Р Е Ш Е Н И Е
Номер
863 10.07.2019 г.
Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLIV - ти наказателен състав
На осми юли две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Камелия Ненкова
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно административен характер дело № 644 по
описа за 2019 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
пл.“Съединение“, №, ет., офис срещу
Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005494/2019г., издадено от Началник
Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П, с което
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се
атакува като неправилно и се моли за отмяната му. В жалбата са отправени
възражения, свързани с начина на съставяне на акта в отсъствие на
жалбоподателката, като на следващо място е посочено, че не ставало ясно каква
точно е превишената скорост. Сочи се, че е била накърнено правото и на защита.
По делото и при явяване в първите с.з на представител на жалбоподателката- адв.
П., са били събрани и допълнителни писмени доказателства, в това число и за
пътните знаци в участъка, като съдът е изискал и Община –Бургас е представила,
приети по делото- 16 бр. схеми в посочения смисъл. По делото е постъпило и писмено становище от страна на -
адв. П., където са доразвити доводите, поддържани в жалбата и където отново се
моли за отмяна на атакуваното НП.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, редовно призован. Не изпраща
и процесуален представител.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР гр. Бургас, сектор „ПП”, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване
на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2018 г. около 13.33 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М, идентификационен № 510/07, заснела лек
автомобил марка/модел „ БМВ 330 Д”, с рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв.
„Ветрен” към пв Лукойл. Съгласно изготвената с
посочената система снимка-клип №3236,/л.31
от делото, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 109 km/h (при измерването на
скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната
скорост в полза на водача- 112 km/h),
при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- Г.П.П., ЕГН **********, като до санкционирането му се
стигнало след изпращане на покана и
декларация по чл.188 ЗДВП, до ОДМВР-Пловдив, за връчване. Декларацията е
била попълнена от Елена П., като същата я е попълнила в качеството й на
собственик на автомобила след направена справка в този смисъл по делото, като и
жалбоподателката също е попълнила декларация по чл.188 от ЗДВП, че на
процесната дата именно тя е управлявала автомобила. Декларацията е с дата
03.10.2018 г., и посочен гр.- Съединение.
По делото е постъпила изисканата от съда
преписка от ОД МВР Бургас, сектор ПП, съдържаща- снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и
за компетентността на издаващия НП орган.
Видно от показанията и на разпитания в
с.з в качеството на свидетел – актосъставител- В.Ж.П., мл. автоконтрольор в ОД
на МВР – Бургас, сектор „ПП”, се
установява, че
На 10.08.2018 г. е било констатирано процесното нарушението по
ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на
гр. Бургас на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия, като в с.з.,
същият уточнява във връзка и с въпроси на защитата, че нарушението е било
констатирано с мобилна система за видеоконтрол TFR-M № 510/07. Участъкът е сигнализиран с табела за начало
на гр. Бургас за населено място с ограничение до 50 км /ч. Системата приспада
автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 112 км/ч
стават 109 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателката по делегация.
Описва също, че в координатите, описани на снимката където са извадени 4 клипа
на МПС са описани координатите на описаното МПС. Системата автоматично си ги позиционирала,
като на въпрос относно това на какво разстояние от табелата на гр. Бургас е бил
позициониран автомобилът на полицията посочва, че това е на най-малко от 300 до 500 метра,
като няма ограничение за позициониране и
миниум трябва да застанат на 200 метра от знака след като ограничението е
въведено със знак, в случая табела, за да извършат засичането и да има време
водачът да реагира за намаляване на скоростта и да възприеме служебния
автомобил. Допълва и че след табелата начало на гр. Бургас няма други знаци за
въведено ограничение на скоростта, а там където е бил позициониран автомобилът на
около 50 метра имало вече знак 90 км/ч, където вече след това следвало да се
спазва ограничението по този знак, което се доказва и от представените схеми на
участъка с разположените пътни знаци. На изричен въпрос на защитата дали е възможно
в двете платна да бъде измерена скоростта на движение, т.е. на МПС, които се
движат в двете посоки, актосъставителят изрично посочва, че не е възможно в
двете посоки да се извършва измерването и в снимковия материал може да се види
посоката на заснемане. Видно от представените скици /като е проверимо и в
интернет/, то безспорно се установява, че процесният участък- се води ПП и е на
територията на гр. Бургас в рамките на населено място, като това място не е
част от АМ Тракия и на изхода имала
табела „БУРГАС” и след нея започвал ПП I-6, като няма поставен знак и затова
ограничението е от 50 км/ч, защото се навлиза в населено място. След като няма
ограничение с други пътни знаци, ограничението на скоростта било 50 км/ч. В
акта свидетелят е написал мястото на извършване на нарушението, заснето е с
АТССTFR 1-М № 510/07, която била позиционирана
на въпросното място и след обработване на снимковия материал преписката е била изпратена
по делегация и жалбоподателя, който не попълнил декларацията по чл.188 ЗДВП /в
изложения по-горе смисъл/, и тъй като автомобилът бил негов собствен, то той е
посочил управлявалия го- жалбоподателката на процесната дата, което се
потвърждава и от попълнена декларация от самата жалбоподателка в този смисъл-
стр. 34 от делото. Именно с оглед на така постъпилата информация, актът е бил
издаден не срещу собственика на автомобила, а срещу жалбоподателя.
След връщане на надлежната информация актосъставител-
В.Ж.П., пристъпил към издаване на горецитирания акт. В същия при описаните
констатации, свидетелят е посочил, че е била нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗдвП, като е приспадната допустимата грешка от 112 км/ч на 109 км/ч
при разрешена скорост в населено място с 50 км/ч., като възраженията в тази
насока в жалбата за неправилно изчисление на скоростта или неясно такова, съдът
намира за неоснователни, видно от снимков материал, приложен на стр.31 от
делото.
Видно и от представените скици, е че
допуснато нарушение е на територията на
гр. Бургас, след указателна табела Д11, която е начало на гр. Бургас и където
автомагистралата се пресича с I-6 км. 488 + 700 на ПП 1-6 в посока от кв.
Ветрен към гр. Бургас към пътен възел Лукойл. Заснемането е извършено с мобилна
система TFR1-M с фабр. № 510/07 и след обработката на снимковия материал и
извършена справка в масивите на БДС и е бил установен собственикът на
автомобила – посочил жалбоподателката като управлявала го. В съответното
районно по местоживеене *** са били изпратени декларацията, покана и снимковият
материал за връчване. Поканата е била връчена -стр.32-33, след което е била
попълнена и цитираната по-горе декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
Актът
е бил съставен от свидетеля П.,
след връщане на посочените документи, оформени по делегация, като същият е бил
връчен на лицето Г.П. на 30.10.2018 г. /стр.30 от делото/. Последната е
вписала, че няма възражения по акта, като е посочено, че с поведението си,
същата е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал
на територията на населено място, в случая на територията на гр. Бургас от нея.
Участъкът, в който е бил заснет автомобилът, е - ПП 1-6, като е посочена и
посоката на движение и нарушената скорост- превишение от 62 км, при установено
до 50 км в час в населено място, като е приспаднат и 3 прочента толеранс и
скоростта от засечена 112 км в час е отбелязано, че е 109 км в час. В този
смисъл възраженията в жалбата, съдът намира за неоснователни, в това число и на
чл.40 от ЗАНН, като актът е подписан от
двама свидетели, видно от посочения адрес- служители на сектор ПП Бургас, тоест
изпълнена е процедулата по чл.40, ал.3 ЗАНН- двама други свидетели, при липса
на свидетели- очевидци на деянието. Иззет бил с акта и контролен талон.
Актосъставителят квалифицирал
гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005494/2019г., издадено от Началник
Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Росица
Тодорова Паязова, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени
административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства -
показанията на актосъставителя В.Ж.П., потвърждаващи изцяло съдържанието
отразено в АУАН И НП №18-0769-005494/2019г. и от приложените по делото писмени
доказателствени средства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени
материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и
несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост
от 109 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за
мястото, където е извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h. Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да се
посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който
автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа
обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на гр. Бургас
на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия като, както процесният
участък- се води ПП и е на територията на гр. Бургас в рамките на населено
място, като това място не е част от АМ Тракия и на изхода имала табела „БУРГАС” и след нея
започвал ПП I-6, като няма поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч,
защото се навлиза в населено място /видно и от схемите, приети по делото/. В
републиканската и общинска пътна мрежа е регистриран като ПП I-6“ /проверимо и
в интернет, като публично известен факт/, поради което и възраженията в жалбата
в тази насока, съдът намира за неоснователни. В този аспект неоснователни за и
възраженията досежно изправността и годността и на техническото средство, с
което е извършено измерването, видно от гореизложеното. по делото е представен
и протокол за проверка на системата за видеоконтрол/. Следователно възраженията
в жалбата и в тази насока, съдът намира за неоснователни. Представено е и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Субектът на нарушението също
е установен безспорно, видно от горецитираната
декларация по чл.188 ЗДВП, непопълнена от жалбоподателя, като в
качеството си на собственик на автомобила, именно той е санкционираното лице. С
оглед на изложеното съдът приема, че на процесната дата именно жалбоподателят е
бил този, който е управлявал процесният автомобил. Установено е, видно и от представения
протокол за инструктаж, че свидетелят П. е преминал такъв, за боравене с
процесната техника.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. Съдът счита, че описанието
на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно
конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът
намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече
по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите
срокове са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с
техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на
ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния
случай и водачът на автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188
от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна
система за видеоконтрол „АТССTFR 1-М № 510/07, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо
съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19
от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
По
съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП
–При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, посочени
изчерпателно в тази алинея по таблица., а според чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на Чл. 182.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007
г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва, както следва:Т. 6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и
предвид установените по делото факти, съдът приема, че е нарушена забраната на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 10.08.2018
г. около 13.33 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М,
идентификационен № 510/07, заснела лек автомобил марка/модел „ БМВ 330 Д”, с
рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв. „Ветрен”
към пв Лукойл. Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип ,
фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 109 km/h (при
измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността
на фиксираната скорост в полза на водача- 112 km/h), при разрешена скорост за
движение в населено място до 50 km/h,
като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- Г.П.П., ЕГН **********, като до санкционирането й се
стигнало след попълване на декларация по чл.188 от ЗДВП. Участъкът е населено място и не е бил сигнализиран с пътен
знак, поради което и са важали общите
правила за ограничение на скоростта до 50 км в час за населено място.
Надлежно е описано нарушението като такова по чл.21,
ал.1 ЗДВП.Ясно е отразено кой автомобил, къде и с каква скорост се е движил при
какво ограничение на максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска
възможност нарушения по този закон да се установяват със системи за
видеоконтрол, която е годно техническо средство. По делото липсват каквито и да е данни за човешка намеса
при задействането на системата (която е стационарна), респективно за „корекции”
при отпечатването на данните.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение, като видно от
цитираната санкционна разпоредба и съотнесена към конкретните факти, то
правилно АНО е определил и размера на наложената санкция.
В случая административнонаказващият орган
правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно
се установи, че автомобилът е бил управляван на процесната дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-005494/2019г.,
издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр.
Бургас-Р Т П, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
пл.“Съединение“, №, ет., офис, са наложени административни наказания – глоба в
размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.