Р Е Ш Е Н И Е
№4764/23.11.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 680 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 3396/ 16.01.2018 год. от
„Д.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** срещу П. г. по
т. „П.. Д. А. З.“, с адрес: *, с искане
до съда да постанови решение, с което осъди ответника
да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има
свободен достъп до инфраструктурен обект с идентификатор
№ *, находящ се в обща на
страните сграда, на етаж минус едно – в сутерена на сградата, чрез предоставяне
на ключ за входната врата на общата сграда и осигури свободен достъп, по всяко
време, до общите части на сградата – входна врата, коридор на първия етаж и
стълбище към сутерена.
В исковата молба се излага, че по силата на правна сделка от 25.07.2013 год., ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № * –
инфраструктурен обект в
сграда, находящ се на етаж минус едно (сутеренен
етаж), под ниското и високото тяло на училищната сграда на П. г. по т.. С придобиване правото на
собственост върху обекта, са придобити и 20.1969 % ид.
ч. от общите части на сградата. За останалата част от
сградата е публична държавна собственост, съставен е АДС № 8859/12.05.2015 год., предоставена за управление на учебното заведение. Единствената възможност за достъп до обекта е през входната врата
на учебното заведение, а ответникът отказва да осигури достъп на ищеца до
входната врата, общия коридор и стълбището, водещо до обекта на ищеца.
Ответникът – П. г. по т. „П.. Д. А. З.“, гр.
Варна, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост, но
неоснователност на иска. Не оспорва вещните права на
ищеца по отношение на процесния обект, а също и
статута на останалата част на сградата – публична държавна собственост, чието
управление е предоставено на учебното заведение. Не
оспорва, наличието на отказ на ответника да предостави ключ от сградата, респ.
достъпа на външни лица до учреждението
в извънучебно време. Възразява, че главния вход и коридора,
водещ стълбището не са общи части на двете страни по спора- обекта на ищеца се
намира в сграда с ид. № *, а
входната врата и коридора –
в сграда с ид. № *. В
последната няма обекти, собственост на трети лица, поради което и в режим на
етажна собственост се намира само ниското тяло. Освен
това възразява и, че коридорът не отговаря на изискванията за обща част по
своето естество.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от НА № *,
том *, рег. № *, дело */ * год. „*“ ООД продава на „Д.“ ЕООД котелно помещение,
представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *, находящо се в *, разположено на етаж – 1, кота -8.60, под ниското и високо тяло на училищната сграда
на Т., цялото със ЗП от 951 кв. м., ведно с 20.1969 % ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж.
Приобщен към доказателствения материал по делото е АДС № 8859/
12.05.2015 год., съставен по отношение на П. г. по т. „*“ – Варна, касаещ ПИ с идентификатор № * с площ от 3869 кв. м. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * с площ от 986 кв. м.,
представляваща първи корпус, състоящ се от сутерен, първи, втори и трети етаж,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *, разположен в сграда № *, представляваща втори корпус, състоящ се от сутерен и първи етаж, ведно с
79.8031 % ид. части от общите части на сградата.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
процеса съдебно – техническа експертиза, се установява следното: ПГТ
„А. З." съгласно КК е разположена в две сгради, едната, разположена в северната част на имота,
с идентификатор * и друга, разположена в югозападната част на имота,
с идентификатор *; в О. В., р. „П." при О. В., Д. А., М., О. А. не са открити строителните
книжа, по които е изградена сградата на училището; налице е делатационна фуга от 2см между двете
тела на училището,
първи и втори корпус, съответно сгради с идентификатор по КККР * и *; двете
тела са със
самостоятелни конструктивни
елементи, двете части на строежа
завършват със съответните носещи елементи - колони, греди и плочи, независимо
от това, че има само
един зид, който е на стълбището
на високото тяло на сградата
с идентификатор по КККР *; към
настоящия момент достъпът до сутерена
на сградата, описан като „втори
корпус" по АДС, на кота -8 60 по
АДС и -7 85 по архитектурното
заснемена, където е било разположено котелното помещение е единственно през главния
вход на училището,
през коридора на първия етаж
на високото тяло и стълбището, разположено в южнната част на високото
тяло; част
от обекта на ищеца попада
под площта на новото котелно,
тоалетните, коридора, хранилището срещу стълбището, учебна стая № * и частично
под кабинети № * и № * на високото тяло на
кота -3 60; в котелното
помещение, в крайния
зид на ниското
тяло, в западния
край на сградата, е имало врати към
бившата сграда на ресторант «*», които към настоящия момент са
зазидани; съществувал
е и подемник /асансьор/ за обслужване на
котелното помещение, излизащ в югозападната част на двора
на училището, който е демонтиран и площадката над него е асфалтирана; котелното
помещение се намира в подземния етаж на сградата, с идентификатор * и частично под сградата, с идентификатор *; главният вход на училището, коридорът на
първия етаж и стълбището към сутерена се намират в сградата, разположена в
северната част на имота, посочена с идентификатор *., те свързват отделните помещения на първия
етаж на сградата; коридорът също е връзка и с помещенията разположени на първия
етаж в сградата с идентификатор
*, а чрез стълбището са
достъпни помещенията, разположени на подземния етаж на кота
-3.60
и помещението на бившето котелното помещение, разположено
на кота -7.85.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС
регламентира възможността на собственика да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, че е собственик
на процесния имот, вкл. и
на процесните входна врата,
коридор и стълбище; извършване на действия от страна на ответника, с които му
пречат да упражнява правата си в пълен обем.
В тежест на ответника е да установи възраженията си относно естеството и функционалното предназначение на процесните
входна врата, коридор и стълбище.
Правото
на собственост, от своя страна, включва правомощията на носителя на правото
на собственост да владее, ползва и да се разпорежда с вещта. За да е налице възпрепятстване
на правата на собственика да ги упражнява
в пълен обем, следва да се установи неблагоприятно отражение или въздействие,
което пряко или косвено рефлектира върху някое от правомощия
на собственика, като при всички
случаи, с оглед фактите по конкретния
спор следва да се направи
преценка относно наличието на ограничаването.
Това ограничение следва да пречи на
ползването на вещта, съобразно нейното предназначение.
В настоящата хипотеза, липсва спор, а и
се установява от приобщените писмени доказателства, че въз основа на правна
сделка, ищецът е собственик на обект с идентификатор
№ *, част от втори корпус на ПГТ „А.
З.“ - гр. Варна. Ответникът е собственик на другия обект в сградата, притежаващ
идентификатор *.1, а също и на другата сграда в
имот *, с идентификатор *.
Безспорно е и, че на ищеца
е отказано от ответника предоставяне на ключ от входната врата, свободен достъп
до процесните входна врата, коридор и стълбище, извън
учебно време, като установено по делото е, че същите се намират в първи корпус
на учебното заведение – самостоятелен обект с идентификатор № *. Двата корпуса
са самостоятелни елементи, с независими конструкции, самостоятелни обекти на
правото на собственост. Този извод се налага въз основа на експертното
заключение, което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено. Последното от своя страна, обосновава извода, че след сключване на придобивната сделка, в патримонума
на ищеца са преминали права върху идеални части от общите части само на втория
корпус, с идентификатор № *, но не и по отношение на първия, с идентификатор № *.
В този смисъл и процесните входна врата, коридор и
стълбище, намиращи се в първия корпус на училището, не съставляват общи части
по отношение на сградата, в която се намира и обекта на ищеца.
По силата на сделката, на която се позовава ищеца, същият не е придобил
вещни права по отношение на процесните входна врата,
коридор и стълбище. Обстоятелството, че двата корпуса имат обща стена, през
която е открит свързващ ги коридор, не обосновава извод в обратна насока. Тази
връзка е направена за целите на обучителния процес, за улеснен достъп на
учители и ученици по помещенията, в които се провежда обучителния процес и
практическите занятия.
Ищцотово
дружество не притежава вещни права върху процесните
обекти, поради което и следва да се приеме, че първата предпоставка на чл. 109
ЗС не е налице.
Ирелевантни,
при формиране на крайните изводи досежно собствеността
на тези обекти, са предприетите постъпки по промяна на кадарастралната
карта, до колкото само по себе си отразяването в кадастралната карта и регистри
не поражда или отрича права.
Независимо от горното, за пълнота на
изложението, следва да бъде отбелязано и следното:
Вярно е, че най – лесния достъп до т. нар. котелно помещение е през главния
вход на гимназията, но това не е единствената възможност. Въз основа на
заключението на вещото лице, съдът приема наличие на техническа възможност за
осигуряване на достъп, най – малко чрез ново отваряне на зазиданите в миналото
врати.
От друга страна, спецификата на
осъществяваната в сградата дейност – обучение на непълнолетни лица, предполага
контролиран достъп до сградата на гимназията, с оглед сигурността на учениците,
поради което и свободния достъп на външни лица, е нецелесъобразен, създаващ риск
за сигурността на учениците. В този смисъл, отказът на ръководството на
учебното заведение да осигури свободен, неконтролиран достъп до сградата на
училището, е правилен и адекватен.
По изложените съображения, се налага
извода, че фактическият състав на чл. 109, ал. 1 ЗС не е осъществен, а от това
– и за неоснователност предявения негаторен иск,
поради което и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и отправеното
искане, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника извършените за водене на производството разноски, в размер на 700.00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***
срещу П.
г. по т. „П.. Д. А. З.“, с адрес: * иск за
осъждане на ответника да се
въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да
има свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се в обща
на страните сграда с
идентификатор № *, на етаж
минус едно – в сутерена на сградата,
чрез предоставяне на ключ за
входната врата на сграда с идентификатор № * и осигури свободен достъп, по всяко
време, до общите части на
сграда с идентификатор № * – входна врата, коридор
на първия етаж и стълбище към сутерена, на основание чл. 109, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА Д.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на П. г. по т. „П.. Д. А. З.“, с адрес: * сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: