№ 1161
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Цветелина Ал. Костова
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100500105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца П. Г. К.,
срещу решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело № 51211/2021г. по описа
на СРС, 78-и състав, с което са отхвърлени предявени срещу „Брилянт 24“ ЕООД
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №
00932/01.09.2021г. на управителя на дружеството, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност – работник зареждане на рафтове и заплащане на сумата
от 3 900 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради
уволнението.
С въззивната жалба е поискана правна помощ, което има за последица
прекъсване на срока за въззивно обжалване – чл. 259, ал. 2 ГПК. Правна помощ на
въззивника П. Г. К. е допусната, като с разпореждане от 21.11.2023г. по делото за неин
представител по ЗПП е назначен адв. П. А.. По искане на ищеца К. адвокат А. е
освободен от това си качество с определение на въззивния съд в о.с.з. на 18.06.2024г.
С въззивната си жалба и подадените в срок (при съобразяване на чл. 259, ал. 2
ГПК) допълнения, въззивникът П. Г. К. намира обжалваното решение №
11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело № 51211/2021г. по описа на СРС, 78-и
1
състав за нищожно или недопустимо. Моли то да бъде обезсилено, а делото да бъде
върнато на СРС за разглеждане на исковете от друг съдебен състав. Излага оплаквания,
че СРС й „натрапил“ за процесуален представител по ЗПП адвокат, измислена била
формулировка на исканията й, била „служебно изместена“, а участието й - изолирано,
съдът допуснал множество процесуални нарушения. От цитираната от СРС претенция
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 3 900 лева станало ясно, че съдът с решението си не
се произнесъл по нейните искания.
Въззиваемият „Брилянт 24“ ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа становище, че жалбата е неоснователна и моли съдът да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Нищожността е най – тежкият порок на съдебното решение, за който липсва
законова дефиниция. В трайно установената съдебна практика се приема, че нищожно
е решението, когато е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неспазване на писмената форма или при неразбираемост на
волята на съда до степен, че да не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. В
този смисъл решение № 123/04.04.2012г. по гр.д. 777/2011г. ГК, I ГО на ВКС.
Като основание за нищожност на атакуваното с въззивната жалба решение на
СРС ответникът не застъпва нито една от гореочертаните предпоставки, имащи за
последица невалидност на съдебния акт. Решението съдържа законовоустановените от
нормата на чл. 236 ГПК реквизити, в т.ч. мотивирана воля на съда по разгледаните
искове, предвид на което същото не е такова без мотиви или напълно неразбираемо,
което да го квалифицира като нищожен съдебен акт. Останалите изложени във
въззивната жалба пороци на първоинстанционното съдебно решение за допуснати
процесуални нарушения са такива, които касаят правилността на същото. Отделно от
това, при извършена самостоятелна преценка по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен
съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт не страда от никой от посочените
по-горе пороци, които имат за последица нищожност на решението, предвид на което
обжалваното решение е валидно.
При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че въведеното от въззивника възражение за недопустимост на
обжалваното решение е основателно по следните мотиви:
Със сезиралата съда искова молба ищецът П. Г. К. излага, че по сключен трудов
договор изпълнявала при ответното дружество „Брилянт 24“ ЕООД длъжността
работник зареждане на рафтове в магазин „БМ маркет“ в гр. Банкя. На 13/14.08.2021г.,
2
по време на нощната й смяна, станала кражба от касовия апарат в магазина, което било
причина работодателят й да не й изплати в пълния размер полагащото й се трудово
възнаграждение за м.06.2021г. Била принудена да подпише декларация за съгласие да
й бъдат удържани суми до възстановяване на откраднатата от касата сума в посочен от
работодателя размер от 1 700 лева. Последното намира за незаконосъобразно и поради
това подала няколко заявления за прекратяване на трудовото си правоотношение по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, които работодателят й отказвал да приеме. Иска работодателят й да
бъде осъден да й заплати дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата 846
лева (молба-уточнение от 07.09.2021г.), ведно със законната лихва, както и
равностойност на бонове за храна в размер на сумата 60 лева.
След като на 09.09.2021г. първоинстанционният съд по реда на чл. 131 ГПК
постановил препис от исковата молба и приложенията да бъде изпратен на ответника
за отговор в едномесечен срок, ищецът К. депозирала молба с вх. №
52223/09.09.2021г., в която изложила оплаквания, че ответникът все още не прекратил
трудовото й правоотношение, не й предал оформена трудовата й книжка.
Претендирала заплата за следващ период - м.08.2021г., ведно със законната лихва,
както и обезщетение за датата 30.08.2021г. Съдията-докладчик, като съобразил, че с
молбата представлява нов иск, с разпореждане от 13.09.2021г. постановил същата да се
докладва за образуване на ново дело в отделно производство.
По делото постъпила последваща молба с вх. № 58936/23.09.2021г., в която
ищецът К. излага, че била уведомена, че полагащите й се суми ще получи в
централния офис на дружеството. В офиса й били поднесени за подпис куп документи,
в които тя се подписала на поне три места и й била връчена заповед за прекратяване
на трудовото й правоотношение и оформена трудова книжка. В заповедта невярно
била написана дата 01.09.2021г. на получаване от П. К., вместо вярната 20.09.2021г.
Заповедта била незаконна, тъй като не било посочено правилното основание за
уволнението – едностранно от работника по чл. 327, , ал. 1, т.2 КТ, а неправилно
такова – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, с което незаконно уволнената К. не била съгласна.
Неправилно й били удържани и 650 лева за неспазено предизвестие. Поради това
ищецът К. си „допълвала обема“ на исковата молба по делото с иск за отмяна на
незаконната уволнителна заповед. Заявила доказателствени искания, приложила
писмени доказателства.
Последващо предявените с молбата на ищеца с вх. № 58936/23.09.2021г. изцяло
нови искове, след разпореждането на съда от 09.09.2021г. за връчване на ответника на
препис от исковата молба и приложенията, е процесуално недопустимо да бъдат
приети и разгледани наред с първоначалните осъдителни искове. Това е така, тъй като
последващо съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените от
процесуалния закон случаи - чл. 211 ГПК - насрещен иск, чл. 212 ГПК - инцидентен
3
установителен иск, чл. 213 ГПК - съединяване на дела за общо разглеждане в едно
производство, чл. 225 ГПК - главно встъпване, чл. 219, ал. 3 ГПК - обратен иск срещу
трето привлечено лице по делото. Разглежданият казус не е такъв измежду
посочените. Налице е последващо обективно съединяване на искове, което е
процесуално недопустимо, доколкото не е налице нито една от визираните в закона
хипотези, даваща възможност за съединяване на искове в хода на висящ процес.
Процесуално недопустимо е разглеждането на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ наред с
първоначалния иск по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 285 КТ за равностойност на ваучери за
храна, в рамките на вече образуваното гр.д. № 51211/2021г. по описа на СРС, 78-и
състав. Ето защо молбата на ищеца с вх. № 58936/23.09.2021г., с която са предявени
изцяло нови искове, е следвало да бъде докладвана за образуване на ново дело в
отделно производство (така, както е процедирал с молба с вх. № 52223/09.09.2021г.), а
по гр.д. № 51211/2021г. по описа на СРС, 78-и състав, да бъдат разгледани
първоначално предявените искове.
С обжалваното решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело №
51211/2021г. по описа на СРС, 78-и състав, СРС разгледал последващо недопустимо
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, а с решение № 12954/17.11.2022г., отхвърлил молбата на ищеца за допълване на
решението по чл. 250, ал. 1 ГПК с произнасяне по първоначално предявените искове.
За допустимостта на постановеното решение въззивният съд следи служебно. В
случая обжалваното решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело №
51211/2021г. по описа на СРС, 78-и състав, е недопустимо, доколкото съдържа
произнасяне само по недопустимо последващо съединените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. СРС не разгледал първоначално предявените и
поддържани искове по чл. 128, т. 2 КТ за дължимо трудово възнаграждение и по чл.
285 КТ за равностойност на ваучерите за безплатна храна.
Ето защо обжалваното решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело №
51211/2021г. по описа на СРС, 78-и състав, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК,
следва да бъде изцяло обезсилено от въззивния съд, като вместо това делото се върне
на СРС за повторно разглеждане от друг състав, който следва да отдели и докладва за
образуване в отделни производства последващо предявените нови искове, като изготви
коректен доклад по чл. 146 ГПК, разгледа и се произнесе в съответствие с
процесуалния закон по първоначално предявените от ищеца искове по чл. 128, т. 2 КТ
за дължимо трудово възнаграждение и по чл. 285 КТ за равностойност на ваучерите за
безплатна храна.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл. 78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
4
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело №
51211/2021г. по описа на СРС, 78-и състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за
произнасяне по предявените осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ за дължимо трудово
възнаграждение и по чл. 285 КТ за равностойност на ваучерите за безплатна храна, с
които е сезиран и процедиране съгласно мотивите на настоящето решение
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5