ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2276
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. И. Н.
като разгледа докладваното от В. И. Н. Частно наказателно дело №
20241110206707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.
Образувано е по жалба на М. Ч. К. в качеството й на законен представител – родител,
на пострадалата – малолетна И. К. К., по досъдебно производство № 3382 ЗМК-104/2024 г.
по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП, срещу постановление от
02.04.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по дело
водено за престъпление с правна квалификация чл. 143, ал.3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
С жалбата на М. К., се прави искане за отмяна на постановлението за прекратяване
като необосновано, незаконосъобразно и неправилно, по следните съображения: На първо
място се сочи, че липсва цялостен анализ на установената фактическа обстановка. Според
жалбоподателя, в постановлението не е разгледано обстоятелството, че не се касае за
единствена, отделна случка, а за системен тормоз на родител спрямо малолетно дете,
продължил в период от месеци. Също така се изтъква, че прокурорът не е взел предвид, че
бащата – К. К., не просто „вербално“ е изразявал „негативното“ си отношение към майката
на малолетното дете и мъжът, с когото живее, а е преследвал дъщеря си и е крещял по
улиците, което е довело до това тя да бъде „принудена“ да тича в опит да избегне своя баща.
На следващо място, с жалбата се сочи, че липсва правен анализ на поведението на Калин
Коцев, който е родител на малолетното дете и представлява авторитет по отношение на него
и в този смисъл е налице проявя на „власт“. Сочи се, че поведението е определено като
несъставомерно, докато жалбоподателят счита, че то представлява съставомерно
престъпление - принуда. Тази принуда се изразява в това, че под влиянието на поведението
на бащата, детето също променя своето като бърза, неспокойна е по време на прибирането
си от училище до вкъщи, губи възможността да се социализира с приятелки в свободното си
време, както и бИ. злепоставяна и засрамвана пред тях поради действията на другия
1
родител. В жалбата се изтъква, че бащата има за цел да повлияе на решението на дъщеря си
и да я принуди лично или чрез други трети лица да избере да живее при него, както вече е
направил със своя син. На последно място, изтъква се, че поведението на ответника се
реализира в условията на домашно насилие. По изложените аргументи се прави искане за
отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на СРП за продължаване на
разследването.
След анализ на проведеното разследване, събраните по делото доказателства и
съдържанието на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство СЪДЪТ намира следното:
Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство подлежи на обжалване от обвиняемия, пострадалия и неговите наследници, и
ощетеното юридическо лице, в седемдневен срок от получаването му. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство, предмет на настоящата проверка е било
връчено на законния представител М. К. – майка на пострадалата И. К. - на 02.05.2024 г.,
видно от приложеното известие за доставяне, на основание чл. 178, ал. 5 от НПК. С оглед на
това депозираната на 08.05.2024 г., жалба се явява подадена в рамките на преклузивния срок
и изхожда от лице, което разполага с активна процесуална легитимация, което съгласно чл.
129 от СК и чл. 3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), представлява малолетното си
дете, което малолетно дете в случая има качестовото на пострадал по смисъла на чл. 74 от
НПК, и вместо него именно родителя извършва правни действия. Предвид на изложеното
жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество, като доколкото в хода
на разследването не е привличано лице към наказателна отговорност, нито пък има друг
пострадал, то и не са налице други субекти с право на жалба.
Наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК-104/2024 г. по
описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП, е образувано по реда на чл.
212, ал. 1 НПК с постановление на прокурор при СРП и водено за това, че на неустановена
дата през 2023 г., неустановено лице е принудило И. К. К. да пропусне нещо, противно на
волята , като е употребена сила и заплашване, като деянието е извършено в условие на
домашно насилие. Наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор
при СРП от 02.04.2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - извършеното не съставлява
престъпление.
За да прекрати наказателното производство, наблюдаващият прокурор от фактическа
страна е приел, родителите на И. К. се разделили на 31.10.2022 г., поради влошени
отношения. От брака си същите имали две деца – И. К. К. и К. К. К., като След раздялата
им синът - К. К. К., отишъл да живее при баща си, а дъщерята - И. К. К., останала да живее
при майка си. В началото на януари месец 2023 г., в гр. София, след като И. К. приключила
с учебните си занятия в 01 СУ – „Пенчо Петков Славейков“, същата излязла от училището,
където я е чакал баща К. К.. Двамата разговаряли като К. К. започнал да говори на висок
тон изразявайки вербално негативното си отношение спрямо М. К. и лицето, с което същата
съжителствала. Пострадалата И. К. се подразнила и се затичала към метростанция
2
„Софийски университет“, до която метростанция баща я е последвал, но се спрял преди да
премине контролната бариера, като през това време продължил да изразява вербалното си
негативно отношение. К. К. не е бил лишен от родителски права и не е употребил сила и/или
заплашване спрямо дъщеря си И. К.. След тази случка К. К. продължил периодично да идва
до училището, където учи дъщеря му, за да я види и отново да изразява вербалното си
негативно отношение спрямо майката-М. К. и лицето, с което живее, като и през тези срещи
К. К. не е принуждавал дъщеря си чрез сила и/или заплашване да предприема някакво
нежелано за нея поведение.
В прекратителното обаче постановление не са изложени никакви съображения от кои
доказателствени източници е изведена тази фактическа обстановка, като доказателствените
материали по делото въобще не са и били обсъждани, а единствено схематично са изброени.
Въз основа на това прокурорът е приел, че поведението на К. К. не осъществява от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1
от НК, в която и да е от трите му форми – сила, заплашване или злоупотреба с влас.
В разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК са посочени пределите на съдебния контрол по
отношение на постановлението за прекратяване - съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. За
да изпълни съдът обаче задължението си да извърши проверка на обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване, е необходимо в същото да са
посочени фактическите и правни изводи на прокурора, така че съдът да може да извърши
дължимата преценка дали разследването е проведено всестранно и обективно, дали са
събрани и проверени всички относими доказателства, дали установените фактически
положения съответстват на събрания и проверен доказателствен материал или събраните
доказателства са ценени превратно и дали материалният закон е приложен правилно.
В настоящия случай съдът намира, че атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство се явява незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения, поради което и само на това основание следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 199 от НПК органите на досъдебното производство
(прокурорът и разследващите органи), се произнасят с постановления, задължителен
реквизит, на които са техните мотиви. Видно от съдържанието на атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство, прокурорът, вместо да
изложи фактическа обстановка и да посочи кои доказателствени източници кредитира и кои
- не, единствено е „преразказал“ и обобщил показанията на част от разпитаните
свидетели(И. К. и М. К.). В постановлението отсъства дължимия от прокурора
доказателствен анализ, необходим, за да формира обвинителят извод за достоверност на
едни доказателствени източници, респективно - недостоверност на други, преценявайки ги
според собствената им логичност, последователност и непротиворечивост и съпоставяйки
ги с други доказателства.
Изключително лаконични и напълно декларативни са и правните изводи. При това
положение следва да се приеме, че практически липсват мотиви, в които представителят на
3
държавното обвинение да изложи защо намира, че не е осъществен състав на престъпление,
за което при аналогични данни от проверката по реда на ЗСВ е образувал наказателното
производство. При това нито съдът, нито заинтересованите лица, адресати на
постановлението за прекратяване на наказателното производство биха могли да установят
по какъв начин прокурорът е формирал вътрешното си убеждение, респективно съдът не би
могъл да упражни правомощията си, предвидени в чл. 243, ал. 5 от НПК, да провери дали
постановлението е обосновано и законосъобразно. Наред с това, прокурорът не е изложил
никакви съображения, защо извършеното от Калин Коцев не съставлява престъплението
принуда, а само бланкетно е посочил, че поведението на Коцев не осъществява от обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, в
която и да е от трите му форми – сила, заплашване или злоупотреба с власт. Актовете на
органите на съдебната власт следва да бъдат не само законосъобразни, но и убедителни.
Когато в тях обаче липсват каквито да било мотиви, или същите са само формални, без да са
били обсъждани каквито и да било материали от делото, то тяхната законосъобразност не
може да бъде проверена и в същото време не може да става въпрос за никаква убедителност.
Липсата на мотиви в обжалваното постановление представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което налага отмяна на
постановлението и връщане на делото на СРП. Както вече беше посочено, в настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността
на постановлението за прекратяване, но не е допустимо в това производство съдът да
подменя волята на прокурора, като извърши собствена интерпретация на събраните в
досъдебното производство доказателства и „санира“ липсата на мотиви в обжалвания акт,
излагайки ги вместо прокурора и за първи път в определението по чл. 243, ал. 5 НПК. В
случай, че съдът за първи път в настоящото производство извърши анализ на
доказателствените източници, би лишил жалбоподателя от предвидената му по закон
възможност да атакува изводите на прокурора за наличие на основание за прекратяване на
наказателното производство пред две съдебни инстанции.
Ето защо Постановление от 02.04.2024 г. за прекратяване наказателното
производство по досъдебното производство № 3382 ЗМК-104/2024 г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП, следва да бъде отменено и делото върнато
на СРП. При връщане на делото в СРП прокурорът следва да извърши внимателен анализ на
събраните доказателства според действителния им смисъл и съдържание и съпоставяйки ги
с останалата доказателствена съвкупност, да посочи на кои от доказателствените източници
дава вяра, на кои - не и защо, каква фактическа обстановка приема за установена, да
обоснове правната страна, и едва след това да изложи и аргументира правните си изводи
налице ли е някое от прекратителните основания по чл. 243, ал. 1 НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6 т. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Постановление от 02.04.2024 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1,т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК-104/2024
г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП.
Връща делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5