РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
София, ……………………. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При секретаря Стефани
Калоферова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 2296
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.
Молителят „Л.Л.“ ЕООД твърди, че през периода от
месец февруари 2018 г. до месец април 2018 г. извършил хамалски услуги /ръчно/,
по възлагане на ответника „СЛ Д.Л.“ ООД. Хамалските услуги били извършени
съобразно изискванията поставени от ответника и приети без възражения, за което
представял подписани от ответника справки за извършени хамалски услуги,
извършени от „Л.Л.“ ЕООД по възлагане от „СЛ Д.Л.“ ООД за периоди: 01.02.2018
г.- 28.02.2018 г., 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г.,
01.05.2018 г. - 31.05.2018 г. Молителят издал към „СЛ Д.Л.“ ООД, заедно със
съответните справки за хамалски услуги: Фактура № **********/28.02.2018 г. на
стойност 971 лв. с ДДС въз основа на справка за хамалски услуги за периода
01.02.2018 г. -28.02.2018 г.; Фактура №
**********/02.04.2018 г. на стойност 1 156 лв. по справка
за хамалски услуги за периода 01.03.2018
г. - 31.03.2018 г.;
Фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 1240 лв. с ДДС по справка за
хамалски услуги за периода 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г.; Фактура №
**********/31.05.2018 г. на стойност 1028 лв. с ДДС по справка за хамалски
услуги за периода 01.05.2018 г.-31.05.2018 г. По издадените четири броя фактури
не били извършени плащания. Общата дължима сума била 4 395 лева.
Тъй като падежите на задълженията били настъпили
отдавна, молителят счита, че ответникът е изпаднал в невъзможност да обслужва
задълженията си. Налице била хипотезата на чл.608, ал.З от ТЗ, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на плащанията било налице и когато длъжникът бил платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори. Молителят твърди, че началната дата
на неплатежоспособността е 31.05.2018 г. - датата на падежа на Фактура №
**********/31.05.2018 г. Ищецът моли съда да постанови решение, с което: Да
определи неплатежоспособността на длъжника „СЛ Д.Л.“ ООД с начална дата -
31.05.2018 г.; Да открие производство по несъстоятелност на длъжника „СЛ Д.Л.“
ООД; Да назначи временен синдик на „СЛ Д.Л.“ ООД; Да допусне обезпечение чрез
налагане на запори върху движими вещи на длъжника, възбрани върху недвижими
имоти на длъжника или чрез други обезпечителни мерки; Да определи датата на
първото събрание на кредиторите.
По делото е присъединен кредиторът „С.т.ц.“ ЕООД,
който твърди, че в
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. „СЛ Д.Л.“ ООД му възложило той предоставил автосервизни
услуги на обща стойност 67 156.34 лева с ДДС, включващи труд, консумативи
и вложени резервни части за ремонт и поддръжка на тежкотоварни МПС. „СЛ
Д.Л.“ ООД платило на „С.т.ц.“
ЕООД сумата от 36 786.10 лева за
предоставените услуги, но след 07.11.2017 г. спряло да плаща. Възложителят не е
платил на изпълнителя изпълнени автосервизни услуги по 16 поръчки, дадени в
периода 05.04.2017 г.-18.09.2017 г., за които „С.т.ц.“ ЕООД издал 16 фактури на обща стойност 30 420.24
лева с ДДС.
„С.т.ц.“ ЕООД изпълнявал автосервизните услуги въз основа на поръчки
за ремонт, дадени от възложителя, в които са описани данните на МПС и
оплакванията на клиента. След приключване на ремонтите, изпълнителят е издавал
на възложителя данъчни фактури и е предавал на неговия отговорник по транспорта
Р.П. или на съответния водач ремонтираното МПС. Поръчките и данъчните фактури,
в които са описани детайлно вложеният труд /време, единична цена и стойност/,
вложените резервни части и консумативи /наименование, количество и стойност/,
крайната цена с ДДС и едномесечно отложено плащане, обективират договори за
автосервизни услуги, сключени между страните. По силата на тези договори
изпълнителят изпълнил задълженията си да обслужи и ремонтира тежкотоварните МПС, но възложителят не изпълнил своите задължения да плати.
Единственото частично плащане след 07.11.2017 г., в размер на 50 лева по
фактура № 1447/17.06.2017г. със срок за плащане 14.07.2017 г., било извършено
от управителя в брой на 21.12.2017 г. и то след като са му изпратени три
напомнителни писма за плащане.
В периода
01.06.2017 г.-29.09.2017 г. между страните били сключени 16 договори за автосервизни
услуги, обективирани представените с молбата поръчки и фактури и „С.т.ц.“
ЕООД имал вземане към „СЛ
Д.Л.“ ООД в размер 30 370.,24
лева, заедно със съответната лихва от датата на закъснението.
„С.т.ц.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което: Да обяви
неплатежоспособността на „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК *********; Да открие производство по
несъстоятелност на „СЛ Д.Л.“ ООД.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Представени са Фактура № **********/28.02.2018 г.
на стойност 971 лв. с ДДС и справка за хамалски услуги за периода 01.02.2018 г.
- 28.02.2018 г.; Фактура № **********/02.04.2018 г.
на стойност 1 156 лв. и справка
за хамалски услуги за периода 01.03.2018
г. - 31.03.2018 г.;
Фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 1240 лв. с ДДС и справка за
хамалски услуги за периода 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г.; Фактура №
**********/31.05.2018 г. на стойност 1028 лв. с ДДС и справка за хамалски
услуги за периода 01.05.2018 г.- 31.05.2018 г.
Фактурите са издадени от „Л.Л.“ ЕООД към „СЛ Д.Л.“
ООД за извършени хамалски услуги. В Справките са описани извършените хамалски
услуги и същите са подписани от представители на „Л.Л.“ ЕООД и „СЛ Д.Л.“ ООД.
Представени са
Фактура № **********/17.06.2017 г.
на стойност 770.77 лв.; Фактура №
**********/26.06.2017 г. на стойност 1081.80 лв.; Фактура №
**********/27.06.2017 г. на стойност 2473.20 лв.; Фактура №
**********/1.07.2017 г. на стойност 494.05 лв.; Фактура № **********/13.07.2017
г. на стойност 341.99 лв.; Фактура № **********/14.07.2017 г. на стойност 5898.17
лв.; Фактура № **********/27.07.2017 г. на стойност 5898.17 лв. ; Фактура №
**********/2.08.2017 г. на стойност 1602.92 лв.; Фактура № **********/21.08.2017
г. на стойност 37.36 лв.; Фактура № **********/31.08.2017 г. на стойност 396.18
лв.; Фактура № **********/31.08.2017 г. на стойност 4352.47 лв.; Фактура №
**********/31.08.2017 г. на стойност 2518.66 лв.; Фактура №
**********/18.09.2017 г. на стойност 906.72 лв.; Фактура №
**********/20.09.2017 г. на стойност 967.92 лв.; Фактура №
**********/29.09.2017 г. на стойност 7834.07 лв. Фактурите са издадени от „С.т.ц.“
ЕООД към „СЛ Д.Л.“ ООД за дължимите от последното суми за извършени услуги –
ремонт на автомобили. Фактурите са подписани от страна на представител на „СЛ Д.Л.“
ООД за приемане на работата.
Представени са поръчките за ремонти, по които са
издадени фактурите от страна на „С.т.ц.“ ЕООД
С писмо, получено от представител на „СЛ Д.Л.“ ООД
на 29.12.2017 г. дружеството е поканено от страна на „С.т.ц.“ ЕООД да заплати
дължимата общо сума 30420.24 лв. по издадените и описани фактури.
Представено е удостоверение от Национална агенция
за приходите, ТД НАП София „Изток“, видно от което „Л.Л.“ ЕООД никога не е
назначавало служители по трудов договор.
По делото е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, която е изследвала финансово-икономическото състояние на „СЛ Д.Л.“
ООД.
Вещото лице е установило, че в Дневниците за
покупки на „С.С.Л.” ООД с ЕИК ******не са включени процесните фактури издадени от „Л.Л.”ЕООД
с ЕИК ******. В Дневниците за покупки на „С.С.Л.” ООД с ЕИК ******са включени
част от фактурите издадени от „С.Т.Ц.” ЕООД с ЕИК ******, предмет на настоящата
молба – Фактура № **********/17.06.2017 г.
на стойност 770.77 лв.; Фактура №
**********/26.06.2017 г. на стойност 1081.80 лв.; Фактура № **********/27.06.2017
г. на стойност 2473.20 лв.; Фактура № **********/1.07.2017 г. на стойност
494.05 лв.; Фактура № **********/13.07.2017 г. на стойност 341.99 лв.; Фактура
№ **********/14.07.2017 г. на стойност 5898.17 лв.; Фактура №
**********/27.07.2017 г. на стойност 5898.17 лв. ; Фактура №
**********/2.08.2017 г. на стойност 1602.92 лв.; Фактура №
**********/21.08.2017 г. на стойност 37.36 лв.
Вещото лице е изчислило коефициентите на
ликвидност и автономност на „СЛ Д.Л.“ ООД по Балансите на дружеството към 31.12.2017 г, към 31.12.2016
г и към 31.12.2015 г. Посочило е, че ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания
към кредиторите си. Като норматив за
коефициента на обща ликвидност се приема коефициенти 1.00. За „СЛ
Д.Л.“ ООД е установено, че към 31.12.2017 г. коефициентътна обща
ликвидност възлиза на 0,7795; към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност
възлиза на 0,7438. Към 31.12.2015 г коефициентът на обща ликвидност възлиза на
1,1439. Вещото лице е посочило, че финансовата автономност е показател за финансовото състояние на
фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би
следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури
възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова
автономност се приема коефициент 0.33.
Към 31.12.2017 г коефициента на финансова автономност на дружеството е -
0,2205. Към 31.12.2016 г коефициента на финансова автономност на дружеството е
0,1033. Към 31.12.2015 г коефициента на финансова автономност на дружеството е
0,1087. За анализираният период към 31.12.2017 г. „С.С.Л.” ООД има отрицателен коефициент
на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за
автономност и към 31.12.2017 г. е също отрицателна величина, защото собственият
капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на „С.С.Л.” ООД.
Съгласно
Балансите на фирма „С.С.Л.” ООД към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към
31.12.2015 г., общата балансова стойност на притежаваните активи от „С.С.Л.”
ООД към
31.12.2017 г. не са били
достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи пасиви,
докато към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г. общата балансова стойност на
притежаваните активи от „С.С.Л.” ООД са били
достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не
текущи пасиви.
Съгласно Балансите на фирма „С.С.Л.” ООД към
31.12.2017 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г., общата балансова стойност
на наличните краткотрайни активи от фирма „С.С.Л.” ООД към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г. не са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения,
докато към 31.12.2015 г. общата балансова стойност на наличните краткотрайни
активи от фирма „С.С.Л.” ООД са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения.
Вещото
лице е посочило, че през анализирания период на 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. реализираните приходи от обичайна дейност на дружеството са
намалявали, докато разходите за обичайна дейност са се увеличавали. Финансовият резултат за
2016 г. и 2017 г. е загуба. Вещото лице е посочило, че рентабилността е един от
най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите. Тя отразява
потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Рентабилността се
изчислява чрез система от показатели, изразяващи определени съотношения между
реализирани доходи и направени разходи или използвани активи. Показателите
за рентабилност са
количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на
собствения капитал и на привлечения капитал. Показателите за рентабилност са
положителни величини когато финансовия резултат е печалба, и отрицателни -
когато финансовия резултат е загуба. Рентабилността
е
способността на дружеството да носи полза на нейните собственици,
способността на капитала да произвежда резултат -
печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като
сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Показателите на
рентабилност към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г. са с отрицателни стойности,
тъй като през този отчетен период дружеството е реализирало финансов резултат
загуба.
В
изследвания период вещото лице е изчислило и нетния оборотен капитал, който е важен финансов индикатор за
фирмата. През 2016 г. и 2017 г. той е с отрицателна стойност, тъй
като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от
краткосрочните задължения на дружеството. Това е посочено като симптом за
недобро финансово здраве, който предполага недоверие от страна на кредиторите.
Видно
от заключението паричните средства на ответника към 31.12.2017 г. са в размер
4 000 лв., но към момента липсват доказателства и вещото лице не е
констатирало налични парични средства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически
състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ,
съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла
на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно
от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
По делото от представените доказателства е
установено, че между молителят „Л.Л.“ ЕООД
и ответника е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил
извършване на хамалски услуги. По делото е установено, че възложителят е приел
изпълнението на възложената работа но не е изплатил дължимите по Фактура №
**********/28.02.2018 г. , Фактура №
**********/02.04.2018 г. , Фактура №
**********/28.02.2018 г. ,и Фактура № **********/31.05.2018 г. към него.
Съдебно-икономическата експертиза е констатирала,
че фактурите не са вписани в дневниците за покупки при ответника, но това е
така и по отношение на фактурите след 21.08.2018 г., издадени от „С.т.ц.“ ЕООД.
Установено е, че „Л.Л.“ ЕООД няма назначавани
служители по трудов договор, но този факт не означава еднопосочно, че не е
имало кой да извърши хамалските услуги, тъй като дружеството има едноличен
собственик – физическо лице Илия Георгиев.
Ответникът не е представил доказателства за
заплащане на дължимата сума по тези фактури в размер 4 395 лева, поради което
съдът приема, че „Л.Л.“ ЕООД е кредитор с изискуемо и ликвидно вземане по
търговска сделка към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което е легитимиран да подаде молба за
обявяване в несъстоятелност на ответника.
От представените от „С.т.ц.“ ЕООД и изслушаната
съдебно-счетоводна експертизасе установява, че по силата на сключени договори
за изработка ответникът му е възлагал, а дружеството е извършвало ремонт на
автомобили, по които ответникът дължи на „С.т.ц.“ ЕООД сумата 30 370.24 лева. По тази причина съдът
приема, че „С.т.ц.“ ЕООД е кредитор
с изискуемо и ликвидно вземане по търговска сделка към момента на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което е
легитимиран да подаде молба за обявяване в несъстоятелност на ответника.
При преценката
дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. В разпоредбите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени
хипотези при които се презюмира настъпила неплатежоспособност и които служат за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
По делото е
установено, че ответникът е спрял плащанията си към двама от своите кредитори и
от друга страна самият той е инициирал производство за обявяването си в
несъстоятелност. В процесния случай не са налице факти, които да дадат
основание на съда да презюмира неплатежоспособността на ответника, но
посочените факти са косвени доказателства, че е възможно състоянието на
неплатежоспособност.
За да се
установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде
извършен анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се
изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ
се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното
изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на
активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните
средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение
/текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя
за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са
най-ликвидни и могат да се променят не само
всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността
си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а
не само на паричните средства като част от
него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна
ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща
ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си
чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси,
краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се
трансформират в парични средства.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
Съдът
възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1",
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период е под
единица
Коефициентите за финансовата автономност за
целия изследван период са под 0.33 като към 2017 г. е отрицателна величина,
което означава, че дружеството не е способно да посреща дълготрайните си
задължения, тъй като за това е необходимо собственият капитал на дружеството
следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност
за разплащане за дълъг период от време. Отрицателните стойности на
коефициентите на финансова автономност сочат на декапитализиран собствен капитал.
Към това следва да се отчете и обстоятелството че през периода финансовият
резултат от обичайната дейност е загуба, както и че коефициентите му на
рентабилност са отрицателни, което показва липса на потенциал на ответника да
генерира и реализира доходи.
Предвид тези
данни съдът намира, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и по
отношение на него следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Съдът намира,
че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 14.07.2017
г., към която дата икономическите и финансови показатели на ответника сочат на
лошо финансово състояние и същевременно това е датата на падежа на най-старото
задължение на ответника, установено по делото. Коефициентът на финансова
автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под
норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е
в състояние да посрещне дългосрочните си задължения.
Съдът намира,
че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.Дългият срок, в който е
продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.
Съдът намира, че следва да се
постанови налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Тъй като наличното имущество на
длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски на производството
по несъстоятелност и няма предплатени такива, въпреки дадените указания с
определение от 12.12.2018 г., производството следва да бъде спряно.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на кредитора „С.т.ц.“ ЕООД направените в
производството разноски в размер на 250 лв. за държавна такса.
Воден от горното , на основание
чл.632, ал.1 ТЗ съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление:*** Летище, хотел И. по молбата на „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** трък център“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 14.07.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** Летище, хотел И..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „СЛ
Д.Л.“ ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** Летище, хотел И. и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** Летище, хотел И..
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** Летище, хотел И..
СПИРА производството
по д.н. № 2296/2018 г. СГС, VІ-14 състав.
ОСЪЖДА „СЛ Д.Л.“ ООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** Летище, хотел И. да заплати на „С.т.ц.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от
решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: