ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2186 31.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1150 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д Бв, подадена чрез пълномощник ю.к.Иван Недков, против Разпореждане № 3779/17.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1023/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Ч.П.Г. – кредитополучател и Б Г Г– поръчител, двамата с адрес гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.26, вх.3, ет.1, ап.3, в частта за присъждане на възнаградителна лихва от 217.30 лв. и обезщетение за забава от 105.62 лв., за периода 14.01.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., поради настъпилата предсрочна изискуемост.
В жалбата е посочено, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен отказа на
съда да издаде заповед за изпълнение, аргументиран с т.2 от ТР № 3/2017 г. на
ВКС, като се излагат подробни аргументи. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане на БРС и да се произнесе по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 1023/2020 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ч.П.Г. и Б Г Г за солидарно заплащане на сумата от 1409.69 лв. – главница, представляваща 23 неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2019 г. до 14.11.2020 г., дължими по предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит № 2994399/04.12.2017 г. и Общите условия към него, сключен с „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 07.08.2019 г., като предсрочната изискуемост на кредита е обявена, считано от 21.10.2019 г., сумата от 217.30 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 14.01.2019 г. до 07.08.2019 г., сумата от 105.62 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.01.2019 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 14.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски от 25 лв. за платена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
БРС е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната главница от 1409.69 лв. и законната лихва върху нея от обявяването на предсрочната изискуемост – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 78.19 лв. – разноски по делото, от които 28.19 лв. припадаща се част от държавната такса за производството и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението в частта за присъждане на възнаградителна лихва от 217.30 лв. и обезщетение за забава от 105.62 лв., зеа периода от 14.01.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., поради настъпила предсрочна изискуемост. Съдът се е позовал на т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, както и на Решение на Съда (първи състав) от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 (Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia).
Бургаският окръжен съд не споделя
изводите на БРС за отхвърляне на заявлението в частта за договорната лихва и
частично за обезщетението за забава.
Съгласно разясненията на ВКС, дадени в т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му“. Това означава, че в конкретния случай се дължи договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, както и обезщетението за забава, съобразно уговореното в договора – дължи се обезщетение в размер на законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
От подаденото пред заповедния съд
заявление по чл.410 ГПК е видно, че длъжникът-кредитополучател не е заплатил 23
погасителни месечни вноски, като е изпаднал в забава на 14.01.2019 г., а
предсрочната изискуемост на цялото задължение е обявена на 21.10.2019 г.
Заявителят изрично е посочил, че претендира договорна лихва в размер на 217.30
лв. за периода след изпадане в забава – 14.01.2019 г. до 07.08.2019 г. (датата
на прехвърляне на задължението), т.е. за срок преди обявяване на предсрочната
изискуемост на 21.10.2019 г. Ето защо, претенцията за договорна лихва така,
както е заявена, не противоречи на разрешенията, дадени в т.2 от ТР №
3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което „за
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му“. Следователно, договорната лихва до
датата на предсрочната изискуемост следва да бъде присъдена, поради което
заявлението за сумата от 217.30 лв. – договорна лихва за периода от 14.01.2019
г. до 07.08.2019 г. (дата на предсрочната изискуемост) следва да бъде уважено.
Обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да се отмени, като
се присъди претендираната договорна лихва от 217.30 лв..
По отношение на претенцията за
обезщетение за забава, съдът намира същата за частично основателна. В
заявлението е посочено, че се претендира лихва за забава в размер на 105.62 лв.
за периода от 14.01.2019 г. до подаване на заявлението – 14.02.2020 г. При
съобразяване на разрешенията на ВКС, дадени в т.2 на цитираното ТР №
3/27.03.2019 г. на ОСГТК, настоящият съд намира, че обезщетението за забава се
дължи за периода до настъпване на предсрочна изискуемост, според клаузите на
договора преди изменението му – в случая в размер на законната лихва, съгласно
чл.13, ал.1 от ОУ към договора) Ето защо, претенцията на заявителя за
обезщетение за забава следва да бъде уважена за периода 14.01.2019 г. –
21.10.2019 г. (от датата на изпадане в забава до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост), в размер на законната лихва върху всяка просрочена
вноска за главница по погасителния план. Така, съдът изчислява по реда на
чл.162 ГПК дължимата законна лихва в размер на 33.40 лв. и този размер
претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до претендираната лихва от
105.62 лв. заявлението следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че позоваването
на съда на цитираното в разпореждането решение на Съда на ЕС е неотносимо,
доколкото същото е постановено по приложението на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправен характер на клаузи в договор, каквато не е настоящата хипотеза.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в частта за отхвърляне на сумата от 33.40 лв. – лихва за забава за периода 14.01.2019 г. – 21.10.2019 г. и същата да се присъди с настоящото определение, като разпореждането се потвърди в останалата част за отхвърляне на заявлението за лихва за забава за разликата над 33.40 лв. до претендираната сума от 105.62 лв. и за периода 22.10.2019г. – 14.02.2020г.
Предвид частичното уважаване на заявлението, на заявителя следва да се присъди и съответната част от държавната такса в заповедното производство, а именно 5.02 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3779/17.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1023/2020 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Ч.П.Г. и Б Г Г, за присъждане на възнаградителна лихва от 217.30 лв. и обезщетение за забава до сумата от 33.40 лв., за периода от 14.01.2019 г. до настъпване на предсрочната изискуемост – 21.10.2019 г., КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу Ч.П.Г. с ЕГН ********** и Б Г Г с ЕГН **********, двамата с адрес ***, за солидарно заплащане на сумата от 217.30 лв. – възнаградителна (договорна) лихва и сумата от 33.40 лв. – обезщетение за забава, за периода от 14.01.2019 г. до настъпване на предсрочната изискуемост – 21.10.2019 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 2994399/04.12.2017 г., сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане заемодателят е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Договор за цесия от 07.09.2019 г., както и сумата от 5.02 лв. – припадащата се част от платената в заповедното производство държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3779/17.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1023/2020 г. по описа на БРС, в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.