Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/17.07.2019
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на седемнадесети
юни, две хиляди и десета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Даринка Димитрова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 251 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Обективно
съединени искове, предявени на основание чл.357 във връзка с чл.215 от КТ,
чл.224 и чл.128 от КТ с общ размер от 19 907,65 лева.
Ищецът настоява съдът да осъди ответника да му заплати
исковите суми, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, представляващи: незаплатено ТВ,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и неплатени командировачни пари
за периода 01.02.2016г. до 18.09.2018г. Твърди, че за посочения период е
следвало да получи общо 53 137,57 лева, но работодателят му е превел по
банковата му сметка само сума от 33 229,92 лева. Претендира и разноски по
делото.
Ответникът е уведомен по реда на чл.50 от ГПК, предвид
ал.2 съдът приема, че е получил препис от исковата молба с приложенията към
нея, както и разпореждане по чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения му едномесечен срок
не депозира писмен отговор, не изпраща представител и в съдебно заседание и не
заявява становище .
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Видно и от представения трудов договор №30/09.01.2014г. ищецът
е работил в ответното предприятие като “шофьор товарен автомобил” с трудово
възнаграждение в размер на осигурителния минимум, като задължение на ищеца е
било да превозва товари извън РБългария. За всеки ден извън страната страните
са уговорили и командировачни пари в размер на 60 евро. На 18.09.2018г.
трудовия договор е прекратен със заповед
№17. Плащането на трудовото възнаграждение и командировачните пари е
ставало по банкова сметка ***. Последният твърди в исковата молба, че преводите
от страна на работодателя-ответник не били регулярни и не отговаряли на
отработените дни, че след прекратяване на трудовия договор поискал точно
заплащане, но счетоводителят на фирмата му е отговорил, че всичко е разплатено
и не му се дължи нищо повече.
За това ищецът е предявил настоящия иск и претендира, че
за периода от 01.02.2016г. до 18.09.2018г. работодателят е следвало да му
заплати трудово възнаграждение в размер на 15 305 лева; обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018г. в размер на 973 лева и
командировачни в размер на 36 859,57 лева или общо по банковата му сметка
е следвало да постъпят 53 137,57 лева. Вместо това са преведени само
33 229,92 лева и търси остатъка от 19 907,65 лева.
Въпреки вмененото на ответника задължение с определението
по чл.140 от ГПК с предупреждение, че при неизпълнение ще се приложат
последиците на чл.161 от ГПК, по делото работодателят не представи в оригинал
заповедите за командироване на ищеца, ведно с пътните листи за извършения
транспорт на товари; ведомостите за изплатени заплати за процесния период,
както и справка за платени осигуровки на работника. Предвид разпоредбата на
чл.190 ал.2 от ГПК съдът възложи задачата на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза на база представените от ищеца писмени
доказателства, минималните осигурителни доходи за професията на ищеца, полагащ
се годишен отпуск по КТ и извлечението от дигиталната карта даваща сведение
кога ищецът е бил в чужбина и е работил като шофьор.
Съгласно заключението на вещото лице, ищецът за процесния
период е следвало да получи ТВ от 11 689,66 лева; обезщетение за неползван
годишен отпуск в размер на 932,59 и командировачни при минимум по 27 евро на
ден, предвиден в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
18 846 евро. Или общо ответникът е следвало да преведе по банковата сметка
на ищеца 49 481,82 лева. Според вещото лице за периода 01.02.2016г. до
18.09.2018г. работодателят е превел само 31 083,82 лева т.е. с 18 398 лева по-малко от полагащата
му се сума.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице и пред
вид правилата на доказателствената тежест приема, че ответникът работодател
следва да бъде осъден да заплати посочената сума. Върху този сума той дължи и
законна лихва, считано от подаване на исковата молба до съда-01.02.2019г. до
окончателното плащане- чл.86 от ЗЗД- дължимо обезщетение при забавено плащане
на парично задължение.
Пред
вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца
разноски по делото, които са в размер на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 800 лева. Ответникът-работодател на основание чл.78 ал.6 от ГПК дължи плащане в полза на съда 735,92 лева държавна такса, определена върху
размера на присъдената сума и 300 лева заплатено възнаграждение на вещото лице.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “К. ЕВРОПА ТРАНСПОРТ”ЕООД с ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ул.”Иван Вазов” №21, ет.1, ап.*** представлявано
от О. К. да заплати на Д.А.А. с ЕГН-**********
*** сумата от 18 398 лева/осемнадесет
хиляди триста деветдесет и осем лева/представляваща разлика между платеното по
банков път и дължимото трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен
годишен отпуск и командировачни пари за периода от 01.02.2016г. до
18.09.2018г., ведно със законна лихва, считано от 01.02.2019г. до окончателното
плащане, както и 800 лева разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендираните
19 907,65 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “К. ЕВРОПА ТРАНСПОРТ”ЕООД с ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ул.”Иван Вазов” №21, ет.1, ап.3 представлявано
от О. К. да заплати на районен съд-гр.Разград 735,92 лева държавна такса върху размера на присъдената сума и 300 лева изплатен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: