Определение по дело №10225/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20227060710225
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              № 34

гр. Велико Търново, 28.11.2022г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

   МАРИЯ ДАНАИЛОВА

   ИВЕЛИНА ЯНЕВА

 

 

разгледа докладваното от съдия Данаилова частно касационно АХД № 10225/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г.В. *** срещу разпореждане № 484 от 01.11.2022 г. по административно дело № 414/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което са оставени без уважения негови искания за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на определение № 453/07.10.2022 г. по адм. дело № 414/2022 г. по описа на АСВТ  и искането на Г.В.В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за предоставяне на безплатна правна помощ – процесуално представителство за обжалване на определение № 453/07.10.2022 г. по адм. дело № 414/2022 г. по описа на АСВТ.

Частният жалбоподател моли оспореното разпореждане да бъде отменено като неправилно в частта му относно държавната такса. Намира същото за несправедливо, преграждащо хода на делото, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби и с трайно наложената вътрешноправна практика на националните съдилища, вкл. по негови леда, както и с Европейската такава и Европейските норми. Моли служебен адвокат да приподпише и настоящата жалба, за което прилага молба за правна помощ.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд Велико Търново, ІХ състав е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество, и е в състояние да заплати държавната такса по чл. 235а от АПК за образуване на делото по частната жалба в размер на 30 лв., както и адвокатско възнаграждение, ако желае да ползва такава квалифицирана правна помощ. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ е приел, че не е налице едно от кумулативно дадените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за упражняване на правото по чл. 21, т. 3 от ЗПП, с оглед на което искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение – така напр. Определение № 9350 от 01.09.2021 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 2254/2021 г., Определение № 11040 от 02.11.2021 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 10543/2021 г., Определение № 15217 от 12.11.2019 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 12929/2019 г. и др.

Съгласно чл. 213а, ал. 3 от АПК вр. чл. 231 от АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за освобождаване от държавна такса, както и преди направените преди изпращането на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ. За да постанови освобождаване на дадено лице от заплащането на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства. Аналогични са и подлежащите на преценка обстоятелства при предоставянето на правна помощ – процесуално представителство по граждански и административни дела, посочени в чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/.

Правилни са изводите на съда, че видно от справка вх. № 5582/26.10.2022 г. на началника на Затвора-Плевен, за периода от 22.10.2021 г. до 25.07.2022 г. Г.В. е получил суми общо в размер на 2721,52 лв. Съгласно справка вх. № 5631/28.10.2022 г. на началника на Затвора-Ловеч за периода от 04.08.2022 г. до 20.10.2022 г. жалбоподателят е получил суми общо в размер на 1048,65 лв. Тоест за едногодишен период жалбоподателят е получил средства в размер на 3770,17 лв. Правилно е прието от съда, че В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбите не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Настоящият касационен състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че от направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че Г.В. е управител и съдружник в множество търговски дружества, а по делото не са били представени никакви доказателства, че действително върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага или да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса.

По отношение на исканата правна помощ за обжалване на горепосоченото определение на АСВТ е взето предвид, че по силата на чл. 212, ал. 2 вр. чл. 231 от АПК, не се изисква приподписване на частната жалба от адвокат или юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая интересите на правосъдието не изискват участие на адвокат в производството по чл. 229 и сл. от АПК, в което тричленният състав на АСВТ проверява доколко процесуалните действия и изводите на първоинстанционния състав съответстват на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални и материалноправни норми в закрито заседание, без участието на страните по делото. По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК в рамките на служебния съдебен контрол съдът следи за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания пред него съдебен акт с материалния закон, без да се ограничава до възраженията на жалбоподателя. Съдебното производство се осъществява по реда на глава XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество /чл. 235, ал. 1 от АПК/ и при засилено служебно начало, което включва и служебно събиране на доказателства /чл. 234, ал. 2 от АПК./

Постановеното въз основа на същия извод определение от 01.11.2022 г. на Административен съд Велико Търново, ІХ състав трябва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е молбата към частната жалба с направено искане да бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство пред ВТАдмС поради липсата на достатъчно средства. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на определени законови предпоставки. С разпоредбата на чл. 21 от ЗПП са определени конкретните видове правна помощ, а в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП – лицата, на които тя се предоставя. От текста на разпоредбата е видно, че предоставянето на правна помощ винаги е обусловено от съществуването на правен проблем, във връзка с който молителят възнамерява да защити правата си по конкретно дело. В настоящия случай се касае за частно касационно производство, при което се осъществява съдебен контрол за правилността на постановеното от първата инстанция определение въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Настоящият състав счита, че на частния жалбоподател следва да бъде отказано предоставянето на правна помощ на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП. Съгласно цитираната разпоредба, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2, и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В производството, образувано по частната жалба на Г.В., тричленният състав на ВТАдмС следва да провери валидността и правилността на обжалваното определение в закрито заседание, като прецени доколко процесуалните действия и изводите на административния съд съответстват на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални и материалноправни норми. С оглед на това, назначаването на процесуален представен на този етап от съдебното производство не е оправдано, предвид ползата, която тя би донесла на лицето.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 484 от 01.11.2022 г. по административно дело № 414/2022 г. на Административен съд – Велико Търново.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата към частната жалба от Г.В.В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                    2.