълнителната съдебно-медицинска експертиза се изяснява, че изстрела е
един и той е произведен при разположение на телата на подсъдим и
пострадал- едно срещу друго. Всички останали ловци са се намирали на
разстояние, като някой от тях дори не са чули изстрела, а най-близко
намиращите се- С.Б., С. Х. и Д. Б. са се намирали на различни разстояния от
инцидента , като всеки от тях сочи приблизително на колко метра от него, и на
всеки е отнело известно време до пристигане на мястото на инцидента.
Защитата, твърдейки, че не е доказано авторството на деянието, се базира
основно на това, че с протокол за доброволно предаване от болница
„Пирогов“, свидетеля Х.А. е предал на разследващите поставени в шишенце
пет броя феромагнитни сачми, с подписа на д-р Ю., т.е. твърди се, че те са
извадени по време на операцията от черепната кухина на пострадалия. Това
твърдение не може да се възприеме, тъй като не намира обективна опора в
доказателствата по делото. На първо място, поради изложените по-горе
мотиви за това, че от черепната кухина на Н. е безспорно, че не са вадени
проектили, а на следващо и поради факта, че произхода на тези сачми въпреки
извършените всички възможни процесуални действия за събиране за
доказателства за тях, обективно такива не са събрани. За изясняване на този
факт, РС противно на твърденията на защитата е положил максимални усилия
за установяване на произхода на тези пет сачми. От показанията на свидетеля
Анков, който работи като младши разузнавач, оперативен работник в болница
„Пирогов“, към дежурната част на Столична дирекция на МВР, се изяснява
реда, по който лекарите или друг медицински персонал предават чужди тела-
проектили, извадени по време на операция. Предявен му е протокола за
доброволно предаване на същите на разследващ, като се установява, че
подписа е негов на „предал“. Този свидетел обаче, изяснява, че по принцип
следва да се съставя протокол за предаване между лекаря и разузнавача, но
понякога при предаването на проектилите това не се прави. Установява се от
изисканите писмени доказателства от „Пирогов“, че дежурен на 27.12.2018
год. през нощта е бил не свидетеля Анков, а свидетеля Павлов. Последния
твърди, че няма спомен да са му предавани сачми, твърди, че имат книги в
които се описва предаването на сачмите, но понякога не го правят, както и, че
няма съставен протокол за предаването им от лекар- към полицейски
служител. Обстоятелството, че не може да се установи произхода на сачмите
не е от решаващо значение, тъй като както се изяснява от балистичната
експретиза тези пет броя сачми са с по-малък диаметър от обективно
извадената от гърдите на Н., както и най-вече от размира на входното
11
отвърстие на главата на Н., факта, че то е едно , а и както се посочи по-горе
обективно, чрез образно изследване е канегорично изяснено, че сачмата,
попаднала в главата и деформирала се на отделни фрагменти не е изваждана.
Защитата се мотивира също така и с балистичната експертиза, която сочи, че
са произведени най- малко два изстрела, тъй като изследваните сачми са с
различни размери и не може да са част от един и същи фабрично произведен
патрон. По начало и съдът напълно възприема тази експертиза, кредитира е
като изготвена от вещи лица с необходимата висока квалификация. Следва да
се отбележи, че тези вещи лица дават заключение само за сачмите- размери,
части от какъв патрон са, с какъв състав. Факта, че тези сачми са от различни
патрони е безспорен, но изрично следва да се посочи, че те са изследвали и
петте сачми, които очевидно от доказателствата не са извадени от главата на
Н..
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че е установено по несъмнен и
категоричен начин, че на ****г. около 15.30 часа, в землището на село З.,
община С., подсъдимият Ш. е възпроизвел един изстрел с притежаваната от
него ловна пушка /тип надцевка/, 12-ти кал., №48241, модел „8UPER BRACK“
от неустановена марка, като е изстрелял боеприпаси от патрон 13/0 по посока
на шум и неясно видима цел, като вследствие на произведения изстрел е
причинил на К. Н., от с.П., е****, опасно за живота. Вида на телесното
увреждане е безспорно изяснен посредством заключенията на двете
медицински експертизи и настоящият състав намира, че постоянното общо
разстройство на здравето, опасно за живота, което д-р Ч. е установил,
представлява по същината си тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,
ал.2 от НК. Налице е и причинно- следствената връзка между действията на
подсъдимия и вредоносния резултат- причиняването на тежката телесна
повреда на Н.. Действията на подсъдимия Ш.- изстрела по шум и по неясна
цел, по време на лов и като правоспособен ловец, на основание чл. 22 от
Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, по съществото си представлява
осъществяване на "правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност". Липсва легална дефиниция на понятието „правно
регламентирана дейност“, като ВС в задължителната си практика в
Постановление на пленума № 6/69 г.,е посочил, че правно регламентирана
дейност е такава, за упражняването на която се изискват специални знания
или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по
съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.
В случая деянието е извършено по време на лов, тъй като подсъдимия като
правоспособен ловец е бил включен като едно от лицата, участници в
груповия лов на дива свиня, на **** год. Ловуването е дейност, която
представлява източник на повишена опасност, тъй като се извършва с
огнестрелно оръжие, именно поради това е и правно регламентирана дейност-
по реда на чл. 22, ал. 7 от Закон за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, при която
дейност и най-малкото немарливо изпълнение на същата създава опасност за
живота или за здравето на други лица, в случая ловци.
Въззивният съд намира, че нарушението по чл.59,ал. 1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
12
което е вменено на подсъдимия не е в пряка и причинна връзка с настъпилия
резултат, тъй като същото касае общо правило- „Лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение
на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“. /Решение №
2 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2221/2013 г., III н. о., НК/. Обвинението за
това нарушение се отнася като обща към специална норма с останалите две
повдигнати обвинения за нарушения на подсъдимия, а именно: Инструкция за
безопасност при боравенето с ловно оръжие и боеприпаси по време на
ловните излети в т. 5 - „Забранява се: Стрелба по шум или по неясно видима
цел“, както и чл.8, т.1 от Указания за безопасно боравене е огнестрелно
оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС - СЛРБ на 21.11.2014г. -
„Забранява се: Стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която
може да предизвика злополука“. Именно обвинението за тези две нарушения
на правно регламентираната дейност са в пряка и причинна връзка с
настъпили резултат, тъй като точно те са конкретни изисквания към ловците
по време на ловуване- точно така, както е осъществено и настоящето деяние.
Изясни се от доказателствата /анализирани по-горе/, че подсъдимия е стрелял
по неясно видима цел, което се изяснява по категоричен начин и от
последвалия резултат- прострелването на пострадалия Н.. Твърдението на
подсъдимия, че е стрелял по прасе, съдът възприема като негова защитна теза,
тъй като категорично е изяснено по делото, че прасе не е убито, а е прострелян
човек. Самите обяснения на подсъдимия в тази насока са противоречиви, тъй
като пред РС той заявява „вървейки към прасето чух как скочи, за миг го
видях…., чух шума, където шумоли, района е много гъст…. Видях сив силует
и стрелях“. От показанията на свидетеля Д.Б. се изяснява, че пострадалия е
бил със сиви дрехи. Така , поради тези обективни факти, съдът приема, че
подсъдимия е стрелял, без да се убеди, че прави това срещу дивеч, само след
като е възприел шума от гъстата растителност, предизвикан от движението на
Н. и при неясна цел- тъй като ако той беше възприел целта ясно, щеше да
установи, че това не е дивеч. Именно поради това, въззивния съд намира, че
Ж. Ш. е допуснал немарливо изпълнение на правно регламентирана в
разпоредбите на Инструкция за безопасност при боравенето с ловно оръжие и
боеприпаси по време на ловните излети в т. 5, както и на чл.8, т.1 от
Указания за безопасно боравене е огнестрелно оръжие за ловни цели, приети
от УС на НЛРС - СЛРБ на 21.11.2014г., като го оправда по обвинението за
нарушение на чл.59,ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча.
Настоящият съдебен състав, така, както е сторил и РС приема, че несъмнено
престъплния резултат е реализиран при наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия К. Н.. Установи се от показанията на свидетеля Д.Б., както и от
обясненията на подсъдимия, които в тази насока са еднопосочни, че
пострадалия е предприел действия по придвижване, за да проследи прасето,
без обаче да уведоми и сигнализира на който и да е от двамата ловци
намиращи се в непосредствена близост- подсъдимия и посочения свидетел. С
13
това е нарушил правилата за лов, тъй като всеки ловец, който стреля е длъжен
да се съобразява с местоположението на останалите участници в лова. Това
нарушение е изключително тежко, тъй като грубо нарушава правилата за
безопасност и по този начин Н. също сериозно е допринесъл до настъпването
на резултата- прострелването му. Следва да се посочи също така, че и по-
голяма част от разпитаните свидетели- А.К., Д.Б., С.Б., С.Х. и др., изясняват с
показанията си, че единствения от тази ловна дружинка, който е нарушавал
правилата за безопасност по време на лов е бил пострадалия. В случая по
време на втората гонка той не е бил със светлоотразителна жилетка и шапка,
така, както се изисква /макар и другите ловци да не са били/, но поради това и
факта, че е бил със сиви дрехи , също неправилно е възприет от подсъдимия
преди стрелбата /макар и както да се посочи това поведение на подсъдимия да
е немарливо изпълнение на дейност по време на лов/, като сив силует, т.е. като
животно.
С оглед на изложеното,въззивния съд намира, че правилно и законосъобразно
Ж. Ш. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по
чл.134,ал.1, пр.1 от НК, като го оправдава по обвинението да е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗОБВВПИ.
Решаващият съд, също е приел наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия на престъпния резултат, но според въззивния съд това не е
оценено в достатъчна степен при определеяне на наказанието на подсъдимия
Ш.. Промяна на същото се налага и като последица от това, че настоящия
състав оправда същия по едното от нарушенията на правно регламентираната
дейност, за което е признат за виновен от РС.
Наказанието, което е наложено на подсъдимия Ш. e в размер на една година
лишаване от свобода, като законодателят не е предвидил минимум на това
наказание, в разпоредбата на чл.134, ал.1 т.1 от НК. При определяне на
същото, законосъобразно РС е отчел ниската степен на обществена опасност
на дееца, тъй като подсъдимия е личност с чисто съдебно минало и трудово
ангажиран. Няма данни за висящи наказателни производства. Като
смекчаващо следва да се отчете и продължителността на времето от
извършване на деянието до постановяване на съдебния акт. Като отегчаващи
са отчетени вида на нарушенията, допуснати от Ш. по време на ловуване.
Неправилно, според въззивния съд като отегчаващо е отчетено
обстоятелството, че пострадалия е бил склонен да нарушава правилата за
безопасност по време на лов, с което подсъдимия е следвало да се съобрази.
Точно обратно- поведението, което пострадалия Н. е имал следва да се отчете
като смекчаващо за подсъдимия, защото именно с него пострадалия е
допринесъл за настъпването на престъпния резултат, което обстоятелство
неминуемо следва да се отрази на наказанието на подсъдимия. Правилно като
смекчаващо е отчетено и последващото поведение на подсъдимия- направил е
опит да помогне финансово на пострадалия. Настоящият съдебен състав
намира, че атакуваната присъда следва да се измени и в частта относно
наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се намали от една година
на осем месеца. Именно то е съобразено с всички относими към определянето
на едно справедливо наказание обстоятелства, поради което и за постигане
14
целите и на специалната и на генералната превенция, въззивния съд счита, че
това наказание ще е справедливо. Налице са предпоставките за отлагане
изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“, визирани в
нормата на чл.66,ал.1 от НК- подсъдимия има чисто съдебно минало,
наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода и целите на
законодателя могат да бъдат постигнати и без ефективно Ш. да търпи това
наказание. Срокът обаче следва да се намали, в предвид на изложеното по-
горе като данни за личността на подсъдимия и съпричиняването от страна на
пострадалия, поради което и съдът намира, че той следва да се намали от
четири на три години, а и в предвид разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК.
По отношение на наказанието „лишаване от право подсъдимият да упражнява
опредЕ. дейност - право на лов“, по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЛОД, РС е
определил същото с продължителност от четири години, считано от влизане
на присъдата в сила, като въззивния съд намира, че в предвид намаляване на
наказанието „лишаване от свобода“, както и разцпоредбата на чл.49, ал.2 от
НК, то също следва да се намали на три години.
В производството по делото пред РС има предявени два граждански иска- за
имуществени и неимуществени вреди, предявени са от пострадалия К. Н.
срещу подсъдимия Ж. Ш. и са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Въззивния състав намира жалбата на защитата на
подсъдимия и в частта ,с която е определен гражданския иск за
неимуществени вреди за основателна. Размерът е определен завишен, не
поради друго, а заради факта, че не е преценено в достатъчна степен
поведението на пострадалия и факта, че именно с действията му по
нарушаване на правилата за безопасност по време на лов, той е бил
прострелян от подсъдимия, който факт на съпричиняване следва да намери и
сериозно отражение при преценка на справедливостта на присъденото
обезщетение на неимуществени вреди. Няма спор, че състоянието на
пострадалия е тежко, в предвид на вида на телесното му увреждане и с оглед
факта, че извън състоянието общо разстройство на здравето, опасно за
живота, той е получил и пареза в ляво, което до известна степен е преодоляно,
но в резултат на провеждана физиотерапия. Преживял е множество болки и
страдания, като е факт, че вида на увреждането ще му попречи да въздстанови
в пълна степен предходния си начин на живот. Въззивният съд намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали от 50 000 лв., на
40 000лв., като се отхвърли в останалата част до претендирания размер от
100 000лв. /като се намали и размера на дължимата д.т., съобразно
присъдената част от въззивния съд/. По отношение на иска за имуществени
вреди, въззивния съд не намира основание за промяна на същия, определен
въз основа на доказателствата, събрани по делото, както и като съобрази, че в
тази част липсва жалба и от подсъдимия и от гражданския ищец.
По отношение на веществените доказателства, атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което и настоящия състав не намира
основания за изменението й. Пострадалия претендира и сторените от него
разноски пред ОС, които следва да се присъдата в тежест на подсъдимия, в
предвид изхода на делото.
15
Водим от гореизложеното, ОС в настоящия състав, на основание чл.334 т. 3
във вр. с чл.337, ал.1 т.1 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 17 от 31.05.2024 год., постановена по нохд №
478/2021 год. по описа на РС С., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия Ж. К. Ш., с ЕГН- ********** от с.К., наказание „лишаване от
свобода“ от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА, като намалява и срока по чл.66,
ал.1 от НК, с който е отложено изпълнението на наказанието от четири години
на ТРИ години, както и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
„лишаване от право“ да упражнява дейност по лов- от четири години на ТРИ
години, от влизане на присъдата в сила.
НАМАЛЯВА и размера на присъденото обезщетение по предявения
граждански иск за неимуществени вреди, който подсъдимия Ж. К. Ш. е осъден
да заплати на К. Л. Н. – от 50 000 лв. на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като
отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер, като намалява и
размера на дължимата от подсъдимия Ж. Ш. д.т. върху уважената част на
граждански иск за неимуществени вреди от 2000 лв. на 1600лв./общо д.т. се
намалява от 2079.60 лв. на 1679.60 лв./
Осъжда подсъдимия Ж. К. Ш. да заплати на К. Л. Н., сторените от последния
разноски пред въззивния съд в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16