РЕШЕНИЕ
№ 1289
гр.Бургас, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
21 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1240 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни
актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Жалбоподател е „Христоян 2016“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. Стоянова.
Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Момчил
Пантелеев от АК Сливен.
Ответник по жалбата (АО) е главен архитект на община
Созопол.
Предмет на оспорване е изричен отказ на ответника за
издаване на разрешение за монтаж/разполагане на подвижно съоръжение с
обслужваща функция, което не е трайно свързано с терена, обективиран в писмо с
изх. № УТ-4036-29-1/11.06.2020 г., издаден по искане на жалбоподателя с вх. №
УТ-4036-29/02.06.2020 г.
В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния
закон, като обосновават изводи, че всички законови изисквания, както и
изискванията на Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или
други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
община Созопол, са били изпълнени във връзка с подаденото искане. Иска се съдът
да отмени отказа и преписката да се върне на община Созопол за издаване на
исканото разрешение. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане
на оспорения акт. Не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства, не
се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК (доколкото
административният орган не е представил доказателства за връчване на оспорения
акт, а в преписката се съдържат твърдения, че жалбоподателят е получил същия на
16.06.2020 г., то жалбата подадена чрез пощенски оператор на 26.06.2020 г. се
явява в срок), от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен
акт, поради което е процесуално допустима. Тук следва да се уточни, че с
оспорения акт се накърняват права и интереси на жалбоподателя, тъй като същият
доколкото постановява отказ по подадено заявление и респективно приключва
развитието на административното производство.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е заверен препис от писмо с изх. №
УТ-4036-29-1/11.06.2020г., издадено от главен архитект на община Созопол, с
което е отказано издаване на разрешение за монтаж/разполагане на подвижно
съоръжение, обект с обслужваща функция, което не е трайно свързано с терена,
чието издаване е поискано от жалбоподателя със заявление вх. №
УТ-4036-29/02.06.2020г. до кмета на община Созопол. Отказът е мотивиран с
обстоятелството, че обектът по отношение на който е подадено заявлението е
констатиран като незаконен и подлежи на премахване след издаване на заповед на
кмета на община Созопол.
Представен е препис от заявление с вх. №
УТ-4036-29/02.06.2020г., видно от което жалбоподателят е поискал да му бъде
разрешено да постави преместваем обект – тип шатра с приблизителни размери 3м.
на 7м. (или приблизително 21 кв.м.), в поземлен имот с идентификатор
67800.54.73 по КККР на гр.Созопол, за осъществяване на съхранение и продажба на
селскостопанска продукция. Към заявлението са представени схема за разполагане
на обекта, скица на поземления имот, нотариален акт за собственост на ПИ,
писмено споразумение за ползване, нотариално заверено пълномощно, становище на
РИОСВ Бургас, удостоверение за засегната площ от ПИ. От представените преписи
на посочените документи се установява, че жалбоподателят е сключил споразумение
за ползване на част от поземления имот с неговите собственици – физически лица.
От представеното с преписката писмо с изх. №
БРЗТЗЗ-444-1/02.07.2016г., издадено от РИОСВ Бургас, се установи, че в
източната част на имота попадат пясъчни дюни с код 2130 „Неподвижни крайбрежни
дюни с тревна растителност (сива дюна)“.
Видно от протокол № 0017767/19.05.2020г. служители към
БАБХ Бургас са извършили проверка на процесния обект, в резултат на която е
предложено същият да бъде вписан в регистър на обектите за производство и
търговия с храни.
С преписката е представен заверен препис на констативен
акт № 59/19.05.2020г. , изготвен от служители при дирекция „УТСК“ към община
Созопол за извършена проверка на временен обект „метална конструкция“,
разположен в поземлен имот 67800.54.73, м.Мапи, гр.Созопол. В акта е посочено, че обектът е монтиран върху
дървен подиум с приблизителни размери 4,50м. на 3,50м. и за него няма издадено
разрешение за поставяне по реда на чл.56 ал.2 от ЗУТ. Актът е поставил началото
на производство по премахване на незаконен преместваем обект по реда на чл.57а
от ЗУТ.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания посочени в чл.146 от ПАК, а
съгласно ал.2 съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.56 ал.2 от ЗУТ условията и редът за издаване на
разрешението за поставяне на преместваеми обекти, за одобряването и за изискванията
към схемата и проектната документация се определят с наредба на съответния общински
съвет, която в случая е Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски
или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията
на община Созопол (Наредбата).
Съгласно чл.5 ал.2 от Наредбата поставянето на
преместваем обект върху поземлени имоти - частна собственост се извършва след одобрение
от главния архитект и издаване на разрешително за монтаж, след заплащането на определената
в самото разрешително такса. В чл.9 ал.1 и чл.10 ал.1 от Наредбата е посочено,
че правомощие да издаде разрешение за монтаж на преместваем обект, в това число
и в поземлен имот – частна собственост, има кметът на община Созопол. В Наредбата
не е предвидена възможност кметът да прехвърля възложените му правомощия на
други лица, в това число и на главния архитект на общината, такива доводи не са
и изложени в настоящото производство. Предвид изложеното компетентен да издаде
разрешение, респективно отказ да се издаде разрешение за поставяне (монтаж) на
преместваем обект на територията на община Созопол е кметът на общината.
Главният архитект единствено одобрява или не поставянето на обекта, която
дейност предхожда издаването на самото разрешение, респективно отказ за
поставяне и е предпоставка кмета на общината да издаде съответния
административен акт. В случая, оспореният административен акт – изричен отказ,
обективиран в писмо с изх. № УТ-4036-29-1/11.06.2020г., е издаден именно от
главния архитект на община Созопол. Последният, както бе посочено по-горе няма
правомощие, т.е. не е компетентен, да издава актове от вида на процесния.
Липсата на материална компетентност за издаване на административни актове е
толкова съществен порок, че всякога води до невалидност на съответния акт. Въз
основа на изложеното съдът намира, че оспореният акт следва да се обяви за
нищожен, при наличие на основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Само за яснота, съдът намира за необходимо да посочи, че
при издаване на акта са допуснати и нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон.
В оспореното писмо липсват фактически и правни основания
за издаване на процесния отказ. Единствено посочването на обстоятелството, че
обектът за който се иска разрешение за поставяне е констатиран като незаконен и
подлежи на премахване със заповед на кмета на общината не е достатъчно, за да
се приеме, че актът е мотивиран. Действително по преписката се съдържат данни –
издаден констативен акт, че е започнало производство по реда на чл. 57а от ЗУТ
за премахване на незаконен преместваем обект. В оспорения отказ този констативен
акт не е посочен и органът не се е позовал на него, поради което дори наличието
му по преписката не може да обоснове изложени мотиви. Дори да се приеме
противното, единствено от този констативен акт не може да се направи извод, че
описания в него обект и този по отношение на който е подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на разрешение за поставяне са идентични.
Двата обекта, макар и ситуирани на едно и също място
и имащи еднакви характеристики, значително се различават по размери – този по
констативния акт е с приблизителни размери 4,50м на 3,50 м., а този за който е
подадено заявлението на жалбоподателя – 3м на 7м. От друга страна,
констативният акт единствено поставя началото на производството по чл. 57а от ЗУТ и не може да служи за обосноваване на извод за незаконност на обекта,
какъвто смисъл би имала влязлата в сила заповед на кмета за премахване на
преместваем обект, която и към настоящия момент няма данни да е издадена. Следователно
при издаване на процесния акт органът не е изяснил в цялост фактическата
обстановка. Още повече, че в ЗУТ и в приложимата в случая Наредба на община
Созопол не се съдържа ограничение за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект в случай на констатирано незаконно строителство в имота, дори
да се касае за същия обект, каквото условие е предвидено при издаване на
разрешенията за строеж. В оспорения акт липсват каквито и да било констатации
във връзка с посочените в ЗУТ и Наредбата изисквания за издаване на разрешение
за поставяне на преместваем обект, респективно отказът да бъде издаден такъв.
Предвид горните констатации съдът намира, че актът е издаден при допуснати нарушения
на чл.146 т.3 и т.4 от АПК, и на това основание се явява незаконосъобразен.
Предвид
основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна
проверка по чл.168 АПК съдът прие, че обжалваният административен акт следва да
се обяви за нищожен на основание чл.172 ал.2 от АПК.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК ответната страна
следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер 450 лева, от които
50 лева за заплатена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН изричен отказ на главния
архитект на община Созопол за издаване на разрешение за монтаж/разполагане на
подвижно съоръжение с обслужваща функция, което не е трайно свързано с терена,
обективиран в писмо с изх. № УТ-4036-29-1/11.06.2020г., издаден по искане на
жалбоподателя с вх. № УТ-4036-29/02.06.2020г.
ОСЪЖДА община Созопол да заплати на Христоян 2016 ЕООД с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление с.Малко Чочовен, община Сливен, 450 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :