Р Е Ш
Е Н И Е
№ 943
гр.Бургас, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2328 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на А.М.И.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Люба Райнова – БАК, с посочен
съдебен адрес:***, офис 1, срещу Наказателно постановление № 19-0769-000355/01.04.2019г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба”
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца;
за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, а за нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло. Посочва се, че АНО не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че жалбоподателя не е притежавал
съответната категория за управление на МПС. В тази връзка се застъпва, че в АУАН
и в НП не е посочена кубатурата и мощността на ППС, за да се определи дали
действително за него е необходимо СУМПС, категория „А“. Отделно от това се
възразява срещу квалификацията по чл. 150а ЗДвП, като се развиват подробни
съображения, защо в конкретния случай правото на защита на жалбоподателя е било
ограничено. Въвеждат се твърдения за неправилно индивидуализиране на
наказанията, наложени на жалбоподателя, поради което и в условията на
евентуалност се прави искане за изменение на НП, чрез намаляването им в
минималния предвиден размер.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен чрез процесуалния си представител по реда на чл. 178, ал.8 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП“, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводително писмо,
с което преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата
без последствия.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 11 гръб – НП е връчено
на жалбоподателя на 20.05.2019г., а жалбата е депозирана чрез куриер на 27.05.2019г.
/л.10/). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 13.01.2019г.,
около 15.00 часа жалбоподателят управлявал мотоциклет „***” с обем – 150
куб.см., с номер на рамата: 9C2JD19A05R101283 в гр. Бургас по бул. „***“ до бл. № 541, в
посока към с. ***. Въпросният мотоциклет бил закупен от И. през месец октомври
2018г., като на 15.10.2018г. регистрацията на мотоциклета в Германия била
прекратена и за това той бил без регистрационна табела. Самият И. притежавал
СУМПС за категориите „В“, „М“ и „АМ“, но не и за „А“. Въпреки това на
посочената дата и час жалбоподателят решил да покара мотоциклета, за да го
тества, когато бил спрян за проверка от св. Г.Д. – мл. автоконтрольор към
Сектор „ПП“ – Бургас. Полицейският служител констатирал, че мотоциклетът е без
поставена регистрационна табела и по номера на рамата няма данни за регистрация
на територията на страната. Св. Д. констатирал още, че водачът не притежава
категория „А“, както и че в хода на проверката не представя контролния талон
към СУМПС.
За констатираното
св. Д. съставил АУАН с бл. № 003664, в който посочил горните факти, квалифицирайки
ги като нарушения по: 1. чл. 140, ал.1 ЗДвП, 2. чл. 150а ЗДвП и 3. чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП. Изрично в акта било посочено, че мотоциклетът е с работен обем
на двигателя от 150 куб.см., както и че за него следва да се притежава
категория „А“, каквато водачът няма. Актът бил предявен на водача, който го
подписал и получил препис от него без да направи възражения. В законоустановения
срок възражения не били депозирани. Вместо това водачът собственоръчно попълнил
сведение (л.15), в което посочил че действително е управлявал мотоциклета,
който е бил без рег. табела. Предоставил копие от договор за покупко-продажба и
регистрация (на немски език).
Материалите по
преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 07.03.2019г.
прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от И. не покрива признаците на
престъпление по НК.
Въз основа на АУАН и с оглед преценката на БРП, че не се касае до
престъпление от общ характер, на 01.04.2019г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти нарушават
разпоредбата на 1. чл. 140, ал.1
от ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца; 2. чл. 150а, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 300
лева, и 3. чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр. 2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 01.04.2019г. е била оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на
становището на жалбоподателят, съдът счита, че вменените
му във вина нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере
в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Деянията и техните
съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в
НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията (с
изключение на второто) са индивидуализирани правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество следва да се посочи следното:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Няма спор, че управляваното от жалбоподателя транспортно средство е „моторно превозно средство“ (МПС) по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че е било управлявано от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и факта, че е придобил собствеността на МПС-то през октомври 2018г. и дори представя документи в тази насока. Видно от представеното Свидетелство за регистрация № ********* (л.16) – регистрацията на МПС е била прекратена от компетентните немски власти на 15.10.2018г., което е удостоверено с надлежно отбелязване – „Аußerbetriebsetzung“ (извеждане от експлоатация) и подпис. В този смисъл е и Докладна записка на л.23. Именно по тази причина моторното превозно средство е било и без поставена регистрационна табела. Видно от показанията на актосъставителят – към 13.01.2019г. МПС все още не е било регистрирано по надлежния ред на територията на страната (по реда на Наредба I-45 от 24.03.2000г. ), поради което и с оглед горните факти правилно АНО е приел, че с поведението си И. е извършил деянието по чл. 140, ал.1 ЗДвП. В случая е ирелеванто, че жалбоподателят е искал да изпробва мотоциклета, а не да се придвижи с него (както е заявил пред контролните органи и е описал в сведението си), доколкото законът не прави разграничение в тази насока. Щом МПС се управлява по път, отворен за обществено ползване то същото следва да е регистрирано по надлежния ред и с поставени на предвидените за това места рег. табели.
В разпоредбата на чл.175, ал.3 ЗДвП (действала към момента на извършване на нарушението) е предвидено наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай АНО е индивидуализирал размера на всяка една от двете кумулативни санкции в минималния възможен размер, поради което и допълнителното им намаляване от съда е невъзможно (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер или за неналагане на една от кумулативно предвидените санкции).
2. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В конкретния случай, управляваното от И. МПС е двуколесно с работен обем на двигателя – 150 куб.см. (противно на становището на жалбоподателя – обемът изрично е посочен в АУАН и в НП). От своя страна тези факти неминуемо квалифицират МПС-то като „мотоциклет“ по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т.4, буква „А“ ЗДвП, съгласно която за управлението му се изисква притежаване на категория „А“. В конкретния случай жалбоподателят е притежавал категория „АМ“ (която съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 1 ЗДвП му позволява да управлява „мотопеди“, но не и „мотоциклети“), но не е притежавал категория „А“ (видно и от справката за водач на л. 26-27), поради което и правилно АНО е приел, че същият не е притежавал въобще такава правоспособност.
От своя страна разпоредбата на чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП предвижда, че водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се наказва с глоба от 100 до 300 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният от АНО максимален размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията не следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/2018г. на АдмС-Бургас). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде определен размер на наложената санкция в минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция.
3. По отношение на третото вменено нарушение съдът счита, че при тази фактическа обстановка правилно актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Въпросната разпоредба предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него. Безспорно водачът не е носил и респективно не е представил контролния талон към СУМПС, поради което е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно му е наложена предвидената глоба за това нарушение в размер на 10 лева.
На последно място
съдът счита, че така констатираните нарушения не могат да се счетат за маловажен
случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушенията са типични за вида си. Отделно от това,
видно от Справката за водач (л. 26 - 27) до момента на настоящето деяние И.
вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 5 НП и 2 фиша, което също
завишава обществената му опасност.
Предвид изложеното съдът счита, че размерът на наложеното наказание за извършено
нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП следва да се измени от 300 на 100 лева, а в
останалата си част - НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което
следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-000355/01.04.2019г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА
с която за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП на основание чл. 177, ал.1, т.2,
пр.1 на А.М.И. с ЕГН: ********** е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лева на 100 (сто) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0769-000355/01.04.2019г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.