№ 832
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503303 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265279 от 06.08.2021 год., постановено по гр.д. № 650/2020 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 9-ти състав, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено
на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Н. К. П. сумата от 10 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 26.09.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2016 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
до пълния размер от 50 000 лева, предявен като частичен от 100 000 лева, като са
разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като се
излагат доводи за неправилност. Твърди, че неправилно съдът е възприел факта на движение
на пешеходеца, който противно на възприетото, е стоял неподвижен на пешеходната пътека,
въпреки, че е бил предупреден да внимава. Не се установява наличие на удар, а само на
„побутване“. Отделно от това се твърди, че пострадалия е допринесъл съществено за
настъпване на вредите, поради това че е стоял неподвижен на пешеходната пътека. Молят
съда да отмени решението и постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират
се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца Н. К. П., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
1
определеният размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и
страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна
на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените вреди бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаните пред първоинстанционният съд заключения на съдебно-медицинска и
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /в медицинската й част/,
които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните се установява, че в
резултат на произшествието ищеца е получил лека черепно-мозъчна травма с мозъчно
сътресение, без изпадане в пълно безсъзнание; контузия на шийния одел на гръбначния
стълб с диагностицирано сътресение на гръбначния мозък в шийния отдел на гръбначния
стълб; контузия на дясно рамо и контузия с оток и кръвонасядане на дясна лакътна става с
данни за абрис /отчупване на парченце/ от дясна лакетна кост в областта на ставния й
короновиден израстък в пакетната става, които увреди имат медико биологичен характер
временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Контузията с кръвонасядане на
дясното бедро и дясна подбедрица, с клинично установено навяхване на дясно коляно, за
което на по-късен етап има изследвания за установена непълна травматична лезия на задна
част на медиалния менискус и развити посттравматичен бурсит и синовит. Тази травма
причинила на пострадалия трайно-за повече от 30 дни затруднение на движенията на десния
долен крайник.
От шийната травма са реализирани критериите на трайно затруднение, повече от 30 дни,
затруднение на движенията на шията и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещите лица установяват, че липсват данни за състоянието на шията преди
инцидента, поради което не може еднозначно да се приеме, че установената симптоматика се
дължи единствено на травмата. Най-вероятно изявените симптоми да са причинени от
2
наслагване на травматични увреди на фона на съществуващи преди инцидента болестни
дегенеративни промени, но липсата на изследвания не дава възможност да се установи до
каква степен болестните промени участват при изявите на констатираните симптоми на
персистиращи болки и ограничени движения.
Травмите на пострадалия, вида и локацията им, дават основание да бъдат обяснени по време
и начин, съобщените в исковата молба вреди, а именно удар, нанесен с широка контактна
повърхност, в дясната част на тялото, който може да се реализира от травмиращото
въздействие при удар със задната част на микробус.
Установяват също така, че при мекотъканните увреждания, болките и страданията
отшумяват за 2-3 седмици, а при лекостепенното мозъчно сътресение, какво е прието, след
спазване на режим и лечение симптомите средностатистически отшумяват до 20-25 дни след
травмата. При пострадалия е регистрирано по-продължително персистиране на
церебрастенна симптоматика-главоболие, световъртеж и други, което е възможно при по-
леки сътресения на главен мозък. Според медицинската документация, лечението на
шийната травма е продължило и след 09.02.2017 г. с носене на шийна яка, като няма данни
кога е свалена. При тази травма не е възможно да се прецени тежестта на травмирането и
фона, върху който се е развила. Изявата на редикуларна симптоматика с болка към десен
горен крайник е напълно възможно да се отдаде на недиагностицирана по-тежка травма или
ма обостряне на болестен процес от настъпило травмиране. При абрис на короноиден
израстък на лакетната кост се налага имобилизация на ръката около 10 дни, като при
благоприятно протичане на ограничени движения на дясна коленна става, които могат да се
свържат с претърпените травми. Към момента на извършения преглед пострадалия е в добро
общо състояние, без оплаквания в областта на шията и главата, с хипотрофия на бедрената
мускулатура в дясно и с ограничена възможност на натоварване на дясното коляно, както и
при клякане и продължително ходене, изпитва болка в това дясно коляно и бедрото.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
3
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП –
септември 2016 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи,
води до извод, сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи от събраните доказателства, че произшествието е
настъпило на обозначено място за пресичане на пътното платно-пешеходна пътека. Не е
спорно също така, че спрелия автомобил се е намирал в по-голямата си част върху
пешеходната пътека, а от приетите автотехнически експертизи, отново неоспорени от
страните, които съдът кредитира се установи, че причината за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, който е
потеглил на заден ход в момент, в който отзад се е намирал пешеходец.
От показанията на свидетеля Д., които настоящия състав кредитира, тъй като същия е бил
очевидец се установи, че пострадалия ищец е стоял неподвижно върху пешеходната пътека,
зад микробуса, като е провеждал съсредоточен телефонен разговор. Всъщност по този
въпрос не се спори, тъй като във въззивната си жалба самия ищец прави такова признание.
Това поведение на ищеца е в нарушение на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, където е разписано, че
при пресичане на пътното платно, пешеходецът е длъжен да не удължава ненужно пътя и
времето на пресичане, както и да не спира, без необходимост на пътното платно. В случая
не се установи някаква необходимост, дала основание на ищеца да спре движението си на
пешеходната пътека. При положение, че ищеца не бе спрял на пешеходната пътека за да
води телефонен разговор, а бе продължил пресичането си, то обективно произшествието
нямаше да настъпи. С това се поведение същия съзнателно се е поставил в риск и
съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав
приема 50 % съпричиняване от страна на пострадалия.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
4
се редуцира определеното обезщетение от 20 000 лева на 10 000 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящия съд, страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 265279 от 06.08.2021 год., постановено по гр.д. №
650/2020 год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9-ти състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5