№ 9
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка А. Паскалева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600132 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки.
Образувано е по жалба на адвокат Ю.К. в качеството му на
пълномощник на осъденото лице Д. С. М., срещу решение № 7/31.03.2021г. по
ЧНД №20213500200060/2021г. на Окръжен съд Търговище. С решението
съдът е признал влязлото в сила на 15.10.2019г. Наказателно решение № 1535
постановено на 16.09.2019г. по наказателно дело № 4422/5582019 г на РС
Арад, Република Румъния и е постановил неговото изпълнение, като е
определил чрез адаптиране съдържанието на пробацията, която осъдения
Д.М., с ЕГН ********** следва да изтърпи в Република България, включваща
следните пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес
в с.Маково, общ.Търговище, ул.“Рожен“ №6, за срок от две години, като е
определил периодичност на явяването и подписването на осъдения пред
1
пробационния служител два пъти седмично; 2/ задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от две години и 3/ ограничение в
свободното придвижване - забрана за напускане на населеното място за
повече от 24 часа без разрешение на пробационен служител, също за срок от
две години. В жалбата се иска отмяна на атакуваното решение като
неправилно, незаконосъобразно и несъответно на българския
закон.Възраженията са в насока, че едното от престъпленията, за които е
осъден не е такова по българския НК, поради което се счита, че то не следва
да се изтърпява. Възразява се и срещу трите „модифицирани“ пробационни
мерки, за които защитата счита, че е останало неясно на каква законова база е
извършено приравняването. Възразява се и срещу определения в присъдата
двугодишен изпитателен срок, тъй като по националното ни законодателство
такъв не съществува. Има и възражения за липса на началния момент на
изпълнение на пробационните мерки.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за частично
основателна във връзка с изискването на чл.67 ал.3 от НК, според който при
условно осъждане може да бъде постановена само една пробационна мярка.
Варненският апелативен съд извърши проверка правилността на
атакуваното решение и като взе предвид жалбата, както и становищата на
страните, констатира:
Жалбата е основателна, но на основания извън изложените в нея.
ЧНД 60/2021г. ОС Търговище е било образувано по постъпило
удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от
27.11.2008г. за прилагане принципа на взаимно признаване към съдебни
решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните
мерки и алтернативните санкции и заверено копие на съдебен акт -
Наказателно решение № 1535 от 16.09.2019г. от Районен съд Арад, Република
Румъния, по дело № 4422/55/201 г. и влязло в сила на 15.10.2019г., спрямо
българския гражданин Д. С. М. с ЕГН **********.
От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл.6
ЗПИИСРРПОУНПМАС било установено, че с наказателна присъда №1535,
2
произнесена на 16.09.2019г. от Районният съд гр.Арад, Република Румъния по
дело №4422/55/2019г., влязла в сила на 15.10.2019г., българският гражданин
Д.М. е бил признат за виновен в това да е извършил от фактическа страна
следното: на 12.11.2018 г се е представил в лентата за излизане от Румъния в
ГКПП Надлак, управлявайки МПС марка „Мазда“ с ДК№ Т3577ВТ и при
извършване на проверка от полицейските органи представил свидетелство за
управление на МПС, хърватски модел №10014647, издадено за категории A,
B, F, G, на което са били написани неговите лични данни. Проверката
установила, че свидетелството за управление на МПС е издадено от руските
власти, но на друго лице с друго име като свидетелство за управление било
изцяло фалшифицирано. Установено било, че М. не притежава валидно
свидетелство за правоуправление, издадено от българските власти.
Така посоченото от фактическа страна поведение на българския
гражданин е квалифицирано като покриващо признаците на две престъпления
по наказателния закон на Република Румъния, а именно:
1/ по чл.335 от НК - Управление на МПС без удостоверение за
управление на МПС „Управление по обществените пътища на моторно
превозно средство (МПС) или на трамвай от лице, което не притежава
Свидетелство за управление на МПС се наказва от една до 5(пет) години
лишаване от свобода “ и
2/ по чл.323 от НК- Измама: “Използването на официален документ или
на документ с частен подпис, познавайки факта,че той е фалшифициран, за
произвеждане на правни последици се наказва с от три месеца до две години
затвор или глоба, когато използваният, документ е с частен подпис“.
Съгласно посочените обстоятелства Д.М. е признал извършването на
престъплението и е пояснил, че през 2013г. се обърнал към
неидентифицирано лице от Германия, което за сумата от 200 евро му дало
шофьорската книжка, за която знаел,че е фалшива.
За извършените две престъпления, на М. били наложени наказания,
съответно: 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.335 ал.1 от
НК на Република Румъния и 3 месеца лишаване от свобода за престъплението
по чл.323 ал.1 от НК на Република Румъния, завишено след групиране с един
3
месец. Общото наказание от една година и един месец лишаване от свобода
било отложено за период на надзор от две години от датата на влизане в сила
на наказателното решение, като по време на срока на надзор осъденото лице
било задължено да спазва следните надзорни мерки: а/ да се явява пред
Пробационната служба на Окръжен съд Илфов на датите посочени от нея;
б/да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му;
в/да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване,
което превишава пет дни, както и за връщането си; г/да уведомява за промяна
на работното си място; д/да предоставя информация и документи, които да
позволят контрола върху средствата за препитание.
С Наказателно решение № 410/03.03.2019г. влязло в сила на
17.03.2020г. било прието от румънските съдебни власти за основателно
искането на българския гражданин М. и материалите са придвижени към
делегиран съдия от Отдел „Изпълнение на Наказателни присъди“ към РС
Арад за издаване на Удостоверение по чл.6 от Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане принципа на взаимно
признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора
върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
По възраженията на защитата: в производството по
ЗПИИСРРПОУНПМАС обстоятелствата, които трябва да се изследват за
не/признаване и не/изпълнение са посочените в чл.14 и чл.15 от Закона. Тези
разпоредби изключват анализ и коментари по вида и размера на наказанието,
освен когато е налице надвишаване на максималната продължителност на
санкцията, съобразно разпоредбата на чл.5 ал.3 от Закона (пред каквато
хипотеза в случая не сме изправени). При признаване и изпълнение, след
изследване на горните положителни и отрицателни предпоставки, се
пристъпва към адаптиране на пробационните мерки, което ОС Търговище е
извършил съобразно разпоредбата на чл.5 от Закона. Единствената забележка
към първостепенния съд, която апелативната инстанция би могла да отбележи
в тази връзка е, че адаптирането на мерки 3 и 4 от присъдата, не е било
коректно. Мярката "Да уведомява предварително за смяната на жилището и
за всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и з завръщането си и
задължението да уведомява за промяна на работното място" не съответства на
пробационната мярка по чл. 42а ал.2 т.3 от НК на РБългария, изразяваща се в
4
"Ограничения в свободното предвижване", която включва забраната за
посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на
населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен
служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за
определен период от денонощието. Това е така, тъй като наложената
пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по
същността си пробационната мярка по 42а ал.2 т.3 от НК на РБългария има
характеристиките на забранителна мярка. Заради това и адаптирането на
пробационните мерки 3 и 4 от присъдата не е следвало да се допускат, тъй
като с това би се влошило наказателно-правното положение на осъденото
лице. Основателни са и възраженията на защитата във връзка със срока, в
който следва да се изпълняват адаптираните мерки (такъв не е бил упоменат в
решението на ОС Търговище), като безспорно в случая е необходимо да се
съблюдава влизането в сила на присъдата (15.10.2019г.) по аргумент от чл.67
ал.3 от НК, тъй като тези мерки са били постановени в рамките на
определения с присъдата изпитателен срок. В противен случай те биха
излезли извън него, което би представлявало материалноправно нарушение.
Отделно следва да се посочи, че се споделя становището на прокурора от АП
Варна, че при условно осъждане по реда на чл.67 от НК би могла да се
постанови само една пробационна мярка – обстоятелство, което е убягнало от
вниманието на първата инстанция.
Въззивната инстанция констатира, че Окръжният съд задълбочено и
подробно е анализирал наличието на изискуемите предпоставки за
признаване и изпълнение по чл.14 от ЗПИИСРРПОУНПМАС: едно от
престъпленията за които М. е осъден е престъпление по НК на РБългария;
присъдата на румънския съд представлява решение по смисъла на чл.3 т.5 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт, с което се
налагат пробационни мерки“; адресът на осъдения е на територията на
РБългария. Това е така и според изисканата от първоинстанционния съд
справка.
ОС Търговище обаче не е обърнал нужното внимание на изявлението на
осъденото лице М. в съдебното заседание, проведено на 31.03.2021г.: „Живея
на територията на РБългария в село Маково. Работя в Германия, но в
момента съм тук на почивка.“ От това изявление, както и от данните за
5
призоваването му за съдебно заседание пред апелативната инстанция (според
изготвената докладна записка той е заявил невъзможност да присъства в
съдебното заседание, тъй като се намира в Германия, където работи от три
години), както и от представените от защитата писмени доказателства (трудов
договор от 2019г. с чешка компания), става недвусмислено ясно, че лицето
трайно се е установило да живее и работи извън пределите на страната като
посещенията му в Република България се свеждат до такива по време на
годишния му отпуск, в който се вижда със семейството си. Няма фактическа
сигурност за какъвто и да е времеви период, в който осъденият ще се завърне,
за да живее постоянно на територията на РБългария, така че да бъдат
изпълнени спрямо него присъдените пробационните мерки, изпълнението на
които се явява крайна цел на ЗПИИСРРПОУНПМАС. Съобразно чл.1 на
РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/947/ПВР НА СЪВЕТА целите и приложното му
поле са „улесняване на социалната рехабилитация на осъдените лица, ….,
както и улесняване приложението на съответните пробационни мерки и
алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в
държавата на осъждане.“ Очевидно е, че за да се постигнат тези цели е нужно
действително фактическо местоживеене на територията на РБългария.
Съгласно трайната практиката на СЕС местоживеенето не се установява само
чрез изготвяне на справка за същото - изпълняващият съдебен орган следва да
направи обща преценка на редица обективни елементи, които характеризират
местоположението на това лице, сред които по-конкретно фигурират
продължителността, естеството и условията на престоя му на определено
място, както и семейните му и икономически връзки с него. Както по-горе се
установи осъденият М. има трайна икономическа връзка с Германия, където
работи с години, а посещенията му на територията на РБългария се свеждат
до посещения на семейството му в почивни за него периоди.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че по предявеното от румънските власти искане следва да се
постанови отказ, т.к. от събраните доказателства по делото е видно, че
осъденото лице трайно и фактически се е установило извън територията на
РБългария и не планира завръщане тук, извън посочените горе причини
(годишен отпуск). Осъденият М. има трайна икономическа връзка с
Германия, където работи от години. Това съставлява абсолютна пречка,
6
установена и в чл.15 ал.1 т.2 от Закона, възприел разрешенията на чл.11 §1
б."а" във вр. с чл.5 §1 от РР 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС за признаване на
румънското решение („Компетентният орган на издаващата държава може да
изпрати съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация,
на компетентния орган на държавата-членка, в която осъденото лице
пребивава законно и обичайно, в случаите, когато осъденото лице се е
върнало или желае да се върне в тази държава“.).
Предвид изложеното и на основание чл.17 и чл.15 ал.1 т.2 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7/31.03.2021г. по ЧНД №20213500200060/
2021г. на Окръжен съд Търговище,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА признаване и изпълнение на влязлото в сила на
15.10.2019г. Наказателно решение № 1535 постановено на 16.09.2019г. по
наказателно дело № 4422/5582019 г на РС Арад, Република Румъния по
отношение на българския гражданин Д.М., с ЕГН ********** за извършени
престъпления по чл.335 ал.1 от НК и по чл.323 ал.1 от НК на Република
Румъния, за което му било наложено общо наказание от една година и един
месец лишаване от свобода било отложено за период на надзор от две години
от датата на влизане в сила на наказателното решение, като по време на срока
на надзор осъденото лице било задължено да спазва следните надзорни
мерки: а/ да се явява пред Пробационната служба на Окръжен съд Илфов на
датите посочени от нея; б/да приема посещенията на пробационен служител,
определен за надзора му; в/да уведомява предварително за смяна на
жилището и за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за
връщането си; г/да уведомява за промяна на работното си място; д/да
предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
средствата за препитание.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8