Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 10.04.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на пети март две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 27 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Източни Родопи“ ЕООД, град К. срещу Наказателно постановление № 470996-F499252 от 17.10.2019 г. на Началник – Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 600.00 лева за нарушение на състава на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. Пар. 71, ал. 1 от Наредба за изменение на Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление и се моли съда да постанови решение, с което да го отмени, без да се конкретизират допълнително доводи в подкрепа на това искане.
В съдебно заседание, проведено пред Районен съд – Хасково, дружеството
- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител, а в подадена
писмена молба от представляващия го по закон – управителя Г. Г. И. се заявява,
че поддържа жалбата, като в молбата са аргументирани доводите за нейната
основателност.
Административнонаказващият орган Началник – Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, чрез упълномощения по делото представител – юриск. В. Р., оспорва жалбата и в хода по същество развива, включително и в представено писмено становище, конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, станало на 18.12.2019 г., видно от приложената разписка, чрез куриер на 27.12.2019 г. – първи присъствен ден след изтичане на 7 – дневния срок за депозирането й, срещу подлежащ на обжалване акт, от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена на 13.06.2019 г. от свид. Ч. А.Ч. на длъжност „ст. инспектор“ по приходите в Централно управление на НАП проверка на място в обект - офис-каса, находящ се в град Х., кв. *****, комплекс „*****“, стопанисван от „Източни Родопи“ ООД с ЕИК: *******, град К. било установено, че „дружеството – жалбоподател имало активна регистрация по ЗДДС от 10.02.2006 г. В обекта било регистрирано и работещо ФУ, модел „ELTRADE“ A300S-KL с ИН на ФУ: ED235463 и ИН на ФП: 44264834 и не се използвал програмен продукт/софтуер/ за отчитане на продажбите. След извършена проверка на 18.06.2019 г. чрез справка в информационните масиви на НАП за данните от документ за продажба от горепосоченото ФУ, документирана с ПИП сер., АА № 0028040/18.06.2019 г., било констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, което било регистрирано по ЗДДС и същевременно не използвало софтуер за управление на продажбите, не предавало автоматично от фискалното устройство данни от всяка фискална касова бележка по установената дистанционна връзка към НАП съгласно Приложение № 17 към датата на проверката на място - 13.06.2019 г. Такива данни не били предавани за периода от 01.04.2019 г. 00:00:00 ч до 13.06.2019 г. 13:00:00 ч., т.е. още от момента на възникване на това задължение за дружеството.
Въз основа на тези данни, обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0409061/13.06.2019г. и ПИП сер. АА № 0028040/18.06.2019 г. и с оглед преценката, че не се стига до неотразяване на приходи, и след като приели, че проверяваното лице попада в приложното поле на Параграф 71 ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, и следвало да приведе дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019 г., което не било изпълнено, контролните органи от състава на НАП достигнали до извод за осъществено нарушение по ЗДДС, поради което срещу дружеството - жалбоподател, в посоченото качество е съставен Акт за установяване на административно нарушение F499252/11.07.2019 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свид. Ч. А. Ч. в присъствие на лице, изрично и надлежно
упълномощено от представляващия по закон дружеството, сочено като нарушител с
Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя с рег. № 3203 от
16.04.2019 г. на Нотариус, рег. № 355 по Регистъра на Нотариалната камара с
район на действие – РС - Димитровград и в присъствие на свид. А.П.Р., като чрез
това лице актът бил предявен и съответно подписан от него, без да бъдат вписани
възражения и/или обяснения в съответната предвидена за това графа.
Екземпляр от съставения АУАН е връчен на 11.07.2019 г. чрез
упълномощеното лице, като фактът на връчване на свой ред е удостоверен с
подписа на това лице в приложената към процесния АУАН разписка.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило допълнително възражение от страна на жалбоподателя в законоустановения срок от получаване на преписа.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена процесната административна санкция – имуществена санкция в размер на 600.00 лева за нарушение по чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. Пар. 71, ал. 1 от Наредба за изменение на Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Ч. А. Ч. и А.П.Р. относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и
констатациите, до които са достигнали и фактите около неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите, а според т. 5 на цитираната разпоредба, и видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г./, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.; изм. с Решение № 5079 на ВАС на РБ - бр. 93 от 2013 г.; доп., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., в редакцията относима към датата на деянието, фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН). Данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17. Съгласно Параграф 71, ал. 1 от ПЗР от цитираната Наредба, изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019 г. По силата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а според ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в тази връзка не е налице несъответствие в твърденията относно датата на извършване на нарушението, след като е вписано веднъж, че изискуемите се данни не са били изпращани в периода 01.04.2019 г. до 13.06.2019 г., а след това е посочено, че нарушението е извършено на 13.06.2019 г., след като и посочената дата попада в процесния период и същевременно не се налага особен анализ на формата на изпълнителното деяние на административното нарушение и останалите негови характеристики от обективна страна. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на лице, изрично упълномощено от законния представител на дружеството, сочено като нарушител, съгласно възприетото в съдебната практика виждане по въпроса, когато се касае до търговски дружества, като по този начин е обезпечено правото на защита на жалбоподателя и в частност да подаде възражения в пълен предоставен от закона обем, от която възможност, обаче не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че дружеството – жалбоподател – „Източни Родопи“ ООД, град К., към датата на извършване на проверката, съответно към датата на инкриминираното деяние, е стопанисвало обект - офис-каса, находящ се в град Х., кв. *****, комплекс „******“, както и че към тази дата е имало активна регистрация по ЗДДС от 10.02.2006 г. Установено е също така, че в обекта било регистрирано и работещо ФУ, модел „ELTRADE“ A300S-KL с ИН на ФУ: ED235463 и ИН на ФП: 44264834 и не се е използвал програмен продукт/софтуер/ за отчитане на продажбите, което придава на жалбоподателя качеството на лице по чл. 3, съответно адресат на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г./, издадена от Министъра на финансите, към която препраща разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, а според т. 5 на цитираната разпоредба, и към вида на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
Изложеното, след като към процесната дата 13.06.2019 г. е установено, че дружеството – жалбоподател не е изпращало данни от документ за продажба от регистрираното ФУ, съобразно изискуемото се поведение, предвид даденото уточнение в Приложение № 1 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – раздел IIIб, точка 1, буква “Е“, обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 185, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, вр чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, съобразно изложеното по – горе за вида на законовото задължение и начина на изпълнение, нарушението е довършено, тоест осъществено от обективна страна.
Без значение в случая, от гледна точка съставомерността на деянието, е финансовият резултат на задълженото лице за съответния период, а обстоятелството дали с него се е стигнало до неотразяване на приходи е взето предвид при квалификацията с използване на привръзката с ал. 1, съгласно изр. последно на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като доводите в обратна насока, изложени в жалбата не намират опора в доказателствата по делото и приложеният въз основа на тях подход от наказващия орган при подбора на относимата административнонаказателна норма. Наред с това, в случая не само липсват твърдения в допълнението към жалбата, но не се и установява наличието на такива обстоятелства, които да сочат на някаква житейски оправдана, оттам и правно – причина за неизпълнение на законовото задължение. Поради тези доводи, не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.
От друга страна, деянието, обявено от чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за наказуемо е за извършване или допускане извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане извън хипотезите по ал. 1 на същия текст, явяваща се специална норма. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона води до ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят е предвидил широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства – че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са останали неотразени приходи и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е определил размера на административното наказание в параметрите, очертани от ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, като препращането на ал. 2 в тези случаи е именно към размера на санкцията по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Относно самия размер на имуществената санкция – същият според съда следва да бъде намален до минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно 500 лв., доколкото по делото не са налични никакви доказателства за обуславяне отегчаването на административната отговорност за жалбоподателя – юридическо лице, което има качеството на търговец. Следователно, минималният размер от 500 лв. се явява съответен на обществената опасност на нарушението, а оттам и законосъобразен в какъвто смисъл следва да бъде изменено НП.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на административнонаказващия орган изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дружеството – жалбоподателя, следва да бъде осъдено, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати по сметка на Националната агенция за приходите, Централно управление направените разноски. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в съдебно заседание ще следва в тежест на жалбоподателя да бъдат възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 470996-F499252 от 17.10.2019 г. на Началник – Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на „Източни Родопи“ ЕООД, град К. е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 600.00 лева за нарушение на състава на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. Пар. 71, ал. 1 от Наредба за изменение на Наредба № Н- 18/13/12/2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „Източни Родопи“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град К., ж.к. *****, ул. „*******“ № 1, представлявано от Г. Г.И. да заплати по сметка на Националната агенция за приходите, Централно управление сумата в размер на 80.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева ДТ за всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.