ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2354
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502371 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№23322/12.09.2022г
депозирана от „Банка ДСК“ АД ЕИК *********, чрез процесуалния
представител юрисконсулт С. Д. против Разпореждане от 13.08.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№6982/2022г обективирано в Заповед №5820 за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК ПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК против длъжника А. К. И. с ЕГН-********** за заплащане на сумата
от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до
28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв, представляваща лихвена надбавка за
забава/ санкционираща/ наказателна лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59
пункта съгласно т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“
от 10.03.2017г., а след 30.04.2020г. до датата на подаване на заявлението и
ИЛ 13.05.2022г. с размер 6.00 процентни пункта и изчислена на годишна
база върху просрочената част от главницата в просрочените погасителни
вноски за съответните дни забава. Жалбоподателят навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, по съображения
подробно изложени в жалбата. Твърди, че са налице всички законови
1
изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което моли за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на
заповед за изпълнение за претендираните суми.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което жалбата се
явява процесуални допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Районният съд е сезиран със Заявление депозирано от Банка ДСК“ АД
ЕИК *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК против А. К. И. с ЕГН-********** . В заявлението
се твърди, че вземането произтича от Договор за кредит „Експресо“ от
10.03.2017г., предсрочно изискуем, сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД. Претендираните
суми са за неизплатена главница, обезщетение за забава върху просрочената
главница, законна лихва, договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до
28.04.2022г. и лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна
лихва. Към заявлението е приложено копие от договора за кредит „Експресо
компакт“ и извлечение от счетоводните книги.
С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението, в частта
за претендираното сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за
периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв,
представляваща лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна
лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59 пункта съгласно т.9.1
от Договора за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2-17г., а след 30.04.2020г.
до датата на подаване на заявлението и ИЛ 13.05.2022г. с размер 6.00
процентни пункта и изчислена на годишна база върху просрочената част от
главницата в просрочените погасителни вноски за съответните дни забава,
като касаещо договорената лихва е посочил, че е недопустимо
присъждането на възнаградителна лихва след настъпване на изискуемостта
на вземането, а касаещо наказателната лихва е приел, че същата е
недължима, доколкото надвишава законната лихва, съгласно чл.33 ал.2 ЗПК.
Настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:
2
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността
съдът да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на
закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата
на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да установи
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал.
1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33
от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
конкретният случай, по отношение на клаузата за заплащане на наказателна
лихва на основание т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“ от
10.03.2-17г., е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата
поради противоречието и на повелителната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от
ЗПК, доколкото размерът й е значително по – голям от размера на законната
лихва. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това
вземане от 1044.63лв, правилно е било отхвърлено от заповедния съд.
Правилно е отхвърлено и искането на заявителя за издаване на заповед
за сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от
12.07.2018г. до 28.04.2022, доколкото договорната лихва се претендира за
период след настъпване на предсрочната изискуемост – 27.11.2021г., а
съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, след настъпване на предсрочна изискуемост, уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период, не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, разпореждането, в обжалваната част
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.08.2022г., постановено по
3
ч.гр.д.№6982/2022г обективирано в Заповед №5820 за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ПРС, в частта,
с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против длъжника А. К. И. с ЕГН-
********** за заплащане на сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна
лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв,
представляваща лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна
лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59 пункта съгласно т.9.1 от Договора за
кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2-17г., а след 30.04.2020г. до датата на
подаване на заявлението и ИЛ 13.05.2022г., с размер 6.00 процентни пункта
и изчислена на годишна база върху просрочената част от главницата в
просрочените погасителни вноски за съответните дни забава.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4