Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ___1______ / 25.06.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На четвърти
юни през две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена
Стефанова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Административно
дело номер 1 по описа за 2018 година; взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. § 19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. чл.37и и сл. от
ЗСПЗЗ; като относно компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора – съдът
се съобразява с т.1 от Тълкувателно
постановление № 2/03.04.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Образувано е по
повод постъпила на 16.12.2016 г. жалба от А.Ш.Х. с ЕГН ********** ***; против
заповед № 332/ 30.11.2016 г. на кмета на Община Стамболово. Жалбоподателката
твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и нищожна, издадена при нарушение
на установените за това правила. Развива подробни оплаквания, сред които и
това, че атакуваната заповед е подписана със запетая за кмета Мухлис Сербест, т.е. подписът не
бил положен от кмета, а от неизвестно трето лице, без определени и ясни правомощия.
При условие, че тя е подписана от упълномощено за това лице, следвало да се
уточни кое е то и на какво основание, което в случая не било сторено. Това
водело до нищожност на заповедта, което обстоятелство следвало да се прогласи
от съда, като на жалбоподателката се присъдят
направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото от 09.01.2017 г.,
жалбоподателката уточнява, че атакуваната от нея
заповед й е била връчена в средата на м. декември 2016 г., доказателства за
което се намирали при ответника, при което жалбата й се явявала подадена в
срок. Жалбата се поддържа от пълномощник на жалбоподателката
в писмена молба по делото. В проведеното открито съдебно заседание, тя не се
явява и не се представлява.
Ответникът оспорва
жалбата изцяло и иска отхвърлянето й, като поддържа преди всичко нейната
недопустимост, като просрочена. Обжалваната заповед била връчена на жалбоподателката на 09.12.2016 г., видно от обратна
разписка за същото, а жалбата била подадена на 09.01.2017 г. пред РС-Хасково.
На следващо място,жалбата била неоснователна, т.к. атакуваната заповед била
изцяло правилна и законосъобразна. Предвид изложеното, ответникът иска
оставянето на жалбата без уважение, като му се присъдят направените по делото
разноски. Това си искане ответникът поддържа в открито с.з., чрез пълномощник. Налице
била императивна правна норма на чл.37и от ЗСПЗЗ за преработване на преписките
и привеждането им в съответствие със закона, което законосъобразно било сторено
в случая.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната заповед
№ 332/30.11.2016 г. на кмета на Община Стамболово се сочи за издадена, на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, вр. чл.26 ал.2 от ЗЗД
и законосъобразното прилагане на чл.37и и сл. от ЗСПЗЗ и Наредба за ползване на
пасища и мери – общинска собственост и предоставянето им за индивидуално и общо
ползване на земеделски стопани за отглеждане на животни или на лица, поели
задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние,
издадена от ОС-Стамболово, и реализацията на писмо с изх. № С-596/27.01.2016 г.
В това се състоят и изложените в нея мотиви за издаването й. Със заповедта са
прекратени договори от 04.05.2015 г., сключени между Община Стамболово и жалбоподателката относно ползването на пасища и мери,
публична общинска собственост на общината – подробно описани ПИ в землищата на
селата Стамболово, Жълти бряг, Маджари и Тънково; всички отдадени за ползване
за срок от пет години. В заповедта е посочено, че прекратяването на
облигационните отношения между страните по този договор следва да се счита от
датата на връчване на писмо с изх. № С-596/27.01.2016 г. Същата е подписана със
запетая за М. С. – кмет на Община Стамболово. За връчването й ответникът
представи по делото пощенско известие за доставяне с № ИД PS 6362000С1МХ, в което
на 09.12.2016 г. е положен подпис на получател, с пощенско клеймо от същата
дата.
С оглед
коментираните по – горе възражения за нищожността на обжалваната заповед, съдът
счита, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото писмени
доказателства, като неотносими към същността на това
оспорване.
При така установената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт,
съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването на акта. Неоснователно е
ответното възражение за нейната недопустимост, като просрочена. Установява се
по делото и ответникът признава, че заповедта е била връчена на жалбоподателката на 09.12.2016 г. по пощата, за което е
надлежно оформена разписка. Ето защо, подадената от нея на 16.12.2016 г. жалба
против акта е в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК. Неоснователно е ответното възражение, че жалбата всъщност била от дата 09.01.2017
г., доколкото от тази дата е единствено уточняваща молба на жалбоподателката
по делото. Отделно от изложеното, при оспорване на административни актове с
искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се
преценява към момента на подаване на жалбата /Тълкувателно решение № 3 от
16.04.2013 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2012 г./. Порокът при нищожността
е толкова тежък, че приравнява административния акт на несъществуващ факт. В
същото време обаче този акт създава една привидност на правни последици, които
заинтересуваното лице има интерес да отстрани. Ответникът не доказа
възражението си, че е отпаднал интересът на жалбоподателката,
да атакува процесната заповед. В случая правото на
жалба не е преклудирано, доколкото според изричния
текст на чл.149 ал.5 от АПК, искането за прогласяване на нищожност на административен
акт, както е в случая, е определено от законодателя, да е без ограничение във
времето. В тази връзка е и правомощието на съда по чл.168 ал.3 от АПК, да обяви
нищожността и след като е изтекъл срокът по чл.149 ал.1-3 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна. При осъществяване на контрола за
законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка, дали
са спазени всички установени в чл. 146 от АПК условия за действителност на
административните актове, към момента на издаването им – чл.142 ал.1 от АПК. Подходът
за разграничението между нищожните и унищожаемите
административни актове е конкретен при всеки отделен случай, в зависимост от
допуснатото нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието
на акта и засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният
административен акт не поражда правни последици и не може да бъде саниран - той е засегнат от толкова съществен порок, че не
е годен да породи правно действие и затова съдебният орган следва да обяви
(прогласи) неговата нищожност. Утвърдените в теорията и в съдебната практика
основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на
компетентност на административния орган и издаване на административния акт при
пълна липса на материалноправни предпоставки,
предвидени за неговото издаване, които правят акта негоден да породи правни
последици. АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесната заповед.
Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на
органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.
Атакуваната в
настоящото производство заповед № 332/30.11.2016 г. е подписана със запетая за
М. С. – кмет на Община Стамболово. Въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, на основание чл.170 ал.1 от АПК,
ответникът не ангажира каквито и да било доказателства, че оспореният
административен акт е подписан от надлежно упълномощено и компетентно за това
лице, вместо кмета на общината. От правно значение, с оглед абсолютното
изискване на чл.59 ал.2 т.1 и т.8 от АПК, е единствено фактът, че кметът на
общината не е положил подписа си под заповедта, в която е вписан с длъжността и
имената си като неин издател. Съгласно цитираната норма, в административния
акт, за да е валиден, следва да се съдържа наименованието на органа, който го
издава, като се подписва собственоръчно под него. Липсата на обозначаване на
длъжността и имената на лицето, което реално подписва административния акт,
както и непосочването на основанието, на което изпълнява функциите на кмета, е
порок, водещ до неговата нищожност. На акта е придадена привидност, че изхожда
от кмета, а обективната истина сочи, че той не е подписвал такава заповед. Нещо
повече, и в мотивите на заповедта не се сочи основанието за издаването й от
друго длъжностно лице. Така налице е неяснота, чие е волеизявлението в акта, за
да се провери компетентността му. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният орган
следваше да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган,
което той не стори. Административният орган в случая не е изпълнил точно
задължението си, произтичащо от чл. 59 ал. 2 т. 1 и т. 8 от АПК - да означи
наименованието на органа, както и имената и длъжността на лицето, което
подписва акта, както и основанието за издаването му от друго лице, различно от титуляра - делегиране или заместване.
Изложеното налага
извода, че процесната заповед е издадена от некомпетентен
административен орган, което е отменително основание
по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК и във всички случаи води до нищожност на
административния акт. Поради това оспорената в настоящото производство заповед
№ 332/30.11.2016 г. на кмета на Община Стамболово следва да бъде обявена за
нищожна на това основание, като съдът не дължи проверка дали са изпълнени
останалите предпоставки за законосъобразност, предвидени в чл. 146 т. 2-5 от АПК, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици.
При този изход от спора, предвид чл.143 ал.1 от АПК, основателна е
претенцията на жалбоподателката за присъждане на деловодни
разноски от общо 610 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр.I, вр. ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на заповед № 332/30.11.2016 г. на кмета на Община Стамболово, с която са
прекратени договори от 04.05.2015 г., сключени между Община Стамболово с ЕИК
********* и А.Ш.Х. с ЕГН ********** ***; относно ползването на пасища и мери,
публична общинска собственост на общината – подробно описани ПИ в землищата на
селата Стамболово, Жълти бряг, Маджари и Тънково; всички отдадени за ползване за срок
от пет години.
ОСЪЖДА Община Стамболово с ЕИК
*********, представлявана от кмета
М.Ф. С., ДА ЗАПЛАТИ на А.Ш.Х. с ЕГН ********** ***; сумата от 610 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ е се чете.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П.Н./