№ 74
гр. Бургас, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000102 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 12 от 28.03.2024 г. по търговско дело №
20232300900031 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Ямбол е постановено
следното:
- отхвърлен е искът на „Б.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Б. в.“ № 103 против ТП „Д. л. с.“ - Т., код
по БУЛСТАТ ********, с адрес на управление гр. Т., ул. „Ал. Ст.“ № 17 за
заплащане на сумата от 147415,57 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване поради извършени строително-монтажни работи,
вложени материали и монтирано оборудване в Л. д. – м.„Ор.“ в землището на
гр. Ямбол, описани в приемно-предавателен протокол - обр. 19 от 29.11.2018
г.;
- уважен е евентуалният иск на „Б.“ ООД против ДП „Ю. д. пр.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „О.“
№15А, квалифициран по чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на гореописаното
обезщетение до размера от сумата от 142485,58 лева, ведно със законната
лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане, като в останалата част
претенцията е отхвърлена;
- присъдени са съдебноделоводни разноски в полза на страните.
1
Ответникът ДП „Ю. д. пр.“ е подал въззивната жалба срещу
решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск.
Изложил е доводи за недопустимост и неправилност на съдебния
акт, които се свеждат до следното:
Ответникът ДП „ЮИДП“ не бил собственик нито на поземления
имот, нито на сградата към ловния дом, за която били извършени процесните
ремонтни дейности. Сградата била частна държавна собственост и не била
включена в активите на държавното предприятие. След като искът бил
насочен срещу ненадлежна страна, той бил недопустим. Това налагало
обезсилването на постановеното решение.
Аргументи във връзка със собствеността са отнесени и към
основателността на претенцията. Дори да се приемело, че ответникът
притежавал някаква част от ремонтирания обект, то оставало неясно кои
процесни дейности се отнасяли до нея. Старата сграда на ловния дом била
съборена, а на нейно място била построена нова с увеличена площ и етажност.
Въпреки дадените му указания с доклада на съда, ищецът „Б.“ ООД
не успял да докаже какви конкретни разходи е вложил в процесните дейности.
Той не можел да се ползва от представения протокол – обр. 19 от 29.11.2018 г.,
който бил едностранно подписан и надлежно оспорен.
Цитираните от съдебно-техническата експертиза протоколи – обр. 12
не били приети като доказателства и не следвало да бъдат ценени. От друга
страна те били противопоставими на ответника ДП „ЮИДП“, тъй като не
били подписани от него.
Претенцията била основана на твърдения за изпълнени подобрения
извън предмета на договор за строителство, по който ответникът ДП „ЮИДП“
не бил страна. Договорът бил сключен с първия ответник – ТП „ДЛС“ – Т.
след проведена обществена поръчка. Процесните дейности не били включени
в предмета на този договор. Строителният обект бил въведен в експлоатация,
без да са констатирани отклонения от одобрения инвестиционен проект.
Изпълнението на работата с по-качествени материали и доставката на по-
луксозно оборудване не пораждали извъндоговорна отговорност. Освен това
част от дейностите били включени в ценовото предложение на ищеца и КСС
към договора. Това не било съобразено от съда.
Заключението по съдебнотехническата експертиза не било
меродавно за реално извършените разходи на ищеца (труд и материали).
Вещото лице изследвало само единичните цени по договора, които не били
критерий за размера на обедняването. Освен това не бил съобразен
обичайният процент печалба. Експертът заявил при разпита му пред съда, че
стойностите на СМР, описани в протокол – обр. 19 от 29.11.2018 г., били
2
завишени От друга страна част от оборудването, за което се претендирало
обезщетение, представлявало чуждо движимо имущество.
Размерът на обогатяването също не бил установен.
Жалбата е оспорена от ищеца „Б.“ ООД с нарочен писмен отговор, в
който е изразено следното становище:
Доводите за недопустимост на решението всъщност касаели неговата
правилност.
Нямало спор по собствеността на процесната сграда. Искът бил
насочен срещу стопанисващото я държавно предприятие. То било посочено и
в издаденото строително разрешение съгл. чл. 149 и чл. 182 от ЗУТ.
Въззивникът – ответник бил наясно със събарянето на старата сграда
на ловния дом и изграждането на нова. Това било отразено в удостоверението
за въвеждане на строежа в експлоатация и в издадения на 29.07.2019 г. акт за
частна държавна собственост. Сградата била въведена в кадастралната карта с
нов идентификатор.
Ищецът бил доказал надлежно вложените от него разходи, които
били извън предмета на договора за строителство. В тази връзка били
разпитани свидетели и била изслушана експертиза, която анализирала
съставените актове – обр. 12 и ги съпоставила с изготвения протокол - обр. 19
от 29.11.2018 г. Дори да се приемели доводите в жалбата, то на базата на
експертното заключение присъденото обезщетение можело да се редуцира
най-много с 10 % след приспадане на стойността на предвидената печалба.
Ищецът „Б.“ ООД се обеднил със стойността на процесните
дейности (включващи труд, материали и печалба), а ответникът ДП „ЮИДП“
се обогатил с увеличената пазарната стойност на имота.
По въззивната жалба е постъпил и отговор от ответника по главния
иск - ТП „ДЛС“ - Т., който обаче не е страна във въззивното производство,
тъй като спрямо него първоинстанционното решение е влязло в сила. Ето
защо този отговор не следва да бъде обсъждан.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 18.07.2024 г.
По същество:
Няма спор, че по силата на договор от 12.10.2017 г. (л. 6-21 от
приложеното дело на ОС – Хасково), сключен на основание чл. 112, ал. 1 от
ЗОП след проведена процедура по обществена поръчка, ТП Д. л. с. „Т.“
(поделение на въззивника - ответник ЮИДП с призната по силата на чл. 174
ал.1, т.5 вр. т.1 ЗГ специална правосубектност за встъпване в договорни
правоотношения и защита по тях) възложило на въззиваемия - ищец „Б.“ ООД
3
извършване на реконструкция по технически инвестиционен проект на сграда
към „Л. д. - м. Ор. Ямбол“.
Първоначалната стойност на договора възлизала на 857993,95 лева
без ДДС. Отделните СМР са били описани в количествено-стойностна сметка
(л. 155-162 от делото на ХОС).
Поради непредвидени обстоятелства – открити в хода на
строителството проблеми с носещата конструкция – се наложило изменение
на работния проект, според което част от сградата трябвало да бъде съборена и
вдигната отново. Предвидените в тази връзка допълнителни СМР са били
изпълнени. Било подписано допълнително споразумение от 04.10.2018 г. (л.
20-21 от делото на ХОС), съгласно което първоначално уговорената цена е
увеличена със 128631,74 лева без ДДС. На 01.10.2018 г. и на 02.11.2018 г. били
съставени двустранни протоколи (обр. 19) за приемане на СМР съобразно
договора и анекса (л. 22 -27 и л. 187-188 от делото на ХОС).
Обектът е бил въведен в експлоатация на 17.09.2018 г., видно от
удостоверение от същата дата, издадено Главния архитект на Община Ямбол
(л. 51 от цит. дело).
В чл. 2 от допълнителното споразумение от 04.10.2018 г. страните са
декларирали, че уреждат окончателно отношенията си и няма да имат други
претенции.
Въпреки това на 29.11.2018 г. изпълнителят „Б.“ ООД е съставил
протокол от 29.11.2018 г. за други СМР на обща стойност 147415,57 лева без
ДДС, описани като непредвидени. Издал е само проформа фактура (л. 34 – 36
от делото на ХОС). Понеже възложителят отказал да приеме тези СМР,
изпълнителят е предявил иск заплащане на равностойността им,
квалифициран по чл. 59 от ЗЗД.
Заради извъндоговорния й характер претенцията е била отхвърлена
срещу ДЛС – Т., но е била частично уважена по отношение на юридическото
лице, към което това стопанство принадлежи – ответника ДП „Ю. д. пр.“ –
Сливен. Видно от издадения от Областна администрация – Ямбол Акт № 3889
от 29.07.2019 г. за частна държавна собственост (л.202,203 от цит. дело)
сграденият фонд на ремонтирания Л. д. се стопанисва именно от това
предприятие.
Процесните СМР касаят влагането на по-скъпи материали и
извършването на допълнителни и луксозни подобрения, които не са били
предвидени в договора и в работния проект на ремонтираната сграда.
Изградени са били камини, дървени ламперии и обшивки по фасадни стени,
тераси и тавани. Доставена и монтирана е била по-мощна котелна ОВК
инсталация. По-луксозно е бил изграден и оборудван и СПА комплексът – с
4
по-голяма сауна, с полагане на стъклоокерамика и монтаж на стъклени вместо
обикновени врати.
Пред първата инстанция са ангажирани свидетели, че коментираните
дейности са били извършвани по устно нареждане на лице от ръководството
на ответното предприятие.
Назначеното от първоинстанционния съд вещо лице е посочило (след
оглед), че видимите допълнителни работи са били изпълнени. За скритите
такива експертът е препратил към протоколи – обр. 12, които не са били
подписани от възложителя.
Процесните СМР не са били предвидени в работния проект и след
изменението му. Тяхната уместност и полезност няма как да се установява
само с гласни доказателства.
Настоящият състав съобразява установената съдебна практика, че
изпълнителите по договорите за обществени поръчки биха могли да бъдат
компенсирани на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ако са изпълнили СМР, които
по вид съвпадат с уговорените, но количествено ги надхвърлят, или пък ако са
извършили допълнителни работи с обслужващо предназначение (Решение №
60078 от 30.08.2021г. по т.д № 802/2020 г. на ВКС, ІІ търг. отд; Решение № 10
от 10.02.2017 г. по гр. дело № 53083/2015 г. на ВКС, ІV гр. отд).
В случая обаче не става въпрос за превишаване на обема на
договореното, а за извършване на други видове СМР, които в
преобладаващата си част имат луксозен характер. Те не са били част от
ценовото предложение по ЗОП и за тях не е имало единични разценки по КСС.
Те не са били пречка за въвеждането на строителния обект в експлоатация, но
не са били предвидени в договора за обществена поръчка. Страните по него са
били наясно с това и са подписали приемателни протоколи, според които все
едно е било изпълнено първоначално уговореното, съобразено с изменения
впоследствие работния проект (заради възникнал проблем с конструкцията на
сградата). Нещо повече - след въвеждането на обекта в експлоатация
строителят е декларирал в чл. 2 от допълнителното споразумение от
04.10.2018 г., че няма да има други претенции. Цитираната клауза има
спогодителен характер и следва да бъде зачетена.
Стойността на процесните СМР представлява около 17% от
първоначално уговорената цена и около 15% от увеличената цена след
изменението на договора. Сами по себе си тези проценти изключват
възможността да се касае за дейности с обслужващо предназначение.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че присъждането на
диреното обезщетение по реда на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД (след преквалификация
на иска) или пък въз основа на сочения от ищеца субсидиарен състав на чл. 59
5
от ЗЗД би довело да заобикаляне на закона, тъй като би постигнало забранен
резултат – разходване на обществен ресурс в разрез с императивните норми на
- чл. 116 и сл. от ЗОП. В същия смисъл е и Решение № 95 от 26.06.2017 г. по
гр. дело № 60211/2016 г. на ВКС, ІІІ гр. отд.
Отделен е въпросът, че по чл. 61, ал. 1 респ. чл. 59 от ЗЗД подлежат
на обезщетяване направените разходи, но в конкретния случай ищецът не е
ангажирал надлежни доказателства за техния размер.
Изложеното обосновава отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната част, с която ответникът ДП „Ю. д. пр.“ е осъден да заплати на
ищеца „Б.“ ООД сумата от 142485,58 лева, представляваща обезщетение за
извършени СМР, описани в протокол (обр. 19) от 29.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски от 11071,55 лева.
Ищецът „Б.“ ООД следва да заплати на ответника ДП „Ю. д. пр.“
допълнителни разноски пред първата инстанция в размер на 12951,87 лева,
както и разноски пред настоящата инстанция в размер на 2849,17 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12 от 28.03.2024 г. по търговско дело №
20232300900031 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с
която ответникът ДП „Ю. д. пр.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „О.“ №15А е осъден да заплати на ищеца „Б.“
ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Б. в.“ № 103 сумата от 142485,58 лева, представляваща обезщетение за
извършени СМР, описани в протокол (обр. 19) от 29.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски от 11071,55 лева. Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Б. в.“ № 103 против ДП „Ю. д. пр.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „О.“ №15А за
заплащане на сумата от 142485,58 лева, представляваща обезщетение за
извършени СМР, описани в протокол (обр. 19) от 29.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 28.03.2024 г. по търговско дело
№ 20232300900031 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Ямбол В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
6
управление гр. София, ул. „Б. в.“ № 103 да заплати на ДП „Ю. д. пр.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „О.“ №15А
допълнителни разноски пред първата инстанция в размер на 12951,87 лева
(дванадесет хиляди деветстотин петдесет и един лева и осемдесет и седем
стотинки), както и разноски пред настоящата инстанция в размер на 2849,17
лева (две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и седемнадесет
стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7