№ 10890
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110156217 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК от „ФИРМА“ ЕАД срещу Г. И. Г. с ЕГН: ********** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата в общ
размер от 2183,51 лв., от които 1872,84 лв. - главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до
30.4.2021 г. ведно със законна лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 247,82 лв. за периода от 15.9.2020 г.
до 20.06.2022 г., сумата от 52,40 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.06.2019 г. до 30.4.2021 г.
ведно със законна лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,45 лв. за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл . 410 ГПК от 04.08.2022 г. по ч.гр.д. № 37907/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатила дължимата
1
цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отчетен период.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, тъй
като не била собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да
е поръчала доставяне на топлинна енергия от ищеца. Излага доводи, че
ищецът не е легитимиран да предявява иск за вземането за дялово
разпределение. Оспорва да е изпаднала в забава. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ЕООД не
оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е
дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в
редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен
случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва,
както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на
ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на
доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на
2
задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този
смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., ...I г.
о.
От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ..., том ..., дело № 354 от 17.01.1994 г. се установява, че
И.Н.Г. и П. И. Г. са дарили на ответницата Г. И. Г. правото на собственост
върху процесния имот - апартамент № 75, находящ се в гр. С., като са
запазили за себе си пожизнено правото на ползване върху имота. По делото
не се твърди, а и не са представени доказателства да е настъпило
правоприемство между ползвателите и ответницата, както и за прекратяване
на вещното право на ползване върху апартамента по някой от предвидените в
закона начини. Не се твърди, а и не са представени доказателства и да е
сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и
ответницата Г. И. Г. по смисъла разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно - подаване на заявление-декларация от
страна на ответницата за промяна на титуляра на партидата за имота, въз
основа на притежаваното от нея право на собственост.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че
обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по
отношение доставяната до имота топлинна енергия, са титулярите на
учреденото вещно право на ползване върху имота, а не ответницата Г. И. Г.,
притежаваща единствено т.н. „гола собственост върху същия“. Ищецът не
доказа по делото Г. И. Г. да притежава качеството потребител/клиент на
доставената до процесния имот ТЕ, поради което и предявените срещу нея
искове за цена на доставената топлинна енергия и обезщетение за забава се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответницата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна
адвокатска помощ на лицата по ал. 1 има право на адвокатско възнаграждение
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този
случай насрещната страна следва да бъде осъдена да го заплати. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 24.11.2022 г. в който е
3
декларирано, че ответницата е материално затруднено лице по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ищецът е противопоставил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Оспорването на ответника не касае
основанието за предоставяне на безплатно процесуално представителство,
затова доколкото е спазено изискването за представяне на договор, който да
отразява насрещната воля на доверител и довереник за представителство по
делото, съдът намира да е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от
ЗАдв и възнаграждение следва да се присъди. Що се касае до размерът му
съдът намира следното:
По делото е договорена безплатна защита на ответницата, при иск с
материален интерес в размер на 2183,51 лв. За посочения материален интерес,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждението за адвокатска защита се определя на 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в случая
възнаграждение е в размер на 500 лева, което не надвишава размера на
предвиденото от наредбата, поради което не се намира основание по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалявано като прекомерно.
В този случай, в полза на адвоката - адв. Н. К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000 лв., а именно 500 лв. в
исковото и 500 лв. в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „ФИРМА”
ЕАД с ЕИК ..... срещу Г. И. Г. с ЕГН: ********** искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата в общ размер от
2183,51 лв., от които 1872,84 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до
30.4.2021 г. ведно със законна лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 247,82 лв. за периода от 15.9.2020 г.
до 20.06.2022 г., сумата от 52,40 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.06.2019 г. до 30.4.2021 г.
4
ведно със законна лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,45 лв. за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл . 410 ГПК от 04.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 37907/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК ....., да заплати на адв. Н. К. - САК,
сумата от 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ, както следва: 500 лв. в исковото и 500 лв. в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „ФИРМА” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5